Решение по дело №3917/2020 на Районен съд - Бургас

         Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260125                                              15.02.2021 г.                                               гр. Б.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Б.                                                           57-ми Наказателен състав

На 29 януари 2021 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар Гергана Стефанова

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 3917 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ж.Г.А. против Наказателно постановление № 19-0769-006598/07.02.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Б., Сектор „Пътна полиция“ – Б., с което на жалбоподателя на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП. Претендира се отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.

Въззиваемата страна е депозилара писмено становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания, а въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Ж.Г.А. работел по трудово правоотношение в „Е“ ООД – гр. София като технически ръководител по строителството. По силата на Договор от 22.05.2019 г. работодателят му, като изпълнител, поел извършване на СМР по възложена на „С“ ЕООД – гр. София обществена поръчка с предмет „Реконструкция на сградата на Концертна зала „П.“ – гр. Б.“. Във връзка с извършването на строителните работи на обекта било въведено ограничение на движението на ППС със Заповед № 3718/02.12.2019 г. на Заместник – кмет на Община Б. на осн. чл. 9, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 81 от Наредба № 3/16.08.2010 г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и ремонтни работи по пътищата и улиците. Ограничението във връзка с организацията на движението било определено със срок до 20.12.2019 г. Със същата заповед било възложено на „С“ ЕООД – гр. София да постави на място сигнализацията за безопасност, като отговорността за целостта, изправността и поддържането й била възложена на жалбоподателя, като ръководител на обекта. За контролиране на изпълнената на място сигнализация била определена комисия с членове – представител на Община Б., представител на ПП към МВР – Б. и жалбоподятеля, като представител на изпълнителя на обществената поръчка, която с Протокол от 06.12.2019 г. приела временна организация на движението на ППС до 09.12.2019 г. и с Протокол от 10.12.2019 г. приела временна организация на движението на ППС до 11.12.2019 г.

На 10.12.2019 г. във връзка със СМР, св. Г.Д. – мл. Автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Б., бил изпратен за проверка и установил, че е поставена тежка строителна техника в обхвата на пътя.  Констатирал, че отговорно лице по строителството в обекта е именно жалбоподателят, поради което му съставил Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 692586/10.12.2019 г. за това, че на 10.12.2019 г. около 13,00 ч. в гр. Б., на ул. «С.» от № * до № *, посока ул. «С.», който е път за обществено ползване, извършвал дейност в обхвата на пътя, като е поставил тежка строителна техника без разрешение от администрацията, управляваща пътя – Община Б., с което виновно е нарушил чл. 9, ал. 3 от ЗДвП. В срока за произнасяне административно-наказващият орган издал обжалваното Наказателно постановление при пълна идентичност в правната квалификация на нарушението и фактическото му описание, и санкционирал жалбоподателя на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП с глоба в размер на 2 000 лева. В обобщение приел, че жалбоподателят е поставил предмети, извършил дейности в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, като е променил въведената организация на движение без съгласуване с органите на МВР и администрацията, стопанисваща пътя.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 14.09.2020 г., а жалбата е депозирал на 21.09.2020 г. по пощата.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, който променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя, се наказва с глоба от 2 000 лева до 7 000 лева. Посочената за нарушена норма на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.

В сравнителен план, съгласно чл. 9, ал. 3 от Закона за пътищата, собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях при извършване на ремонтни работи, а съгласно ал. 6, контролът на организацията на движението и на дейностите по ал. 3 се осъществява от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи и на собственика на пътя /улицата, която едновременно е участък от републикански или общински път/ или на администрацията, управляваща пътя, в съответствие с изискванията, определени с наредбата по чл. 3, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Нарушения по чл. 9, ал. 3 от ЗП от физически лица, които извършат или които наредят да бъдат извършени в обхвата на пътя дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване или спиране на движението, се санкцонират с глоба от 1 000 до 5 000 лева според разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 4, буква б/ от ЗП.

Условията и редът за създаване на временна организация и безопасност на движението /ВОБД/ при извършване на строителни и монтажни работи /СМР/ по пътища и улици, видът и начинът на поставяне на пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други средства за сигнализация, както и сигнализиране на препятствия в обхвата на пътя или улицата са регламентирани подробно с Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на осн. чл. 3, ал. 3 от ЗДвП.

От сравнителния анализ на горецитираните норми следва, че в ЗДвП и в частност в чл. 9, ал. 3 и чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП са регламентирани правила за безопасност на движението по пътищата, докато в ЗП, включително чл. 53, ал., вр. чл. 9 от ЗП са уредени правила за ползването и безопасността на пътната инфраструктура, т. е. правните норми на двата закона регулират различни обществени отношения. Така, както фактически е вменено деянието на жалбоподателя, не представлява опасност за друг участник в движението, а нарушава изискванията за ползване на пътищата, поради което незаконосъобразно е привлечен към административно-наказателна отговорност по реда на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, вместо по чл. 53, ал. 1 от ЗП. Правилата на чл. 53 от ЗП визират съответното укоримо от закона действие или бездействие, което го прави административно нарушение, в т. ч. субекта на отговорността – само физическо лице. 

На следващо място, в окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателна преписка липсват доказателства за констатации именно жалбоподателят да е наредил или да е поставил лично техниката на мястото. Налице е следователно доказателствена недостатъчност по отношение авторството на вмененото на жалбоподателя деяние.

На последно място, за сочената в НП дата – 10.12.2019 г. е била налична издадената на осн. чл. 9, ал. 3 от Закона за пътищата Заповед № 3718/02.12.2019 г. на Заместник – кмет на Община Б. за временната организация на движението на ППС със срок до 20.12.2019 г., припокриваща смисъла на закона за разрешителния режим от страна на администрацията, стопанисваща пътя – Община Б.. Приложеният в административно-наказателната преписка Протокол от 10.12.2019 г. на комисия /с посочен час 14,00 ч./ касае контрола върху изправността на изпълнената на място сигнализация за безопасност във връзка с временната организация на движението, но не представлява разрешение на администрация. Следователно, предвид наличието на разрешение за временна организация на движението на ППС със срок до 20.12.2019 г. по силата на Заповед № 3718/02.12.2019 г. на Заместник – кмет на Община Б., съдът намира, че не е налице извършено нарушение.

С оглед на изложеното жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и подлежи на отмяна.

Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски в това производство, поради което съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-006598/07.02.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Б., Сектор „Пътна полиция“ – Б., с което на Ж.Г.А., с ЕГН **********,***, на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.          

                                         

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.