№ 189
гр. Варна, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110108144 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, *****, срещу А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, *****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата 3118.81 лв., представляваща стойността на начислената ел.
енергия на основание извършена корекция при неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на ел. енергия за обект на потребление с абонатен №
*****71 и клиентски № *****31, находящ се в гр. Варна, *****, като периодът
на корекцията е 16.02.2023 г. – 16.05.2023 г., за която е издадена фактура №
*****18.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.11.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 178.87 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща
падежа на фактурата – 03.06.2023 г. до 10.11.2023 г., които суми са предмет на
заповед № *****24.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, поправена с разпореждане № *****27.11.2023 г., издадена по ч. гр. д. №
*****2023 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
В исковата си молба ищецът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД,
гр. Варна, чрез процесуалния му представител – адв. Х. И., излага, че в полза
на дружеството е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите,
предмет на установителните искове. Същата е връчена при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК. Във връзка с дадените от съда указания е депозирал настоящата
искова молба в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Твърди, че страните са в
облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на ел. енергия
1
през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД.
На 16.05.2023 г. в изпълнение на чл. 45 ПИКЕЕ е извършена техническа
проверка на измервателната система в обекта на абоната от служители на
ищеца, в присъствието на свидетел, както и на представител на полицията, за
което е съставен и съответен констативен протокол. Установено е наличието
на извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната
2
мрежа, осъществено чрез алуминиев проводник тип УИП 2х16 мм, ползващ
се за фаза. Присъединяването е извършено въздушно като единият проводник
2
1х16 мм се ползва за фаза и е монтиран посредством токова клема към втора
2
фаза на мрежа НН. Другият проводник 1х16 мм се ползва за нула и е
монтиран към нулевия проводник на мрежа НН посредством токова клема.
Така двата проводника влизат в имота и захранват ел. инсталацията му.
Измерен е моментен товар от I=32.19 A. По този начин консумираната ел.
енергия не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и съответно не се
заплаща от абоната. Поддържа, че при извършване на проверката абонатът е с
прекъснато електрозахранване поради неплатени задължения. Неправомерно
присъединеният проводник е отстранен, като е възстановена правилната схема
на свързване. На 17.05.2023 г. е съставена справка за корекция за периода
16.02.2023 г. – 16.05.2023 г. – 4752 кВтч, която конкретизира размера на
оспореното вземане. На 18.05.2023 г. е издадена фактура № ********** за
сумата 3118.81 лв., на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ. Счита, че процесното
вземане се дължи от ответника на основание чл. 50, ал. 2 и 3 ПИКЕЕ. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото
производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.
Д. Д., чрез назначения му от съда особен представител – адв. М. Д.. Поддържа
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва изцяло
изложените в исковата молба твърдения. Оспорва съществуването в
процесния период на валидно облигационно правоотношение между страните
по договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа,
собственост на ищеца. Оспорва в този период да е получавал услуга доставка
на ел. енергия, което предпоставя ползването на услугата по пренос и
разпределение на ел. енергия. Оспорва наличието на предпоставки за
едностранно извършване на корекция на количеството ел. енергия. Оспорва
законосъобразността на процедурата по констатиране на неправомерно
въздействие. Посочва, че по делото не са ангажирани доказателства за датата
на последната проверка на измерването в обекта, поради което счита, че дори
операторът да е имал основание да пристъпи към извършването на корекция,
то не може да се счете, че периодът на корекцията е 90 дни. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се
представлява от процесуалния си представител адв. Х. И., който поддържа
становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат
уважени.
Ответникът се представляват от назначения му особен представител –
адв. М. Д., която поддържа становище за неоснователност на исковите
претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
2
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № *****2023 г. по описа на
ВРС, ХLVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника
А. Д. Д. за процесните вземания. Заповедта е връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което и във връзка с дадени нарочни указания ищецът е
предявил иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът
при условията на пълно и главно доказване в процеса да установи наличието
на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за пренос и
достъп на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на дружеството
за процесния обект на потребление; че в резултат на извършена проверка в
обекта законосъобразно е коригирал сметката за ел. енергия на абоната и е
начислил сумата по корекцията в правилен размер; от кой момент ответникът
е изпаднал в забава за плащане на процесната сума, съответно какъв е
размерът на забавата.
Във връзка с оспорванията, направени от назначения особен
представител на ответника, изрично в определението за насрочване на делото
от 05.11.2024 г. са дадени надлежни указания на ищеца, че не сочи
доказателства, че ответникът е бил потребител на ел. енергия за процесния
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, *****, през процесния период
16.02.2023 г. – 16.05.2023 г.
В тази връзка е и един от основните спорни моменти в производството, а
именно дали ответникът А. Д. Д. в посочения период е имал качеството на
потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от действащите към 2019 г. Общи условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което
ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува
същата от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД.
Въпреки дадените изрични указания до ищеца, в производството не бяха
ангажирани надлежни доказателства, от които да може да се направи
обоснован извод, че ответникът е имал качеството на потребител на ел.
енергия през периода м. февруари 2023 г. – м. май 2023 г. /за който е
извършена корекцията/ за имота, находящ се в гр. Варна, *****. Не са
представени доказателства, че това лице е било собственик или ползвател на
този имот през този период.
Представено е единствено искане с неясна дата /най-вероятно става
дума за датата 19.02.2005 г./, подадено от А. Д. Д. до ЕНЕРГО-ПРО, в което
посочва, че има неправилно отчитане на електромера и високи сметки.
Изобщо обаче в искането не е посочено за кой обект се отнася същото
/посочен е единствено адресът на лицето – *****, който не е процесният обект
на потребление, находящ се в гр. Варна, *****/.
Представен е протокол за монтаж/демонтаж на електромер от 16.04.2019
3
г., за обекта с абонатен № *****71, с адрес: гр. Варна, *****, в който като
клиент/представител се е подписал лицето Димитър Георгиев, тоест лице,
различно от настоящия ответник.
В този смисъл остава неясно как и въз основа на какви документи е
открита партида на името на А. Д. Д. за обекта, находящ се в гр. Варна, *****.
Ето защо и само на това основание – неустановяване, че ответникът А.
Д. Д. е бил потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, *****, през процесния период 16.02.2023 г. –
16.05.2023 г., съответно неустановяване наличието на валидно облигационно
отношение с ответника по договор за пренос и достъп на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на ищцовото дружество за процесния обект
на потребление, съдът приема, че предявената главна искова претенция е
неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
В този смисъл съдът намира за безпредметно обсъждането на останалия
ангажиран в производството доказателствен материал, в това число
констативен протокол от 16.05.2023 г. за извършена проверка, справка за
корекция от 17.05.2023 г., заключението по приетата СТЕ на вещото лице инж.
Л. Б. и показанията на разпитания свидетел М. В. Т., доколкото същите не
могат да променят направения краен правен извод за недоказаност на иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото в настоящото производство не бе доказано съществуването
на главно парично задължение, чието установяване е необходима
предпоставка за уважаване на претенцията за мораторна лихва, то съдът
намира, че акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, срещу
А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *****, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 3118.81 лв.,
представляваща стойността на начислената ел. енергия на основание
извършена корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване
на ел. енергия за обект на потребление с абонатен № *****71 и клиентски №
*****31, находящ се в гр. Варна, *****, като периодът на корекцията е
16.02.2023 г. – 16.05.2023 г., за която е издадена фактура № *****18.05.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.11.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 178.87 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от датата, следваща падежа на фактурата –
03.06.2023 г. до 10.11.2023 г., които суми са предмет на заповед №
*****24.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
поправена с разпореждане № *****27.11.2023 г., издадена по ч. гр. д. №
*****2023 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
4
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5