№ 951
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503261 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Г. М. Ц. обжалва решение № 264387 от 01.07.2021 г., постановено по гр.д. №
10429/2019 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от него
срещу „Бумекс“ ЕООД искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за
окончателни на предварителни договори за продажба на недвижими имоти от
16.10.2017 г. и от 18.09.2018 г., сключени между „Бумекс“ ЕООД като продавач и
ищеца Г.Ц. като купувач: апартамент № Б5 от 126,35 кв.м. на 2-ри етаж, с
идентификатор 68134.1932.2155.1.16; подземно паркомясто № 20 от 12,51 кв.м. в
подземен етаж на кота -2,95 м. с идентификатор 68134.1932.2155.1.44; подземно
паркомясто № 42 от 12,51 кв.м. на ниво -2 на кота -5,59 м. с идентификатор
68134.1932.2155.1.48, изградени в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2155.
Ищецът твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие на материалния закон.
1. Оспорва извода, че договорът е развален по взаимно съгласие като отрича да е
приемал развалянето с конклудентни действия. Заявява, че ответникът не се е
позовавал на такива обстоятелства, а съдът се е произнесъл по ненаведено
1
възражение. Сочи, че многократно е настоявал пред продавача за сключването на
окончателен договор, изразявайки готовност да плати цялата дължима цена.
Изричните заявления за изпълнение на договора изключвали конклудентно
приемане на развалянето или прекратяване на договора по взаимно съгласие.
Изразява несъгласие с извода, че бил освободил имота от личните си вещи, което
следвало да се тълкува като приемане на развалянето.Оспорва както фактическата
констатация на съда, така и извода, направен от нея.
2. Оспорва извода за наличие на основание за продавача да развали договора без да
дава срок за изпълнение. Оспорва да е бил неизправна страна, неизпълнила
задължението си за плащане на третата вноска по договора. Сочи, че по силата на
сключено споразумение от 20.05.2019 г. не е дължал плащане преди сключването
на окончателния договор. Заедно с това предвид липсата на надлежно
уведомяване за снабдяването с акт образец 15 третата вноска не била дължима.
3. Оспорва наличието на основание за разваляне на предварителния договор от
страна на „Бумекс“ ООД. Съгласно клаузите на чл.19 вр. чл.23 от договора,
правото на разваляне възниквало след изпращане на писмена покана с подходящ
срок за изпълнение – на адреса на купувача. Такава покана не била изпратена, а и
не било доказано възникването на задължение за плащане на третата вноска,
следователно липсвала забава на купувача като предпоставка за развалянето.
4. Оспорва извода, че е изпаднал в забава, тъй като продавачът не е отговорил на
искането му от юли 2019 г. да посочи банкова сметка, по която да преведе
върнатата сума. Оспорва констатацията, че е изпратил поканата от 26.06.2019 г.
след като е получил върнатата по сметка на М. Ц. вноска. Твърди, че уговорката
за сключване на окончателен договор до 30.06.2019 г. е направена още на
14.06.19 г. и датата 28.06.19 г. (последният работен ден на месеца) не е била
изненада за продавача.
Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на решение, с
което да се уважи предявения иск.
Въззиваемото дружество оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение, първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Сочи, че третата вноска
по предварителния договор от 2017 г. е била дължима при приемане на Акт 15, за
издаването на който ищецът е бил уведомен на 22.04.209 г. по електронната поща.
Втората и четвъртата вноска са били дължими преди сключване на окончателния
договор, съгласно чл.5 от предварителния договор. Тези свои задължения ищецът не
бил изпълнил, поради което бил неизправна страна по договора. Това дало основание
на ответника да развали договора с уведомление от 25.06.2019 г. до адв.К.. Платената
от ищеца вноска е върната на 26.06.2019 г., срещу което той не възразил. Дори и след
получаването на уведомленията за разваляне на 25.06.19 г. и 28.06.19 г. и връщането на
първата вноска ищецът отново не изпълнил задължението си да заплати цялата
2
продажна цена. Едва месец и половина след като получил уведомленията за
прекратяване и върнатата първа вноска, след като изнесъл вещите си от апартамента,
ищецът предявил иск за обявяване на предварителните договори за окончателни. Към
тази дата договорът е бил прекратен. Въззиваемият отрича довода, че на 27.06.2019 г.
ищецът е поискал банкова сметка, по която да преведе цената на продавача, а освен
това в получения превод на сумата 117337,49 лева се виждала сметката, от която
преводът е извършен. Решението било правилно и поради приетото обстоятелство, че
имотът не е собственост на ответника, а по отношение на втория договор – поради
това, че негов предмет не бил самостоятелен обект на право на собственост.
В о.с.з. страните се представляват.
Ищецът Г.Ц. се представлява от адв. Д., която поддържа въззивната жалба.
Моли решението на СГС да бъде отменено, а предявените искове- уважени.
Претендира разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
В депозирана писмена защита ищецът , представляван от адв. Д., размима
съображения , че по делото няма твърдения и доказателства за постигнато взаимно
съгласие за разваляне на договора между страните, както и че са налице основанията по
чл.19 от ЗЗД за уважаване на предявените искове.
Ответникът Бумекс ООД, представляван от адв. А. оспорва исковете. Моли
решението на СГС да бъда потвърдено. Претендира адвокатско възнаграждение.
Оветникът депозира писмена защита, в която поддържа, че въззивната жалба
е неоснователна, че договорът между страните е развален по вина на ищеца и няма
основание за обявяване на предварителните договори за окончателни.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съгласно чл. 235 от ГПК във връзка с въведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259 от ГПК, от
активно легитимирана страна – ищец по делото, срещу валиден и допустим съдебен
акт.
Постановеното решение е валидно и допустимо. С него искът по чл.19, ал.3
ЗЗД е отхвърлен, като съдът е приел, че предварителният договор от 2017 г е развален
по взаимно съгласие – връщането от продавача на заплатената вноска е прието от
купувача, който с получаване на уведомлението за разваляне изнесъл вещите си от
апартамента. Посоченото представлявало „конклудентни действия“, чрез които
купувачът изразил съгласието си за разваляне на договора. Вторият договор бил с
невъзможен предмет, тъй като паркомястото, обещано да се продаде, не
представлявало самостоятелен обект на право на собственост.
Предявеният от ищеца конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 от
3
ЗЗД е за обявяване за окончателни на предварителни договори за продажба на жилище
и паркоместа, сключени от ищеца като купувач и ответното дружество като продавач .
Не се спори между страните по сключването на предварителни договори от
16.10.2017 г. и от 18.09.2018 г. и постигнатото в тях съгласие за прехвърляне правото
на собственост след построяване на сградата върху конкретни обекти за цена 131379
евро по договора от 2017 г., платима на вноски, от които първата в размер 73151 евро
платена при подписване на договора; втората вноска в размер 37000 евро– при
издаване на акт 14 за сградата; третата вноска в размер 5661 евро – при издаване на акт
15 за сградата, и четвъртата вноска от 15567 евро – при извършване на прехвърлянето
по нотариален ред и издаване на удостоверение за ползване. Уговорено е
прехвърлянето да се извърши до 01.01.2019 г. и при заплащане на 100% от цената.
Срокът за плащане на втората вноска от 37000 евро е изменен с анекс от
29.11.2017 г. на три работни дни от уведомяването за снабдяване на сградата с
протокол образец 16. Сключено е споразумение, че за периода от 27.10.2017 г. до
заплащането на вноската от 37000 евро купувачът дължи годишна лихва в размер 6%
върху сумата. По договора от 2018 г. договорената цена на паркомястото е 5400 евро,
платима на две вноски: 540 евро са платени при сключване на договора; 4860 евро се
дължат при нотариалното прехвърляне на обекта и удостоверение за ползване на
сградата. Ищецът е заплатил 143070,92 лева по първия договор и 6364,15 лева по
втория договор.
С две споразумения от 20.05.2019 г., сключени във връзка с развалянето от
страна на „Бумекс“ ЕООД на договора за строителство, сключен с „Билтрейд груп“
ООД, ищецът и ответникът са се съгласили купувачът да избере датата на прехвърляне
на собствеността като заплати остатъка от продажната цена по посочена от „Бумекс“
ЕООД банкова сметка в деня на нотариалната сделка. Неоснователно е възражението
на ответното дружество, че ищецът не го е уведомил, че приема споразуменията като
не е върнал същите подписани на продавача. Когато формата за действителност на
договора е писмена и едната страна е положила първа подписа си под текста,
договорът е сключен в момента, когато другата страна положи на свой ред подписа си
върху него. В този смисъл е и решение № 485 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1451/2009 г., III г. о., ГК. Споразуменията са подписани и от двете страни по тях, а
писмената форма доказва постигнатото съгласие. Дали и кога продавачът е узнал за
подписване на споразуменията от купувача е без значение за възникване на валидната
облигационна връзка. Без значение е също и обстоятелството, че такива споразумения
са били предложени и на останалите купувачи на обекти в сградата. Със
споразуменията страните са уговорили, че купувачът ще избере датата на нотариалното
прехвърляне на собствеността, а плащането на остатъка от продажната цена ще бъде
извършено в деня на нотариалното изповядване по посочена от продавача банкова
сметка.
4
Ответникът оспорва исковете с правоизключващото възражение, че е
развалил валидно предварителния договор от 2017 г. на основание чл.87, ал.1 и
чл.19,ал.2 от договора (забава на купувача на задължението му да плати дължимите
вноски повече от 30 дни след като предостави подходящ срок за изпълнение).
Твърдението на ответника в тази връзка е за осъществена забава повече от два месеца
към 25.06.2019 г. на задължението за плащане на третата вноска, което възникнало от
22.04.2019 г. – датата, на която ищецът е уведомен за издаването на Акт 15 за сградата.
Това възражение е неоснователно, доколкото правото на продавача на разваляне е
обусловено от предоставянето на подходящ срок за изпълнение, какъвто не се спори, че
не е предоставен.
След изтичане на срока за отговор на исковата молба, в първото съдебно
заседание ответникът допълва, че е налице основание за разваляне на предварителния
договор без покана (чл.87, ал.2 от ЗЗД). Независимо, че възражението е преклудирано,
за пълнота следва да се посочи, че то е неоснователно, доколкото не е налице нито
едната от хипотезите, при които възниква право на разваляне на предварителния
договор без покана, конкретно хипотезата на „фикс-сделка“, на която се позовава
ответникът. По правило предварителният договор за продажба на недвижим имот не е
фикс-сделка /сделка, по която задължението трябва да се изпълни непременно в
уговореното време/, освен ако страните не са му предали характер на такъв договор. От
клаузите на договора от 2017 г. не може да се направи извод за фикс-сделка, напротив
– с оглед клаузата на чл.19, ал.2 и след забава повече от 30 дни на изпълнението на
купувача договорът обвързва страните.
Не се спори между страните, че окончателни договори за прехвърляне
правото на собственост върху обектите, предмет на процесните предварителни
договори, не са сключени. Ответникът е отправил до ищеца уведомление за
прекратяване на договора от 2017 г. поради неплащане на вноската, дължима при
издаване на акт 15, повече от два месеца. Уведомлението е връчено на ищеца на
28.06.2019 г. Въпреки отправените от ищеца покани до ответника за представяне на
банкова сметка, по която ищецът да извърши окончателното плащане по
предварителните договори и за прехвърляне на собствеността по нотариален ред,
ответникът не сторил това, позовавайки се на развалянето. На 26.06.2019 г. той върнал
част от заплатената от ищеца цена в размер 117377,19 лева. Обстоятелството, че
върнатата вноска е приета от ищеца, който и след получаване на уведомлението за
разваляне не изпълнил задължението си по двата договора, а изнесъл вещите си от
апартамента, не обосновава извод за приемане на развалянето от страна на ищеца,
каквито доводи са наведени от ответника, или за разваляне на договорите по взаимно
съгласие, каквито доводи не са сочени от ответника, поради което е основателно
оплакването във въззивната жалба за произнасяне по ненаведени възражения. Ищецът
5
изрично е заявил в покана 17.07.2019 г. желание да му бъде предоставена банкова
сметка, по която да преведе дължимите суми, както и желание за сключване на
окончателните договори за прехвърляне правото на собственост на имотите. С
непосочване на банкова сметка, по която ищецът купувач да изпълни, продавачът
кредитор се е поставил в забава, последица от което е освобождаването на длъжника от
последиците на неговата забава.
Спорният въпрос по делото е дали с получаването на цитираното
уведомление от купувача процесният предварителен договор от 2017 г. е бил развален.
По този въпрос настоящият състав намира следното:
За да настъпи правното действие на волеизявлението за разваляне на
договора, следва да е налице законовата предпоставка на правото на изправната страна
по чл.87 от ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, за което последният носи отговорност. Нормата на чл.87 от ЗЗД урежда
общите правила за разваляне на двустранните договори, които са приложими, когато в
особената част на ЗЗД не са уредени особени правила за различните договори и когато
страните не са уговорили друг начин за развалянето. В случая в разпоредбата на чл.19,
ал.2 от предварителния договор страните са уговорили правото на продавача
едностранно да развали договора при забава в изплащането на уговорената цена,
продължила повече от 30 дни, и след като предостави на купувача подходящ срок за
изпълнение. В уведомлението, връчено на 28.06.2019 г., продавачът основава
волеизявлението си за разваляне на договора на забава на купувача да заплати третата
вноска. Съгласно договора третата вноска се дължи при издаване на акт 15 за сградата.
Уведомление за издаване на акт 15 е изпратено на електронния адрес на ищеца на
22.04.2019 г. Съгласно уговореното в чл.23, ал.4 от договора съобщението се счита
получено с постъпването му в електронната система на доставчика на услугата. Няма
спор, че ищецът не е заплатил третата вноска в едномесечен срок, броено от 22.04.2019
г. Преди изтичането на 30-дневния срок за заплащане на третата вноска, обаче,
страните са изменили първоначално постигнатото условие за заплащане на вноски на
остатъка от продажната цена, който не е бил платен със сключването на договорите,
като са се споразумели остатъкът от продажната цена да се заплати при „нотариалното
изповядване на сделките“ – т. 4 от споразуменията от 20.05.2019 г. Следователно към
момента на отправяне на изявлението за разваляне на договора от 2017 г. за ищеца не е
съществувало задължение за заплащане на третата вноска и той не е изпаднал в забава.
Заедно със забавата повече от 30 дни правото на продавача да развали предварителния
договор е предпоставено кумулативно и от предоставяне на купувача на подходящ
срок за изпълнение. Няма спор, че такава възможност не е дадена на купувача. След
като купувачът не е бил в забава, нито е бил уведомен съгласно изричния текст на
чл.19, ал.2, че следва да изпълни в подходящ срок, към датата на връчване на
уведомлението за разваляне 28.06.2019 г. не е било налице твърдяното от ответника
6
право за едностранно разваляне на договора от страна на продавача.
Правоизключващото възражение на ответника е неоснователно.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че
предварителният договор от 2017 г. не е валидно развален поради липса на
основанията, предвидени в същия – забава на задължението за плащане на цената с
повече от 30 дни и предоставяне на купувача на подходящ срок за изпълнение.
Договорът обвързва страните и при искане от купувача по него следва да бъде обявен
от съда за окончателен. Налице са всички останали предпоставки за това -
настъпването на падежа на задължението за сключване на окончателния договор,
наличието на годен обект на правото на собственост и установена собственост на
продавача върху предмета на предварителния договор. Правото на собственост върху
обектите, предмет на предварителните договори, принадлежи на ответника - продавач,
като извършеното след вписване на исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД на 16.09.2019
г. разпореждане с процесните имоти от 22.11.2019 г. не може да се противопостави на
ищеца – чл. 114, б.“б“ от ЗС.
Възражението, че купувачът е неизправна страна по него и като такава не
може да упражни преобразуващото право по чл.19, ал.3 от ЗЗД, е неоснователно.
Неизпълнението на задължението по предварителния договор и неизправността на
ищеца не е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез конститутивния
иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, като ако се установи, че купувачът – ищец не е заплатил
изцяло или отчасти цената, за съда съществува правната възможност на основание
чл.362, ал.1 от ГПК да постанови решение заместващо окончателния договор, при
условие ищецът да изпълни задължението си (решение № 28 от 1.7.2011 г. на ВКС по
т.д. № 207/2010 г., II т.о., ВКС). В случая това разрешение е приложимо, защото със
споразуменията от 20.05.2019 г. страните са се съгласили остатъкът от продажната
цена да се заплати от купувача в деня на нотариалната сделка, следователно е
уговорено едновременно изпълнение- изпълнението на купувача не е условие за
сключване на окончателните договори.
Тъй като са налице всички особени изисквания на закона за обявяването на
процесните предварителни договори за окончателни, предявените искове следва да се
уважат.
Установено е от писмените доказателства, че апартаментът и паркоместата,
предмет на двата процесни предварителни договора, са изградени върху поземлен имот
с идентификатор 68134.1932.2155, принадлежащ на ответника. Апартамент Б5 на
втори жилищен етаж е с идентификатор 68134.1932.2155.1.16 и данъчна оценка
137026,50 лева; паркомясто № 20 е с идентификатор 68134.1932.2155.1.44 и данъчна
оценка 10537,50 лева; паркомясто № 42 е с идентификатор 68134.1932.2155.1.48 и
данъчна оценка 10537,50 лева.
7
Без съмнение обект „паркомясто“ не представлява самостоятелен обект на
право на собственост, но съгласно установената съдебна практика при тълкуване на
договорите, с които се обещава прехвърляне право на собственост върху паркомясто се
приема, че страните са се съгласили да се прехвърли правото на собственост върху
идеални части от самостоятелния обект гараж, в който е обособено паркомястото.
Съгласно чл. 20 от ЗЗД клаузите от договора трябва да се тълкуват по начин, който да
води до действителност, а не до нищожност на волеизявленията. Тълкуването цели
запазване на цялото действие на договора така, както в действителност е желано от
страните, независимо от съдържащите се в него непрецизни, неточни и дори
неправилни формулировки при посочването на неговия предмет.
Видно от представените схеми , изх. от СГКК-Гр. София процесните
подземни гаражи се установява да има статут на самостоятелен обект в комплекса и
следователно могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка, както могат да бъдат
предмет на самостоятелна сделка идеални части от него.
Ето защо , настоящият съдебен състав като тълкува по правилата на чл. 20
ЗЗД, волята на страните по процесните предварителни договори, следва да приеме, че
действителната воля на страните е да се прехвърли от продавача на купувача идеални
части от самостоятелния обект- подземни гаражи, които са уговорени на 12.51ид.ч. от
гаражите с площ от 737.42кв.м. , ведно с припадащите се към тези части идеални части
от сградата и от комплекса. По този начин постигнатото съгласие между страните има
възможен предмет, като договорните отношения между тях се запазят и не се проминя
по същество постигнатото взаимно съгласие. Възможността за такова тълкуване на
договора между страните съдът намира в разпоредбата на чл.20 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2 и
ал.4 от ЗЗД, съгласно които нищожни са договорите, които имат невъзможен
предмет, но нищожността на отделните части не влече нищожност на целия договор,
когато сделката би била сключена и без недействителните части. Според настоящият
съдебен състав процесната сделка би била сключена и без недействителната част и в
смисъла, който възлага на договорката съдът , тъй като и двете страни към момента на
сключване на сделката са имали интерес да бъде постигната целта на договора-
прехвърляне на собственост срещу заплащане на цена.
Изчислявайки остатъка от продажната цена, която ищецът дължи, съдът взе
предвид следното: Общо уговорената по двата договора цена е левовата равностойност
на 136779 евро с включен ДДС. Заплатената по двата договора сума е 149435,07 лева,
от които 117377,19 лева са върнати. Изчислена по фиксинга на БНБ, задържаната от
продавача сума от 32057,88 лева е с равностойност 16390,93 евро. Следователно
ищецът дължи заплащане на левовата равностойност на 120388,07 евро по фиксинга на
БНБ.
Неоснователно е искането на ответника върху част от уговорената продажна
8
цена – втората вноска в размер на 37000 евро да бъде присъдена годишна лихва от 6%
за периода от 27.10.2017 г. до датата на плащане на сумата. По силата на договора и
анекс от 29.01.2017 г. втората вноска се е дължала в срок от три работни дни от
уведомяване за издаването на протокол образец 16 за сградата, третата вноска – при акт
15; четвъртата вноска – при нотариалното прехвърляне. С подписването на
споразумението от 20.05.2019 г. страните по предварителния договор са се съгласили
остатъкът от продажната цена да бъде платен едновременно със сключване на договор
за продажба в нотариална форма. Тази уговорка представлява изменение на договора в
частта на срока за плащане, вследствие на което предвидените в договора и анекса
срокове не обвързват страните. Следователно споразумението от 29.11.2017 г. относно
начисляване на годишна лихва от 6% върху втората вноска за периода от 27.10.2017 г.
до датата на плащане на сумата също не обвързва страните, тъй като то е постигнато
във връзка с уговорения с анекс от същата дата срок за заплащане на втората вноска.
Ето защо при обявяване на предварителните договори за окончателни ищецът ще
следва да заплати левовата равностойност на 120388,07 евро по фиксинга на БНБ.
Ищецът, купувач следва да заплати следните публичноправни задължения по
прехвърляне на имота: 4743,05 лева в полза на Столична община - местен данък в
размер на 3% от 158101,50 лева; 1568,08 лева – нотариална такса по сметка на САС. До
заплащането на тези задължения върху продаваните имоти следва да се впише
възбрана.
Поради несъвпадане изводите на въззивния съд с тези, обусловили
постановяване на обжалваното решение, същото следва да се отмени и да се постанови
друго, с което предявените искове да се уважат, съобразно изложеното по-горе.
При този изход на спора пред въззивната инстанция и при направено от
жалбоподателя искане, въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да му заплати
направените разноски пред двете инстанции в размер на 16391,50 лева за адвокатско
възнаграждение и държавна такса. Възражението за прекомерност на същото е
неоснователно предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264387 от 01.07.2021 г., постановено по гр.д. №
10429/2019 г. на Софийски градски съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД ЗА ОКОНЧАТЕЛНИ
предварителни договори, сключени на 16.10.2017 г. и на 18.09.2018 г. с които „Бумекс”
ЕООД, град София, жк.“Стрелбище“, бл.1Б, вх.А, ет.8,ЕИК ********* продава на Г. М.
Ц. от град София, ул.“***“ № **, ЕГН ********** следните недвижими имоти,
9
находящи се в „Жилищна сграда-апартаменти, офиси, ателиета и подземни гаражи“,
гр.София, м.“Манастирски ливади-запад“, ул.“Мур“ № 72, построена в поземлен имот
с идентификатор 68134.1932.2155:
АПАРТАМЕНТ № Б 5 /буква Б пет/ с идентификатор 68134.1932.2155.1.16, на
трети етаж (кота +5,95), със застроена площ 110,61 кв.м., състоящ се от дневна с
трапезария и бокс, две спални и две бани, ведно с 3,12% идеални части от общите
части на сградата, при съседи на апартамента: на същия етаж - имот с
идентификатор 68134.1932.2155.1.15; имот с идентификатор
68134.1932.2155.1.17; под обекта - имот с идентификатор 68134.1932.2155.1.9;
над обекта - имот с идентификатор 68134.1932.2155.1.23
12,51/737,42 идеални части от подземен гараж на етаж -1, съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.44, с предназначение на
обекта: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ 737,42 кв.м.; при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - имот с идентификатор
68134.1932.2155.1.43; имот с идентификатор 68134.1932.2155.1.46; имот с
идентификатор 68134.1932.2155.1.45; по обекта - имот с идентификатор
68134.1932.2155.1.48 и имот с идентификатор 68134.1932.2155.1.50; над обекта -
имот с идентификатор 68134.1932.2155.1.3, имот с идентификатор
68134.1932.2155.1.2; имот с идентификатор 68134.1932.2155.1.1 и имот с
идентификатор 68134.1932.2155.1.4, със съответните идеални части от общите
части на сградата, които идеални части са отредени за паркомясто № 20 с площ
12,51 кв.м.;
12,51/737,42 идеални части от подземен гараж на етаж -2, съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.48, с предназначение на
обекта: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ 737,42 кв.м.; при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - имот с идентификатор
68134.1932.2155.1.49; имот с идентификатор 68134.1932.2155.1.47; имот с
идентификатор 68134.1932.2155.1.50; под обекта – няма; над обекта - имот с
идентификатор 68134.1932.2155.1.44, със съответните идеални части от общите
части на сградата, които идеални части са отредени за паркомясто № 42 с площ
12,51 кв.м.,
при условие, че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила Г. М. Ц.
заплати на „Бумекс” ЕООД, град София остатъка от продажната цена в размер на
левовата равностойност на 120388,07 евро по фиксинга на БНБ.
ОСЪЖДА „Бумекс” ЕООД, град София да заплати на Г. М. Ц., сумата
16391,50 лева /шестнадесет хиляди триста деветдесет и един/ лева разноски по делото
пред двете инстанции.
ОСЪЖДА Г. М. Ц. от град София, ул.“***“ № **, ЕГН ********** да заплати
10
по сметка на Столична община, район Витоша местен данък за придобиване на
недвижимо имущество в размер на 4743,05 лева (четири хиляди седемстотин
четиридесет и три лева и пет стотинки).
ОСЪЖДА Г. М. Ц. от град София, ул.“***“ № **, ЕГН ********** да заплати
по сметка на Софийски апелативен съд 1568,08 (хиляда петстотин шестдесет и осем
0,08) лева – нотариална такса.
ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА върху описания по-горе имот до заплащане на
разноските по прехвърлянето му.
ДА НЕ СЕ ИЗДАВА препис от решението, докато не бъдат представени
доказателства за заплащане на разноските по прехвърлянето на имота.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11