Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 23.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на 23 април две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева ч.гр.д.№ 2015 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид:
Производството
е по чл.
435 -чл.438 от ГПК, във връзка с чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба,
подадена от длъжника В.Д.П., по изп. д.№ 20138410408416,
по описа на ЧСИ Н.М.– с per. № 841 от КЧСИ срещу
Постановление от 17.12.2019 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело по молбата на длъжника, от 13.12.2019г. за перемпция по посоченото изпълнително дело.
В жалбата се твърди, че с молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъдат наложени
запори върху вземанията по открити банкови сметки на длъжника във всички банки.
Твърди, че от това искане до депозиране на молбата за прекратяване на
изпълнителното дело от 13.12.2019г. не е налице искане за извършване на валидно
изпълнително действие от страна на взискателя. Моли да бъде отменено издаденото
от ЧСИ Н.М.Постановление, с което е отказано прекратяване поради перемпция на изпълнително
дело № 20138410408416.
В срока за
възражение не е постъпил отговор от взискателя.
Постъпили са мотиви на ЧСИ за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след
запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото жалбоподателят е
длъжник в изпълнителното производство и жалбата е насочена срещу подлежащ на
обжалване отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение,
по аргумент от чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /ред. ДВ бр. 86 от 2017 г. / и е
подадена в законоустановения срок.
Изп. дело № 20138410408416 на ЧСИ Н. М., рег. № 841 от
КЧСИ с район на действие СГС, е образувано по
молба на Т.Ю.ЕАД, ЕИК ******* (с предишно наименование Т.Б.А.К.ЕАД), от 30.07.2013 г. въз основа на Изпълнителен
лист, издаден на 02.02.2010 г. по гражданско дело № 1706/2009 г. на районен съд
- гр. Ловеч, гражданска колегия, 6 състав срещу длъжника В.Д.П., за сумите:
602.27 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.11.2009г. до окончателното изплащане на задължението, 150.63 лева -
договорни лихви, 36.74 лева - наказателни лихви; 125.00 лева - присъдени
разноски, както и разноските по изпълнението.
С молба вх. № 214949/02.08.2013г. взискателят е
възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за
частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.
С Разпореждане от 06.08.2013г. е разпоредено да се
наложи запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки, открити в
следните банки: „БАНКА ДСК” ЕАД, ТБ „И.” АД, „О. Б. Б.” АД, „О. Б.” АД, „П.И. Б.”
АД, „Б. П. Б.” АД, „С.Ж. Е.” АД, „С. И И. Б./С./” АД, ..У. Б.” АД, „Ц.К. Б.”
АД, „Ю. И ЕФ Д.БЪЛГАРИЯ” АД, „Р. (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, „П./Б./” АД, и „К.Т.Б.” АД.
До длъжника е изпратена Покана за доброволно
изпълнение с изх. № 237603/06.08.2013г., като същата не е връчена и е върната в
цялост по делото. На 22.01.2015г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с
изх. № 019633/22.01.2015 г., в която е насрочен опис на движимото имущество на
длъжника, като същата не е доставена.
С молба с вх. № 128543/12.08.2015г. АПС Б. Б. ЕООД е
поискало на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК да бъде конституиран като взискател
по делото в качеството му на частен правоприемник на Т.Ю.ЕАД, като към същата
са приложени доказателства за частното правоприемство. С Постановление от
17.08.2015 г. като взискател по процесното изпълнително дело е конституиран АПС
Б. Б.ООД. На 17.08.2015г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. №
167353/17.08.2015г., в която е насрочен опис на движимото имущество на
длъжника, като същата е неуспешна доставка. На 30.09.2016г. е изпратена Покана
за доброволно изпълнение с изх. № 194907/30.09.2016 г., в която е насрочен опис
на движимото имущество на длъжника, като същата не е връчена. На 17.11.2017г. е
изпратено Съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 237677/17.11.2017
г., в което е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, като видно от обратната
разписка отново е неуспешна доставка. На 12.11.2019г. е изпратено Съобщение за
образувано изпълнително дело с изх. № 186411/12.11.2019 г., в което е насрочен
опис на движимите вещи на длъжника, като същото е връчено на длъжника П. на
22.11.2019г.
По делото е постъпила Молба вх. № 123094/13.12.2019г.
от длъжника, с която последният е поискал производството да бъде прекратено,
считайки, че са налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
С Постановление от 06.01.2020г.
съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на длъжника за прекратяване на
делото, предвид липсата на предвидените в горецитираната разпоредба основания.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е
ДОПУСТИМА, като подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирано, съгласно чл. 425, ал.2 от ГПК лице - длъжник по
изпълнението, срещу обжалваем по акт на съдебния изпълнител – постановление, с
което е отказано прекратяването на
изпълнителна дело, съгласно чл.435, ал.2
т.6 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
доколкото не са били налице предпоставките за прекратяване на производството по
изпълнителното дело, поради следното:
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е
предвидено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Според мотивите на същото тълкувателно решение, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ – насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права/напр. купувачите от публична продан/, както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването на изпълнителното
производство става по право, а новата давност започва да тече от предприемането
на последното по време валидно изпълнително действие.
Като взе предвид подадените от първоначалния и новоконституирания
взискател молби и извършените действия от ЧСИ, прекъсващи давността, съгласно
разясненията в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, за неоснователни възраженията на жалбоподателя
за това, че производството по делото е било прекратено ex lege.
Предвид изложеното, съдът намира, че
към момента на постановяване на обжалваното постановление – 17.12.2019г. не са били налице предвидените в чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство.
Предвид
изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт е
правилен и законосъобразен, поради което подадената жалба следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от В.Д.П. - длъжник по изп. д.№ 20138410408416, по описа на ЧСИ Н.М.–
с per. № 841 от КЧСИ срещу Постановление от 17.12.2019 г. на съдебния
изпълнител, с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело по молбата
на длъжника, от 13.12.2019г. за перемпция по посоченото изпълнително дело.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|
|