ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 24.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Светослав
Спасенов ч. гр. дело № 5417 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 577, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
274 и сл. ГПК.
С определение от 28.05.2020
г. съдия по вписванията при Софийски районен съд е постановил отказ да бъде
вписан представения му със заявление вх. № 26157/28.05.2020
г. от С.Г.Г.ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Договор за цесия № 1 от 19.12.2019
г. към рамков договор за цесия от 19.12.2019 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *******и С.Г.Г.ЕАД, ЕИК
*******.
Срещу определението е подадена частна жалба от
молителя С.Г.Г.ЕАД, ЕИК ******* с оплакване
за незаконосъобразност и необоснованост. Излагат
се съображения, че отказът на
съдията по вписванията е неправилен и постановен в противоречие с Правилника за
вписванията и Закона за задълженията и договорите. Поддържа се, че противно на
изложеното от съдията по вписвания, актът подлежащ на вписване не следва да
съдържа данни за ипотекарните длъжници,
нито тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписана ипотеката, върху
които ще се направи вписването. Сочи се, че данни за това кои са ипотекарни длъжници се съдържат в
акта за учредяване на ипотека, който заявителят не е бил длъжен да приложи, но
го е приложил за удобство на съдията по вписвания. Поддържа се, че изискването
на закона е актът, чието вписване се иска – договорът за цесия, да е сключен в
писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните по него, но не е
предвидено изискване молбата, с която се представя подлежащият на вписване
договор за цесия да бъде с нотариална заверка на подписа. Сочи се, че в случая
от молителя е представена писмена молба в два екземпляра, а не както неправилно
е посочил съдията по вписванията – в един екземпляр. Предвид горното се
поддържа, че са били налице всички предпоставки за вписването на Договор за
цесия № 1 от 19.12.2019 г. към рамков договор за цесия от 19.12.2019 г.,
сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *******и С.Г.Г.ЕАД, ЕИК *******. Моли съда да отмени
отказа и да задължи съдията по вписванията да извърши вписването.
Като съобрази изложеното в частната жалба и представените към нея документи, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна:
Със заявление вх. № 26157/28.05.2020
г. С.Г.Г.ЕАД, ЕИК *******, е поискал вписване в Служба по вписванията - гр. София на
Договор за цесия № 1 от
19.12.2019 г. към рамков договор за цесия
от 19.12.2019 г., с нотариална
заверка на подписите рег. № 12334/19.12.2019
г., на нотариус рег. № 362 при НК, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *******/цедент/ и С.Г.Г.ЕАД, ЕИК ******* /цесионер/. Поискано е молителят да бъде отбелязан
като ипотекарен кредитор по договорна
ипотека, учредена с Нотариален акт № 180
от 29.10.2007
г., том IX, рег. № 10508, дело № 1495 от 2017 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 в НК, подновена с молба за подновяване на договорна ипотека вх.
рег. № 70123/24.10.2017 г., акт № 167, том LXIV от 2019 г. Към молбата за вписване, видно от посочването в заявлението са приложени копие
от договора за цесия, копие
от договорна ипотека, документ за внесена
държавна такса и копие от Приложение № 187 към договор за цесия № 1 от 19.12.2019 г. към
рамков договор за цесия от 19.12.2019 г.
За да постанови отказ,
съдията по вписвания е приел, че не е представена молба от заявителя в указаните от
разпоредбата на чл. 17, ал. 1, изр. посл. от
Правилник за вписванията два екземпляра, че посочената в заявлението сума не
кореспондира на тази, посочена в договора за цесия и приложение № 187 към него,
чието вписване се иска, както и че рамков договор за цесия от 19.12.2019 г. и
договор за цесия № 1 от 19.12.2019 г. не се представят за вписване в тяхната
цялост.
Съдът намира, че частната
жалба е допустима, доколкото е подадена срещу акт подлежащ на обжалване, от легитимирано
лице и в законоустановения срок за обжалване. По същество жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Съгласно т. 1
от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело
№ 7/2012 г., на ОСГТК на
ВКС, разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е неприложима в производството по вписване на актове
относно недвижими имоти, като при
констатирана нередовност на молбата за
вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови
отказ съгласно чл. 32 а от Правилника
за вписванията, без да може
да дава указания
за отстраняване на нередовността.
Представеният за вписване Договор
за цесия № 1 от 19.12.2019 г. към рамков договор за цесия от
19.12.2019 г., сключен между
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *******и С.Г.Г.ЕАД, ЕИК *******, е акт подлежащ на
вписване по аргумент от чл.
17, ал. 1, б. "а" от
ПВ. Съгласно същата разпоредба вписването се извършва по
молба на всеки заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от два
екземпляра на документа, на основание
на който се иска вписването.
Нормата на чл. 17, ал. 2 от
ПВ определя самото съдържание на молбата,
в която следва да са отразени
данните на молителя, посочени в чл. 6, ал. 1, буква
"а", основанието (документа)
за вписването, размера на сумата,
както и тома и страницата на ипотечната
книга, в която е вписан договорът за ипотека или
молбата за учредяване на законната
ипотека, върху които ще се
направи вписването.
Законът не поставя изискване за нотариална заверка на молбата - в чл. 3 ПВ
изискването за нотариална заверка е към подлежащите на вписване актове - в
случая договора за цесия. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 17, ал.
2 ПВ, в която се посочва, че вписването на актовете става по молба, подадена в
два еднакви екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на основание
на който се иска вписването. Законът обаче не е вменил задължение на молителя
да завери нотариално и придружаващата документа за вписване молба. Задължението
за нотариална заверка по смисъла на чл. 3 ПВ се отнася само до подлежащия на
вписване акт, а това е договорът за цесия, който, видно от представения препис,
е нотариално заверен. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗЗД, прехвърлянето
и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова
вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването
в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие освен, че трябва да
бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите, както вече
беше посочено по-горе, следва да бъдат и вписани в имотния регистър, а съгласно
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията, вписването на
актовете по чл. 171 от ЗЗД, и по-точно, прехвърлянето на вземане /чл. 99 ЗЗД/,
обезпечено с ипотека /чл. 17, ал. 1, б. а ПВ/, става по молба на всеки
заинтересован.
Настоящият съдебен
състав намира за правилен отказа
на съдията по вписванията. В тази връзка следва да бъде посочено, че представеното заявление с характера на молба за
вписване, не съдържа един от
задължителните реквизити, предвидени в чл. 17, ал. 2 от ПВ, а именно - не е посочен
тома и страницата на ипотечната книга,
в която е вписан договорът за ипотека,
върху които ще се направи
вписването. Това обстоятелство изрично е предвидено от законодателя
да бъде посочено
от самия заявител и не следва
да се преценява
служебно от съдията по вписванията
или да се
извлича от съпътстващите молбата документи, както се твърди в жалбата на
заявителя.
Същевременно от документите по делото се установява, че заявлението е
подадено в един екземпляр, като по този начин не е изпълнено изискването на чл.
17, ал. 1, изр. последно от Правилник за вписванията, предвиждащ, че вписването
на актовете по чл. 171 от Закона за задълженията и договорите, какъвто е и прехвърлянето
на вземане (чл. 99 ЗЗД), обезпечено с ипотека, става по молба на всеки
заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от два екземпляра
на документа, на основание на който се иска вписването.
Видно от заявлението е поискано извършването на вписване на акт, с който е
прехвърлено вземане от цедента Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК *********, което последният има спрямо длъжника А.ООД,
произтичащо от сключен между тях договор за банков кредит № 312-283/24.10.2007
г., в размер на 250 000 лева, в полза на цесионера
С.Г.Г.ЕАД, ЕИК *******, обезпечено с договорна
ипотека върху недвижим имот, учредена по силата на Нотариален акт № 180 от
29.10.2007 г., том IX, рег. № 10508, дело № 1495 от 2017 г. на нотариус С.Т.,
рег. № 065 в НК и подновена с молба за подновяване на договорна ипотека вх.
рег. № 70123/24.10.2017 г., акт № 167, том LXIV от 2019 г. Същевременно в Приложение
№ 187 към договор за цесия № 1 от 19.12.2019 г. към рамков договор за цесия от
19.12.2019 г. е посочено, че общият размер на вземането, обезпечено с договорна
ипотека върху недвижим имот, учредена по силата на Нотариален акт № 180 от
29.10.2007 г., том IX, рег. № 10508, дело № 1495 от 2017 г. на нотариус С.Т.,
рег. № 065 в НК и подновена с молба за подновяване на договорна ипотека вх.
рег. № 70123/24.10.2017 г., акт № 167, том LXIV от 2019 г. е 571 789,65
лева, като предвид разминаването в сумите в заявлението и в приложеното към
него Приложение № 187 към договор за цесия № 1 от 19.12.2019 г. към рамков
договор за цесия от 19.12.2019 г. не може да се направи извод какъв
действително е размерът на прехвърленото вземане, каквото е изискването на чл.
17, ал. 2 от Правилник за вписванията.
Предвид изложеното, съдът намира, че представената
молба за вписване не отговаря
изцяло на изискуемото в чл. 17, ал. 2 от ПВ съдържание,
което обстоятелство, по аргумент от
т. 1 от ТР № 7 от
25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г., на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание, за да
бъде отказано заявеното вписване в имотния регистър, както правилно е постановил и съдията по вписванията.
Определение от 28.05.2020 г.
на Съдия по вписванията при СРС – Делян Кръстанов, с което е постановен отказ за вписване по заявление вх. № 26157/28.05.2020 г., следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 28.05.2020 г. на Съдия по вписванията при СРС – Д. К., с
което е постановен отказ да бъде вписан представения му със заявление вх. №
26157/28.05.2020 г. от С.Г.Г.ЕАД, ЕИК ******* Договор
за цесия № 1 от 19.12.2019 г. към рамков договор за цесия от 19.12.2019 г.,
сключен между „П. и. б.“ АД, ЕИК *******и С.Г.Г.ЕАД,
ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в
едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.