Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, №569 /05.05. 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на дванадесети
март, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМР ХРИСТОВ
ДИАНА
ГАНЕВА
при секретар С.А., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 136/2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас е оспорил
решение № 288/01.11.2019г. по АНД № 1160/2019г. по описа на Районен съд Несебър,
с което е отменено наказателно постановление № 02-0002603/19.08.2019г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас. С
наказателното постановление за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда във
връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда и на основание чл.414, ал.3 от Кодекса
на труда на ДЗЗД „Мия 96“ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500
лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита,
че в чл.412а, т.2 от КТ е предвидено налагането на имуществена санкция на
дружества създадени по реда на ЗЗД. Иска обжалваното решение да бъде отменено,
а по съществото на спора - да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие
подържа жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация ДЗЗД „Мия 96“, чрез представител по
пълномощие оспорва жалбата и иска оставяне в сила решението на Районен съд –
Несебър.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, счита, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е
неоснователна.
ДЗЗД „Мия 96“ е наказано затова, че в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 11.07.2019г. в 18:25 часа в
обект: магазин за дрехи, находящ се в гр. Несебър, ул. „Хан Крум“, Провлак 2,
не е уредило като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на
работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Б.П.М.,
ЕГН **********. Посочено е, че лицето е установено при извършената проверка на
11.07.2019г. в 18:25 часа на обекта да престира труд като продавач-консултант
(продава на клиент, издава касов бон, връща ресто на клиент), като същата
собственоръчно е декларирала в справка на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, че
работи в дружеството от 01.07.2019г. като съдружник, с работно време от 10:00
часа до 22:00 часа. Сочи се още, че нарушението е установено при проверка по
документи на 16.07.2019г. в Дирекция „ИТ“ – Бургас, при която не са представени
документи, касаещи трудовото правоотношение (писмен трудов договор) с Б.П.М.,
установена да полага труд като продавач-консултант при извършена проверка на
11.07.2019г. Административно-наказващият орган е приел, че е нарушена нормата
на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.1, ал. 2 от КТ.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма.
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а длъжностно
лице - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.
Районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление,
като е приел, че дружеството по ЗЗД не може да носи администартивно-наказателна
отговорност, доколкото не е персонифициран субект на правото. Счита, че
административно-наказателната отговорност следва да се носи не от ДЗЗД, а
следва да бъде понесена от лицата, участващи в дружеството, респективно от
управляващият съдружник според дружествения договор.
Обжалваното решение е правилно.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на районния съд, че дружествата по ЗЗД нямат
правосубектност и не могат да носят административнонаказателна отговорност по
тази причина. Тези дружества, не са субекти, а многостранни облигационни
договори, сключени на основание чл.357
от ЗЗД, по силата на който две или повече лица се съгласяват да обединят
своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.
В
процесния случай наказателното постановление е съставено за извършено нарушение
на Кодекса на труда от „МИЯ 96” ДЗЗД, на което е придадено качеството на
работодател според наказващия орган. След като, обаче, дружеството няма
правосубектност, тоест то не е нито физическо лице, нито юридическо лице, нито
е държавата, не може да бъде по никой начин ангажирана
административнонаказателната му отговорност, тъй като разпоредбата на чл.24 от ЗАНН изрично сочи, че тази отговорност е лична, а в алинея 2 на същия член са
уредени случаите, при които за административни нарушения, извършени при
осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговорност
следва да носят работниците и служителите, които са ги извършили, тоест отново
трябва да са лица, които са субект на правото или ръководителите, които са
наредили или допуснали да се извършат тези нарушения. Изключението, въведено
през 1998г. в чл.83 от ЗАНН, предвижда възможност да бъде налагана имуществена
санкция на юридически лица или еднолични търговци при конкретни, регламентирани
в нормата условия. Дружеството по ЗЗД не е нито едно от изброените субекти.
Както беше посочено то е договор, а не субект.
В
допълнение към изводите изложени от районния съд настоящият съдебен състав
счита, че е наказателното постановление е неоснователно на още едно основание.
В случая няма достатъчно доказателства, че лицето Б.П.М. е престирала труд и е
осъществявала действия, които са част от задължения по неформално трудово
правоотношение. Това е така, защото по делото е доказано по несъмнен начин, че
Б. М. е съдружник в „МИЯ 96” ДЗЗД. В някои случаи според клаузите на ЗЗД именно
съдружниците в това дружество носят определени отговорности за действията на
дружеството, но те са най-вече в кръга на гражданските отношения. След като М.
е съдружник, тя не може едновременно с това и да е лице, наето по трудово
правоотношение към същото гражданско дружество, но няма никаква пречка,
изпълнявайки задълженията си по договара за дружество, да продава в магазина,
обслужвайки клиенти.
По изложените мотиви обжалваното решение на РС-Несебър следва
да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 288 от 01.11.2019г. постановено по АНД
№ 1160/2019г. на Районен съд – Несебър.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: