Р Е Ш Е Н И Е
С.,
27.07.2022 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-3 СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май две хиляди и дадевет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при
участието на секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 3230 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид :
Предявен е иск от Г.В.М. с ЕГН ********** и адрес: С.,
ж. к. ******чрез адвокат С.Н., със съдебен адрес:***, против З. „Б.И.“ АД, ***,
с правно основание по чл. 432, ал.1 КЗ за
сумата 40 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП, заедно със законната лихва върху присъдената сума от
23.08.2020 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендират се и разноски.
.
В исковата молба се твърди, че на 23.08.2020 г. ищцата е пострадала
в резултат на ПТП, реализирано между с. Иганово и с. Кърнаре, като пътник в лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******, управляван от
С. Х.М.. Водачът М.управлявал лекия автомобил от с. Иганово в посока към с.
Кърнаре с несъобразена за конкретните пътни условия скорост, поради което
автомобилът напуснал пътното платно, където се блъснал последователно в пътен
знак и дърво.
В резултат на ПТП ищцата получила тежки травматични
увреждания. Според ищцата виновен за настъпване на ПТП е водачът С. М., който с
действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал МПС с
несъобразена за конкретните пътни условия скорост и не упражнил контрол над
МПС. За увреждащия автомобил се твърди да е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника със застрахователна полица № BG/02/120000795066, валидна от 17.03.2020 г.
до 16.03.2021 г.
В тази връзка ищцата моли да бъде осъден ответникът да
й заплати исковата сума, , заедно със законната лихва и сторените разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД в срочно депозиран отговор оспорва
предявеният иск изцяло по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния автомобил, но твърди че
липсва противоправно поведение на застрахования
водач. В условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване от страна на постардалата, изразяващо се в пътуване в МПС без правилно
поставен предпазен колан на предна дясна седалка. Счита, че приносът на
пострадалата за настъпване на вредите е в размер на 90 на сто. Възразява по
размера на претенцията с довод за нейната прекомерност с оглед принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На първо място, следва да се посочи, че производството
е инициирано по допустима искова молба, намираща своето основание в
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ. Изпълнена се явява специалната
предпоставка за валидно възникване на правото на иск по чл. 380, ал.1 КЗ, а
именно лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение да е отправило към застрахователя писмена застрахователна претенция,
по която застрахователят да не е удовлетворил правоимащия
в законния срок по чл. 496, ал.1 КЗ.
Доказа се, че с писмена претенция вх. №
ОК-724577/30.11.2020 г. увреденото лице е сезирало застрахователя с искане за
определяне и изплащане на обезщетение относно същото застрахователно събитие. С
писмо от 01.12.2020 г. ответният застраховател е уведомил пострадалата, че не е
в риск и няма основание да изплати застрахователно обезщетение. От последния
факт за пострадалото лице възниква правен интерес да упражни пред съда правото
си по застраховката.
По заявените от страните основания и възражения:
От представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица под № 2020-1024-1295/23.08.2020 г. по описа на РУП-Карлово се установява
фактът на настъпване на процесното увреждащо събитие
на 23.08.2020 г. с посочените в него участници – л. а. „Рено Меган“ с рег. № ******, управляван от С. Х.М. с ЕГН **********.
Документът сочи като пострадали лица както водачът, така и ищцата Г.В.М.. Други
участници в ПТП не са посочени, откъдето следва извод, че се касае за самокатастрофа с участието само на едно МПС. Горния извод
се потвърждава и от данните, съдържащи с е материалите по воденото по случая ДП
№ 406/2020 г. на РУП-Карлово, приключило с Постановеление
за прекратяване на наказателно производство, преписка № 2471/2020 г. на Районна
прокуратура – Карлово.
Съставеният по случая Констативен протокол не се
ползва с установителна сила в частта „Обстоятелства и
причини за ПТП“, поради което, за да бъдат направени фактически и правни изводи
за начина на настъпване на ПТП, съответно за противоправното
му причиняване от някои от участниците в него, съдът следва да се позове на
събраните по делото допустими доказателствени
средства.
В тази насока в хода на съдебното дирене е прието
заключение по съдебно-автотехническа експертиза, която по технически път е
установила релевантни за делото факти по настъпване на ПТП. Установява се, че
ПТП настъпва на междуселищен път I-6 в отсечката между с. Иганово и с.
Кърнаре, обл. Пловдви, км.
241+600, след отбивката за хан-ресторант „Певците“, като
л. а. „Рено Меган“ с рег. № ****** се е движил от с.
Иганово към с. Кърнаре със скорост от около 60-70 км/ч. Пътният участък в
района е прав, а настилката е била от гладък и сух асфалт. В материалите, които
в. л. е ползвал като изходни за изготвяне на заключението, не се устанвяват данни за внезапно възникнала техническа
неизправност, която да обясни напускането на пътното платно от автомобила, от
което се обосновава извод, че причината за излизане на автомобила от платното
за движение и последвалите удари не е техническа, а е от субктивен
характер вследствие неупражнен контрол върху управлението на автомобила от
страна на неговия водач.
Тази фактическа картина се потвърждава и от събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
С. Х.М., който сочи, че задрямал зад волана поради умора, а това обяснява загубата
на контрол върху МПС. Така установените факти формират в настоящия съдебен
състав правен извод в насока за това, че пътният инцидент е настъпил поради
виновното и противоправно поведение на водача на л.
а. „Рено Меган“ с рег. № ******, който е нарушение на
правилото на чл. 20, ал.1 ЗДвП не е упражнил непрекъснат контрол върху органите
на управление, от което пряко е произтекло настъпването на ПТП.
Пред вид липсата спор относно застрахователното
покритие, осигурено от ответника по силата на застрахователна полица № BG/02/120000795066, се налага извод за доказаност и на фактическия състав за ангажиране
отговорността на застрахователя, доколкото същата е функция от пораждането
на гражданска отговорност за застрахования водач на МПС.
Като съществен за решаване на спора следва да бъде
обособен въпросът за компенсиране на
понесените от ищцата вреди.
По отношение на тях съдът съобразява, приетите писмени
доказателства и изводите на приетата съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице установява, че, в резултат на процесния
инцидент, ищцата е получила: Фрактура на дъгите на С2 /втори шиен/ прешлен;
Фрактура на дъгите на С3 /трети шиен/ прешлен; Фрактура на спинозния
израстък на С4 /четвърти шиен прешлен/, компресионна
фрактура на тялото на ТН1 (първи гръден прешлен), като описаните травматични
увреждания, заедно и поотделно реализират медико-биологичния критерий на трайно
затруднение в движенията на шията за повече от 30 дни /средна телесна повреда/,
а в конкретния случай за период от 3-4 месеца. Проведено е консервативно
лечение чрез прием на обезболяващи средства (аналгетици)
и чрез носене на полутвърда яка Шанц за 4 месеца. Получените
травми най-често се получват по компресионен
механизъм при действие на сила по вертикалната ос на прешлените, което се
обяснява. Вещото лице обосновава още, че последица след счупване на шийни прешлени е възможно да настъпят: тремор
на горните крайници, затруднения в хвателната
способност на ръцете, спинална нестабилност, дистрофични промени в междупрешленните
дискове и др. Към момента на извършване на личния преглед в. л. констатира
единствено изтръпване на ръцете, за което ищцата съобщава, че е съществувало и
преди инцидента. Общият възстановителен период е завъшил
в рамките на 5 месеца, 4 от които ищцата е била обездвижена с шийна яка.
По отношение на въпроса за определянето на справедлив
размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав съобрази
изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на ВС, според която, съгласно
нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на
застрахователя като функционална на отговорността на деликвента,
на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени
вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Заедно с това, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост, като понятието
"справедливост" не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай. За да се
определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е
необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на
увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност
на болките и страданията, получени физически и психически последици от
уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в
страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението съдът
съобразява характера и тежестта на увредата, описана
по-горе, продължителния период на възстановяване (интензивен период на болки до
3 месеца и общ възстановителен пердион до 5 месеца), функционалните
затруднение в рамките на продължителен период, наложени от характера на увредата и необходимостта от носене на шийна
яка, а така също и обстоятелството, че при извършеният личен преглед вещото
лице д-р Й. не е констатирал наличие на нито едно от типичните усложнения,
които евентуално биха могли да настъпят от подобна травма. При така възприетата фактическа обстановка,
съдът намира предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за
основателен, като въз основа на гореизложеноо определи
обезщетение за търпените болки и страдания в размер на 30 000 лв.
По наведеното от ответника възражение за съпричиняване, съдът намира същото неоснователно и недоказано.
Най-напред следва да се посочи, че по делото не се събраха доказателства, които
да установяват наличие на обективна връзка между съпричиняващото
поведнието на ищцата /евентуално изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан/ от една страна и настъпилата вреда от друга
страна. Нещо повече, еднозначни данни по делото в насока дали пострадалата
действително е пътувала без колан не са събрани, поради което съдът не може да
формира извод в тази насока само на база предположения. Ето защо поддържаното
от ответника възражение се явява неоснователно.
Частично неоснователна се явява претенцията за присъждане на законна лихва върху главното вземане,
считано от 23.08.2020 г. /датата на настъпване на събитието/ до пълно
издължаване. При съобразяване на разпоредбите на КЗ (409 КЗ) се налага извод,
че застрахователят дължи лихви за забава само след като е бил уведомен по реда
на чл. 380 КЗ и след изтичане на срока за произнасяне по чл. 496, ал.1 КЗ.
Неоснователният му отказ обаче го поставя в забава в момента на поканата, който
е 30.11.2020 г., от която дата се дължи лихвата.
По разноските:
Ищцовата страна претендира разноски на основание
чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 Закона за
адвокатурата в полза на процесуалния представител, като след като съобрази
фактическа правна сложност на спора от една страна и материалния интерес по
спора, съдът приема, че на адв. С.К.Н., със съдебен
адрес:*** се следва възнаграждение в размер на 1 430 лв.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени разноски за внесени депозити за експертизи съразмерно с
оглед уважената част от иска или сума в размер на 525 лв.
Ответникът претендира присъждане на разноски в общ
размер 1 800 лв., от които му се следват на основание чл. 78, ал.3 ГПК по
съразмерност 450 лва.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** да заплати
на Г.В.М., ЕГН ********** ,С., ж. к. ******,
чрез адвокат С.Н., със съдебен адрес:*** сумата 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 от КЗ, настъпили в резултат на застрахователно
събитие – ПТП от 23.08.2020 г., покрит риск по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника със застрахователна полица № BG/02/120000795066, виновно причинено от
застрахования водач на л. а. „Рено Меган“ с рег. № ******,
ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, считано от датата завеждане
на застрахователната претенция – 30.11.2020 г.
до окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за главницата за разликата до
пълния зпредявен размер 40 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
и в частта за претендирана законна лихва от датата на
настъпване на събитието 23.08.2020 г. до 30.11.2020 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АДда заплати на Г.В.М. сумата 525 лв., представляващи съдебни разноски, дължими на основание чл.78,
ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** К.Н., със съдебен адрес:*** 430 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Г.В. да заплати на З. „Б.И.“ АД сумата 450 лв., съдебни разноски, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
Апелативен Съд в 14-четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: