№ 14124
гр. С, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110123742 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по подадена от Г. С. С. с ЕГН **********, чрез адв. Х. З. при
САК, срещу ЗАД “А” АД с ЕИК ххх. В исковата молба се твърди, че на
28.02.2023г., около 10,50 ч., в гр. С, на бул. “П”, в района на №ххх, настъпило
ПТП между лекотоварен автомобил марка “Ситроен Берлинго” с рег. № ххх и
управлявания от ищеца л.а. “Фолксваген Голф” с рег. № ххх, по вина на
водача на лекотоварния автомобил, в резултат на което на лекия автомобил,
управляван от ищеца били причинени имуществени вреди, което обуславя
правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство срещу
ответника, при когото към датата на настъпване на ПТП, бил застрахован със
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” лекотоварен
автомобил марка “Ситроен Берлинго” с рег. № ххх. Претендира се и
законната лихва, считано от 27.03.2023г. - датата, на която ищецът твърди да е
отправил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение към
ответника до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
разноските, сторени в хода на производството.
В срока по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен отговор. С
подадения отговор се оспорва изцяло твърдения в исковата молба механизъм
на ПТП, вината на водача на лекотоварен автомобил марка “Ситроен
Берлинго” с рег. № ххх, както и причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и твърдените от ищеца като причинени имуществени вреди.
Отправя се изрично и възражение за съпричиняване на твърдяните
имуществени вреди в резултат на поведението на ищеца, като се поддържа, че
1
същият е допринесъл за настъпването им като е управлявал МПС, което е
било технически неизправно към датата на настъпване на ПТП; управлявал е
МПС л.а. “Фолксваген Голф” с рег. № ххх, със скорост надвишаваща
нормативно определената на пътния участък; предприел е маневра в
нарушение на установените правила за движение в конкретния пътен участък.
При условията на евентуалност, се оспорва размера на твърдяните
имуществени вреди, като ответникът счита, че същият е посочен произволно
и не отразява действителния размер на уврежданията, както и се оспорва
претендираната с исковата молба степен на увреждане на детайлите на л.а.
“Фолксваген Голф” с рег. № ххх. Претендират се разноските, сторени в хода
на производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, първоначално
като частичен за сумата от 100 лв, от общия размер от 3500 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди по лек автомобил л.а. “Фолксваген Голф” с рег. № ххх, причинени в
резултат на ПТП, на 28.02.2023г., около 10,50 ч., в гр. С, на бул. “П”, в района
на №ххх, между управлявания от ищеца л.а. “Фолксваген Голф” с рег. № ххх
и лекотоварен автомобил марка “Ситроен Берлинго” с рег. № ххх, за който е
имало сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност” при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2023г. - датата, на
която ищецът твърди да е отправил претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение към ответника до окончателното изплащане на
задължението.
С протоколно определение от 29.10.2023г., съдът е допуснал изменение на
предявения иск, чрез увеличаване на размера на същия за сумата от 6613,12
лв.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, са отделени
обстоятелствата, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключена
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
дружество, лекотоварен автомобил марка “Ситроен Берлинго” с рег. № ххх.
От представените и приети по делото писмени доказателства, в т.ч. от
представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-автотехническа експертиза се установява от фактическа и правна
страна следното:
Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по
чл.432, ал.1 КЗ.
От събраните по делото писмени доказателства -протоколи за разпит на
свидетели, протокол за оглед, ведно с фотоалбум към същия, събрани по
образуваното досъдебно производство №11061/2023г., по описа на СДВР и
2
приети като писмени доказателства по настоящото, от събраните гласни
доказателства чрез разпита на св. В. Ц., както и от приетото заключение на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност се установява следния механизъм на настъпване на
процесното ПТП: същото е настъпило на 28.02.2023г., около 10,50 ч., в гр. С, в
условията на облачно време, но при добра видимост и при суха пътна
настилка, по вина на водача лекотоварен автомобил марка “Ситроен
Берлинго” с рег. № ххх - св. В. Ц., който движейки се по ул. “Б”, на изхода й
при бул. “П”, в района на №ххх, предприема маневра, като без да пропусне
движещия се с предимство в най -дясната лента на пътното платно на бул.
“П”, с посока на движение от бул. “М” към бул. “О” - л.а. “Фолксваген Голф”
с рег. № ххх, като навлиза в траекторията на движението му в дясната лента
на пътното платно по бул. “П”, с посока на движение към ул. “С”, в резултат
на тази маневра водачът на л.а. “Фолксваген Голф” предприема спасителна
маневра наляво, като водачът на лекотоварен автомобил марка “Ситроен
Берлинго” с рег. № ххх, с цел да избегне удара между автомобилите, ускорява
скоростта си на движение и също предприема маневра на ляво, в резултат на
което настъпва ПТП между двата автомобила, към средата на двете ленти на
движение по бул. “П”, в платното по посоката им на движение.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин
се установява, че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното
поведение на водача на “Ситроен Берлинго” с рег. № ххх. От протокола за
оглед на ПТП, както и от фотоалбума към същия / намиращите се на л.103 от
делото - 2 бр. снимки/ се установява, че по посоката на движение на същия
автомобил, а именно по ул. “Б”, на изхода й при бул. “П”, в района на №ххх,
откъдето водачът е предприел маневра надясно и не е пропуснал движещия се
с предимство лек автомобил, управляван от ищеца, е налице поставен знак
“Б2”, което означава, че водачът е следвало да спре, за да пропусне движещия
се с предимство л.а. “Фолксваген Голф” с рег. № ххх, като вместо това е
навлязъл в траекторията на движението му в дясната лента на пътното платно
по бул. “П”.
Съдът намира, че при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и заключението на вещото лице, твърдяните като претърпени
имуществени вреди по л.а. “Фолксваген Голф” с рег. № ххх, са в причинно-
следствена връзка именно от настъпилото ПТП, в т.ч. и наличието на двете
предни въздушни възглавници, които са се отворили при настъпване на
съприкосновението между двата автомобила, като това е видно от фотоалбума
към протокола за извършен оглед на ПТП /л.100 от делото/. Протоколът за
оглед на ПТП, ведно с фотоалбума към същия са годни доказателствени
средства, тъй като удостоверяват непосредствено възприети от служителите
на МВР, извършили огледа, факти и обстоятелства - като липсата/наличието
на пътни знаци към момента на настъпване на ПТП, както и всички други
относими към предмета на доказване по настоящото дело, факти и
обстоятелства, поради което настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло
3
като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства. С оглед на гореизложеното, възраженията на ответната страна,
свързани с механизма на настъпване на ПТП, в т.ч. с вината на водача на
“Ситроен Берлинго” .
По възражението за съпричиняване на вредите в резултат на посоченото
конкретно противоправно поведение на водача на л.а. “Фолксваген Голф” с
рег. № ххх и ищец по настоящото производство, съдът намира същото за
изцяло неоснователно. По фактическите твърдения на ответната страна, че л.а.
“Фолксваген Голф”, управляван от ищеца е бил технически неизправен към
датата на настъпване на ПТП, за което е налице писмено доказателство -
наложена глоба с фиш, съдът намира, че същото се явява неоснователно.
Видно от съдържанието, ищецът е бил санкциониран по административен ред
за това, че автомобилът му не е преминал годишен технически преглед по
см.на чл.147, ал.3, т.1 ЗДвП. По делото не са събрани доказателства обаче, че
това обстоятелство има отношение към механизма на настъпване на ПТП и то
по начин да е допринесло за настъпването му, т.к. не са налице доказателства,
че в резултат на действителна техническа неизправност на л.а. “Фолксваген
Голф”, същото е настъпило и/или е могло да бъде избегнато и да не настъпи
въобще.
По фактическите твърдения, свързани с конкретно твърдяно от ответната
страна поведение на водача на л.а. “Фолксваген Голф”, а именно, че същият е
шофирал с несъобразена с пътния участък и условия скорост, както и че е
предприел неправилна маневра вляво, съдът намира, че същите отново се
явяват неоснователни.
На първо място, по делото не се събраха доказателства и такива липсват както
в изисканите и приети книжа по образуваното досъдебно производство, така и
в заключението на вещото лице, с каква конкретно скорост се е движил л.а.
“Фолксваген Голф” непосредствено преди и към настъпване на ПТП.
Единственото такова твърдение се съдържа в показанията на ищеца, събрани
по досъдебното производство, в които се сочи, че същият е управлявал със
скорост около 50 км/ч., както и показанията на М С.а /пътник в л.а.
“Фолксваген Голф” , която сочи, че ищецът е карал с “нормална скорост”.
Дори да се приеме, че ищецът е управлявал автомобила със скорост от или
около 50 км/ч., то същата е в рамките на разрешената и е допустима и
съобразена, с оглед особеностите на пътния участък и метеорологичната
обстановка, но поради липсата на конкретни доказателства досежно
фактическите твърдения, на ответника относно конкретните показания на
скоростта, с която се е движил л.а. “Фолксваген Голф”, за да може да се
осъществи съвкупна преценка с останалите събрани доказателства дали
същата е разрешена и съобразена с пътните условия, то ответната страна
следва да понесе последиците от доказателствената тежест, като съдът
приеме, че възражението и в тази негова част се явява неоснователно, поради
това че същото не е доказано.
4
По фактическите твърдения на ответника във връзка с наличието на
съпричиняване от страна на ищеца, поради това, че същия е предприел
неправилна маневра вляво, като се отклонил от траекторията си на движение в
най-дясната лента в посоката си на движение, съдът намира, че същото се
явява неоснователно. В показанията си дадени пред органите на досъдебното
производство, ищецът сочи, че в момента, в които е възприел опасността, а
именно приближаващия се към него и навлизащ в траекторията на движението
му в дясната лента на пътното платно по бул. “П”, “Ситроен Берлинго”,
предприел маневра вляво, с цел да предотврати настъпването на
съприкосновение между двата автомобила. В разпита си пред настоящия
съдебен състав, св. В. Ц. сочи, че навлизайки в най-дясната част на пътното
платно по посоката на движение на ищеца по бул. “П”, възприемайки го,
решил да ускори скоростта си на движение и също предприел маневра за
навлизане в лявата лента на платното в същата посока на движение, като
мислил, че по този начин ударът щял да бъде избегнат. Съдът намира, че
предприетата от страна на ищеца маневра не следва да води до извода за
наличие на противоправно поведение у същия, което да е допринесло за
настъпване на процесното ПТП. Възприемайки навлизащия в треакторията му
на движение “Ситроен Берлинго”, ищецът е предприел т.нар. “спасителна
маневра”, като е предприел маневра наляво с цел навлизане в другата лента на
пътното платно по посоката на движението му, като между двете ленти на
пътното платно в тази посока на движение, пътната маркировка е била с
прекъсната осева линия. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че ищецът
не е извършил нарушение на правилата на ЗДвП, а напротив предприел е
поведение, с което е считал, че съприкосновението между двата автомобила е
могло да бъде избегнато.
По евентуалното възражение за размера на претендираното
обезщетение за имуществени вреди
В резултат на така настъпилото ПТП, на лек автомобил л.а. “Фолксваген
Голф” били причинени вредите така, както същите са установени в
заключението на вещото лице по приетата съдебна- автотехническа
експертиза. Съдът кредитира заключението на вещото лице, ведно с
разясненията при изслушването му в о.с.з. досежно вида и характера на
причинените имуществени вреди, като вещото лице е съобразило и
останалите събрани по делото писмени доказателства. В заключението си
вещото лице е включило и разходите за възстановяване на двете предни
въздушни възглавници на лекия автомобил, като е посочило изрично че
същите е следвало да бъдат подновени с нови такива, тъй като алтернативни е
невъзможно да бъдат поставени, а останалите щети са възстановими с
алтернативни резервни части по средни пазарни цени за същите, като вещото
лице е взело предвид експлоатационния срок на пострадалия лек автомобил.
По възраженията на ответната страна във връзка с твърденията, че е налице
хипотезата по чл.390, ал.2, вр. ал.1 КЗ, а именно, че е налице “тотална щета”
по отношение на л.а. “Фолксваген Голф”, съдът намира за необходимо да
5
отбележи, че изрично възражение в този смисъл липсва в отговора на исковата
молба, както и че същото е направено едва във второто открито съдебно
заседание по делото, във връзка с отправеното доказателствено искане за
допускане на допълнителна автотехническа експертиза, което съдът е
отхвърлил, тъй като е налице настъпила процесуална преклузия.
Действително, в проведеното по делото първо открито съдебно заседание,
съдът не е приел заключението по допуснатата експертиза, но в частта на
същото касаеща механизма на настъпване на ПТП, с оглед предоставяне на
процесуалната възможност на ответната страна на ангажира гласни
доказателства, като заключението е било прието в останалата си част. С оглед
на гореизложеното, съдът намира, че не са налице процесуалните
предпоставки за произнасяне по възражението за наличието на хипотезата по
чл.390, ал.2, вр. ал.1 КЗ, а именно, че е налице “тотална щета” по отношение
на л.а. “Фолксваген Голф”.
Настоящият съдебен състав приема, че предявената искова претенция с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ, е основателна и доказана за сумата от
6613,12 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2023г. - датата, на
която ищецът е отправил претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение към ответника до окончателното изплащане на задължението,
видно от представените по делото доказателства.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца, следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса и
депозит за вещо лице в общ размер на 564,52 лв.
На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., в полза на адв. Х. З. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба 1/2004г. на
ВАдвС, в размер на 961,31 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ, ЗАД “А” АД с ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. С, ул. “С” ххх, представлявано от
законните си представители, да заплати на Г. С. С. с ЕГН **********, сумата
от 6613,12 лв. за вреди, причинени в резултат на настъпилото на 28.02.2023г.,
в гр. С - ПТП, на л.а. “Фолксваген Голф” с рег. № ххх, собственост на ищеца,
ведно със законната лихва считано от 27.03.2023г. - датата, на която ищецът е
отправил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение към
ответника до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАД “А” АД с ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. С, ул. “С” ххх, представлявано от
6
законните си представители, да заплати на Г. С. С. с ЕГН **********, сумата
от 564,52 лв., за разноски по производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., ЗАД “А”
АД с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. “С” ххх,
представлявано от законните си представители, да заплати на адв. Х. З. при
САК с ЛНА ххх, сумата от 961,31 лв., адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7