РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Русе, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20214500500647 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Ц. Ц. Ц. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр. д. № 3573/2020 год., с
което е уважен предявеният против него иск за заплащане на сума по договор за заем.
Развива оплаквания за незаконосъобразност на решението. Моли за отмяната му и
отхвърляне на иска по съображения, подробно изложени в жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Д. ХР. М. взема становище за нейната неоснователност. Моли
решението да се потвърди и да му се присъдят направените по делото разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.
Между страните не е спорно и видно от писмените доказателства на л.5-6, на два пъти – на
04.10.2018 г. и на 05.10.2018 г. ищецът Д. Х. М. е предоставил на ответника Ц. Ц. Ц. сумата
от 10 000 лв., за да плати ремонта на покрива на жилищната сграда по ул. Б. гр. Р.. Не е
спорно, че Ц. Ц. Ц. е професионален домоуправител, както и че от получената сума е върнал
3000 лева.
Спори се по факта дали сумата е получена в лично качество от Ц.Ц. или в качеството му на
домоуправител на етажната собственост, като ищецът твърди, че е получена в лично
качество, защото е преведена по личната сметка на ответника.
1
Видно от протокола на л.24 на 27.08.2018 г. общото събрание на ЕС по ул. Б. в гр. Р. е взело
решение да се започне ремонт на покрива през есента на 2018 г. и след като управителят на
ЕС Ц. Ц. Ц. е запознал събранието с нуждата от избор на фирма и са разгледани няколко
оферти, е взето решение да се извърши от „Н.“ Е.. По т.1 от дневния ред, тъй като сумата в
касата е била недостатъчна, живущият във входа Д. Х. М. е предложил да заплати 12 000
лева, които да се върнат в продължение на определен период от време. Към него момент
наличната сума в касата е била 2000 лева.
В изпълнение на взетото решение от ОС на ЕС на 05.10.2018 г. е сключен договор между
„Н.“ Е. и ЕС, представлявана от Ц. Ц. Ц. (л.21), като е постигнато съгласие да се заплати
аванс в 3-дневен срок от подписването на договора в размер на 10000 лева.
Представени са доказателства, че ремонтът е извършен, работата е приета от ЕС и
възнаграждението е платено (л.27-31).
При така установените фактически положения, въззивният съд приема, че е налице
възникнало заемно правоотношение между ищеца Д. Х. М. и етажната собственост, като
първият е предоставил на ЕС, чрез представляващия я управител Ц. Ц. Ц. сумата от 10 000
лв. за ремонт на покрива – преведена на два пъти по сметка на професионалния
домоуправител.
До този извод се стига от съвкупната преценка на гореописаните писмени доказателства и
от обясненията на страните, като самият ищец в исковата си молба признава
обстоятелството, че сумата е преведена за ремонт на покрива. Такова основание е посочено
и в документите за превод на заетата сума. Обстоятелството дали преводът е извършен по
лична сметка на домоуправителя не влияе на качеството, в което последният е получил
паричната сума, а именно - като представляващ ЕС. При това положение Ц.Ц. не е
надлежна страна по предявения иск. Пасивно материално-правно легитимирана страна да
отговаря е ЕС, която е и страната по материалното правоотношение. Доказателствата сочат
на извод, че именно ЕС е получила процесната сума (чрез управителя си), поради което тя
дължи връщането й. Ответникът е само представляващ ЕС и не следва да отговаря в лично
качество по неизпълнението на постигнатата договореност за връщане на заема. Липсата на
материално-правна легитимация обуславя неоснователност на исковата претенция.
По тези съображения, които и районният съд е следвало да изведе от доказателствата по
делото и от приложението на нормативните разпоредби, настоящият състав счита, че искът
следва да се отхвърли, като се отмени обжалваното решение.
На ищеца следва да се възложат разноските, направени от ответника в двете инстанции.
Мотивиран така и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 330 от 25.05.2021 година по гр. д. № 3573/2020 год. по описа на
2
Русенски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ал.1 от ГПК, предявен от Д. Х. М. против Ц. Ц. Ц. да се
признае за установено, че съществува парично задължение в размер на 7000 лева,
представляващо невърната сума по договор за заем за ремонт на покрив на ЕС по ул. Б. в гр.
Р, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2020 г., за което е издадена заповед за
изпълнение № 902/11.06.2020 г. по ч. гр. д. № 2136/2020 г. на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА Д. Х. М., ЕГН ********** да заплати на Ц. Ц. Ц., ЕГН ********** сумата
от 1 580 лева – деловодни разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3