№ 582
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Д. Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500563 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 29/13.03.2025 г., постановено по гр.д. № 429/2024
г. по описа на РС-Пирдоп е отхвърлен предявения от Д. Г. С. с ЕГН:
**********, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с
ЕИК:.............., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не
му дължи сумата от 5651,59 лева, представляваща служебно
начислена по партида № 16340327 вода /корекция на вода / за периода
месец юни 2023 година, месец май 2024 година, като неоснователен и
недоказан. Ищецът Д. Г. С. е осъден да заплати на ответника разноски
в размер на 500.00 лева.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство Д. Г. С. с доводи за
неправилност на решението. Излага, че съдът не кредитирал
показанията на свидетеля Р.П. относно срока на ползваната вода – от
началото на месец май до 22.05.2024 г. Излага, че показанията на
свидетеля С. Б. били протИ.речиви, а протокол № 0000941 не бил
попълнен съгласно изискванията, тъй като липсвали трите имена и
адресите на служителите, извършили проверката и на свидетеля. По
1
същество моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемия „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва
жалбата по подробно изложени съображения. Претендира разноски по
делото.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска Д.
Г. С., в законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът Д. Г. С. е предявил отрицателен установителен иск, с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД с ЕИК:.............., за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 5651,59
лева, представляваща служебно начислена по партида № 16340327
вода /корекция на вода / за периода месец юни 2023 година, месец май
2024 година, за обект в с.Ч., обл.С., ул. „А.“ № .. Ищецът твърди, че на
22.05.2024 година била извършена проверка от служители на "ВиК"
район София в имота му и бил съставен Протокол №0000941. На
23.06.2024 година получил писмо изх.№ 94Д-00-13 от 20.06.2024
година, че дължи на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД град
София сумата от 5651,59 лева, за изразходвано количество вода от
м.юни 2023 година до месец май 2024 година включително. Излага, че
не е съгласен с начислената сума и изразходвано количество вода, тъй
като не е ползвал вода за посочения период.
Ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД в
отговора на исковата молба е оспорил същата. Излага се, че на
22.05.2024 г. служители на дружеството, с констативен протокол №
0000941, при извършена проверка на къща с двор, находяща се в с. Ч.,
ул. „А." № . са установили, че в имота на абоната има отклонение,
което не преминава през водоизмервателния уред и не обхваща цялата
консумация на вода в имота. С писмо изх. №94Д-00-13/20.06.2024г.,
ищецът Д. Г. С. е уведомен как ще се изчисли количеството вода, за
какъв период и на каква стойност. Посочва, че при връчване на
2
протокол № 0000941/22.05.2024 г. ищецът не е направил писмени
възражения.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по
нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и
анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа
на които е достигнал до правилни изводи относно това какви
релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и
препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо
същата да се преповтаря и в настоящото решение.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира
от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване
акт, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно - постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Решението е допустимо - съдът е разгледал предявения
иск при наличие на предпоставки за възникване и упражняване на
правото на иск
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на
ответника /ВиК/ е да докаже, че претендираните от него и оспорени от
ищеца вземания съществуват – т.е. през процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата
на което ищецът е бил потребител на В и К услуги, доставени от
ответника, чиято стойност възлиза на претендираната сума, респ. че е
налице основание за начисляване на стойност за потребени В и К
услуги в претендирания размер по нормативно предвидена методика
поради констатирано незаконно присъединяване към водопроводните
и канализационните системи.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Няма спор в случая,
че ищецът е сключил договор № 340327/19.04.2019 г. с ответното
дружество, по силата на който е възникнало облигационно отношение
между страните, по силата на което дружеството се е задължило да
предоставя на потребителя вода за питейно-битови нужди, а
последният да я заплаща по реда на глава шеста от Наредба № 4/2004
г. на МРРБ.
В случая отречената от ищеца сума се претендира от ответното
дружество вследствие на незаконно присъединяване. Незаконното
присъединяване към водопроводните и канализационните системи
може да бъде осъществено, както от лице, което е в договорни
отношения със снабдителното дружество (потребител – както е в
случая), така и от лице, което не е обвързано от договор (в този
смисъл решение № 214/09.04.2015 г. по гр. д. № 4703/2014 г. на ВКС,
IV ГО).
Спорно се явява обстоятелството дали е имало байпас на
водомера, респ. налице ли е основание за начисляване на процесната
сума като стойност на предоставени В и К услуги през посочения
период.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, при установяване
на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а
изразходваните, отведените и пречистените количества вода се
определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се
докаже, че периодът е по-малък. Посочената норма регламентира
частна хипотеза на неоснователно обогатяване и цели в случай на
установено нарушение (присъединяване към В и К мрежата не по
законовия ред), в резултат на което са потребени В и К услуги, без
същите да бъдат отчетени и заплатени, нарушението да бъде
преустановено, а В и К операторът да бъде обезщетен за ползваните
вода и канал без измервателен уред по нормативно предвидена
методика поради липсата на възможност да бъде точно изчислено
количеството изразходвани, отведени и пречистени води. В този
4
смисъл – Решение № 124 от 09.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4703/2014 г., IV г. о.
В чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал, 1 от Наредба № 4/14.09.2004 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи е уреден начинът
на определяне на обезщетението, когато поведението на ползвателя е
виновно и протИ.правно – при отказ на достъп за отчитане на
показанията на измерителните уреди и при извършването на
незаконно присъединяване. Когато ползвателят няма вина и при
липсата на достатъчно доказателства за определяне на количеството
ползвана вода, обезщетението се определя по преценка на съда
съгласно чл. 162 ГПК, тъй като отговорността за обезщетение е за
действително претърпени (а не за максимално възможните) вреди.
Нарушението е констатирано от ответника, за което е съставен
контролен лист № 0014016 от 22.05.2024 г. и протокол № 0000941 от
22.05.2024 г. В протокола е посочено, че при спрян спирателен кран
преди водомера, в целия имот има вода под налягане, тази вода
/байпас/ няма водомер и не се замерва. В контролния лист е посочено
наличие на невидим байпас. Проверката е била извършена от
служител на ВиК – С. Б., на която е присъствал и свидетел – И. Ф.,
както и ищецът Д. С.. Непосочването на адресите на извършилите
проверката в протокола не се отразява по никакъв начин на
направените констатации, тъй като лицата са се подписали саморъчно,
а още повече на проверката е присъствал потребителя, удостоверено с
негов подпис. Направените констатации в протокола се потвърждават
и от разпита на св. С.Г. Б., който си спомня за извършена проверка в с.
Ч. на ул. „А.“ през пролетта на 2024 г. Проверката била извършена
избирателно, на нея присъствала и инкасаторката. По време на
проверката се оказало, че на външната чешма имало вода под
налягане, след като били спрени крановете. Водомерът се намирал в
банята, а в контролния лист бил посочен размера на тръбата преди
водомера. Съдът кредитира показанията на свидетеля като правдиви,
същият е присъствал лично на проверката и споделя лични свои
впечатления.
Съдът не кредитира свидетелските показания на св. Р. С. П. и св.
И.М., според които в банята имало желязна тръба, която била затапена
и вода не била текла от тази тръба. В случай, че това е било така
ищецът би възразил в деня на проверката, а такива възражения не са
отразени в протокола и същият е от подписан от него. От разпита на
свидетеля И. В. М. се установява, че процесният имот се е
5
стопанисвал от ищеца в процесния период. При проверката в банята
на втория етаж се констатирало наличие на тръба, която била свързана
с казанчето, но според свидетелката била затапена. Казанчето било
монтирано преди Гергьовден на 2024 г., когато била изградена
вътрешна тоалетна. Показанията на св. П. и св. М. по никакъв начин
не допринасят за изясняване на основния спорен въпрос по делото от
колко време е съществувало незаконното присъединяване и колко
време е ползвана вода без за бъде отчитана от водомер. Напротив
техните твърдения са, че тръбата е била затапена и вода въобще не
била консумирана, което се оборва от показанията на св. Б..
В конкретния случай съдът приема за доказано, че има незаконно
присъединяване към водопреносната мрежа, т. е. изградено
отклонение, което не е било свързано с поставения и отчитан за
процесния имот водомер. Доказано е, че неотчитаното количество
вода е било използвано в имота на ищеца.
Размерът на неотчетеното потребление следва да се изчисли по
реда на чл. 37, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. Този ред за установяване на
причинените вреди се прилага спрямо лица, които се намират в
договорни отношения със съответното водоснабдително и
канализационно дружество, т.е. имат качеството на потребители по
смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както е в случая.
Изчисленият размер на корекцията относно разхода на вода на
ищеца следва да се направи по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от
2004 г., за едногодишен период в съответствие на чл. 37, ал. 1 от
същата наредба. Съдът по реда на чл. 162 ГПК извърши изчисленията
както следва: разходът за вода за един ден с продължителност от 6
часа е 6. 0493 куб/денонощие, а разходът за една година е 6. 0493x365
= 2208 куб. м. Изчисленията следва да се направят по цени на водата,
утвърдени от КЕВР, съответстващи на едногодишен изтекъл период и
действащи към момента на корекцията.
С Решение № Ц-29 от 22.12.2023 г. на Комисията за енергийно и
водно регулиране е утвърдена цена за доставяне на вода на
потребители от 2,133 лв./куб.м. без ДДС/ в решението под № 35 е
посочена цената за потребители на „Водоснабдяване и канализация “
ЕООД, гр. София/. Разходът за вода за 2208 куб.м x 2.133=4700.66
лева без ДДС / 5651,59 лева с ДДС/. Изчисленията на съда съвпадат с
посоченото в писмо изх.№ 94Д-00-13 от 20.06.2024 година на ВиК и
същите са коректно направени.
С оглед на горното, предявеният отрицателен установителен иск
се явява изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
6
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, решението на
РС-Пирдоп следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 500.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/13.03.2025 г., постановено по
гр.д. № 429/2024 г. по описа на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА Д. Г. С. с ЕГН: ********** от с. Ч., ул. „А.“ № . да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК: ..............,
гр. София, бул. „Рожен“ № 15 направени по делото разноски в размер
на 500,00 лв. /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7