№ 304
гр. Плевен, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20244430200800 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59д и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-0938-002548/11.08.2023г.,
издадено от *** сектор в ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна
полиция“ гр. Плевен на К. П. П., ЕГН ********** е наложено на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1
от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР на
П. са му отнети общо 6 контролни точки.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят *** който го обжалва и моли съда да го
отмени като незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че при
реализиране на административно-наказателната отговорност и
издаване на наказателното постановление наказващият орган е описал
нарушението по начин, който категорично нарушава правото му на
защита. Твърди се, че от една страна в наказателното постановление
се посочва, че използва мобилен телефон, а след това се сочи, че не
1
е използвал обезопасителен колан. Посочва, че двете нарушения са
съвсем различни по своя характер. Счита, че посоченото противоречие
е самостоятелно основание за отмяна на така издаденото наказателно
постановление. Претендира разноски.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в
съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил
административно наказателната преписка в съда, е изразил
становище, че жалбата следва да остане без последствие, а
наложеното наказание следва да се потвърди.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
П. – 22.03.2024г. и датата на депозиране на жалбата му пред
наказващия орган – 02.04.2024г., съдът счита, че последната е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява
допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Акт за установяване на административно нарушение серия GА
№1024419 е съставен на 31.07.2023г. от Г. П. Б. на длъжност ***
при ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ Плевен срещу *** П. П.,
ЕГН **********, затова, че на 31.07.2023г. в град *** до номер 1 с
посока на движение към улица *** като водач на лек автомобил ***
извършва следното нарушение: Използва мобилен телефон по време
на движение без устройство позволяващо използването му без участие
на ръцете, с което виновно е нарушил на чл.104а, ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта без да изложи възражения.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер 50,00
2
лв. за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява, от приетите по
делото писмени доказателства – АУАН серия GА №1024419/
31.07.2023г. докладна записка №316р-37356/2024г., справка за
нарушител №8121з-1632/02.12.2021г., както и от показанията на
свидетелите Г. П. Б. и А. М. Й..
От показанията на актосъставителя и свидетел по делото Г. П.
Б. се установява, че заема длъжността *** в сектор „Пътна
полиция“ в ОД МВР Плевен. Установява се, че на датата на
процесното събитие при изпълнение на служебните си задължения на
улица *** в гр. Плевен спрели за проверка жалбоподателя, тъй като
използвал мобилен телефон по време на движение на автомобила.
Посочва, че съставил АУАН, който жалбоподателя подписал без
възражения. Показанията на актосъставителя се подкрепят и от
показанията на св. А. М. Й. присъствал
при установяване на нарушението и при съставянето на акта.
На въпрос поставен им от съда двамата свидетели отговарят, че
жалбоподателят е ползвал обезопасителен колан при управлението
на автомобила.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от
правна страна следното:
Настоящото производство е от административно-наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е
извършено от него виновно. В тежест на административно -
наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал.
1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с
всички допустими доказателства, че има административно нарушение
3
и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител
(така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.
84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК,
обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до
доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно-
наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира
за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-
наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са
били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно
нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно
нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи
служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на
НП и спазването на сроковете за реализиране на
административнонаказателната отговорност. В случай, че при
издаването на наказателното постановление са спазени съответните
процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в
хода на съдебното производство по обжалване на НП
административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП
следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е
законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и
компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването
на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде
изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
4
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от
компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия
по закон. НП е редовно връчено лично на нарушителя.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му
задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно
постановление и АУАН констатира следното:
При осъществения контрол за законосъобразност въз основа на
събраните и обсъдени в решението доказателства и установената
фактическа обстановка съдът намира, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правото
на защита на наказаното лице. Началото на административно
наказателното производство се поставя със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Той има установителна,
сезираща и обвинителна функция. С него се установяват фактите,
елемент от състава на нарушението, повдига се обвинение срещу
извършителя и се сезира административно-наказващия орган за
налагане на административно наказание. При това положение, за да
бъде гарантирано правото на защита на лицето срещу което е съставен
АУАН, то трябва да бъде запознато с фактите, които са му вменени
във вина и с правната норма, която въздига осъществяването им в
административно нарушение. В случая с АУАН жалбоподателят е
привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че
използва мобилен телефон по време на движение, без устройство
позволяващо използването му без участие на ръцете, с което виновно
е нарушил на чл.104а, ал.1 ЗДвП. В наказателното постановление
е посочено, че жалбоподателя не използва обезопасителен колан,
с който МПС е оборудвано – нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДП, за
което на основание чл.183, ал.4.т.7 от ЗДП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева. В този смисъл,
едва с наказателното постановление е повдигнато ново обвинение на
жалбоподателя за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и същият не е
5
могъл да упражни в пълна степен правото си на защита, доколкото
първоначално повдигнатото му обвинение съгласно акта за
установяване на административно нарушение е за нарушение
на чл.104а, ал.1 от ЗДП. Несъответствие между сочените като
нарушени законови разпоредби в АУАН и НП е недопустимо, тъй
като се нарушават процесуалните права на лицето. Недопустимо е
също така едва с НП да се повдига ново обвинение и то за
нарушение, което сочения като нарушител не е извършил.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, налице е негодност на същото да послужи за
реализиране на административнонаказателната отговорност спрямо
жалбоподателя и следва да бъде отменено.
При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено. В настоящото
производство жалбоподателят е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. Настоящият състав, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, намира възражението на
въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение
за неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатско
възнаграждение, при интерес до 1000 лева в настоящия случай,
минималното възнаграждение възлиза на 400 лв.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.5, вр. с чл.63, ал.3, т.2
и чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0938-
002548/11.08.2023г. издадено от *** сектор в ОД на МВР-Плевен,
6
сектор „Пътна полиция“ гр. Плевен, с което на К. П. П., ЕГН
********** е наложено на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-
2539 от 17.12.2012г. на МВР на П. са му отнети общо 6 контролни
точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати на К. П. П., ЕГН
********** от *** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лв.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7