№ 15046
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110112779 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Ищцата Л. К. е предявила обективно кумулативно съединени осъдителни
искове срещу кооперация „П.К.П“ за осъждане ответника да плати сумите: 4
157,50 лв. – главница и 713,73 лв. мораторна лихва.
Ищцата твърди, че било образувано изп.д. № **** по описа на ЧСИ М.П.
въз основа на изп. лист, издаден на 21.11.2016 г. от СРС, 42 състав по ч.гр.д.
№ 34080/2016 г., въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение от ответника срещу ЕТ „Ева-Пласт Любомир Кирков“.
Последният бил съпруг на ищцата, който починал на 18.08.2010г. На
29.06.2021 г. по изпълнителното дело бил наложен запор на банковата
сметка в за сумата от 4 157,70 лв. в качеството на наследник на починалия
длъжник, като твърди, че на 30.06.2021 г. била платила посочената сума. След
това с влязло в сила определение № 20060469 от 04.10.2022 г. на СРС, 42
състав по ч.гр.д. № 34080/2016 г. заповедта за изпълнение и въз основа на нея
издаденият изпълнителен лист били обезсилени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който намира иска за недопустим с довод, че ищцата имала
възможност да се снабди с обратен изпълнителен лист за сумите, както и
оспорва иска по основателност. Ответникът оспорва да е получавал
процесната сума. Твърди, че ищцата била поела търговското предприятие на
ЕТ „Ева-Пласт Любомир Кирков“ след смъртта на съпругът , което
обстоятелство не била заявила за вписване в ТР, поради което кооперацията
била завела ч.гр.д. № 34080/2016 г. срещу починал длъжник и заповедта за
1
изпълнение била обезсилена, поради което кооперацията била понесла вреди
в размер на 1572 лв. Твърди се, че по силата на договор за наем от 01.12.2005
г. между ответника и ЕТ „Ева-Пласт Любомир Кирков“, ищцата дължала
сумата от 3465,01 лв. като страна по договора, в условията на евентуалност
дължала сумата на извъндоговорно основание. Твърди се, че ищцата дължи
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени в
имота, предмет на договор за наем. Прави възражение за прихващане за
вземанията от 1572 лв., 3465,01 лв. и 3000 лв.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 04.07.2016г. по ч.гр.д. № 34080/2016г. по описа на СРС, 42 състав, съдът е
разпоредил ЕТ „Е-П Л.К. ЕИК: ****, да заплати на П.К.П, ЕИК: ****, сумата
от 1600лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот
магазин в с.Герман за периода от 01.07.2011г. до 01.11.2011г., ведно със
законната лихва от 23.06.2016г. до изплащане на вземането, ведно с разноски
в общ размер на 372лв. Въз основа на влязлата в сила заповед по чл.416 ГПК
на 21.11.2016г. е издаден изпълнителен лист за присъдените суми.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба от 23.12.2016г. на
ответника е образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 на КЧСИ, по което е наложен запор върху банковите сметки в
Банка ДСК АД на ищцата за сумата от 4157.70лв., като съгласно платежно
нареждане от 30.06.2021г. ищцата е заплатила сумата от 4157.70лв.
Съгласно препис-извлечение от акт за смърт № 582/18.08.2010г. се
установява, че Любомир Методиев Кирков, ЕГН: **********, който е бил
регистриран като ЕТ „Е-П Л.К. ЕИК: ****, е починал на 18.08.2010г., а
съгласно удостоверение за наследници от 30.11.2017г. се установява, че
същият е оставил за наследници Л. С. К. (съпруга), Мартин Любомиров
Кирков (син) и Ева Любомирова К. (дъщеря).
Прието по делото е определение № 20060469/04.10.2022г. в сила от
29.11.2022г., съгласно което са обезсилени заповед за изпълнение по чл.410
ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д №
34080/2016г. по описа на СРС, 42 състав.
Съгласно удостоверение изх.№ 36514/13.06.2023г. на ЧСИ М.П. се
установява, че по изпълнително дело № **** са постъпили суми от Л. С. К. в
общ размер на 4379.60лв., от които 4157.70лв. на 30.06.2021г., 199.10лв. от
01.07.2021г. и 22.80лв. от 01.07.2021г., като на 07.07.2021г. била възстановена
сума от 199.59в., а на ответника – взискател на 07.07.2021г. била преведена
2
сума в размер на 3320.34лв.
Приет е договор за наем на недвижим имот от 01.12.2005г., сключен
между ответника и ЕТ „Е-П Л.К. с предмет отдаване под наем на недвижим
имот магазин в с.Герман за цена от 250лв. със срок на действие за 1г., който
съгласно анекс от 05.12.2005г. е удължен до 01.12.2008г. Приети са и фактури
за наем от м.07.2011г. до м.10.2011г., както и фактури за платени строителни
материали и услуги в периода м.04.2015г. до м.08.2015г. в общ размер на
5210,22лв.
Приета е декларация, съгласно която Л. С. К., Мартин Любомиров
Кирков и Ева Любомирова К. декларират, че помежду им било постигнато
съгласие предприятието на покойния наследодател Любомир Методиев
Кирков ЕТ „Е-П Л.К. да бъде поето от Л. С. К., приложено към заявление Г1
от 30.06.2011г. от Л. С. К. по партидата на ЕТ „Е-П Л.К..
Приети са договори за правна защита и съдействие вр. изп.д. № **** и
платежни нареждания за заплатени хонорари.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпити на свидетели
в режим на довеждане – един на страната на ищеца – св.Кирков (син на
ищцата) и двама на страната на ответника – св. Иванов и св.Илиева. От
показанията на разпитаните свидетели на ответника се установява
състоянието на наетия имот към момента на приключване на
взаимоотношенията по сключения наемен договор, което налагало
извършване на последващ ремонт.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
По главните искове съдът е дал правна квалификация чл.55, ал.1, пр.3
ЗЗД като е разпределил в тежест на доказване на ищцата да докаже пълно и
главно, че сумата от 4 157,50 лв. е постъпила в патримониума на ответника
по повод заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 34080/2016 г. по описа на СРС,
42 състав (основание), която в последствие е обезсилена с определение №
20060469 от 04.10.2022 г. на СРС, 42 състав по ч.гр.д. № 34080/2016 г.
(отпадналото основание), като отпадането е станало с обратна сила след
имущественото разместване.
От събраните в хода на делото доказателства (конкретно
удостоверението на ЧСИ Петков) съдът приема, че е сезиран с два осъдителни
иска – осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 3320.34лв., както и
осъдителен иск по чл.49 ЗЗД за сумата от 837,36лв. Заплатените от
длъжника суми по изпълнително дело, при обезсилване след това на
изпълнителното основание, не следва да останат в негова тежест. В този
случай на връщане подлежи цялата внесена от длъжника сума, включително
3
заплатените от него такси и разноски по изпълнението, но основанията са
различни. Това е така, защото искът по чл.59 ЗЗД за сумата от 3320.34лв.
(преведени от ЧСИ Петков на ответника) има субсидиарен характер и е
постановен на разположение на неоснователно обеднилия се в случаите,
когато не може да се защити с исковете по чл.55, нито с друг иск спрямо
неоснователно обогатилия се, т.е. когато обедняването и обогатяването не е
при пряка престация, както е в случая – т.е. претендираната парична сума е
била събрана от ищцата и изплатена на ответника (с което се е обогатил), като
връзката между обедняването и обогатяването не е причинно-следствена, т.е.
не е пряка, а е предпоставена от един или от няколко общи факта
(изпълнителното дело) и за ищцата липсва друг ред за защита на твърдените
права срещу конкретния ответник (така и решение № 133/10.01.2023г. по
в.гр.д. № 11795/2021г. по описа на СГС). Така и по иска по чл.49 ЗЗД за
сумата от 837.36лв. (разликата от преведената от ищцата обща сума по сметка
на ЧСИ Петков и преведена от ЧСИ Петков на взискателя – ответник сума),
като се извежда като основание на иска претърпени вреди в размер на такси и
разноски в полза на ЧСИ Петков вследствие материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес, изразява се в несъществуване
на изпълняемото право. Като въпреки променената правна квалификация,
съдът приема, че правото на защита на ответника по исковете, включително
правото му на възражения и представяне на доказателства, не са нарушени,
поради което разликата в правната квалификация на иска в доклада и
решението не представлява съществено процесуално нарушение (в който
смисъл е и Опр. № 707 от 12.11.2010 г. по т. д. № 353/2010 г., II т. отд. на
ВКС), като съдът базира становището си, доколкото не се променя кръгът на
фактите, подлежащи на доказване, съответно разпределената доказателствена
тежест.
Не е налице недопустимост по съображения, че ищцата имала
възможност да се снабди с обратен изпълнителен лист за сумите, доколкото
обратен изпълнителен лист може да се издаде само в предвидените в ГПК
случаи(с влязло в сила решение е отхвърлен иск, на който е допуснато
предварително изпълнение, така и отхвърлен иск по чл.422 ГПК), като
настоящият случай не попада сред тях, т.е. за ищцата не е съществувала
възможност да се снабди с обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК,
което да доведе до недопустимост на настоящите искове.
Съдът приема, че искът по чл.59 ЗЗД за сумата от 3320.34лв. е
основателен, доколкото се установява, че по образуваното изп.д. № ****
ищцата е заплатила на 30.06.2021г. по сметка на ЧСИ Петков сума, от която
3320.34лв. са били изплатени на ответника, като връзката между
обедняването (плащането) и обогатяването (превеждане на сумата от ЧСИ на
ответника) е опосредена от образуваното изпълнително дело, като плащането
е без основание, доколкото основанието за изпълнителното дело е обезсилено
с оглед влязлото в сила като необжалвано определение №
20060469/04.10.2022г. по ч.гр.д. № 34080/2016г. по описа на СРС, 42 състав.
4
Обстоятелството кой е поел търговското предприятие на ЕТ „Е-П Л.К. е
ирелевантно за предмета на делото, доколкото релевантно е единствено дали
изпълнителното основание, на което е образувано изпълнителното дело е
обезсилено, както е доказано и в случая.
Съдът приема, че искът по чл.49 ЗЗД за сумата от 837.36лв. също е
основателен, доколкото се доказва по делото, че вследствие на материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес ищцата е претърпяла вреда в
размер на сумата от 837.36лв. за платени такси и разноски в полза на ЧСИ
Петков с оглед обезсиленото изпълнително основание.
По възраженията за прихващане:
Първото възражение включва твърдения за наличие на вземания за вреди
в размер на 1572лв., изразяващи се в разноски: 1) 372лв., от които 32лв. и
340лв. за адв. възнаграждение за д.т. по гр.д. № 34080/2016г. по описа на СРС,
42 състав; 2) 1200лв. разноски по и.д. № **** по описа на ЧСИ Петков, рег.
№ 851 на КЧСИ, сторени в периода до 26.06.2017г., като в тежест на
ответника е разпределено да докаже, че разполага с вземането, за което
упражнява възражението за прихващане, както и изискуемостта му, т.е. че
ищцата е извършила твърдения деликт (чрез бездействие във връзка с
промяната името на ЕТ виновно е причинила вреди на ответника изразяващо
се в заплащане на разноски). Съдът намира възражението за неоснователно,
доколкото няма причинна връзка между претендираните разноски от
ответника и твърдяното вредоносно поведение на ищцата изразяващо се в
бездействие, напротив, същите са сторени по вина на самия ответник,
образувайки дела срещу починал ответник, т.е. при начална липса на пасивна
процесуална легитимация. Отделно от това вземането е погасено по давност,
доколкото са сторени в периода от 26.06.2017г.
Второто възражение включва твърдения за наличие на вземания по чл.59
ЗЗД, съответно чл.232 вр. чл.236 ЗЗД, за периода от м.07. 2011 до м.10.2011г.
за ползване на имота в с.Герман, ул. Патриарх Герман № 27, част от втори
етаж на търговска сграда в УПИ XXI, кв.3, магазинно помещение, в размер на
1584лв., както и неоснователно обогатяване на за сумата от 9.69лв. разноски
за ел.енергия за м.10.2011г. за цитирания по-горе имот, както и вземане за
лихва за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 1870,95лв. за периода от 06.07.2011г.
до 01.04.2023г., като на ответника е разпределено да докаже, че разполага с
вземането, за което упражнява възражението за прихващане, както и
изискуемостта му, т.е. че ищцата е ползвала без основание процесния имот,
както и размера на претенцията, така и че в процесния период ищцата е
ползвала консумативи в процесния период за процесния имот, съответно
размера на същите, като по иска по чл.86 ЗЗД е разпределено на ответника да
докаже, че е поканил ищцата да заплати дължимите суми. Третото
възражение включва твърдения за наличие на вземания за вреди в размер на
3000лв., изразяващи се в нанесени повреди в периода от м.07.2011г. до
м.10.2011г. на описания по-горе имот по отношение на стени, осветителни
5
тела, подове, врати и дограми, които са били приведени в негодно състояние
за ползване, като ответникът следва да докаже, че разполага с вземането, за
което упражнява възражението за прихващане, както и изискуемостта му, т.е.
че ищцата е извършила твърдения деликт (виновно е причинила в периода от
м.07.2011г. до м.10.2011г. в собствения на ответника недвижим имот вреди по
отношение на стени, осветителни тела, подове, врати и дограми, които са
били приведени в негодно състояние за ползване, както и размерът на
вредите). Съдът намира и двете възражения за прихващане за доказани по
основание и размер предвид приетите по делото писмени доказателства,
които се потвърждават от разпитаните по делото свидетели, като не
кредитира показанията на св. Кирков с оглед чл.172 ГПК, доколкото не се
подкрепят от останалия доказателствен материал, но доколкото срещу
възраженията в процесуалния срок за това са релевирани възражения за
погасяването им по давност, съдът намира правоизключващите възражения за
основателни, вкл. без да са налице условията по чл.103, ал.2 ЗЗД. Това е така
доколкото по второто възражение вземането се погасява с 3г. давност, по
третото възражение – с 5г. давност, които към датата на претендирането им са
изтекли, вкл. не е могло да бъде извършено прихващането преди изтичане на
давността. Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по
давност, но само ако е могло да бъде извършено преди изтичането на
давността, както не е в конкретния случай, доколкото вземането по второто
възражение за прихващане изтича по давност най-късно до 31.10.2014г., а по
третото възражение – най-късно до 31.10.2016г. Към двата момента не е
могло да се извърши прихващане, доколкото вземането на ищцата възниква с
плащането на 30.06.2021г., съответно материалната незаконосъобразност на
изпълнителното дело с влизане в сила на 29.11.2022г. на определение №
20060469/04.10.2022г., с което е обезсилено изпълнителното основание.
В мотивите на т.2 на Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк.
д. № 2 / 2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК е прието, че съдът не се
произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на
решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу
предявения иск.
По исковете по чл.86 ЗЗД:
С оглед приетото по-горе, че за сумата от 3320.34лв. съдът е сезиран с
иск по чл.59 ЗЗД, а са сумата от 837.36лв. е сезиран с иск по чл.49 ЗЗД,
съответно същото рефлектира и върху претенцията за мораторна лихва, с
оглед акцесорността на вземането, съответно съдът приема, че е сезиран с иск
за мораторна лихва съразмерно на частите от исковете. Доколкото по
исковете по чл.59 ЗЗД /вкл. чл.55 ЗЗД с оглед Тълкувателно решение № 5 от
21.11.2019 г. по тълк. д. № 5 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК/
6
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни, доколкото
по делото няма данни за покана – искът за мораторна лихва върху сумата от
3320.34лв. е изцяло неоснователен. По иска по чл.86 ЗЗД за забава върху
сумата от 837.36лв. по иска по чл.49 ЗЗД (с оглед чл.84, ал.3 ЗЗД не се иска
покана, за да изпадне в забава) същият е основателен, съответно се дължи
мораторна лихва определена по чл.162 ГПК в размер на 146.02 лева, а за
разликата до пълния претендиран размер от 713.73лв. искът за мораторна
лихва е неоснователен.
По разноските:
Ищцата е доказала сторени разноски в размер на 219.50лв. за д.т. и 800лв.
за адв. възнаграждение. С оглед изхода на делото има право на разноски в
общ размер на 900лв.
Воден от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.59 ЗЗД, чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД П.К.П", ЕИК:
****, седалище и адрес на управление: с. Панчарево, ул. В.Л. № 1, да заплати
на Л. С. К., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. Н. III, бл.335, вх.А, ет.3, ап.7,
сумите: 3320.34лв., представляваща сума получена без основание от
ответника като взискател по изп. дело № **** по описа на ЧСИ Петков, рег.
№ 851 на КЧСИ, ведно със законната лихва от 10.03.2023г. до изплащане на
вземането, 837.36лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в
платени такси и разноски по изп. дело № **** по описа на ЧСИ Петков, рег.
№ 851 на КЧСИ, ведно със законната лихва от 10.03.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 146.02 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.07.2021г. до 09.03.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ЗЗД
за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 713.73лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.К.П", ЕИК: ****, седалище и
адрес на управление: с. Панчарево, ул. В.Л. № 1, да заплати на Л. С. К., ЕГН:
**********, гр.София, ж.к. Н. III, бл.335, вх.А, ет.3, ап.7, разноски по делото
в общ размер на 900лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7