Мотиви към присъда от 24.02.2020 г.,
постановена по ВНОХД № 532 по описа за 2020 г. на СГС, Н. О., XIII въззивен състав:
С присъда от
20.05.2019г. по НОХД № 8104 по описа за 2018 година, Софийски районен съд, НО,
115-ти състав, е признал подсъдимия Г.И.Г.,
ЕГН: **********, роден на ***г***, българин, български гражданин,
неосъждан, със средно образование, с адрес в гр. София, ж. к. *********за
ВИНОВЕН в това, че на 20.09.2017 г. в гр.София, в ж. к. *******противозаконно
присвоил чужда движима вещ, собственост на С.А.У.А., ЕГН: ********** – 1 бр.
компютърна конфигурация на стойност 994 лв., която владеел – същата му била
предоставена за временно ползване от С.А., като продал конфигурацията в магазин
за компютърна техника и случаят е маловажен – престъпление по чл. 206, ал. 5
вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „пробация“
за срок от шест месеца със следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ
адрес, с явяване пред пробационен служител два пъти седмично;
2. Задължителни срещи с пробационен
служител;
3. Включване в програма за обществено
въздействие – „Овладяване на социални умения и активно поведение на трудовия
пазар“.
Оправдал е подсъдимия по
квалификацията по чл. 206, ал. 1 от НК.
На осн. чл. 189, ал. 3 НПК
първоинстанционният съд се е произнесъл и по направените по делото разноски.
В срока по чл.319, ал.1 от НПК е
постъпил въззивен протест на Л.Д.–
прокурор при СРП, с който се моли съдът да отмени постановената присъда
и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия Г.И.Г. за
повдигнатото спрямо същия обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Изразява се становище, че събраните
в хода на съдебното следствие доказателства разкриват обективната истина и
дават възможност по категоричен начин да бъде установено, както реализирането
на престъпния състав, така и авторството на инкриминираното деяние, поради
което съдът правилно е възприел, че е извършено „обсебване“ от подсъдимия, но
неправилно е приел, че извършеното престъпление от подс. Г. е с правна
квалификация по чл. 206, ал. 5, вр. с ал. 1 от НК, т. е., че обсебването
представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. В допълнение
към въззивния протест, подадено на 11.10.2019 г., се сочи, че
първоинстанционият съд е оценил извършеното престъпление като „маловажен случай“,
изхождайки от невисоката стойност на предмета на престъплението, равняваща се
на 2,16 минимални работни заплати, чистото съдебно минало на подсъдимия,
признанието на му непосредствено след извършване на престъплението,
депозирането на обяснения в съдебно заседание, които допринасят за разкриване
на истината по делото и липсата на установени несъставомерни вредни последици
от престъплението. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че с оглед
посочените обстоятелства, извършеното от подсъдимия деяние разкрива по-ниска
степен на обществена опасност. В подкрепа на изложеното е посочено, че според
задължителната съдебна практика маловажността на случая е в зависимост не само
от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства, като се изхожда преди всичко от размера на вредните последици,
но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства. Сочи се, че в
настоящия случай стойността на предмета на престъплението не обуславя извод за
маловажност на случая, както и че след разпореждането на подсъдимия с
инкриминираните вещи /компютърна конфигурация/ чрез продажбата им пострадалият
е бил лишен изцяло от възможността да ползва и да се разпорежда със свои вещи,
тъй като впоследствие компютърът му е бил разглобен от св. А.И.и продаден от
последния на части, поради което е било грубо нарушено правото на собственост
на пострадалия. Наведени са аргументи, че както в досъдебната, така и в
съдебната фаза на процеса, подс. Г. не е признал за извършеното деяние, в обясненията
си е изложил „защитната си версия“ и не е изразил критично отношение към
извършеното, нито е направил опит да възстанови имуществените вреди от
престъплението. Застъпва се позиция, че наличието на смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства следва да бъде взето предвид при определяне на
наказанието му, но не обуславя извод за „маловажност“ на извършеното престъпно
деяние. С оглед посочените аргументи се твърди, че степента на обществена
опасност на престъплението с оглед начина на извършването му, вида и стойността
на предмета му, както и потенциалните вреди за пострадалия, е по-ниска в
сравнение с обикновените случаи от този вид.
В
законоустановения срок не е постъпил
отговор от подсъдимия или неговия защитник.
Пред
въззивния съд прокурорът поддържа изцяло протеста като основателен. Изразява
становище, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че с деянието
си подсъдимият е лишил безвъзвратно пострадалия от възможността да получи
обратно присвоената компютърна конфигурация. Навежда аргументи, че маловажният
случай не се определя само и единствено от стойността на предмета на
посегателство. Релевира доводи, че извън чистото съдебно минало на дееца и
стойността на предмета на престъплението не се установяват други смекчаващи
отговорността обстоятелства, заради които настоящтият казус да се обсъжда в
светлината на маловажен случай. Застъпва позиция, че признанието на подсъдимия
е обективирано в извънпроцесуални носители на информация под формата на
обяснения, с което обосновава извод, че те не са част от доказателствената маса
и не представляват смекчаващо обстоятелство. С оглед изложеното моли съда да
измени присъдата на първата съдебна инстанция, като отмени приложението на ал.
5 на чл. 206 НК и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ при
условията на чл. 54 по основния състав на ал. 1 в размер на минимума при
приложението на чл. 66, ал. 1 НК.
Защитникът
на подсъдимия Г.И.Г. – адв. А., моли съда да не уважава протеста на СРП.
Посочва, че обвиняемият и подсъдимият са приятели. Релевира доводи, че няма как
пострадалият да е дал компютърната си конфигурация на подсъдимия за два часа,
тъй като с оглед размера и вида си конфигурацията не е предназначена за
пренасяне, както и че пострадалият е знаел защо дава компютърът на подсъдимия,
а именно за да обезпечи последния паричен кредит, който не е можел да върне.
Посочва, че след това пострадалият е решил да си върне компютъра по неизяснени
причини. В обобщение застъпва позиция, че деянието не само не представлява
маловажен случай, но то не представлява и престъпление. Акцентира на
обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан, с позитивни характеристични данни,
изцяло е съдействал на органите на досъдебното и съдебното производство и е
давал обяснения, както и че е изразил съжалението си, че не разполага с парични
средства и поради това е прибягнал към тази услуга. Моли съда да оправдае
подсъдимия по повдигнатите му обвинения, а алтернативно да потвърди
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият
Г. поддържа казаното от адвоката му. Посочва, че съжалява и занапред ще обмисля
по добре действията си преди да направи нещо.
В
последната си дума подсъдимият Г. моли съда за неговото снизхождение.
Софийски градски съд, след
като разгледа протестираната присъда, с оглед доводите на страните и служебно
по реда на чл.313 и 314 от НПК, установи
следното:
Извършвайки самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства,
настоящият въззивен състав не намира основания за възприемане на различна
фактическа обстановка от тази, която е установил първоинстанционният съд.
Това е така, защото в мотивите си първоинстанционният съд
е дал убедителен отговор на всички доводи на подсъдимия и неговата защита.
Детайлно и аргументирано са обсъдени всички доказателства по делото, изяснени
са спорните обстоятелства, при което Софийски районен съд е мотивирал
убедително съдебния си акт, посочвайки кои доказателства кредитира и защо
отхвърля другите, които им противоречат. Изложени са задълбочени аргументи в
подкрепа на фактическите констатации на съда.
Към процесния период подсъдимият и пострадалият
свидетел С.А. се познавали и поддържали приятелски отношения. Подсъдимият често
посещавал дома на свидетеля и ползвал компютъра на последния, за да играе компютърни
игри. През този период свидетелят С.А. притежавал
компютърна конфигурация, съдържаща следните самостоятелно закупени компоненти: Power Supply
Turbo-
X550WVALUE Series
II ; CPU Intel Core 15-4460/1150/3,2GHz/6mb, IMT OPT Samsung
Desctop SH-224FB ; HDD WD Purple Sata III 1TB 64MB ; Ram DDR3 Corsair 8GB
Vengance CMZ8Gx3Ml ; SVGA PCI- Palit GTX 960 Jetstream 2 gb ; Case Corsair
Carbide Series Spec 03 RED ; M/B Gigabite H97M-D3H/1150/H97/DDR3.
Ha 20.09.2017r. подсъдимият се обадил по телефона на свидетеля А.,
обяснил му , че няма средства да погаси вноска по кредит и му поискал заем от
150 лева за това. Свидетелят отговорил, че не разполага с тази сума, но
предложил да даде на подсъдимия монитор за компютър , който той да заложи.
След обяд на същата дата, след
като подсъдимият получил откази да му предоставят заем срещу залог на монитор,
той отново се обадил по телефон на свидетеля А.и поискал да му отиде на гости в
дома му , а след като свидетелят се съгласил, по-късно двамата се срещнали в
жилището на свидетеля в гр.София, в ж.к.“Младост-2“. Там подсъдимият поискал да
вземе компютъра на свидетеля за около два часа, за да го използва, след което
да го върне . Пострадалият от своя страна се съгласил и предал компютъра си на
подсъдимия. След изтичане на уговореното време подсъдимият не върнал компютъра,
а по - късно същия ден написал съобщение на пострадалия, че продал компютъра,
но ще го откупи и върне на свидетеля .
Два дни по - късно подсъдимият
уведомил свидетеля А., че продал компютъра в магазина за компютърна техника на
свидетеля А.И.в ж.к. “ ********, но когато пострадалият отишъл в магазина ,
разбрал, че компютърът му вече бил продаден на части. От показанията на
свидетеля А.И.се установява, че подсъдимият продал процесната компютърна
конфигурация в магазина на свидетеля за сумата 400 - 450 лв., а два дни след
това свидетелят Илиев продал компютъра на части.
Според заключението на
изпълнената съдебно - оценителна експертиза средната пазарна цена на процесната
вещ, предмет на престъплението по обвинението, възлиза на сумата 994 лв.
При така възприета
фактическа обстановка, установена на базата на събраните по надлежния
процесуален ред в производството доказателства, преценявани в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, от правна
страна настоящият състав приема, че макар първоинстанционният съд да е
установил правилно фактическата обстановка по делото, същият неправилно е
преквалифицирал извършеното от подсъдимия Г. престъпление от
такова по чл. 206, ал. 1, за каквото подсъдимият е бил привлечен към
наказателна отговорност, в
престъпление с правна квалификация чл. 206, ал. 5 вр. с чл. 206, ал. 1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъпление
по чл. 206, ал. 1 от НК – на 20.09.2017 г. противозаконно е присвоил
инкриминираните чужди движими вещи, компютърна конфигурация на обща стойност
994.00 лева, собственост на С.А.У.А., които към този момент владеел на правно
основание, тъй като са му били предоставени от С.А.У.А.за временно ползване,
след което не изпълнил постигнатата със свидетеля С.А. уговорка да ги върне, а
в по-късен момент се разпоредил с тях като ги продал в магазин за продажба и
поддръжка на компютърна техника.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма
на вината, тъй като съобразно доказателствата следва да се приеме, че е
съзнавал, че процесната компютърна конфигурация е чужда и че се държи от него
на посоченото правно основание със задължение да се върне на С.А., съзнавал е,
че разпореждането с вещта като със собствена е неправомерно, но въпреки това,
целейки именно този резултат, е извършил разпореждането. С оглед на това следва
да се приеме, че подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и тяхното настъпване. Настоящият състав споделя констатациите на
първоинстанционния съд за наличие на обективните и субективни съставомерни
признаци на престъплението „обсебване“. Същевременно настоящият състав намира,
че извършеното от подсъдимия деяние неправилно е било преквалифицирано от
първоинстанцонния съд от
такова по чл. 206, ал. 1, за каквото подсъдимият е бил привлечен към
наказателна отговорност, в
престъпление с правна квалификация чл. 206, ал. 5 вр. с чл. 206, ал. 1 от НК,
поради което възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация следва
да се коригира като се приеме, че с извършеното деяние подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на престъплението „обсебване“ по
основния състав, а именно по чл. 206, ал. 1 от НК. Легалната дефиниция за маловажен случай се
съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, като според нея „маловажен случай“ е този, при
който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. От легалната дефиниция на това понятие следва извод, че при
преценката за съществуването на „маловажен случай“ трябва да бъдат отчитани
обстоятелствата, свързани с начина на извършване на престъплението, стойността
на неговия предмет, обществената опасност на деянието и настъпилите вредни
последици, всички обстоятелства, свързани с личността на извършителя му и
всички други обстоятелства по делото. В настоящия случай от съвкупната преценка
на обстоятелствата по делото не се обосновава извод, че извършеното
престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Стойността на предмета
на престъплението не е ниска, а именно 994 лв. Налице са несъставомерни
последици, свързани с обстоятелството, че пострадалият е лишен безвъзвратно от
възможността да ползва своята компютъра конфигурация, тъй като същата е разпродадена
на части, за разлика от други случаи на престъпления от същия вид, при които,
макар да е налице окончателно разпореждане с чуждото имущество, предметът на
престъплението запазва своята цялост и има възможност за неговото
възстановяване по отношение на собственика. Макар по делото да се установяват
смекчаващи обстоятелства, съвкупната преценка на данните по делото не дава
основание да се приеме, че извършеното деяние разкрива по-лека степен на
обществена опасност в сравнение с тази на други престъпления от същия вид. В
процесния случай наличието на смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да бъде взето предвид при
определяне на наказанието му, но не обуславя извод за „маловажност“ на
извършеното престъпно деяние. С
оглед изложеното извършеното от подсъдимия деяние осъществява обективните и
субективни признаци на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, за каквото
престъпление подсъдимият е бил привлечен към наказателна отговорност и в този
смсъл следва да бъде коригирана протестираната присъда.
В
правната теория и задължителната съдебна практика не е спорно, че при
индивидуализацията на наказанието следва да се съобразяват обстоятелствата,
които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират
личността на дееца. Те обуславят по-голямата или по-малка степен на обществена
опасност на извършеното и съответно нуждата от повече или по-малко интензивно
наказателно въздействие, с оглед целите на специалната и генералната превенция.
В настоящия случай смекчаващи обстоятелства са чистото съдебно минало на
подс. Г., младата му възраст, добросъвестното му процесуално поведение и
изразеното пред съда съжаление за извършеното деяние. С оглед изложеното настоящият
състав намира, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко,
поради което са налице предпоставките за определяне на наказанието при
условията на чл. 55,ал.1,т.1 от НК. Настоящият състав намира, че наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца е от естество да постигне
целите на индивидуалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл.
36 от НК.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и тъй като настоящият състав намира, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не
е наложително да изтърпи наказанието, са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1
от НК, поради което изпълнението на наказанието следва да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 (три) години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2./