Решение по дело №9611/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4801
Дата: 18 март 2024 г.
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20221110109611
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4801
гр. С., 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110109611 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 вр. чл.
477 КЗ от Х. Ц. П. срещу „ФИРМА“АД за заплащане на сумата от общо
2840лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на ПТП от 23.07.21г., изразяващи се в разходи
за лекарствени средства и консумативи, разходи за силна храна, за
болногледач; разходи за закупуване на DHS система с винтове , както и
разходи за транспорт , ведно със законна лихва върху сумата от 23.07.21г. до
окончателно изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че на 23.07.21г. около 12.15ч. била пътник в трамвай с
№ *****, който се движел по бул. „****“ с посока от ул. „*****“ към ул.
„*****“. Поддържа, че била правостояща и се държала за дръжка. В района на
кръстовището с бул. „Сливница“ трамвайната мотриса спряла внезапно,
вследствие на което политнала и паднала в салона. Поддържа, че виновен за
настъпване на ПТП е водачът на трамвайната мотриса –Т. М., която с
действията си нарушила правилата за движение по пътищата и при
управление на трамвайна мотриса не подсигурила безопасно превозване на
пътуващите в трамвая пътници, като предприела рязко спиране, вследствие на
което се стигнало до падането на ищцата. В резултат на ПТП получила
изключително тежки травматични увреждания , изразяващи се в счупване на
1
горен край на тазобедрена кост , спешна операция , закрита репозиция на
фрактурата и поставяне на DHS плака с две дупки и няколко винта. След
операцията била проведена обезболяваща, антибиотична , антикоагулантна
терапия с венозни вливания, при която била напълно обездвижена и не
можела да става от леглото месеци наред. Твърди, че не е възстановила и към
момента нормалния си начин на живот, като не може да излиза без
придружител. Поддържа , че претърпяла имуществени вреди в търсения с
исковата молба размер. Сочи , че ответникът следва да отговаря по силата на
сключена застраховка „ГО“ със собственика на „ФИРМА“ЕООД.
Ответникът „ФИРМА“АД оспорва описания механизъм на настъпване
на произшествието , като поддържа, че изключителна вина за получаване на
описаните неимуществени вреди има ищцата. Твърди се съпричиняване от
минимум 70% , доколкото се излагат съображения , че ищцата не е била
седнала на обозначеното място, че е страдала от множество заболявания
преди инцидента, които са допринесли за събитието , че същата е паднала и е
получила уврежданията в резултат на спъване , а не поради действия на
водача на трамвая. Твърди се случайно деяние.Счита имуществените вреди за
недоказани. Моли за цялостно отхвърляне на иска.Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид исканията и възраженията
на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 432, ал.1 , КЗ вр. с чл. 477 КЗ :
Фактическият състав на вземането включва следните факти: ответникът
да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобил,
като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е
настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с
което ищецът е претърпял имуществени вреди.
За безспорни са обявени обстоятелствата, че към 23.07.2021 г. между
собственика на трамвай с рег. № ***** и ЗАД „ФИРМА“АД е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“.
С влязло в сила решение №2620/03.10.22г. , постановено по гр.д. №
2
369/22г. по описа на СГС, ГО , 30 състав ответникът е осъден да заплати на
ищцата Х. Ц. П. сумата от 45000лева , представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на причинени телесни
увреждания от същото ПТП , настъпило на 23.07.21г. , заедно със законна
лихва от 17.09.21г. до окончателното изплащане .
От изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила закрито счупване на
горната част на ляв горен крайник , закрито петрохантерно счупване на лява
бедрена кост. Според вещото лице е приложено консервативно лечение на
счупения горен крайник , тъй като след проведеното оперативно лечение на
лява бедрена кост , на фона на възрастта на ищцата, е имало голям
животозастрашаващ риск при втора оперативна намеса. За лечението на
счупването на лявата бедрена кост е проведена открита оперативна намеса с
извършена остеосинтеза в мястото на счупването. Ищцата се е нуждаела от
закупуване на противотромбообразуващи медикаменти – фраксипарин и
болкоуспокояващи , като лечението с фраксипарин е обикновено от порядъка
на 20-30дни след оперативната намеса. Ищцата е имала нужда от чужда
помощ , като е било необходимо и закупуването на DHS система комплект с
винтове. Според заключението ищцата не е имала възможност след
претърпените счупвания да се придвижва с градски транспорт , като
подходящ транспорт е бил евентуално заплатен санитарен, линейка , или
таксиметров. За счупената лява раменна кост не е било възможно в
продължение на 3, 4 и повече месеца, а и по-дълъг период от време да се
провежда рехабилитация . Възможността за физическо натоварване на левия
горен крайник се е възстановила за 3-4месеца, а за физическото натоварване
на левия долен крайник , след проведената остеосинтеза на бедрената кост, се
е възстановила след 8-10месеца. Подходяща според вещото лице е била
щадяща , със съдействие на специалисти в рехабилитацията , физиотерапия и
лечебна физкултура , без голямо натоварване , при вземане под внимание
сърдечното й заболяване и възрастта й. Според вещото лице няма данни от
приложената справка от РЗОК за налично заболяване на опорно-двигателния
апарат на ищцата. Налице били данни за системен контрол и диспансерно
наблюдение във връзка с наличната хипертонична болест и хипертонично
сърце , без застойна недостатъчност, с което обаче според вещото лице не
може да се свърже и обясни самостоятелно падането в движещо се релсово
3
транспортно средство.
Според свидетелските показания на Ю. П., дъщеря на ищцата, след
ПТП ищцата е получила счупвания на две места в раменната кост и
раменната става , и счупване на бедрената кост. По преценка на лекарите, на
ищцата било направено оперативно поставяне на импланти на бедрената
става , рамото било оставено да калцира , тъй като две операции
едновременно щели да се понесат тежко от ищцата. Трябвало да бъде
закупена обездвижваща превръзка за рамото за сумата от 80лв., били
закупувани и други консумативи за престоя в болницата- памперси,
ръкавици, мокри кърпи. При изписване на ищцата било предписано
поставянето в рамките на един месец на антикоагуланти и обезболяващи
мазила за раната. Друг разход, който се наложил, било наемането на частна
линейка за махането на конци и за контролен преглед на стойност от по 50лв.
в едната посока. Свидетелката се грижела за майка си, отсъствайки от работа,
а през останалото време идвала жена, на която било заплащано за по
няколко часа, тъй като ищцата не можела самостоятелно да се изправя и
придвижва, за което в продължение на два месеца били заплащани по
200лева. Лекарите били препоръчали млечни продукти , като за ищцата били
закупувани и хранителни добавки, за да може по-бързо да се възстанови. За
DHS системата била заплатена сумата от 1670лв., като без нейното
закупуване възстановителният период щял да бъде много по-дълъг.
В показанията си пред съда св. Т. М. заявява, че на процесната дата е
управлявала мотрисата. Спомня си, че преди инцидента е потеглила с плавна
скорост, която според нея не може да предизвика падане. След потегляне е
чула суматоха, погледнала е в огледалата и е видяла, че има струпване на
хора . Спряла превозното средство и отишла да види какво става. Видяла
жена на видима възраст около 80г. , която е паднала и според нея няма
видими наранявания .Обадила се за линейка.Нямало други паднали пътници,
въпреки че имало и други правостоящи. От пътниците узнала, че ищцата е
била права и при тръгване е паднала.
При тези факти съдът намира иска за доказан, както по основание, така
също и по размер.
От представените и приложени по делото решения по гр.д. № 369/22г.
на СГС I-30 и 3440/2022г. на САС, 7-ми състав се установява настъпването
4
на ПТП , при което е увредена ищцата Х. П., както и че вина за настъпилото
ПТП има водачът на трамвайната мотриса , като в резултат на това ПТП
ищцата е получила посочените телесни увреждания. Настоящият съдебен
състав намира иска за имуществени вреди за установен освен по основание,
така също и по размер, доколкото от приложената медицинска документация
, приетото и неоспорено заключение на съдебномедицинската експертиза и
показанията на разпитаните свидетели се установяват травматичните
увреждания , наложили приемането на ищцата в болница и последващите
разходи за лечение и възстановяване. Установява се от показанията на
разпитаната свидетелка Ю. П. , които съдът кредитира в цялост, доколкото
кореспондират с всички останали доказателства по делото, житейски
последователни са и логични, че ищцата е била обездвижена и в последствие
трудно подвижна за един немалък период от време от около два месеца,
налагало се е да приема обезболяващи медикаменти дълго време след
изписването си от болницата, както и да бъде ежедневно обгрижвана и
подпомагана в този интервал от време. Имала е нужда от специфична храна,
болногледач, специален транспорт , както и от закупуването на DHS
система комплект с винтове, като за последния разход са ангажирани и
писмени доказателства по делото. Предвид гореизложеното , съдът намира ,
че искът следва да бъде изцяло уважен, доколкото всички разходи са във
връзка и в следствие на причинените телесни увреждания.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период.
Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за лихвите за забава
от датата на уведомлението / предявяване на претенцията от увреденото
лице/- чл. 429, ал.3, предл. последно от КЗ . Или в настоящия случай,
доколкото ищцата е предявила извънсъдебна застрахователна претенция пред
ответника на 24.09.21г. , и доколкото ответникът до момента не е изплатил
обезщетение на ищцата за имуществени вреди, същият дължи законна лихва
именно от тази дата- 24.09.21г.
Възражението за съпричиняване е неоснователно.
5
За да е налице съпричиняване, пострадалата трябва обективно да е
допринесла за вредоносния резултат , създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване. Доколкото в конкретния случай не се
установяват конкретни действия или бездействия на ищцата ,без наличието на
които вредоносния резултат не би настъпил , съдът намира възражението за
недоказано от страната, която носи тежестта в процеса да го установи.

По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, като на
ответника по спора не се следват разноски за производството. Доколкото
възнаграждението за адвокат е претендирано в минимален размер , съдът
намира възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5, ГПК, релевирано от
ответника, за неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр. С., АДРЕС , ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА Х. Ц. П. с ЕГН
********** сумата от общо 2840лева , представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди / разходи за лекарствени средства и
консумативи, усилена храна, болногледач и транспорт/ вследствие на ПТП,
настъпило на 23.07.2021 г. в гр. С., заедно със законната лихва от
24.09.2021 г. до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „ФИРМА“АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр. С., АДРЕС , ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА Х. Ц. П. с ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 888,60 лева – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6