Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /30.09.2021
год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и седми април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Деница Кръстева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1715 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба от „ХовърДрийм“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от
управителя Ю. П.К., чрез пълномощника му адв. И.К. ***-03000319005574-091-001/23.04.2020
г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта, потвърдена с Решение №
153/10.07.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП-София, с
който в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху
добавената стойност по ЗДДС за д.п.м.10.2018 г., м.03.2019 г. и м.07.2019 г. в
общ размер на 29 984,86 лв. (главница) и 1296,90 лв. (лихва), по фактури с
издатели „Типо трейд“ ЕООД, „Слай Тест“ ЕООД, „Нивед Риа“ ЕООД и „Спайдърмен“
ООД.
Жалбоподателят поддържа, че РА е незаконосъобразен,
необоснован и неправилен, издаден при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че в хода на ревизионното производство дружеството
е представило всички изискани от приходната администрация документи и
доказателства за реално извършени сделки с предходни доставчици. Счита, че
некоректното водене на счетоводството и непредставянето на документи от
предходни доставчици не могат да бъдат вменени в задължение на ревизраното
лице. Посочва, че органът по приходите при издаване на РА не е изпълнил служебно своите
задължения да изясни всички факти и обстоятелства от значение за точното
установяване на публичните вземания. Твърди, че позовавайки се на неправилно
възприета фактическа обстановка, органът по приходите е достигнал до извод за
липса на доставка по чл.6, ал.1 от ЗДДС, както и че не е възникнало данъчно
събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Посочва, че сред събраните в хода на
ревизията документи са налице първични документи, доказващи прехвърляне на
собствеността върху процесните стоки, като доставките са заплатени изцяло по
касов или банков път. Твърди, че притежаването на данъчен документ по чл.71,
т.1 от ЗДДС за действителното придобиване на стоките от „ХовърДрийм“ ЕОД с
приемо-предавателни протоколи е достатъчно основание да се докаже предмета на
облагаемата доставка - чл.68, ал.1, т.1, вр. чл.6 и чл.25, ал.2 от ЗДДС.
Посочва, че видът и характерът на получените доставки са свързани пряко с
основната стопанска дейност на ревизираното дружество, понеже без да бъдат
закупени тези стоки, няма как дружеството-жалбоподател да е осъществило
продажбите им, още повече да е реализирало печалби от същите тези продажби. Твърди, че не са взети предвид последващите продажби
на стоките от ревизираното лице на трети лица-купувачи. По същество твърди, че констатациите на
ревизиращите органи не отговарят на действителността и фактите са тълкувани
превратно. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени РА в оспорената
му част.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
пълномощника си адв. К. поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира отмяна на РА в
оспорената му част и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - Директорът на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП,
редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител гл.юриск. М.К. оспорва жалбата като неоснователна по съображенията, изложени в
потвърждаващото РА решение на Директора на Дирекция ОДОП. Моли съда да потвърди
обжалвания РА в оспорената му част, като правилен и законосъобразен. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, преценявайки доказателствата
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№ Р-03000319005574-020-001/27.08.2019 г., изменена със Заповед за изменение на
ЗВР № Р-03000319005574-020-002/27.11.2019 г. и ЗИЗВР №
Р-03000319005574-020-003/18.12.2019 г., издадени от М. Т. Г. – началник сектор
„Ревизии“ - оправомощен орган при ТД на НАП-Варна, с обхват на ревизията установяване
на задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от
18.06.2018 г. до 31.07.2019 г.
В
рамките на срока по чл.117 ал.1 от ДОПК определеният със ЗВР екип е изготвил
Ревизионен доклад (РД) № Р-03000319005574-092-001/11.02.2020 г. (л.914-899 от
преписката), връчен на жалбоподателя по електронен път на 12.02.2020 г. (л.899-гръб
от преписката). Срещу съставения РД от жалбоподателя е постъпило писмено
възражение по реда на чл.117 от ДОПК, с вх.№ 45469-9/26.03.2020 г., ведно с
представени допълнителни доказателства. На основание чл.192 ал.2 от ДОПК е
издаден РА № Р-03000319005574-091-001/23.04.2020 г. (л.1052-1014 от
преписката), с който на ревизираното дружество е отказано право на данъчен
кредит по фактури с издатели „Типо Трейд“ ЕООД, „Слай Тест“ ЕООД и „Нивед Риа“
ООД, в следствие на което са установени задължения за данък върху добавена
стойност за данъчен период м.10/2018 г., м.03/2019 г., м.05/2019 г. и м.07/2019
г. в общ размер на 38318,19 лв. (главница) и 1521,19 лв. (лихви). Ревизионният
акт е връчен на жалбоподателя по електронен път на 23.04.2020 г. (л.1052-1013 от
преписката). Предприетото обжалване по административен ред е приключило с
издаването на Решение № 153/10.07.2020 г., с което РА е потвърден в частта, с
която са установени дължими от „ХовърДрийм“ ЕООД задължения за ДДС по ЗДДС за
д.п.м.10/2018 г., д.п.м.03/2019 г. и д.п.м.07/2019 г. в общ размер на 11945,93
лв. (главница) и 1296,90 лв. (лиха), както и е изменен РА в останалата му част
и е установен ДДС за възстановяване на дружеството за д.п.м.05.2019 г. в размер
на 5455,36 лв. (главница) и 224,29 лв. (лихва).
В хода на ревизионното производство е установено,
че основната дейност на дружеството-жалбоподател е търговия на едно и дребно с
електрически скутери – „ховърборди“, и търговия с употребявани автомобили,
основно внос от САЩ и Китай. През ревизирания период в дневниците за покупките
и в счетоводството си „ХовърДрийм“ ЕООД е отразило фактури за покупки на стоки
– електрически скутери и ховърборди с доставчици „Типо Трейд“ ЕООД, „Слай Тест“
ЕООД и „Нивед Риа“ ЕООД, като за издадените фактури е ползван данъчен кредит.
С цел установяване реалността на доставките на
стоките и услугите са предприети действия по извършване на насрещни проверки на
процесните дружества. Обективираното в
издадените Протоколи за извършени насрещни проверки, получените допълнително
документи от проверяваните дружества и анализа на същите са подробно описани в РД.
За всяко едно от дружествата в ревизионното
производство е установено следното:
1.) „ТИПО ТРЕЙД"
ЕООД е регистрирано по реда на
ДОПК с ЕИК: ********* на 20.02.2018 г., на основание вписване в Търговския
регистър на Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието, с капитал
2.00 лв. Регистрацията по ЗДДС е извършена считано от 08.03.2018 г., като същата
е направена по избор, независимо от облагаемия оборот.
Относно фактурите, издадени от „Типо трейд“ ЕООД
през м.07.2019 г. с предмет 662 бр. ховърборд и 70 бр. електрически скутери,
описани по номера на стр.13 от РД, с цел установяване реалното извършване на
доставки органите по приходите са изискали документи от „Типо трейд“ ЕООД.
С протокол за насрещна проверка от 12.11.2019 г. (л.519
от преписката) е установено, че към датата на проверката за ,,Типо трейд“ ЕООД
е предприета процедура по дерегистрация по реда на чл.176 от ЗДДС, тъй като
дружеството не е открито на адреса за кореспонденция след две посещения на
същия адрес, съгласно протоколи (л.462 и л.466 от преписката). Изготвеното
искане до дружеството за представяне на издадените от него 10 бр. фактури и
съпътстващите ги документи, е връчено по реда на чл.32 от ДОПК на 01.11.2019 г.
С писмо от 29.11.2019г. (л.490 от преписката) след определения срок, са
представени документи от „Типо трейд“ ЕООД, а именно: аналитичен регистър на
счетоводна сметка „Клиенти“ само за м.07.2019 г., без начални и крайни салда,
само с обороти за месеца в размер на 146 688 лв. (л.489 от преписката).
Представени са фактурите, издадени на „Ховър Дрийм“ ЕООД, приемо-предавателни
протоколи, фактура, издадена на 01.07.2019г. от предходен доставчик „Развитие и
ко“ ООД с предмет - доставка по договор, ведно с договор с предмет - доставка
на 662 бр. ховърборд и 70 бр. ел. скутери, с посочен транспорт на стоките от
„Развитие и ко“ ООД, и копие на приемо-предавателен протокол за предаване на
стоките, като същите документи са били
приложени и към възражението по РД.
След извършена справка в отчетните регистри по
чл.124, ал.1 от ЗДДС на проверяваното лице е установено, че от м.03.2018 г. дружеството
е започнало да декларира получени и извършени доставки между дружества с рисков
профил („ДУДИ ТРЕЙД“ ЕООД, „НОТСТАР“ ЕООД, „Беа Вижън“ ЕООД) за хиляди лева, а
същевременно крайните резултати за периодите са малки суми за внасяне. От м.04.2019
г. до м.07.2019 г., доставчик на дружеството е само „РАЗВИТИЕ Ко“ ООД.
След анализ на представените документи и извършена
съпоставка между публикувания в Търговския регистър образец от подписа на
управителя на „ТИПО ТРЕЙД“ ЕООД Д.Т. и подписа, положен върху
приемо-предавателните протоколи, органите по приходите са установили несъответствието
на подписа на управителя на проверяваното дружество върху посочените документи,
и този, публикуван в Търговския регистър, което довело до основателни съмнения
в тяхната истинност и автентичност.
Установено е, че „Типо Трейд“ ЕООД е със задължения
в особено големи размери. От страна на дружеството в хода на ревизионното
производство са представени издадените от него фактури, ведно с договорите към
тях и приемо-предавателен протокол. Представени са и фискалните бонове към
фактурите, издадени от ЕКАФП с № на ФП - 2723653, регистриран в ТД на НАП-
София, офис Красно село, под № 4137998, с адрес на офиса ул. ***. Разплащането
е в брой и осчетоводено по ДТ на счетоводна сметка 401 „Доставчици“
и по КТ на сч. сметка 501 „Kaca“. Представени са също документи за
произхода на стоката – фактури за покупки на процесните стоки от „Развитие ко“
ООД, с ЕИК *********, ведно с договор за доставка, съгласно който стоките се
доставят с транспорт на доставчика („Развитие и Ко“ ООД).
2.) „СЛАЙ ТЕСТ“ ЕООД е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП София с
ЕИК: ********* на 13.05.2015 г., с капитал 2.00лв, с регистрация по ЗДДС,
считано от 22.04.2015 г. На 08.07.2019 г. дружеството е дерегистрано по
инициатива на органите по приходите, във връзка с установени обстоятелства по
чл.176 от ЗДДС.
Управител и едноличен собственик на капитала е М.Т.Г.,
за която е установено, че е собственик и управител в над 30 дружества, в част
от които и съвместно с Благой Ценков Блажев - представляващ „НИВЕД РИА“ ЕООД),
вкл. и дружества, в които тя и/или той са прехвърлители и съответно
правоприемници.
Относно фактурите, издадени от „Слай Тест“ ЕООД с
предмет 355 ховърборди, описани по номера на стр.17 от РД, с цел установяване
реалното извършване на доставки в хода на ревизията са изискани документи от
„Слай Тест“ ЕООД. С протокол за насрещна проверка от 20.11.2019 г. (л.519 от
преписката), ревизиращите органи са констатирали, че „Слай Тест“ ЕООД е
дерегистрирано по реда на чл.176 от ЗДДС. Дружеството не е открито на адреса за
кореспонденция след две посещения на същия адрес (л.503, л.501 от преписката).
Изготвеното искане до дружеството за представяне на издадените от него 3 бр.
фактури и съпътстващите ги документи е връчено по реда на чл.32 от ДОПК на
01.11.2019 г. С писмо от 29.11.2019 г. са представени след определения срок
документи от „Слай тест“ ЕООД, а именно: аналитичен регистър на счетоводна
сметка „Клиенти“ само за м.07.2019г. без начални и крайни салда, само с обороти
за месеца в размер на 47 712 лв. (л.513-гръб от преписката). Представени
са и фактурите, издадени на „Ховър Дрийм“ ЕООД през м.07.2019 г., 3 бр.
приемо-предавателни протоколи за предаване на стоките и 3 бр. договори за
доставка на стоки, като същите документи са били приложени и към възражението
по РД.
След извършена справка в отчетните регистри по
чл.124, ал.1 от ЗДДС на проверяваното лице е установено, че до м.12/2018 г. са
подавани нулеви СД, а от м.01/2019 г. „СЛАЙ ТЕСТ“ ЕООД започва да декларира
получени и извършени доставки между дружества с рисков профил („СИЦИЛИАНА“
ЕООД, „ЕВРО ЕНЕРДЖИ КОНСУЛТ“ ЕООД и „БЕА ВИЖЪН“ ЕООД) за хиляди лева, а
същевременно крайните резултати за периодите са малки суми за внасяне.
Доставчик на дружеството през м.01/2019 г. е единствено „ДУКОВ КОМЕРС“ ЕООД, а
от м.02/2019 г. до дерегистрацията по ЗДДС доставчик е само „РАЗВИТИЕ Ко“ ООД, като
доставките от „РАЗВИТИЕ Ко“ ООД за периода м.02/2019-м.07/2019 г. са с ДО 1 252 400
лв.
От информационния масив на НАП органите по
приходите са установили, че основната дейност на „Слай тест“ ЕООД е монтаж на
дограма и дърводелски изделия. Същата няма нищо общо с търговия с ховърборд. Дружеството
е със задължения в особено големи размери, няма назначен персонал, няма
декларирани налични активи, не са налице складови помещения, в които да се
съхранява стоката от датата на доставката, до датата на последващите доставки
на ревизираното дружество.
От „Слай тест“ ЕООД в хода на ревизионното
производство са представени издадените от него фактури на „ХовърДрийм“ ЕООД,
ведно с договорите към тях и приемо-предавателен протокол. Разплащането е в брой
и осчетоводено по ДТ на счетоводна сметка 401 „Доставчици“ и по КТ
на сч. сметка 501 „Каса“.
Не са представени документи и писмени обяснения относно:
- обекта, където са били съхранявани стоките и от където са доставени съгласно
издадените фактурите; не са представени документи за собственост и/или договори
за наем; - документи, удостоверяващи превозите на стоките - предмет на продажби
по горните фактури до крайния им получател, в т.ч. пътни листа, товарителници,
експедиционни бележки за натоварването и превозването им, както и данни относно
вида и регистрационния номер на МПС (свидетелство за регистрация); - мястото на
доставяне на стоките и тяхното разтоварване; - данни относно лицата, участвали
в натоварването на стоките; - счетоводни хронологични справки за стоките (предмет
на продажба по фактури към ревизираното лице) при тяхното придобиване - търговски/складов
обект, където са доставени в момента на придобиването им при ЗЛ.
3.) „НИВЕД РИА“ ЕООД с ЕИК ********* е регистрирано в Агенцията по
вписвания на 28.08.2017 г., с капитал 2.00 лв., с регистрация по ЗДДС, считано
от 12.09.2017 г. На дружеството е извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства и проверка за наличие на основание за дерегистрация по ЗДДС. Собственик
на едноличния капитал и управител на дружеството до 06.03.2019 г. е Т.В.И..
Съгласно договор за прехвърляне на дружествен дял от 07.03.2019 г. Благой Ценков
Блажев е закупил дела на И. и е станал едноличен собственик и управител на
дружеството.
Относно фактурите, издадени от „Нивед риа“ ЕООД
през д.п.м.03.2019 г. с предмет 1200 бр. ховърборди и 10 бр. електрически
скутери, описани по номера на стр.18 от РД, органите по приходите са
констатирали с протокол за извършена насрещна проверка от 15.11.2019г. (л.458
от преписката). Дружеството не е открито на адреса за кореспонденция след две
посещения, видно от протоколи за посещение (л.454, л.453 от преписката).
Изготвеното искане до дружеството за представяне на издадените от него 3 бр.
фактури и съпътстващите ги документи е връчено по реда на чл.32 от ДОПК на
01.11.2019 г. Дружеството не е представило изисканите документи.
От „Ховър Дрийм“ ЕООД са представени издадените от
„Нивед риа“ ЕООД фактури през м.03.2019г., платени по банков път.
От информационния масив на НАП ревизиращите органи
са установили, че „Нивед Риа“ ЕООД няма персонал и активи, в т.ч. складови
помещения за съхранение на стоките за периода на издаване на фактурите -
м.03.2019 г. Не са представени документи, сочещи наличност на стоките.
След извършена справка в отчетните регистри по
чл.124, ал.1 от ЗДДС на проверяваното лице е установено, че доставчик на
дружеството през м.03.2019 г. и м.04.2019 г. е основно „Развитие и Ко“ ООД - доставки
с ДО за над 500 000 лв. В дневниците за покупки и продажби са декларирани
доставки с предмет стоки и услуги за хиляди лева, а същевременно крайните
резултати за периодите са малки суми за внасяне. От наличните данни в
Информационната система на НАП Варна за „Нивед Риа“ ЕООД е установено, че
проверяваното дружество - доставчик няма актуални и действащи стационарни и
мобилни телефонни номера, същото не е съдействало за осъществяване на връзка с
управител, счетоводител или упълномощено от дружеството лице, за да се извърши
проверка на първични счетоводни, търговски, банкови или др. документи, свързани
с декларираната от дружеството дейност. На дружеството са извършени множество
насрещни проверки, при които не са представяни оригинални първични, счетоводни,
банкови и други документи. Установено е също, че дружеството няма деклариран
обект/обекти, от които да осъществява търговска дейност. По процесните доставки към „ХовърДрийм“ ЕООД не са
представени платежни документи за разплащане с клиента; търговски договор,
приемно-предавателни протоколи, заявки за доставка, търговска кореспонденция с „ХовърДрийм“
ЕООД; информация, относно това къде се е съхранявала стоката преди продажбата
към „ХовърДрийм“ ЕООД; за мястото, до което е доставена стоката и кои лица са
участвали при натоварване и разтоварване на стоката; информация за предходен
доставчик на стоките, обект на доставка към „ХовърДрийм“ ЕООД.
4.) В хода на ревизионното производство не е извършена
насрещна проверка на „РАЗВИТИЕ И КО“ ООД
поради обективни причини. Установено е, че посоченото дружество се явява
един от основните доставчици на разглежданите дружества (като за „Слай Тест“
ЕООД е единствен). Издадено е и е връчено на „Развитие и ко“ ООД ИПДПОТЛ №
Р-03000319005574-041-005/06.04.2020 г., с което във връзка с декларирани
търговски сделки към контрагенти: „ТИПО ТРЕЙД“ ЕООД, „СЛАЙ ТЕСТ“ ЕООД и „НИВЕД
РИА“ ЕООД за периода м.06.2018 г.-м.07.2019 г. от дружеството са изискани
документи (търговски и счетоводни) и обяснения относно: Дейността на
дружеството; Сключени търговски договори, Анекси за изменения,
приемно-предавателни протоколи, заявки за доставка, търговска кореспондеция и
други с гореописаните дружества - за стоките към всеки клиент поотделно; Обекта,
където са били съхранявани стоките и от където са доставени съгласно представените
фактури - собствен ли е или нает; Транспортирането на стоките, предмет на
продажби по издадените от тях фактури - до крайният им получател (пътни листи,
товарителници, експедиционни бележки за натоварването и превозването им, вид и
регистрационен номер на МПС, свидетелство за регистрация в случай, че е
собственост на доставчика, или договор за наем в случай, че е наето, съответно
фактурата за извършен транспорт, ако превоза е извършен от трето лице-нает
превозвач; Мястото на доставяне на стоките и тяхното разтоварване, кои са
лицата, участвали в натоварването на стоките, предмет на продажби в обекта (склада),
кой е доставчика при тяхната експедиция към клиента- получател (за всеки клиент
по отделно); документи и счетоводни регистри, относно разплащания с визираните
дружества - за всеки клиент по отделно; произхода на стоките - оборотни
ведомости, счетоводни хронологични ведомости, аналитични справки за стоките, предмет
на продажба по издадените от тях фактури, при тяхното придобиване, както и в
последствие при реализацията им; фактури за покупка от предшестващ доставчик - за
стоките към всеки клиент по отделно; договори, приемно- предавателни протоколи
или други документи за придобиването и произхода на стоките - за стоките към
всеки клиент по отделно; транспортни документи при покупката на стоките и
доставянето им в съответен обект - за стоките към всеки клиент по отделно.
От „Развитие и ко“ ООД е получен отговор вх.№
45469-10/08.04.2020 г. Представено е сведение от Г.Н., представляващ
дружеството, съгласно което „… ЗЛ не извършва никаква дейност и не е издавала
фактури. По тази причина най-вероятно става въпрос за недобросъвестни действия
на лице/лица, които са злоупотребили с лични данни на управителя и данни на
фирмата /кражба на данни/. Тъй като не сме издавали фактури, заявявам, че не
съм подписвала фактури. Ако има подписани, то те не носят моя подпис. Нямаме
счетоводител и не са осчетоводявани фактури. Не сме получавали плащания и не
сме извършвали плащания. Поради липса на дейност не разполагаме с оборотна
ведомост за 2018 г. и за м.01.-08.2019 г. ... „Развитие и Ко“ ОДД в периода
01.04.2018 г. - 01.08.2019 г. не е издавала фактури с получател „ТИПО ТРЕЙД“
ЕООД, „СЛАЙ ТЕСТ“ ЕООД и „НИВЕД РИА“ ЕООД. Нямаме отношения с тези фирми, не
познавам управителя и/или представляващите ги.“. Освен обяснението е приложено
копие на Постановление от 09.10.2019 г. на СГП по прокурорска преписка №
14145/19 по описа на СГП, видно от което от СДВР са събрани достатъчно данни за
документални престъпления. Отделно от това, представляващият „Развитие и ко“
ООД е предоставил и номера на заведено разследване в Икономическа полиция. Установено
е, че същото касае именно „доставките“ от „Развитие и ко“ ООД към „ТИПО ТРЕЙД“
ЕООД, „СЛАЙ ТЕСТ“ ЕООД, „НИВЕД РИА“ ЕООД, „Ван трейд Бг“ ЕООД, „Стон трейд“
ЕООД и др. дружества, които в своите дневници за покупки са включили фактури,
издадени от „Развитие и ко“ ООД. Полученият отговор и предоставена информация
за заведените производства на разследващите органи е послужила за потвърждение
на изведения вече в РД извод за липса на доставка на стоки от процесните
дружества.
В хода на административния контрол след повторен преглед
на всички събрани документи е прието за установено, че реално не е прехвърлена
собствеността върху 662 бр. ховърборди и 70 бр. електрически скутери с десетте
фактури, издадени от „Типо трейд“ ЕООД, собствеността върху 355 бр. ховърборди
с три фактури, издадени от „Слай Тест“ ЕООД през м.07.2019 г., както и собствеността
през м.03.2019 г. върху 1200 бр. ховърборди и 10 бр. електрически скутери от
„Нивед Риа“ ЕООД на „Ховър Дрийм“ ЕООД, както и не са извършени доставки на
ховърборди и електрически скутери от „Типо трейд“ ЕООД, „Слай тест“ ЕООД и
„Нивед риа“ ЕООД на „Ховър Дрийм“ ЕООД през данъчни периоди м.07.2019 г. и
м.03.2019 г. по процесните фактури.
Този извод е мотивиран с факта, че във връзка с
издадените фактури не са представени първични документи, удостоверяващи
прехвърлена собственост на ховърборди и електрически скутери със страни:
продавачи „Типо трейд“ ЕООД, „Слай тест“ ЕООД и „Нивед риа“ ЕООД, и получател
„Ховър Дрийм“ ЕООД. Както в хода на ревизията, така и при административното
обжалване не са представени товарителници, пътни листи и др. транспортни
документи, удостоверяващи транспортиране на стоката от дружествата от гр. София
до „Ховър Дрийм“ ЕООД в гр. Варна. Като произход на стоките и тримата издатели
на фактури от гр. София са посочили „Развитие и ко“ ООД, а представляващата
„Развитие и ко“ ООД изрично заявява, че дружеството не извършва търговска
дейност и не е издавало фактури за продажба за периода от 01.04.2018 г. до
01.08.2019 г. на посочените дружества. Прието е, че след като „Развитие и Ко“
ООД не е прехвърлило собствеността върху стоки на „Типо трейд“ ЕООД, „Слай
тест“ ЕООД и „Нивед риа“ ЕООД, то същите дружества няма как да прехвърлят
стоки, каквито не притежават, на „Ховър Дрийм“ ЕООД.
От представените приемо-предавателни протоколи от
„Типо трейд“ ЕООД при извършената насрещна проверка е видно, че не е положен
подпис на лицето, приело стоките, не е посочено мястото на приемането им, мястото
на натоварване и разтоварване на стоките. В представените за втори път
приемо-предавателни протоколи, след издаване на РД и запознаване с
констатациите в него, същите са с положени подписи на Ю.К. като получател, но
отново не е посочено мястото на приемане на стоките, мястото на натоварване и
разтоварване. В този смисъл е прието, че посоченото на стр.8-10 от жалбата, че стоките
по процесните 10 бр. фактури са получени в обекта на ревизираното дружество в
гр. Варна, ------№ 95, не се потвърждава от представените два пъти
приемо-предавателни протоколи от „Типо трейд“ ООД.
Както към възражението по РД, така и към жалбата
срещу РА „ХовърДрийм“ ЕООД не са представили документи, удостоверяващи
транспортиране на стоките с МПС с посочени номера от дружествата в гр. София до
„Ховър Дрийм“ ЕООД в гр. Варна. В представения Договор за доставка от
04.06.2019 г. между „Типо Трейд“ ЕООД и „Развитие и Ко“ ООД е посочено, че
стоките ще се доставят от „Развитие и Ко“ ООД, но не са представени
товарителници, пътни листи и др. документи, удостоверяващи превозена стока от
гр. София до база на „Ховър Дрийм“ ЕООД в гр. Варна – било от „Развитие и Ко“
ООД или друго лице. Отделно „Развитие и Ко“ ООД заявява, че не е извършвал
дейност за ревизирания период и няма търговски отношения с горепосочените
дружества. В този смисъл ревизиращите органи са заключили, че не е извършена
доставка на стока със страни „Типо трейд“ ЕООД и „Ховър Дрийм“ ЕООД.
В представените приемо-предавателни протоколи от
„Слай тест“ ЕООД при извършената насрещна проверка – аналогично на
представените протоколи от „Типо трейд“ ЕООД – отново не е положен подпис на
лицето, приело стоките, не е посочено мястото на приемане на стоките, мястото
на натоварване и разтоварване на стоките. Представените протоколи при
насрещните проверки от „Слай тест“ ЕООД и от „Типо трейд“ ЕООД визуално
изглеждат еднакво и са изпълнени с един и същ шрифт на текста. В повторно
представените приемо-предавателни протоколи след издаване на РД и запознаване с
констатациите в него, същите са с положени подписи на Ю.К. като получател, но
отново не е посочено мястото на приемане на стоките, мястото на натоварване и
разтоварване. В този смисъл ревизиращите органи са заключили, че стоките,
посочени в трите фактури, не са реално получени на обекта на ревизираното
дружество в гр. Варна, ------№ 95, както и че не е извършена реална доставка на
стока със страни „Слай тест“ ЕООД и „Ховър Дрийм“ ЕООД.
Представените за първи път приемо-предавателни
протоколи от „Нивед Риа“ ЕООД към възражението по РД са с положени подписи на Ю.К.
като получател. Посоченото в жалбата, че стоките по четирите фактури са
получени в обекта на ревизираното дружество в гр. Варна, ------№ 95, отговаря
на изписаното в приемо-предавателните протоколи, но отново не са представени
документи, удостоверяващи транспортиране на стоки от „Нивед Риа“ ЕООД в гр.
София за „Ховър Дрийм“ ЕООД в гр. Варна, поради което ревизиращите са
заключили, че не е извършена доставка на стока между тези дружества.
Посочено е също, че само въз основа на издадените
фактури за продажба не може да бъде установена извършена доставка на стока по
смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. За да се издадат и осчетоводят фактурите, следва
да се представят първични документи, които удостоверяват предадени ховърборди и
електрически скутери от горепосочените дружества в гр. София до „Ховър Дрийм“
ЕООД в гр. Варна. Именно с първичните документи се удостоверява прехвърлената
собственост върху стока, и те са основание за издаване на фактурите, а такива
документи не са представени.
4.) По отношение на фактурата, издадена от „СПАЙДЪРМЕН“ ООД. В хода на ревизионното
производство от извършена проверка в дневниците за продажбите на „Спайдърмен“
ООД от м.09.2018 г. до м.04.2020 г. е установено, че фактура №
**********/01.09.2018 г. не е отразена в дневниците за продажби на дружеството,
като изобщо в дневника за продажби на „Спайдърмен“ ООД за горепосочения период
няма отразени издавани фактури с получател „Ховър Дрийм“ ЕООД. В хода на
административния контрол с писмо изх.№ 394-2/09.06.2020 г. до „Спайдърмен“ ООД
и писмо изх.№ 394-4/24.06.2020 г. до „Ховър Дрийм“ ЕООД са изискани информация
и документи във връзка с доставката, документирана
с фактура № **********/01.09.2018 г. В отговор по електронна поща от
„Спайдърмен“ ООД са представени: обяснение от управителя на „Спайдърмен“ ООД,
копие на фактура № **********/01.09.2018 г., издадена на „Ховър Дрийм“ ЕООД от
„Спайдърмен“ ООД с предмет 125 бр. ховърборди; фактура за произход на стоката №
**********/28.06.2018 г., издадена от „Умни хлапета“ ЕООД; дневник за
продажбите за м.09.2018 г. и извлечение от счетоводна с/ка 501 “Каса“ на
„Спайдърмен“ ООД. В представеното писмено обяснение „Спайдърмен“ ООД е посочил,
че с фактура № **********/01.09.2018 г. е продал 125 бр. ховърборди на „ХовърДрийм“
ООД, като стоката е закупена от склада в София и е платена в брой, а транспортът
на стоките е бил за сметка на клиента. Като причина за неотразяването на
процесната фактура в Дневника за продажбите за м.09.2018 г., съгласно
изискването на чл.113, ал.1 от ППЗДДС, е посочено, че фактурата е отчетена с
касовия бон като продажби в брой.
От „Ховър Дрийм“ ЕООД в отговор на връченото му
искане за представяне на документи в хода на административния контрол, с
допълнение към жалба от 03.07.2020 г. са представени: процесната фактура,
нечетлив касов бон, договор за доставка, пътен лист от 31.08.2018 г. с маршрут
Варна - София - пазар Илиянци с изминати 446 км., пътен лист от 01.09.2018 г. с
маршрут София-Варна с изминати 452 км. за автомобил „Мерцедес 315 Спринтер“, и
талон на автомобила. Във връзка с представените пътни листи от 31.08.2018 г. и
01.09.2018 г. е извършен анализ на представената Оборотна ведомост на „Ховър
Дрийм“ ЕООД за периода от 18.06.2018 г. до 31.12.2018 г., от което е видно, че
ревизираното дружество няма заведен през 2018 г. в активите си автомобил „Мерцедес
315 Спринтер“. От счетоводния регистър на с/ка 401 “Доставчици“ за същия период
било видно, че ревизираното дружество няма отчетени разходи за гориво за м.08 и
м.09.2018 г., поради което било прието, че представените пътни листи не
удостоверяват действително осъществен превоз на стока от гр. София до гр. Варна
на 31.08.2018 г. - 01.09.2018 г. В подкрепа на този извод е приет и фактът на
непредставяне на тези доказателства в хода на ревизията, въпреки че за целите
на ревизионното производство ораните по приходите са изискали от жалбоподателя
представянето на всички първични документи за получените от него доставки за
ревизирания период. Предвид изложеното е прието, че представените доказателства
от доставчика и от жалбоподателя не доказват действително осъществена доставка
на 125 бр. ховърборди по фактура № **********/01.09.2018 г. от „Спайдърмен“ ООД
на „Ховър Дрийм“ ЕООД.
От страна на „ХовърДрийм“ ЕООД в хода на ревизията
са представени копия на фактурите, издадени от „Нивед Риа“ ЕООД, ведно с
договори за доставки и приемо-предавателни протоколи. Представени са и
извлечения от банкова сметка, ***метка BG26BPBI79421422459901 при БПБ кл. СОФИЯ
- ОКРЪГ на всички фактури. Установено е, че посочената банкова сметка ***
„Нивед Риа“ ЕООД. Установено е, че в договорите за доставки, фактури и
приемо-предавателни протоколи след 06.03.2019 г. като управител/представляващ
на дружеството е вписан Т.В.И., както и че представените документи са подписани
от него, докато считано от 07.03.2019 г. това лице не е нито управител, нито
представляващ, нито едноличен собственик на капитала на „Нивед Риа“ ЕООД и за
него няма информация да е упълномощен представител. В този смисъл е прието, че
изброените документи се явяват нелегитимни, тъй като са издадени, сключени и
подписани от лице без представителна власт спрямо дружеството.
Предвид всичко гореизложено органите по приходите са
приели, че не е удостоверена доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, и са отказали
право на приспадане на данъчен кредит на „ХовърДрийм“ ЕООД през д.п.м.07.2019 г.
в общ размер 16200 лв., в т.ч. 12224 лв. по 110 бр. фактури, издадени от „Типо
трейд“ ЕООД, 3976 лв. по 3 бр. фактури, издадени от „Слай тест“ ЕООД, и през
д.п.м.03.2019 г. в размер на 12534,86 лв. по 4 бр. фактури, издадени от „Нивед
Риа“ ЕООД, както и в размер на 1250,00 лв. през д.п.м.10.2018 г. по фактура № **********/01.09.2018
г., издадена от „Спайдърмен“ ООД.
В хода на съдебното дирене дружеството-жалбоподател е
представило и са приобщени като доказателства по делото: фактури; ГДД по чл.92 по ЗКПО за 2018 г. и 2019 г.; отчети за приходите и разходите;
счетоводни баланси; дневници за покупките и продажбите; справки-декларации по
ЗДДС; оборотни ведомости; хронологични регистри на счетоводна сметка 401
„Доставчици“; аналитични регистри на сметки 501 „каса“ и 503 „Разплащателна
сметка в левове“; отчети продажби.
По искане на жалбоподателя са назначени ССчЕ и
допълнителна ССчЕ, неоспорени от страните и приети от съда. В заключенията си
вещото лице М.В.П. е посочила, че всички процесни фактури от четиримата
доставчици са осчетоводени и в счетоводствата на преките доставчици, и в това на
жалбоподателя. Отчетен е приход (КТ702) и е начислен ДДС от продажби
(КТ4532) срещу записване на вземане от клиенти (ДТ411) по
партидата на „ХовърДрийм“ ЕООД. По всички процесни фактури са осчетоводени
плащания. Вещото лице е установило идентичен счетоводен подход при водене на
сметка 304 „стоки“ - само стойностно, и при четиримата доставчици. Счетоводните записвания, отнасящи се до отчитане на
приход и начисляване на ДДС от продажби, са съобразени със счетоводните правила
и съответстват на данните и документираните стопански операции в изследваните
първични документи. По отношение на плащанията – по делото не са представени
първични платежни документи. Посочва, че възприетият подход на стойностно
водене на сметка 304 „стоки“ и при четиримата доставчици не позволява да се
проследи стоковия поток по видове и количества материални запаси. Допълва, че и
при четиримата доставчици движенията на количествата стоки по процесните фактури не са отразени по материалните сметки.
Записвания по сметка 304 „стоки“ са извършени само със стойностите на фактурите
за продажба към жалбоподателя. И четиримата доставчици са придобили стоките,
предмет на продажба към „ХовърДрийм“ ЕООД, от един и същи предходен доставчик -
„Развитие Ко“ ООД, а документите за придобиване са идентични - фактура,
съпроводена от договор и приемо-предавателен протокол. И при четиримата преки
доставчици фактурите към „Развитие Ко“ ООД са отчетени като платени по банка,
като не са представени платежни документи.
При фактурите за придобиване на стоките
заприхождаването по сметка 304 „стоки“ и при четиримата преки доставчици е
извършено само стойностно, като е налице съответствие между стойностите на
фактурите за придобиване от „Развитие Ко“ ООД, и тези в представените
счетоводни регистри за сметка 304 на четиримата доставчици. Представените в
преписката документи от счетоводствата на четиримата преки доставчици по начина
на окомплектоване сочат, че придобитите от „Развитие Ко“ ООД количества стоки
са били достатъчни за извършване на продажбите им към жалбоподателя. Същевременно
предвид това, че представените счетоводни регистри са извадкови (не съдържат
записвания за всички движения по материалните сметки при доставчиците), не може
да се направи категоричен извод относно движението на стоките. Не може да се
установи дали преките доставчици са разполагали с достатъчно количества стоки
за всички отчетени от тях продажби, за които са налице данни в разполагаемите
регистри по ЗДДС. В този смисъл не може да се отговори категорично на въпроса
дали преките доставчици са разполагали с достатъчно наличност от процесните стоки за осъществяване на продажбите към „ХовърДрийм“.
Всички процесни фактури (с изключение на фактура № **********/01.09.2018 г. от
доставчик „Спайдърмен“ ЕООД) са включени в дневниците за продажби на
доставчиците за месеца, в който са издадени; ДДС по тях участва в общата
стойност на декларирания данък от продажбите в СД по ЗДДС. Посочената фактура от доставчик „Спайдърмен“ не е
включена на отделен ред в дневник за продажби - нито за месеца, в който е
издадена, нито в следващ данъчен период.
ДДС по всички процесни фактури при доставчиците е
начислен като задължение към бюджета, прихода и ДДС по тях са отразени надлежно
в счетоводствата на доставчиците. Надлежно са отразени и разчетите с
контрагенти. Записванията по материалните сметки са извършени само стойностно,
което по същността си представлява пропуснат елемент при осчетоводяването на
стоковия поток. От представените счетоводни регистри може да се направи връзка
между процесните фактури и взетите въз
основа на тях счетоводни операции по съответната счетоводна сметка. Въз основа
на представените документи не може да се направи извод за това дали
фактурираните стоки от процесните доставчици са използвани в основната дейност
на жалбоподателя, и не може да бъде отговорено на въпроса дали продажбите на „ХовърДрийм“
ЕООД към негови клиенти биха били възможни без придобиване на стоките по процесните
фактури.
Със допълнителното си заключение по ССчЕ вещото
лице П. е установила, че по всички процесни фактури при „ХовърДрийм“ ЕООД са
взети идентични счетоводни записвания: ДТ304 и ДТ4531/КТ401,
като сметка 304 е водена само стойностно. Разплащанията са отразени надлежно по
кредита на сметки 501 „Каса“ и 503 „Разплащателна сметка“, като са представени
банкови извлечения за плащанията към „Нивед риа“ ЕООД. Допълнително
представените документи не изменят изводите на основното заключение, като се уточнява,
че движенията по отделни видове стоково-материални ценности (ел. скутер 1, 10
инча, Nitebot, Т5, ховърборди) се водят в отделен складов софтуер. В този
софтуерен модул запасите се водят количествено и стойностно, като е налице
възможност за проследяване на отделните движения при доставка и отписване на
активи. Възприетият подход при водене на сметка 304 „Стоки“ в „ХовърДрийм“ ЕООД
е само стойностно заприхождаване на придобитите ховърборди и ел. скутери, в
т.ч. и по процесните доставки. В представените регистри не се съдържат данни за
количества по фактурите. Аналитичното проследяване на движенията по отделните
партиди материални запаси е изведено в отделен складов софтуер, в който стоките
от процесните фактури са заприходени по количества. Налице е съответствие между
стойностите, формирани по отделните аналитични партиди на складовия софтуер, с
тези, установени по сметка 304 „Стоки“ в счетоводния софтуер. Вещото лице е
установило, че при съпоставка на записванията в счетоводния и складовия софтуер
се установява, че количествата по процесните стоки са намерили отражение по
сметките на дружеството стойностно по сметка 304 на счетоводния софтуер, и количествено
и стойностно по картони на отделните материални запаси в складовия софтуер. В представените
счетоводни регистри за 2018 г. и 2019 г. за сметка 304 „Стоки“ се съдържат
счетоводни записвания за стойностно увеличение на наличностите по сметката (ДТ304)
по процесните фактури. Съдържат се и записвания за стойностно намаляване на
салдото по сметката (КТ304). Вещото лице е установило също, че регистърът
е воден само на синтетично ниво и не се съдържа аналитична информация, от която да се извърши проследяване на
движението по видове материални запаси. От записванията само по този счетоводен
регистър не е видно отразените кредитни обороти от продажба на какъв вид
материален запас и в какво количество са формирани. Тази информация е видна от
допълнително представените движения по картоните на отделните видове материални
запаси в складовия софтуер.
Вещото лице е установило също, че стоките по всички
процесни фактури са заприходени по съответната аналитична партида, както и че
от тях са извършени продажби, както следва: ховърборди и ел. скутер 1 са
продадени изцяло към 31.10.2019 г. и целите придобити количества от тях са
изписани; ел. скутер Т5 - по процесните фактури от доставчик „Типо трейд“ ЕООД
са придобити 50 броя, към 31.12.2019 по партидата е налице наличност 14 броя; ел.
скутер Nitebot - по процесната фактура от доставчик „Нивед риа“ ЕООД са
придобити 10 броя, които до 01.05.2019 г. са продадени; ел. скутер 10 инча - по
процесните фактури от доставчици „Нивед риа“ ЕООД и „Типо трейд“ ЕООД са
придобити съответно 100 броя и 25 броя, които до 01.11.2019 г. са продадени. При
съпоставка с движенията на материалните запаси по партидите в складовия софтуер
вещото лице е установило, че продажбите на стоките по процесните доставки са
намерили отражение в отчетените стойности на приходите по сметка 702.
Така експертът заключава, че всички стоки,
придобити с процесните фактури, са отписани от счетоводството на „ХовърДрийм“ ЕООД
и са отчетени постъпления от продажби – с изключение на 14 броя ел. скутер Т5,
които са налични по партидата на този вид материален запас към 31.12.2019 г.
След анализ на представените подробни данни за движенията по партидите на
материалните запаси в складовия софтуер, вещото лице е установило, че при
заприхождаването и отчитането на продажбите на „ХовърДрийм“ ЕООД са спазени
изискванията на приложимите счетоводни правила, както и че стоките по процесните
доставки са били използвани в основната дейност на дружеството, и без тях не би
било възможно да се осъществят отчетените в „ХовърДрийм“ ЕООД продажби на
стоки.
По искане на жалбоподателя е назначена и
съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Е.А.А.. В заключението
си експертът дава становище, че подписите, положени за „Предал” в графа
„Подпис” в Приемно - предавателни протоколи с дати 08.07.2019 г., 09.07.2019 г.,
10.07.2019 г., 11.07.2019 г., 12.07.2019 г., 15.07.2019 г., 18.07.2019 г.,
107.2019 г., 23.07.2019 г., 22.07.2019 г., не са изпълнени от Д.С.Т.,
представляващ „Типо трейд“ ЕООД. Вещото лице допълва, че подписите, положени в приемно-предавателните
протоколи, са изпълнени от лицето, положило подписите във фактурите и договорите
за доставка.
По искане на дружеството-жалбоподател в съдебно
заседание е разпитан в качеството на свидетел лицето И.П.И., който през
процесния период е работил във фирма „ВГ Груп“ ООД като международен шофьор. На
въпроси на адв. К. свидетелят посочва, че седалището на фирмата се намира в гр.
София, но фирмата е извозвала стока от гр. Патра, Гърция, до гр. София. Свидетелят
посочва, че стоката е била разтоварвана в склад в гр. София, и после на няколко
пъти е откарвана до Варна на „ХовърДрийм“ ЕООД в склада им на ул. „Прилеп“.
Стоките, които са транспортирали, представлявали електрически скутери, пакетирани
в кашони. В гр. Варна стоките са били предавани в склада на жалбоподателя,
където е имало момчета, които са ги разтоварвали и една руса жена, която е приемала
стоката. Документите, които са издавани са били ЧМР-та. На въпроси на юриск. К.
свидетелят посочва, че е транспортирал стоките за „ХовърДрийм“ ЕООД от
гр.Патра, Гърция, до гр. София, и после няколко пъти от гр. София до гр. Варна.
Свидетелят не е запознат чия собственост е складът в гр. София. На въпроси на
съда свидетелят посочва, че не си спомня имената на хората, които са били в
склада в гр. Варна.
По искане на дружеството-жалбоподател в съдебно
заседание е разпитан в качеството на свидетел лицето ГЕГ, управител на фирма
„ВГ Груп“ ООД – транспортната фирма, извършваща международен транспорт.
Свидетелят посочва, че познава Ю.К. и фирмата му, тъй като са работили заедно –
Г.е извършвал транспорт на техни стоки със собствени превозни средства –
камиони, с които са карали стоки от Гърция до гр. София и след това от гр. София
до гр. Варна. Г.посочва, че в гр. София стоките са разтоварвани в склад, но не
знае на коя фирма е собственост същият. Стоките са били разтоварвани в
посочената складова база, и след това поетапно са били откарвани до гр. Варна,
на ул. „Прилеп“. Посочва, че са му известни фирмите „Типо Трейд“ ЕООД, „Слай
Тест“ ЕООД и „Нивед Риа“ ЕООД. За тези фирми и за „ХовърДрийм“ ЕООД са превозвали
тротинетки и ел. скутери от Гърция до гр. София, и след това от гр. София до гр.
Варна, но не знае кой е продавачът в Гърция. Посочва, че той знае само клиентът
от кого закупува стоката и той на кого я продава. Познава тези три фирми,
защото те са му давали заявки за транспорт, и този транспорт се е плащал от „ХовърДрийм“
ЕООД или от Ю.. За тези няколко доставки до гр. Варна транспортът е заявяван от
„Типо Трейд“ ЕООД, „Нивед Риа“ ЕООД и от „ХовърДрийм“ ЕООД и е заплащан от „ХовърДрийм“
ЕООД. На въпроси на юриск. К. свидетелят не може да посочи точно с имена кой е
поръчвал транспорта, тъй като имал служители, които приемат поръчките,
обработват ги и ги задават на съответния камион, който е най-близко или
най-удобен, за да изпълни поръчката. В повечето случаи са имали пряк контакт с Ю..
Фирмите „Типо Трейд“ ЕООД, „Слай Тест“ ЕООД и „Нивед Риа“ ЕООД също са им
заявявали транспорт, като не всеки път транспортът е бил плащан от „ХовърДрийм“
ЕООД. Стоките, които са превозвали от Гърция, в повечето случаи са били
разтоварвани в гр. София. После същите стоки са били товарени отново и са били
транспортирани до гр. Варна, защото са били комбинирани с други транспорти.
Складът в София се е намирал около Централните гробища, отстрани в една
логистична база. В склада в гр. София е имало човек, който приемал стоките,
викали са работници, които да разтоварят стоките от камиона в кашони, но не
може да конкретизира лицата. Не може да посочи дали стоките са сглобени или на
части, защото са били в кашони. На въпроси на съда свидетелят посочва, че е контактувал
само с управителя на дружеството-жалбоподател Ю.К.. Посочва също, че превозите
на стоките за „ХовърДрийм“ ЕООД са били през 2019 г., някъде от пролетта до месец
септември-октомври, но не си спомня точно. Няколко пъти са превозвали тяхна
стока, но не може да посочи точната бройката - поне 4-5-6 пъти.
По искане на дружеството-жалбоподател в съдебно
заседание е разпитана в качеството на свидетел лицето Д.Н.Б., която живее във
фактическо съжителство с Ю. К. – собственик и управител на
дружеството-жалбоподател. На въпроси на адв. К., свидетелката посочва, че през
2019 г. е работила в „ХовърДрийм“ ЕООД като продавач-консултант, като също така
е завеждала стоката, която е идвала и се е издавала, в склада. Тогава дружеството
е имало търговски обект – магазин, и отделно е имало склад. В гр. София е имало
магазини и там понякога, когато е трябвало някой да отсъства, свидетелката е замествала,
но това е било рядко. В склада също е продавала. Основно е работила в склада в гр.
Варна, който се намира на ------№ 95. Посочва, че складът е голям, около 200
кв.м., и има две помещения –офис и голяма зала, която е склад със стоки. През
2019 г. са получавали няколко пъти доставки от фирмите „Типо Трейд“ ЕООД, „Слай
Тест“ ЕООД и „Нивед Риа“ ЕООД. Ю. е поръчвал стоките, а тя ги е приемала в склада.
Когато е идвал ТИР или камион, е бил разтоварван и стоката е била преброявана. Давали
са й за подпис някакъв документ, че стоката е приета, но не си спомня точно какъв.
По принцип е имало фактури и договор за продажба. Посочва, че не си спомня при приемане
на стоката какъв документ е бил издаван, но тя не е и подписвала документи. Посочва
също, че Ю. е поръчвал стоките и той ги е приемал, а тя ги е преброявала при
разтоварването им. Спомня си само един от шофьорите, който са превозвали
стоките, разпитаният свидетел Иван И., като посочва, че той е ходел в склада няколко
пъти. Спомня си и ръководителя на фирмата - разпитания свидетел г... Г, с
когото била разговаряла по телефона. Виждала е Иван, който е идвал с ТИР да
разтоварва стока през лятото на 2019 г., когато са получавали стока от фирмите
„Типо Трейд“ ЕООД, „Слай Тест“ ЕООД и „Нивед Риа“ ЕООД. Тогава са идвали стоки
от тези фирми от гр. София няколко пъти. На въпроси на юриск. К. свидетелката
отговаря, че тя не е контактувала с фирмите доставчици, а само Ю. се е занимавал
с това. На въпроси на съда отговаря, че познава Е.Е.Н., тъй като тя е работела
във фирма „ХовърДрийм“ ЕООД като продавач-консултант, също като свидетелката,
но не е била счетоводител и не е съставяла документи. Посочва, че стоките,
които са получавали, са били ховърборди и ел. скутери - моторчета чопъри, които
са пристигали в малки и големи кашони. В малките кашончета са били ховърбордите,
които били различни модели, а моторите били в големи кашони от 80 кг. и били почти
сглобени. Посочва, че фирмата продава на едро и не сглобява стоките, клиентите
си сглобяват стоките сами.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство и на съдебното
дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
При извършване на задължителната проверка по
чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че оспореният РА е валиден
административен акт, издаден от компетентен орган след провеждане на ревизия,
възложена от надлежно оправомощен административен орган. ЗВР също са издадени
от компетентен орган, в кръга на правомощията му и отговарят на изискванията на
чл.113 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК
форма, и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. Спазена е процедурата по Глава ХV, чл.113 - чл.120 от ДОПК.
Ревизията е приключила в установения от чл.114, ал.2 от ДОПК срок, надлежно
определен от органа, който я е възложил, съотв. ревизионният доклад е съставен
в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК.
По отношение съответствието на обжалвания
ревизионен акт с разпоредбите на ЗДДС:
В случая правото на приспадане на данъчен кредит на
жалбоподателя е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с изводи
за неправомерно начислен във фактурите данък, поради липса на доказателства
относно реалното осъществяване на доставките, водещи до извод за липса на
данъчно събитие по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗДДС
доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на право на
собственост или друго вещно право върху стоката. Доколкото стоките, предмет на
процесните фактури, са родово определени вещи (определени количества ховърборди
и електрически скутери), поради липса на особени правила относно преминаването
на собствеността в търговското законодателство са приложими общите правила на
гражданското законодателство. Съгласно чл.24, изр. второ от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), при договори за прехвърляне на собственост
върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите
бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова – с предаването
им. Следователно, без да е установено съгласието за конкретизиране на вещите
или тяхното предаване, собствеността не преминава върху получателя и липсва
облагаема доставка.
Реалността на доставките по фактурите, по които се
претендира право на приспадане на данъчен кредит, е призната от трайната
практика на Съда на ЕС като необходимо условие за възникване на претендираното
право. Така например в Решение от 18 юли 2013 година по дело С-78/12, „Евита-К“
ЕООД, т.1 от диспозитива, Съдът на ЕС е посочил, че „Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с
упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност
понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази Директива и доказването на
действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на
придобиване на право на собственост върху съответните стоки.“ Осъществяването
на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на
правото последният да се разпорежда физически със стоката, е фактически въпрос,
който изисква цялостна преценка на всички доказателства, които пряко и/или
косвено свидетелстват за осъществяването на доставката. Само действително
осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на
приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и
процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде
ограничавано – в този смисъл е практиката на Съда на ЕС, изразена в Решение от
13 февруари 2014 година по дело С-18/13, „Макс Пен“ ЕООД, точки 23 и 25.
Доказателствата и доказателствените средства за
установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретния
положителен факт – доставка, и теоретично се разпределят в две групи –
установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката (материална,
кадрова, техническа обезпеченост и т. н.), и индивидуализация на родово
определените вещи – предмет на доставката (транспортиране и съхранение,
приемо-предаване, индивидуализиране, последващо реализиране или влагане в
осъществяваната дейност и др. подобни).
Дружеството-жалбоподател твърди, че за доставените,
съответно продадени количества стоки, са налице съответните документи -
договори за покупко-продажба (наименувани договори за доставка),
приемо-предавателни протоколи, фактури, доказателства за извършено плащане и
счетоводни регистри, от които по безспорен начин се установява, че действително
стоките са им били доставени от посочените дружества, след което са били и
продадени.
Така основният спорен въпрос между страните е
налице ли са реално осъществени доставки на ховърборди и електрически скутери по
процесните фактури, издадените от горецитираните доставчици, които да послужат
като основание направените от жалбоподателя разходи във връзка с тези доставки
да бъдат признати за данъчни цели, и да му бъде признато правото на приспадане
на данъчен кредит.
В настоящия казус фактурите, издадени от „Типо
Трейд“ ЕООД, „Слай Тест“ ЕООД, „Невед Риа“ ЕООД и „Спайдърмен“ ООД са с предмет
доставка на ховърборди и електрически скутери, като е необходимо по категоричен
начин да се докаже, че обективираните с тях доставки действително са извършени
от фактуриралите ги лица. Съгласно общия принцип за разпределянето на
доказателствената тежест в процеса, и доколкото се касае до установяването на
положителни факти, задължението за доказване реалността на доставките по
процесните фактури е на ревизираното лице, и то е указано на
дружеството-жалбоподател с разпореждането за насрочване на първото открито
съдебно заседание по настоящото дело. Приходните органи в РА твърдят
отрицателни факти, които по общите правила на доказването не са длъжни да доказват.
В конкретния случай съдът споделя крайния правен
извод на органите по приходите за недоказаност на осъществяването на доставки
по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, понеже този извод е изцяло изводим и се подкрепя
от доказателствата по делото. От събраните по делото писмени доказателства и
заключенията на съдебно-счетоводна и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза
не се установява по безспорен начин доставянето и получаването на стоки от вида
на фактурираните между страните по пряката доставка.
1.) По отношение на доставчика „Типо“ ЕООД,
анализирайки документите, представени от ревизираното дружество от една страна,
и от доставчика от друга, съдът споделя становището на органите по приходите,
че същите не отразяват реално извършени стопански операции, тъй като не са
представени доказателства за транспортирането на стоките, за мястото, от което
се твърди, че е натоварена стоката, както – макар и с второстепенно значение - и
за материалната и кадрова обезпеченост на доставчика. На следващо място, видно
от изготвеното и приобщено по делото заключение по съдебно-почерковата
експертиза, подписите, положени върху представените приемо-предавателни
протоколи, не са изпълнени от представляващия „Типо“ ЕООД - Д.Т.. Освен това в
приемо-предавателните протоколи не е посочено нито превозното средство, което е
транспортирало стоките, нито мястото на натоварване и разтоварване на стоките,
нито е посочено материално-отговорното лице, което ги е приело, респ. предало. На
следващо място представените към фактурите договори в по-голямата си част са
еднотипни и бланкетни, като от тях не става ясно кой ще организира транспорта
на стоките, от кое място ще бъдат натоварени, къде ще бъдат разтоварени –
посочено е единствено, че доставката ще бъде за сметка на купувача „ХовърДрийм“
ЕООД. Приемо-предавателните протоколи сами по себе си не могат да послужат като
доказателство за прехвърляне собствеността върху стоките при липса на
доказателства за транспортирането им. Още повече, че в представените
приемо-предавателни протоколи от „Типо трейд“ ЕООД е видно, че липсва подпис на
лицето, приело стоките, не е посочено мястото на приемане на стоките, мястото
на натоварване и разтоварване на стоките, като в представените за втори път
приемо-предавателни протоколи след издаване на РД и запознаване с констатациите
в него, макар в същите вече да са положени подписи на Ю.К. като получател,
отново не е посочено мястото на приемане на стоките, мястото на натоварване и
разтоварване.
Като допълнително основание се явява и фактът, че
соченото за доставчик дружество не представя убедителни доказателства, че
действително е разполагало със стоки от вида и количеството - предмет на
издадените фактури за продажба. Предходният доставчик на „Типо“ ЕООД –
„Развитие и ко“ ООД чрез представляващия Г.Н. е заявила в ревизионното
производство, че през процесния период дружеството не е извършвало стопанска
дейност, не е издавало фактури с получател доставчиците на жалбоподателя, като
представя и копие от Постановление по прокурорска преписка по описа на СГП за
извършени срещу дружеството документални престъпления.
Поради това съдът в този си състав преценява като
доказателствено обвързан и споделя извода на ревизиращите органи, че процесните
фактури с издател „Типо“ ЕООД не документират реално извършени доставки,
съобразявайки и факта, че и в производството пред настоящата съдебна инстанция
по същество не са ангажирани доказателства за реално осъществяване на
фактурираните към жалбоподателя сделки с ховърборди и ел. скутери. От значение
е обстоятелството, че предмет на процесните доставки са родово определени вещи,
поради което, за да се обоснове категоричен извод, че собствеността върху тях е
прехвърлена, трябва да се установи по безспорен начин, че стоката е предадена.
При липсата на конкретни писмени доказателства за тези релевантни факти,
свидетелските показания, които не се отличават с конкретика, са негодни да
установят тези факти на самостоятелно основание.
2.) По отношение на доставчика „Слай тест“ ЕООД и след
анализ на документите, представени от ревизираното лице от една страна и
посоченото дружество от друга, съдът достига извод, че същите не отразяват
реално извършени стопански операции, тъй като не са представени доказателства
за транспортирането на стоките. Представените към фактурите договори са
бланкетни, и от тях не става ясно кой ще организира транспорта на стоките, от
кое място ще бъдат натоварени, къде ще бъдат разтоварени. При липса на
доказателства за транспортирането на стоките, представените приемо-предавателни
протоколи не могат да послужат като доказателство за предаване на стоката. В тях
отново не е положен подпис на лицето, приело стоките, не е посочено мястото на
приемане на стоките, мястото на натоварване и разтоварване на стоките, а в
повторно представените приемо-предавателни протоколи след издаване на РД и
запознаване с констатациите в него, макар в същите вече да са подписани от Ю.К.
като получател, в тях отново не е посочено мястото на приемане на стоките,
мястото на натоварване и разтоварване.
Изложеното налага да бъде споделен извода на
проверяващите, че наличието само на фактура не доказва, че разходът е извършен
така, както е документиран. Дори да се приеме, че воденото при
дружеството-жалбоподател счетоводство е редовно, извод за реалност на
стопанските операции и разходите по процесните фактури не може да се направи от
наличието само на фактури и тяхното надлежно счетоводно отразяване в счетоводни
регистри, т.к. притежаването на данъчна фактура само по себе си не е достатъчно
да обоснове реалност и вярност на отразената в същата стопанска операция.
Простото осчетоводяване на фактурите не доказва релаността на доставките, ако
не е подкрепено със съответните първични документи за движението на стоките
като материални ценности. В случая именно такива документи - за движението на
стоките, и в частност за предаването им на жалбоподателя от доставчика по
делото, липсват.
По отношение наличието на стоката – предмет на
фактурите с издател „Слай тест“ ЕООД, предходен доставчик на дружеството отново
е „Развитие и ко“ ООД, което с оглед изложените за предходния доставчик
обстоятелства служи като допълнителен мотив в подкрепа на вече установената от
органите по приходите и приета от за доказана от съда привидност на сделките.
3.) По отношение на доставките по фактури, издадени
от „Нивед риа“ ЕООД, настоящата инстанция достига до идентичен извод – те не
отразяват реално извършени стопански операции. На първо място от 28.08.2017 г.
едноличен собственик на капитала на дружеството е лицето Благой Ценков Блажев,
а в договорите за доставки, фактури и приемо-предавателни протоколи след
06.03.2019 г. като управител/представляващ на дружеството е вписан Т.В.И., тези
документи са подписани от него, но в хода на ревизионното и на съдебното
производство не са представени доказателства същият да е упълномощен да
извършва някое от тези действия по начин, обвързващ дружеството. В допълнение –
„Нивед риа“ ЕООД няма персонал и активи, в т.ч. складови помещения за
съхранение на стоките за периода на издаване на фактурите м.03.2019г.
По отношение наличието на стоките по процесните
фактури – предходен доставчик на дружеството отново е „Развитие и ко“ ООД,
което с оглед гореизложените обстоятелства служи като допълнителен мотив в
подкрепа на вече установената от органите по приходите и приета от за доказана
от съда привидност на сделките.
4.) По отношение на доставката по фактурата с издател
„Спайдърмен“ ООД съдът също счита, че тя не отразява реално извършени стопански
операции. В отговор на връчено искане в хода на административния контрол
жалбоподателят е представил процесната фактура, касов бон, договор за доставка
и два броя пътни листи – от 31.08.2018 г. с маршрут Варна-София-пазар „Илиянци“
с изминати 446 км. и от 01.09.2018 г. с маршрут София-Варна с изминати 452 км.
за автомобил „Мерцедес 315 Спринтер“ и талон за автомобила, от който е видно,
че е собственост на дружеството-жалбоподател. Същевременно обаче то няма
заведен в активите си през 2018 г. автомобил „Мерцедес 315 Спринтер“, както и
няма отчетени разходи за гориво за м.08.2018 г. и м.09.2018 г. Фактурата и
пътните листи към нея не са достатъчни, за да докажат реално извършена доставка
при липсата на каквито и да било доказателства и информация за произхода на
стоката, за това кои са лицата, извършили натоварването и разтоварването на
стоката, при липсата на доказателства за наличие у доставчика на складови и
търговски помещения, както и на нает персонал.
Безспорно е, че изводът за липса на реална доставка
е резултат на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната
действителност, т.е. прилагане на определени логически правила към обективно
съществуващи факти. Като такава тя подлежи на контрол, т. е. винаги следва да
бъде установено дали изводът за липса на реална доставка е изграден при правилна
преценка на фактите и обстоятелствата, установени по време на ревизията. В този
смисъл при обжалването на ревизионния акт не само ревизираното лице има
задължение да докаже реалността на доставките като положителен и благоприятен
за него факт, но следва да бъде установено и доколко изводът на органа по
приходите за липса на реални доставки е логически и правно издържан. Реалното
извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при
осъществяването си оставя следи, и за него съществуват преки и косвени
доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска
операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това всяка
от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и
осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието
на осъществените доставки. Обективно установената липсата на такива обосновано може
да мотивира извод за липса на реално извършени доставки.
Няма спор, че обективираните в спорните фактури
доставки са на родово определени стоки – ховърборди и електрически скутери. Поради
това в случая представените по делото частни диспозитивни документи, както и
показанията на разпитаните в производството свидетели са недостатъчни, за да
обосноват извод за реалност на доставките.
От показанията на свидетелката Д.Н.Б. става ясно,
че ховърбордите и електрическите скутери (моторчета чопъри), които са
пристигали в кашони – малки и по-големи, са били различни модели, а моторите са
били в големи кашони от по 80 кг., тъй като са били почти сглобени. При
реалност на процесните доставки, предвид броя на доставените стоки по
процесните фактури, обема и теглото им съдът намира, че би следвало дружествата-доставчици
(„Типо трейд“ ЕООД, „Нивед риа“ ЕООД и „Слай тест“ ЕООД) да са разполагали с
нает персонал и със складови бази, където стоките да се съхраняват, както и да са
в състояние да представят доказателства за заприходяването, съхранението и
изписването на стоките от склада. С оглед предмета на доставките следва да се
отбележи, че не са представени и никакви документи относно транспортирането на
стоките от доставчиците до склада на дружеството-жалбоподател, т.е. от гр.
София до в гр. Варна, а именно: пътни листи, стокови разписки, товарителници и
т.н. Посочените документи биха внесли яснота и биха установили по безспорен
начин реалността на доставките по спорните фактури, докато представените такива
в настоящия случай (вторични регистри – справки-декларации за ДДС, дневници за
покупките и продажбите, регистри на счетоводни сметки), по никакъв начин не могат
да удостоверят по безспорен начин удостоверените с тях обстоятелства.
На базата на обсъдената липса на реални доставки
съдът намира, че в случая не е налице съответствие между документалната
обоснованост на разходите по фактурите и действителните стопански операции,
т.е. самите фактури са неверни по съдържание, и не могат да обосноват като
редовен документ разхода, посочен в тях. Наличието на издадени фактури не е
достатъчно, за да бъде признат за данъчни цели документираният с тях разход. Същевременно
евентуалното плащане на уговорената парична престация, както и осъществяването
на съответни счетоводни записвания, не могат да удостоверят получаването на
стоката, респективно – да обосноват отчетените за нея разходи. Това е така,
защото плащането само по себе си удостоверява само разхода като размер, но
спорното обстоятелство по делото е доколкото този разход може да се признае за
данъчни цели с оглед основанието му, след като липсват доказателства за
получаването на насрещни престации от жалбоподателя, т.е. недоказана е
дължимостта на плащането. Сключването на сделки, които водят до задължение за
плащане, и изпълнението само на посоченото задължение за плащане, без
същевременно да се престират насрещните и иначе предвидени по сделката
престации за жалбоподателя, прави тези сделки сключени при условия, чието
изпълнение води до отклонение на данъчното облагане, доколкото същите генерират
счетоводно единствено разходи. Обратното би означавало всеки ревизиран да
извършва плащания без каквото и да е основание, срещу което да получава
фактури, които да отчита в пасивната част на счетоводството си без да се държи
сметка за естеството и предназначението на същите и кореспондиращите им пряко
насрещни счетоводни записвания. Така се стига до намаляване на разходите, което
е напълно произволно, защото срещу него не стои никаква корелативна операция.
Това – освен че не отразява вярно претендираната стопанската операция, е и
недопустимо. Стопанската операция в счетоводството е всяко конкретно изменение
на обектите на отчитане - имуществото на предприятието и източниците за
придобиването му. Т.е. между тези два компонента съществува неразривна връзка -
жалбоподателят претендира да харчи определена сума, за да придобие посочените
стоки, а не просто да харчи парични средства, което в случая не е доказано. Не
е възможно да се зачетат източниците за придобиването на стоките на
жалбоподателя (платеното по фактурите като разход), след като не е доказано, че
именно с тези източници е увеличено имуществото му. Независимо, че са налице
фактури, които формално отговарят на изискванията на чл.7, ал.1 от ЗСч. (отм.)
за първичен счетоводен документ, същите представляват документи с невярно
съдържание, тъй като липсват доказателства, които да сочат прехвърляне на
правото на собственост върху стоката именно от издателите на фактурите.
Направените от страна на дружеството-жалбоподател
възражения, че извършените плащания по спорните фактури и последващата
реализация на процесните ел. скутери и ховърборди сочи на реалност на сделките,
съдът намира за неоснователни. Съобразно константната съдебна практика наличието
на фактури, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването
на плащане по тях не е достатъчно условие, за да се приеме, че е налице реално
извършена доставка. Това е извод, което
несъмнено произтича и от анализа на приложимите правни разпоредби,
регламентиращи предпоставките относно правото на приспадане на данъчен кредит.
На следващо място в съдебната практика е възприето,
че случаят на фактури, които не отразяват реални данъчни събития, и по които
ревизираното лице е получател, е практика, която не може да се осъществи без
неговото знание – както е прието и в мотивите на решението на СЕС по дело
С-18/13. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките
не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и
С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия
следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред
него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или
липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение
от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което „Правото на Съюза, както и
принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране
допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС,
платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена
облагаема сделка“. Безспорно получателят не може да отговаря за действията на
своя доставчик относно неосчетоводяване на доставки, но не и за реалното им
изпълнение, тъй като при претенция на получателя за правото на приспадане на
данъчен кредит именно той трябва да се снабди с необходимите доказателства за
реалното осъществяване на доставката - посоченото материално право възниква
само вследствие на такава, а не въз основа на документално оформена доставка.
Разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС не представлява специална мярка, насочена
към опростяване на събирането на данъка или към предотвратяване на формите на
неплащане или избягването му, а е законодателен израз на борбата срещу
данъчните измами, което е цел призната от Директива 2006/112/ЕО (така т.26 от
решението на СЕС по дело С-18/13). Свързването с данъчна измама на ползването
на данъчен кредит при неправомерно начислен данък е мислимо в контекста на
разяснението от т.38 на решението на СЕС по дело С-18/13.
Не може да се приеме, че жалбоподателят е
добросъвестна страна по сделката и добросъвестен данъчно задължен субект и не
следва да понася допълнителна данъчна тежест заради евентуалното незаконосъобразно
поведение на доставчиците си, тъй като не е безспорна добросъвестността на
ревизирания субект. От практиката на СЕС (решение по дело С-342/87; С-454/98)
следва, че правото на данъчен кредит на едно данъчнозадължено лице за начислен
ДДС по доставка на стоки или на услуги от друго данъчнозадължено лице, е
ограничено до дължимия ДДС, т.е. до ДДС, който съответства на облагаема
доставка, като това право не се разпростира върху ДДС, който е дължим само
заради това, че е посочен във фактурата. Следователно, липсата на реално
осъществена облагаема доставка по фактурата, в която е начислен ДДС, е достатъчно
основание да се приеме, че получателят, посочен във фактурата, няма право на
данъчен кредит за ДДС, тъй като той е начислен без основание. В подобна
хипотеза е логично (както се поддържа и от ответната страна) да се направи
обосновано предположение, че и получателят по фактурата е наясно с нейната
фиктивност.
В конкретния случай не се установи реално
извършване на доставките, което квалифицира като правилен предприетият от органите
по приходите отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните
фактури, издадени от „Типо“ ЕООД, „Нивед риа“ ЕООД, „Слай тест“ ЕООД и
„Спайдърмен“ ООД на „ХовърДрийм“ ЕООД. С оглед изложеното съдът намира, че с РА
законосъобразно, на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69. ал.1, т.1 и чл.70, ал.5
от ЗДДС – поради липса на доставка по смисъла на чл.6 във връзка с чл.25, ал.2
от ЗДДС, е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури.
Изложеното квалифицира подадената срещу него жалба
като неоснователна и недоказана и налага отхвърлянето й, съответно –
потвърждаване на РА като законосъобразен в оспорената му част.
При този изход на делото и с оглед своевременно
направеното искане на представителя на ТД на НАП-Варна, му се следва присъждане
на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1468,45
лв. съобразно материалния интерес по делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.160 ал.1
от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ХовърДрийм“ ЕООД – Варна, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Ю. П.К., против РА № Р-03000319005574-091-001/23.04.2020 г. на
органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта, потвърдена с Решение №
153/10.07.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП-София, с
който в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху
добавената стойност по ЗДДС за д.п.м.10.2018 г., м.03.2019 г. и м.07.2019 г. в
общ размер на 29 984,86 лв. (главница) и 1296,90 лв. (лихва), по фактури с
издатели „Типо трейд“ ЕООД, „Слай Тест“ ЕООД, „Нивед Риа“ ЕООД и „Спайдърмен“
ООД.
ОСЪЖДА „ХовърДрийм“
ЕООД – Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Ю. П.К.,
да заплати на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1 468,45 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и осем лева, 45 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: