Р
Е Ш Е Н И Е
№149
гр.
Враца, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.04.2023
г. /двадесет и пети април две хиляди
двадесет и трета година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА
КАН дело № 110 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Ц.П.Л.
***, чрез пълномощника му адв. Д.Д., против Решение № 20 от 10.01.2023 г.,
постановено по АНД № 295/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е
потвърдено НП № 21-0967-001862/13.12.2021 г. на Началник група към ОДМВР –
Враца, сектор „Пътна полиция“. С цитираното НП на касатора, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.
175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лева /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при
постановяването му. Твърди се, че районният съд е достигнал до неправилни
изводи относно липсата на съществени процесуални нарушения при провеждаме на
административно наказателната процедура касателно визираното в АУАН и НП
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което НП да бъде изцяло отменено. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
В с.з. касаторът редовно призован не се
явява и не се представлява.
Ответникът, сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Враца, прави заключение за допустимост, а от гледна точка приложението на
материалния закон за неоснователност на касационната жалба, като намира
оспореното решение за правилно и пледира да бъде оставено в сила.
В настоящото производство не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен
съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От данните по делото се установява, че
административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че на
**********, с посока на движение към *****, управлява т.а. Фиат Дукато, с рег.№
*****, без регистрационни табели, като същите са иззети на 23.08.21 г. с АУАН
бл. № GA473251 на РУ – Мездра. Установено е още, че водачът не притежава СУМПС,
което е отнето със същия АУАН на 23.08.2021 г., поради управление на МПС след
употреба на алкохол и преди да е преминало въздействието му. Съставен е нов
АУАН Серия GA №
475874/24.08.2021 г., в който е прието извършено от касатора нарушение на чл. 140,
ал. 1 и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В частта за първото нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, е последвало е прекратяване на административно- наказателното
производство с резолюция на наказващият орган от 25.08.21г. на основание чл.ЗЗ,
ал.2 ЗАНН и преписката е била изпратена по компетентност на ВРП с оглед данни
за престъпление по чл.345, ал.2 НК. Образувана е пр. преписка № 4839/21 г. и е
извършена допълнителна полицейска проверка. Въз основа на резултатите от
същата, пр. преписка е приключила с постановление на ВРП от 10.11.2021г. с
отказ за образуване на досъдебно производство. Според мотивите на
постановлението извършеното от касатора деяние не покрива признаците на
престъпление по чл.345, ал.2 НК от обективна страна /поради малозначителност по
смисъла на чл.9, ал.2 НК/, поради което и материалите по преписката са
изпратени на сектор „ПП” - Враца по компетентност и преценка за реализиране на
административно-наказателна отговорност. Въз основа на горепосоченото
постановление е последвало и издаването на обжалваното НП, с което за
извършеното нарушение по чл.140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2
от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 месеца.
За да потвърди НП районният съд е
приел, че в административно-наказателното производство, започнало по реда на
чл.36, ал. 2 от ЗАНН и завършило с обжалваното наказателно постановление, не са
допуснати процесуални пороци от категорията на съществените, които биха
обосновали отмяна на НП. Санкционния акт
съдържа всички задължителни реквизити по чл. 57 ЗАНН, в това число време и място
на извършване на нарушението, точно и ясно описание на нарушението и
съответстваща на това описание правна квалификация.
При преценката относно приложението на
материалния закон, въз основа на фактическите констатации в НП, потвърдени
изцяло и от приобщените и подробно анализирани в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства, въззивният съд е приел за безспорно установено
и категорично доказано, че касаторът е управлявал МПС без регистрационни
табели, поради което и са налице всички елементи от обективна и субективна страна
на състава на нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Обсъден е и институтът за
маловажен случай по чл. 28 ЗАНН и е прието, че не са налице предпоставките за
приложението му.
Решението е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния закон. Наведените
с касационната жалба доводи за противното са неоснователни.
Въззивният съд е изпълнил служебното
си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил
обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в
предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на
процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената
съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са
необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по
делото и въз основа на тяхното обсъждане поотделно и съвкупно правилно е
установена фактическата обстановка. Направеното процесуалния представител на
касатора и пред въззивната инстанция възражение за допуснати нарушения в
процедурата по ангажиране на административнонаказателната му отговорност на посоченото
в НП правно основание, е обсъдено в решението и мотивирано е прието за
неоснователно от районния съд, който извод се споделя в пълнота и от
касационната инстанция.
По отношение на доводите за нарушения
на процедурата по издаване на НП, настоящият касационен състав намира за
необходимо да отбележи следното:
В разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е установено, че административнонаказателното производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. С
АУАН се установява наличието на съставомерно деяние, квалифицирано като
административно нарушение и се повдига административнонаказателно обвинение за
това нарушение. Изключение от това правило е уредено в хипотезата на чл.36,
ал.2 от ЗАНН, съгласно която без приложен акт административнонаказателна
преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено
от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган. За да се приложи това
изключение, обаче не е достатъчно наличието на прекратено наказателно
производство, а е необходимо да има идентичност между субектите и предмета на
наказателното и административното производство. При липсата на идентичност е
недопустимо да си издава НП без съставен АУАН.
В случая като основание за издаване на
процесното НП е посочено постановление на РП – Враца за отказ за образуване на
наказателно производство и прекратяване на преписката, образувана срещу същото
лице, за същото деяние, след като прокурора при извършената проверка е приел,
че не е налице престъпление по смисъла на НК, а евентуално административно
нарушение и преписката е изпратена на компетентния да наложи административно
наказание орган. Налице е хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, който допуска
административнонаказателно производство да се образува и без съставен акт,
когато наказателното производство е било прекратено от прокурора и е препратено
на наказващия орган за реализиране на административно-наказателната
отговорност. Това е така, тъй като прокурорското постановление съдържа фактите
и обстоятелствата, очертаващи конкретното извършено деяние и по този начин
замества акта, ако такъв не е бил издаден, като дава възможност на обвиняемия
да участва в производството и да защити правата си, каквато впрочем е и
функцията на съставения акт. Административнонаказателната отговорност на
касатора е била ангажирана с издаването на НП преди изтичането на давностния
6-месечен срок по чл.34, ал. 3 ЗАНН.
Доколкото извършеното представлява
типичен случай на нарушение от този вид и не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да го отличават съществено
от останалите случаи на нарушения от същия вид, правилно въззивният съд е
приел, че не се касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
за да отпадне административнонаказателната отговорност.
Наложеното наказание по чл. 175, ал.
3 от ЗДвП, освен че е съответно на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е в
определения от законодателя минимален размер, поради което правилно районният съд
не е обсъдил въпроса за индивидуализацията му, тъй като на основание чл. 27,
ал. 5 от ЗАНН този размер не подлежи на преразглеждане или редуциране от съда.
Пред настоящата инстанция не се
доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за
различни констатации от тези отразени в НП, а оттам и за различни правни изводи
от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно.
Предвид изложеното, настоящият
касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение за израз на упражненото право на
защита, а не релевантен по делото факт.
По тези съображения и след извършена
служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха
основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с
материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е
постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно
прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора претенцията на
касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна и такива не му се
дължат.
От страна на ответника такива не са
претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 20
от 10.01.2023 г., постановено по АНД № 295/2022 г. по описа на Районен съд –
Враца, с което е потвърдено НП № 21-0967-001862/13.12.2021 г. на Началник група
към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.