ОПРЕДЕЛЕНИЕ№724/23.11.2018
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет
и втори ноември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
581 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Техник Енерджи“ ЕООД със седалище гр.Варна,
Н.М.И. *** и И.М.С. *** срещу решение № 481 от 19.06.2018г. по търг.дело №
1531/16г. по описа на Варненски окръжен съд, в частите му, с които:
е прието за установено в отношенията между
страните по иска с правно основание чл.71 от ТЗ, че „Док Интернешънъл КБ“ ЕООД
е съдружник и притежава 25 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100лв.
от капитала на ответника „Техник Енерджи“ ООД;
е прието
за установено в отношенията между страните по иска с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК, че Н.М.И. не е собственик на 25 дружествени дяла с номинална
стойност 100лв. от капитала на „Техник Еверджи“ ООД;
са
отменени решенията на едноличния собственик на капитала на „Техник Енерджи“
ЕООД, обективирани в протокол от 11.10.2016г. за приемането на Н.М.И. като нов
съдружник, за одобряване на нов учредителен акт по предявен иск с правно
основание чл.74 от ТЗ;
е прието
за установено в отношенията между страните че иск с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, че по заявление вх.№ 20161011140933
по партидата на „Техник Енерджи“ ЕООД, водена в търговския регистър са
вписани на 17.10.2016г. несъществуващи обстоятелства: прехвърляне на 50
дружествени дяла всеки с номинална стойност 100лв. от И.М.С. на Н.М.И. от
капитала на „Техник Енерджи“ ЕООД, вписване на Н.М.И. като едноличен собственик
на капитала и обявяване на нов учредителен акт.
Оспорват
като неправилни изводите на съда, че с факта на сключване на договора за
покупко-продажба на дружествените дялове е настъпил вещно-транслативния ефект,
поради което и ищецът е станал собственик на дружествените дялове, описани в
договора. Изразяват несъгласие с извода на съда, че фактическият състав на
чл.87 от ЗЗД не е осъществен поради липса на отправено писмено предизвестие за
разваляне, с което да е предоставен подходящ срок за изпълнение на
задължението. Оспорат и извода за изправност на ищеца като купувач по договора
от 16.09.2016г. с оглед извършеното тълкуване на съдържаниеот на договора, от
което е установено, че същият има характер на разписка.
Твърдят
че в настоящата хипотеза следва да се съобрази не само вещното действие на
прехвърлянето на дружествени дялове, но и да се отчете действието на вписването
в ТР, а именно дали то оказва влияние върху правните последици и е част от
фактическия състав, за да е налице валидно възникнало прехвърляне. Твърдят че
по аргумент от чл.7 от ЗТР вписването в ТР има оповестително и декларативно
действие, тъй като вписаното обстоятелство се смята че е станоло известно за
третите добросъвестни лица от момента на вписването. Сочат че в чл.7 ал.2 от
ЗТР е предвидена възможността третите лица да се позовават на подлежащо на
вписване обстоятелство, дори и вписването да не е извършено, освен ако закон
изрично предвижда то да породи действие след вписването. Поради което и твърдят
че в конкретни хипотези, когато законът разпорежда пораждане на действие след
вписването, вписването е част от фактиеския състав, условие за действителност
на извършеното разпореждане, а именно на вписването е придадено конститутивно
действие.
Твърдят
че когато всички дружествени дялове принадлежат на едно и също лице – едноличен
собственик на капитала, това лице решевана въпросите от компетентността на
общото събрание, за което съставя протокол в съответната за решенията форма –
чл.147 от ТЗ и няма пречка това лице да се разпореди с дружествените си дялове
от капитала на дружеството в полза на друго лице в предвидената от закона форма
– с нотариална заверка на подписите на договора и вписване в търгтовския
регистър. Твърдят че изискването за вписване е имепаритивто по аргумент от
чл.119 ал.2 във връзка с чл.140 ал.2 във връзка с ал.1 и чл.140 ал.4, като
същото е част от фактическия състав за настъпването на правните последици. Твърдят
че хипотезата на правната норма предполага осъществяване на факт който да не
може да предизвика последици преди вписването, а само след вписването.
Излагат
че към момента на оспореното вписване – 11.10.2016г. като едноличен собственик
на капитала е вписана И.С. и третите лица могат да се позовават на това
обсотятелство, дори то да не съществува. В същото време те не могат да се
позовават на извършеното прехвърляне на дялове о 16.09.2016г. в полза на ищеца,
тъй като не е извършено вписване на това обстоятелство и законът изрично
предвижда то да породи действие след вписването. Твърдят че ищецът също не може
да се позовава на това прехвърляне поради непълното осъществяване на
фактическия състав за възникването му, респективно за действието му. Поради
което и твърдят че последиците от договора за продажба от 16.09.2016г. не са
настъпили и че ищецът не е придобил собствеността върху процесните 25 дяла от
капитала на „Техник Енерджи“ ЕООД, поради което и съгласието за сключване на
последващата сделка не е необходимо. Твърдят, че повторната продажба от
11.10.2016г. е произвела транслативен ефект.
Твърдят
че ищецът не е ангажирал по делото годни доказателства в подкрепа на
твърденията си за заплащане на цената по договора от 16.09.2016г. Сочат, че
съгласно изслушаната по делото експертиза извършените в тази насока записвания
в счетоводството на ищеца датират след образуване на производството, поради
което и твърдят че същите са съставени за целите на процеса. Твърдят че
изявлението за разваляне е направено без предоставяне на подходящ срок
доколкото поради забавата на длъжника изпълнението е станало безполезно.
Твърдят
че след собственик на коментираните 25 дяла е Наталия М., а не ищецът, то
последният не е придобил качеството на съдружник в „Техник Енерджи“ ЕООД,
поради което и за него не е алице възможност да атакува взетите решения по реда
на чл.74 от ТЗ.
Молят съда
да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните му част и да
постанови друго, с което да да отхвърли предявените срещу тях искове.
Претендират направените по делото разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД със седалище гр.Стара Загора, в депозиран в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди
обжалваното решение, претендира направените по делото разноски.
Няма оплаквания във въззивната жалба за
допуснати от първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат
отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови
доказателства.
При проверка на допустимостта на подадената
жалба въззивният съд констатира следното:
Въззивното производство е образувано по жалба
на „Техник Енерджи“ ЕООД, Н.М.И. и И.М.С.. Въззивният съд намира, че по нито
един от исковете, предмет на въззивно обжалване И.М.С. не е страна, поради
което и подадената от нея въззивна жалба е недопустима и производството по
отношение на нея следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в частта
му по жалба на И.М.С. *** срещу решенине № 481 от 19.06.2018г. по търг.дело №
1531/16г. по описа на ВОС.
Определението, подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едноседмичен срок от събщението му с частта жалба.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 18.12.2018г.
от 14 часа, за която дата и час да се призоват страните – „Техник Енерджи“
ЕООД, Н.М.И. и „Док Интернешенъл КБ“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: