Р
Е Ш Е Н И Е
№114 23.03.2022 г. Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в открито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №666 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 128
от АПК, като е образувано по жалба на К.Д.Г. *** срещу решение №1040-23-87 от
15.10.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт, гр. Стара Загора /ТП на НОИ - гр. Стара Загора/, с което
е оставена без уважение жалбата на Г. срещу разпореждане №231-00-142-3 от
23.09.2021 г. на ръководителя по осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара
Загора и същото е потвърдено изцяло.
В първоначално депозираната жалба и представеното допълнение към нея са
изложени съображения за незаконосъобразност на решението и потвърденото с него
първоначално издадено разпореждане. Твърди се, че решаващият административен
орган, в лицето на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, неправилно е
приложил, както разпоредбата на чл. 65, §2 от Регламент /ЕО/ №883/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2009 г., така и тези съдържащи се
в дял III от Споразумението за оттегляне на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и ЕО
за атомна енергия /Споразумението за оттегляне/. Оспорват се формираните изводи
по повод определеното място на обичайно пребиваване на жалбоподателя, а от там
и изложените съждения, свързани с липсата на компетентност на Националния
осигурителен институт, съответно на Република България във връзка с отпускането
на заявеното от жалбоподателя парично обезщетение за безработица. В тази връзка
се сочи, че приложими са съображенията, съдържащи се в т. 3 от Решение №U3 от 12.06.2009 г. на
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност.
Заявява се също, че паричното обезщетение следва да бъде предоставено от
институцията по местопребиваване, която с оглед прекратеното на 27.11.2020 г.
трудово правоотношение на жалбоподателя с британски работодател и съответно
завръщането му в РБългария с цел трайно установяване, е именно НОИ. Същевременно
самото обезщетение следвало да се отпусне при прилагане на разпоредбата, на чл.
62, §1 от Регламент
/ЕО/ № 883/2004, като се съобразят наличието на завършени във
Великобритания осигурителни периоди. От съда се иска да бъде отменено оспореното решение
на директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане
№231-00-142-3 от 23.09.2021 г. на ръководителя по осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - Стара Загора и съответно връщане на делото, като
административна преписка, на компетентния административен орган за ново
произнасяне по подаденото от К.Г. заявление.
В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител – адвокат М., поддържа изцяло подадената жалба по изложените
в нея съображения. Претендира се присъждането на възнаграждение за един
адвокат. В представена по делото писмена защита се съдържат подробни аргументи
в подкрепа на основните елементи от защитната теза на жалбоподателя.
Ответникът – директор на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, чрез процесуалния
си представител по делото – старши юрисконсулт И., оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, отправяйки искане за нейното отхвърляне като такава.
Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни
съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение, като същевременно се
прави и възражение за прекомерност по отношение размера на поисканото от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Административното производство пред директора на ТП на НОИ-Стара Загора
е започнало по повод подадено от К.Г. заявление с вх. №6575 от 20.01.2021 г.
/рег. №231-00-142/20.01.2021 г./ за отпускане на парично обезщетение за
безработица /ПОБ/, като в него е посочено, че последната заетост на Г. е във
Великобритания за периода от 01.05.2013 г. до 26.11.2020 г. Към заявлението са
приложени следните документи: 1. декларация относно определяне на пребиваване във
връзка с прилагането на чл. 65 §2 от Регламент /ЕО/ №
883/2004, в която е посочен последният период на заетост във
Великобритания, както и са отбелязани обстоятелствата, че към момента лицето
няма съпруга, за периода на последната му заетост преобладаващата част от
роднините му са живели в РБългария, същото не притежава собствено жилище,
преобладаващата част от социалните му контакти са в РБългария и възнамерява да
се установи трайно в страната; 2. заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със
структурирани електронни документи /СЕД/ U002 и U004, в което Г. е вписал
периоди на осигурена за безработица заетост в интервала от 01.05.2013 г. до 26.11.2020 г., които
съответно желае да бъдат удостоверени от компетентната институция на
Обединеното кралство; 3. преносим документ U1, както и др. документи, относими към
установяването на осигурителен стаж на жалбоподателя включително и такива,
свързани с прекратяване на трудовото му правоотношение във Великобритания.
Предвид това, че е липсвала необходимата
информация за отпускане на ПОБ, с разпореждане №231-00-142 от 22.01.2021 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора,
административното производство по отпускане на ПОБ е спряно на основание чл.
54г, ал. 4 от КСО до издаване на СЕД U017 и U004 за удостоверяване
на осигурителни периоди и доход от компетентната осигурителна институция на Великобритания,
за което е направено и съответното искане. СЕД U017 и U004 са получени чрез
Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между
България и ЕС /ЕSSI/, като са заведени с вх. №231-00-142-3 от 02.08.2021 г. Чрез
СЕД U004 е потвърдена твърдяната от Г. последна заетост от 01.05.2013 г. до
26.11.2020 г. С разпореждане №231-00-142-2 от 02.08.2021 г. производството по
отпускане на ПОБ е възобновено на основание чл. 55 от АПК.
Поради това, че чрез декларацията за определяне на пребиваването във
връзка с прилагане на чл. 65, §2 от Регламент /ЕО/ №
883/2004 не се доказва по безспорен начин пребиваването на Г.
в РБългария е изпратен СЕД Н005 - искане за информация за пребиваване за
извършване на проверка и изясняване на данните относно пребиваването на лицето
в съответствие с член
11, §1 от Регламент /ЕО/ №987/2009 г. – същият не е
представен по делото. Отново чрез ЕSSI, от компетентната институция на
Великобритания е получен официален отговор, изразен чрез издаден СЕД Н006,
заведен в ТП на НОИ-Стара Загора с вх. №231-00-142-4 от 23.09.2021 г., като в
същия е потвърдено, че по отношение на Г., Великобритания се явява държава по
пребиваване.
С разпореждане №231-00-142-3 от 23.09.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.
54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускането на ПОБ
на жалбоподателя по подаденото от него заявление с вх. №6575 от 20.01.2021 г. В разпореждането е
посочено единствено, че с оглед постъпилата документация лицето не попада в
обхвата на разпоредбата на чл. 65, §2
във връзка с чл. 65, §5, б. „а“ от Регламент
/ЕО/ №883/2004, като в случая компетентна по отношение
отпускането на ПОБ е Великобритания.
Така постановения отказ, обективиран в разпореждане №231-00-142-3 от
23.09.2021 г. е оспорен пред горестоящия в йерархията административен орган –
директора на ТП на НОИ - Стара Загора, който с понастоящем оспореното решение
№1040-23-87 от 15.10.2021 г. е отхвърлил жалбата.
За да обоснове крайния си извод, решаващият орган в провелото се пред
него контролно-отменително производство на първо място е възприел, че в
конкретния случай последният осигурителен период за жалбоподателя е британски и
същият е завършил преди 31.12.2020 г., както и че прекратяването на осигуряването
е преди 31.12.2020 г., респективно за К.Г. не е налице социално осигуряване в
РБългария, непосредствено след последния завършен осигурителен период във
Великобритания. На следващо място административният орган е изследвал
приложимостта на разпоредбите на чл.
61 - 65 от
Регламент /ЕО/ 883/2004 г., съответно и чл. 54а
– 54б от
КСО, като за целта по-скоро систематично е възпроизвел разпоредбите от
дял III на
Споразумението за оттегляне,
без да е извел достатъчно аргументиран и безпротиворечив извод дали лицето попада
в персоналния обхват по чл. 30 § 1, 2 и 3 от споразумението и ако не, прилагат
ли се спрямо него и съответно как, изключенията, съдържащи се в чл. 32 от
същото споразумение. Същевременно са изложени съображения, че преценката на
правото на ПОБ следва да се извърши по правилата на Регламент /ЕО/
№ 883/2004 и Регламент
/ЕО/ № 987/2009, единствено ако бъде установено, че РБългария е държавата
по пребиваване на лицето. В крайна сметка, но като че ли противно на по-горе
възприетото, решаващият орган с оглед установената чрез получения СЕД
Н006 информация за пребиваване на Г. във Великобритания и съобразно другите
констатирани по административната преписка факти и обстоятелства е приел, че
именно там е и обичайното му пребиваване по смисъла на чл. 65, § 2 от Регламент
/ЕО/ №883/2004, като в този смисъл разпоредбата не била приложима за конкретния
случай. В тази връзка е формиран и следващият се извод, че РБългария,
респективно Националния осигурителен институт не могат да се произнесат по
претендираното право на ПОБ.
Така постановеното решение е връчено
на К.Д.Г. на 02.11.2021 г., видно от приложената по делото обратна разписка, а
жалбата срещу него е подадена чрез административния орган, при когото същата е
постъпила на 03.11.2021 г.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване
на първоначално оспореното разпореждане №231-00-142-3 от 23.09.2021 г. и
последвалото го решение на директора на ТП на НОИ - Стара Загора от 15.10.2021
г. Към делото е приобщено и представеното допълнително от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя удостоверение за регистрирани данни
в АИС „Граничен контрол“ за задгранични пътувания на Г. в периода от 01.01.2012
г. до 01.01.2022 г.
Изложената фактическа установеност
налага следните правни изводи:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законовоустановения срок по
чл. 118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Оспореното решение №1040-23-87 от
15.10.2021 г. е постановено от материално и териториално компетентния по
смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ във връзка с чл. 117, ал. 3 от КСО административен орган - директор на ТП
на НОИ – Стара Загора.
Оспореното решението и потвърденото с
него разпореждане са издадени в предписаната от закона писмена форма, при
изложени от страна на административния орган мотиви, които обаче само привидно
изпълват изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК.
В оспорените актове липсват изложени
мотиви релевантни към преценка наличието или липсата на предпоставките на чл.
54а, ал. 1 от КСО за отпускане на парично обезщетение на
жалбоподателя, независимо, че именно на това правно основание е постановен
първоначално оспорения отказ. В случая, нито ръководителят на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Стара Загора, нито решаващият орган в производството
по чл. 117, ал. 3 от КСО са формирали в достатъчна степен на юридическа
обоснованост изводи, от които да е безусловно ясно, коя от предвидените в разпоредбата
на чл.
54а, ал. 1 от КСО материалноправни предпоставки не е изпълнена в
конкретния случай. В този смисъл, докато в решението на директора на ТП на
НОИ-Стара Загора все пак е налице поне текстово представяне съдържанието на
визираната правна норма, но нищо повече, то в първоначално оспореното пред него
разпореждане липсват каквито и да било правни изводи, освен извършено
позоваване на разпоредбата от гл. т. ангажирането й като релевантно правно
основание за постановения отказ. В продължение на последното следва категорично
да се потвърди, че липсват каквито и да било изложени мотиви по отношение
налице ли са предпоставките по чл. 54а, ал. 1 от КСО за отпускане на заявеното
от Г. обезщетение и ако някоя от тези предпоставки не е налице, коя точно и
защо съответният орган смята така. В тази връзка следва да се отбележи, че в оспореното
решение се съдържат единствено съображения относно приложимостта на Споразумението за оттегляне от гл. т. на
персоналния му обхват, по отношение на който ще продължи прилагането на всички правила за
координация на системите за социална сигурност, съдържащи се в Регламент /ЕО/ № 883/2004
и Регламент /ЕО/ №
987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за
установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ №883/2004
за координация на системите за социална сигурност, както и изводи за
конкретната неприложимост на чл. 65, § 2 във връзка с чл. 65, §5, т. „а“ от Регламент /ЕО/ №883/2004,
без обаче да е обсъдено и аргументирано наличието на правна привръзка с
относимите норми от националното ни законодателство. В тази връзка е необходимо
да се отбележи, че както бе отбелязано и по-горе самите съображения за
приложимостта на Споразумението за оттегляне са крайно неясни, поради
което според съда по-скоро не са налице мотиви в тази връзка.
Отделно от констатираната
по-горе незаконосъобразност на оспореното пред съда решение, породена от
неспазване на правила за съдържание, а от там и форма на административните
актове, решението е постановено и в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон, поради следните съображения:
На първо място и независимо от всичко следва
да се отбележи, че РБългария е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага
европейските правила за координация на системите за социална сигурност на
държавите членки на Съюза. От тази гледна точка е безспорно, че всяка държава -
членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно
нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения
се отпускат и при какви условия, както и как се изчислява размера на
обезщетенията. Разпоредбите на законодателството на ЕС определят общите правила
и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат именно
в Регламент /ЕО/ №883/2004
г. и в Регламент
/ЕО/ №987/2009 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се
прилага пряко, т. е. съдържащите се в регламента правила, като нормативни
разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки /чл. 288
от ДФЕС/ и са задължителни за спазване от националните органи и
администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като имат
приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните
законодателства. Същевременно съгласно чл. 3
от Регламент /ЕО/ №883/2004 г.
разпоредбите му се прилагат към всички законодателства /по см. на чл. 1,
параграф "л"/, относно посочените клонове на социална сигурност
/обезщетения и помощи/ в т. ч. и относно обезщетенията за безработица /чл. 3,
параграф 1, б. "з"/.
По отношение на обезщетенията за безработица
общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице,
упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална
сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето.
Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата -
членка по последна заетост, като компетентна държава, отговаря за
предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл.
65 от Регламент /ЕО/ №883/ 2004 г., сред които е
правилото, поместено в §2, на което се е позовал административният орган. В
тази разпоредба са установени условията, при които спрямо безработно лице,
получаващо обезщетение за безработица, е приложимо законодателството на
държавата-членка по пребиваване. Същото предвижда, че напълно безработно лице,
което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето
лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка,
и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази
държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в
държавата-членка по пребиваване. Същевременно, съгласно чл.
65, §5, б. „a“ от Регламент /ЕО/
№883/2004 безработното лице по първото и второто изречение на
параграф 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на
държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това
законодателство по време на последната му дейност като заето или като
самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по
пребиваване.
На следващо място, считано от 31.01.2020
г. е в сила Споразумението за оттегляне, откогато Обединеното кралство
Великобритания не е член на Европейския съюз. Същото се прилага от 01.01.2021
г., като с чл. 126 от него е договорен преходен период до 31.12.2020 г. С чл.
30 от Споразумението е определен персоналния обхват, по отношение на който ще
продължи прилагането на всички правила за координация на системите за социална
сигурност, съдържащи се в Регламент /ЕО/ №883/2004
и Регламент
/ЕО/ № 987/2009. Чл. 30 от Споразумението съдържа изчерпателно
изброяване, в §1 б. а)-б. ж), на лицата, по отношение на които продължава
приложението на регламентите за координация на ЕС, измежду които жалбоподателят
очевидно не попада, съобразно факта, че последният осигурителен период
/01.05.2013 г. – 26.11.2020 г./ е британски и съответно е започнал и завършил
преди изтичане срока на регламентирания преходен период, т. е. спрямо Г., като
гражданин на държава членка, различна от Великобритания, към момента на
подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица не е била налице
своеобразна трансгранична ситуация между Великобритания и РБългария, при която
за лицето се е прилагало законодателството на Обединеното кралство. В тази
връзка в § 2 и § 3 на чл. 30 от
Споразумението е посочено, че "лицата, посочени в §1, попадат в
персоналния обхват дотогава, докогато продължават да се намират без прекъсване
в една от ситуациите, посочени в същия параграф, обхващащи едновременно държава
членка и Обединеното кралство. Разглежданият дял III
от Споразумението за оттегляне се прилага и по отношение на лица, които не
попадат или които вече не попадат в обхвата на параграф 1, букви а) — д) от чл.
30, но които попадат в обхвата на член 10 от споразумението,
както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица. От своя страна
чл. 10 "Персонален обхват", § 1, б. "а" от дял І "Общи
разпоредби" на Споразумението гласи, че без да се засяга дял III, тази
част се прилага за следните лица: граждани на Съюза, които са упражнили правото
си на пребиваване в Обединеното кралство в съответствие с правото на Съюза
преди края на преходния период и продължават да пребивават там след това, която
хипотеза, видно от фактите по делото е неприложима в случая, доколкото Г. е
напуснал териториалните предели на Великобритания преди изтичане на преходния
период и то с явно заявено намерение за установяване в РБългария.
Същността на дял III от
Споразумението се съдържа в чл. 31 от същото, като съгласно §1 на визираната
разпоредба по отношение на лицата, попадащи в обхвата на дял III, се прилагат правилата и целите, определени в член 48
от ДФЕС, Регламент /ЕО/
№883/2004 и Регламент /ЕО/
№987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. В същото време чл.
32 от Споразумението урежда обхванатите специални случаи, какъвто е сумирането
на осигурителни периоди отпреди и след 31.12.2020 г., с цел придобиване на
социално-осигурителни права, чиято преценка обаче се извършва изцяло при
прилагане на националното законодателство. По друг начин казано: за лицата,
които не попадат в изключителния персонален обхват на дял III, какъвто безспорно е й настоящия случай, доколкото
жалбоподателят вече не е обхванат от някоя, от лимитативно изброените хипотези
на § 1 от чл. 30 от Споразумението и спрямо него няма да бъдат приложими
правилата за координация на системите за социална сигурност, съдържащи се в
регламентите на ЕС, ще са приложими единствено принципите за изчисляване и
отпускане на обезщетения, вземайки се предвид и наличието на завършени
осигурителни периоди във Великобритания. Доколкото Г. не е упражнявал трудова
дейност в България, въз основа на чието прекратяване да бъде преценено правото
му на парично обезщетение за безработица, то очевидно няма български
осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британските с цел придобиване
на сега претендираното право. Това обаче не изключва компетентността на
българската осигурителна институция, произтичаща директно от изключението,
съдържащо се в чл. 32 от Споразумението от гл. т. задължението за запазване на
социално-осигурителните права на гражданите по отношение на отпускането и
изплащането на паричните обезщетения за безработица при явната неприложимост на
чл. 31 във връзка с чл. 30 от Споразумението.
В случая визираната от административния орган
разпоредба на чл. 65, §2 във връзка с чл. 65, §5, т. „а“ от Регламент /ЕО/ №883/2004,
на база на която той формира крайните си изводи е неприложима, доколкото
съобразно фактите по делото, отношенията са заварени, а не нововъзникнали след
31.12.2020 г. и следователно жалбоподателят е изключен от персоналния обхват на
дял III от Споразумението, респективно уреждането на
възникналите отношения от гл. т. координацията на системите за социална
сигурност не подлежи на регламентацията, предвидена в Регламент /ЕО/
№883/2004
и Регламент
/ЕО/ №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. В този смисъл
Великобритания не е държава-членка по смисъла на чл.
11, § 3, б. "а" от Регламент /ЕО/ 883/2004 г., по отношение на
която да може да намери приложение конкретната част от цитираният по-горе
регламент, и в частност – разгледаната от органа разпоредба, която апропо
съдържа именно правила досежно синхронизиране на системите за социална
сигурност.
Според чл.
54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.
114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
При установения от
органите наличен за жалбоподателя осигурителен стаж за периода от 01.05.2013 г.
до 26.11.2020 г. във Великобритания, съдът намира, че за същия е изпълнена
визираната в нормата на чл.
54а, ал. 1 от КСО предпоставка, да е лице за което са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12
месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Този
извод следва именно от приложението на нормата на чл. 32 от Споразумението за
оттегляне, съгласно който за целите на сумирането на периоди, периодите
завършени преди и след края на преходния период /31.12.2020 г./ се вземат
предвид в съответствие с Регламент /Е0/
№883/2004 г. Нормата на чл. 32 от Споразумението урежда именно онези
случаи които не попадат вече в приложението на чл. 30, но за гарантиране
социалните права на лицата се дава възможност при определяне на предпоставките
по националното законодателство да бъдат сумирани осигурителните периоди
придобити преди и след 31.12.2020 г. Именно доколкото последната разпоредба
регламентира възможността за сумиране на тези периоди, същите следва да бъдат
зачетени, без да се поставя под условие наличието или не на друг стаж в
РБългария след завръщането на лицето. Ако такъв е наличен, ще се вземе предвид
при сумирането, ако ли не то същият е „нула“ дни и именно това ще се сумира с
доказания такъв във Великобритания преди 31.12.2020 г., който следва да бъде
зачетен като осигурителен стаж по смисъла на чл.
54а, ал. 2, т. 4 от КСО.
Съгласно така аргументираната приложимост на
разпоредбите от националното законодателство и съобразно изложените съображения
по отношение персоналния обхват на Споразумението и в частност разпоредбата на
чл. 32 от същото, е следно, че в конкретния случай и изхождайки от установените
факти и обстоятелства именно Националният осигурителен институт, чрез ТП на НОИ
– Стара Загора е компетентната осигурителна институция по отношение заявеното
от Г. искане за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като към
момента на подаване на заявлението от 20.01.2021 г. визираното от административните
органи европейско законодателство спрямо Обединеното кралство е неприложимо за
тази страна и не може да бъде източник
на задължения за същата от рода на тези, които се вменяват посредством
оспорения по делото административен акт.
С оглед на горното, жалбата се явява
основателна, и като такава следва да се уважи, като се отмени обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ – Стара Загора от 15.10.2021 г. и
потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Стара Загора от 23.09.2021 г. и преписката се върне
на компетентното длъжностно лице по чл. 54ж
от КСО, което следва да разгледа и да се произнесе по заявлението на
К.Г. с вх. №6575 от 20.01.2021 г. /рег. №231-00-142 от 20.01.2021 г./, при
отчитане на относимите факти и обстоятелства от значение за случая, и при
съобразяване на даденото в мотивите на решението тълкуване по прилагането на
материалния закон във връзка с преценката за възникване и реализиране на
правото на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя.
С оглед изхода на спора,
основателно, като своевременно направено и доказано, е отправеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за възстановяване на
разноските му за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв., платени в
брой, видно от договор за правна защита и съдействие, като ТП на НОИ –Стара
Загора следва да се осъди да му ги заплати.
По отношение направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
претендирания размер на адвокатско възнаграждение, следва да се отбележи, че
същият с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно правната и фактическа
сложност на делото, проведените две открити съдебни заседания и наличието на
значителна процесуална активност на ангажирания по делото адвокат, не се явява
в завишен размер и съответства по степен на реализираната в действителност
правна защита и съдействие.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2
от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалба на К.Д.Г. решение №1040-23-87 от 15.10.2021 г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора и
потвърденото с него разпореждане №231-00-142-3 от 23.09.2021 г. на ръководителя
по осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Стара Загора.
ВРЪЩА
делото, като преписка на ръководителя за осигуряването за безработица при ТП на
НОИ-Стара Загора за ново произнасяне по заявление с вх. №6575 от 20.01.2021 г.
/рег. №231-00-142 от 20.01.2021 г./ на К.Д.Г., съобразно даденото в мотивите на
настоящото решение тълкуване по прилагането на закона.
ОСЪЖДА
ТП
на НОИ – Стара Загора, бул. „Руски“ №44, представлявано от директора му –
Димитър Василев Щерев да заплати на К.Д.Г., ЕГН ********** *** сумата от 500.00
лв. /петстотин лева/, представляваща договореното и заплатено възнаграждение за
един адвокат.
На основание чл. 119 във
връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: