№ 301
гр. ***, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110130548 по описа за 2024 година
намери следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34, ал.
1 от ЗС от В. Й. Й., Ж. Й. Й. и З. К. Й. против М. А. Н. и О. А. Н.. Ищците
твърдят, че с ответниците били съсобственици на недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.*** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град ***,одобрени със Заповед №РД-18-
27/03.04.2012 г. на ип.д-р на АГКК; с адрес на самостоятелния обект: град
***,***; предназначение: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда
,или в сграда със смесено предназначение ;площ по документ за собственост
:93,28 квадратни метра;брой нива на обекта: 1; прилежащи части:избено
помещение №18 с площ 4,10 кв.метра и идеални части от общите части на
сградата, който самостоятелен обект в титула за собственост-Договор за
продажба на държавен имот по реда на НДИ от 09.04.1993 г. е описан като
„Апартамент №*** на етаж 4 в жилищна сграда-блок №83, вход „Д“,комплекс
„***“,гр.***, състоящ се от две стаи,дневна, кухня и обслужващи помещения,
със застроена площ 93,28 кв.метра, с прилежащите избено помещение №18 с
полезна площ 4,10 кв.метра,с идеални части от общите части на сградата и
1,163% идеални части от правото на строеж ,при съседи на жилището: зелена
площ, улица, стълбище,ап.№***,ап.№*** и на избеното помещение:мазе на
апартамент №99,мазе на апартамент №***,абонатна станция, коридор.
Имотът бил закупен на 09.04.1993 г. като ½ идеална част от него била закупена
от Л.Н. Й., починала на 20.06.2018 г. и ½ идеална част била закупена
съвместно от К. Й. Н. и О.Д. Н.а, също починали. Л.Н. Й. също така била
дъщеря на К. Й. Н. и О.Д. Н.а. Ответниците били синове на Л.Н. Й.. Син на К.
Й. Н. и О.Д. Н.а също така бил и Й. К.ов Й., починал на 04.11.2016 г. Ищцата
З. К. Й. била негова съпруга, а ищците В. Й. Й. и Ж. Й. Й. – негови съответно
син и дъщеря. През 2017 г. ищците З. К. Й. и В. Й. Й. продали на Ж. Й. Й.
1
своите идеални части от лек автомобил, останал им в наследство от Й. К.ов Й..
През 2019 г. ищците направили отказ от наследството на общия им
наследодател Й. К.ов Й.. Считат, че със сключването на договора за покупко-
продажба на лекия автомобил, вече били приели наследството на Й. К.ов Й.,
включително и идеалните части от процесния апартамент. Молят съда да
допусне имота до делба при съответни квоти.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците подават общ отговор на
исковата молба. Не оспорват фактите, че имотът е закупен на 09.04.1993 г., от
посочените в исковата молба лица, не оспорват и роднинските връзки между
страните в делото. Не оспорват сключването на договора за покупко-продажба
на лекия автомобил, както и отказите на ищците от наследството на Й. К.ов
Й.. Не споделят съображенията на ищците, че със сключването на договора за
покупко-продажба на лекия автомобил, вече били приели наследството на Й.
К.ов Й., включително и идеалните части от процесния апартамент и считат, че
отказите им от наследство са действителни. Твърдят също така, че техният
наследодател Л.Н. Й. била упражнявала явно и неприкрито фактическата
власт върху апартамента от момента на закупуването му – 09.04.1993 г.
Твърдят също, че между нея и К. Й. Н. и О.Д. Н.а имало уговорка,
апартаментът да е единствено неин. Твърдят, че по този начин Л.Н. Й. била
придобила собствеността и върху тази ½ идеална част, закупена от и К. Й. Н. и
О.Д. Н.а и по този начин била изключителен собственик на апартамента. Като
единствени нейни наследници, ответниците били изключителни собственици
на апартамента към момента. Молят съда да отхвърли иска.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват. Изпращат представители, чрез които поддържат
исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Между страните не са спорни фактите, че имотът е закупен на
09.04.1993 г., от посочените в исковата молба лица, роднинските връзки между
страните в делото, сключването на договора за покупко-продажба на лекия
автомобил, както и отказите на ищците от наследството на Й. К.ов Й..
Като свидетел по делото беше разпитана К.Х.Р.-Й. – съпруга на ищеца
В. Й. Й.. Заявява, че познава страните по делото. Единствено не познава
дядото на съпруга си, който бил починал. От 2002 година се познава със
съпруга си. Дядо му се казвал К. и бил дядо на всички страни по делото. В
апартамента, за който се води делото, всички живеели заедно. О., К., техният
син Й. и съпругата му З. (една от ищците), както и Л.. Живели на ул. *** в
общинско жилище, на мястото, на което в момента се намира ***. След като се
предприели мерки по строежа на ***, семейството било изместено в друго
общинско жилище, което всъщност било процесният апартамент. Уговорката
била всички да живеят там, но тъй като стават три семейства, това станало
неудобно за тях. Й. Й. – баща и съпруг на ищците – преместил своето
семейство на друго място и оставил със своето доброволно съгласие,
останалите да живеят там. Жилището е било общинско, след което им било
дадено право на закупуване. Майката на Й. Й., О. починала през 2013 г. От
2002г. до 2013 г. е живяла само в това жилище съвместно с внуците и дъщеря
си. Свидетелката не знае някой от семейството да споделя, че това жилище ще
остане за Л., че волята на О. е да остане за нея. След смъртта на О., в
жилището останали да живеят Л. и двамата й сина – ответниците. О. живеел с
2
неговото семейство. Докато О. е била жива, синът я посещавал постоянно, а
ищецът В. Й. – по-рядко. Свидетелката била ходила два пъти. В. Й. никога не
бил имал ключ за жилището. То се е ползвало, като дом от ответниците, от Л.,
О. и К., като Й. и З. Й.и не били изявявали някакви претенции да се върнат в
него. Свидетелката не била чувала да казват, че го подаряват на Л. или да са го
подарявали на когото и да е било. Плащани били всички данъци. Към момента
на смъртта си, Й. Й. имал лек автомобил Тойота, който беше прехвърлен
изцяло като собственост на ищцата Ж. Й.. Ищците направили опит за отказ от
наследство, след като били запорирани сметките на З. Й. и В. Й.. Били
приспаднати определени средства в размер на няколко хиляди. В резултат от
дело, частен съдебен изпълнител за неплатени някакви такси към
топлофикация. Отказите от наследство, били извършени след продажбата на
автомобила. Процесният апартамент бил адресната регистрация на В. Й.
почти до навършването на 16 годишна възраст. Свидетелката не знае кога са се
преместили в апартамента в кв. ***. Имали са стая, която лично са обзавели.
Всички сведения, дадени от свидетелката за обстоятелства от преди 2002 г., са
известни от Й. Й. или от ищцата З. Й.. След направените откази от
наследство запорираните средства били възстановени.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
С решението по допускане на делба се установява кои са вещите –
предмет на делбата, кои са съсобствениците и при какви квоти следва делбата
да се допусне. В случая делбата на недвижимите имоти се явява допустима с
оглед на чл. 34, ал. 1 ЗС.
Първият спорен по делото въпрос е за качеството „съсобственик“ по
отношение на ищците и за това дали към момента на приключване на
съдебното дирене са се отказали валидно от наследството на своя баща и
съпруг Й. К.ов Й.. Съгласно чл. 48 и чл. 49, ал. 2 ЗН, наследството се
придобива с приемането му, а приемането може да се извърши както изрично,
така и чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерение
за приемане. Като са сключили договора за покупко-продажба на МПС,
ищците В. Й. Й. и З. К. Й. са се разпоредили с идеалните си части от този
автомобил в полза на третата ответница Ж. Й. Й.. Фактът, че в писмената
форма на договора, като негов предмет е посочен целият автомобил, е проява
на юридическа неточност, но не оставя съмнение във волята на сключилите
го. Намерението на всички ищци да се разпоредят с наследствено имущество
произтича конклудентно от факта, че двама от тях са продали, а третият е
закупил и приел, своите идеални части от една вещ, за която са знаели, че е
била собствена на техния наследодател, и пряко от факта, че в договора
продавачите изрично са посочени като негови наследници. Съгласно
константната съдебна практика на върховната инстанция – Решение № 137 от
20.XII.1984 г. по гр. д. № 84/84 г., ОСГК, Решение № 1238 от 5.XII.1985 г. по
гр. д. № 284/85 г., I г. о. и др. разпореждането с вещи – собственост на
наследодателя от страна на наследниците му е действие което несъмнено
предполага намерение за приемане, а направеният отказ от наследство, след
като наследникът е извършил действия, установяващи приемането на
оставеното от наследодателя наследство, е недействителен. Поради
изложените съображения съдът намира, че направените от ищците откази от
наследство, вписани след сключване на договора, са недействителни и нямат
действие. Към момента на приключване на съдебното дирене ищците на общо
3
основание са наследници на Й. К.ов Й..
Направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла в
полза на ответниците придобивна давност, съдът намира за недоказано.
Безпротиворечиво в правната теория и съдебната практика се приема, че
съществените признаци на владението са два: обективен - упражняване на
фактическа власт, и субективен - намерение да се владее за себе си. Те са
посочени в чл. 68 ЗС. Други признаци на владението, с които се борави в
теорията и практиката, са логическо следствие от съществените и те са: да е
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Те не са нормативно
уредени, но се извеждат по логически път и от опитните правила, като някои
от тях съставляват допълнителни изисквания, установени в закона при
упражняването на някои права (чл. 81, чл. 75 ЗС). Когато един от
съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, той е
владелец само на притежаваната от него идеална част от имота и държател на
идеалните части на останалите съсобственици. За да се приеме, че този
съсобственик е установил владение и върху притежаваните от другите
съсобственици идеални части от имота, не е достатъчно той да е упражнявал
фактическа власт върху целия наследствен имот повече от 10 г.
необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е отблъснал
владението на останалите съсобственици, като е манифестирал ясно пред тях
намерението си да владее целия имот само за себе си. Само в този случай след
изтичане на 10 г. от момента, в който е отблъснал владението на останалите
съсобственици, владеещият съсобственик може да придобие по давност и
техните идеални части. Владението на невладеещия съсобственик се счита
отблъснато, когато с действията си владеещият съсобственик го отблъсква и
препятства да упражнява правото си на собственост. Такива действия могат да
бъдат недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че
владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта
върху вещта. След анализ на доказателствената съвкупност настоящият състав
не счита, че намерението на Л. К.ова Й., а след нея – на ответниците да
владеят не само своята, но и идеалната част на Й. Й., а след него – и на
ищците от имота беше доказано. От показанията на свидетеля Р.-Й. се
установява, че Л. Й. и ответниците са живеели в апартамента и че са имали
уговорка Й. Й. и неговите наследници да не живеят там. Според настоящия
състав тази уговорка говори единствено за намерението на Й. Й. и ищците да
предоставят цялата вещ за ползване на други съсобственици, но не може да
бъде тълкувана като отказ от намерението им да я считат за своя, нито
установява достатъчно безпротиворечиво владелческо намерение у Л. Й..
Твърдението на ответниците за изрична уговорка имотът да бъде
изключително неин не беше доказано в процеса, поради което съдът не счита,
че наличието на владение, а от там и на придобиване на имота по давност е
налице.
Така със сключването на договора за продажба на държавен имот К. и О.
Н.и са придобили ½ идеална част от имота, а Л. Й. – другата ½ идеална част.
След смъртта на К. и О. Н.и като техни единствени наследници Л. Й. и Й. Й.
са придобили тяхната една втора идеална част, като по този начин Й. Й. е
станал собственик на ¼ идеална част от имота, а Л. Й. – на останалите ¾
идеални части. Й. Й. е бил наследен от ищците при равни квоти, а Л. Й. от
ответниците при равни квоти. Т.е. всеки от ищците е съсобственик на 1/12 или
2/24 идеални части от имота, а всеки от ответниците – на 3/8 или 9/24 идеални
части от имота. Съдът намира, че процесният имот следва да бъде допуснат до
4
делба между всички страни в производството при посочените квоти.
С оглед спецификите на делбеното производство и на основание чл. 355
ГПК на този етап разноски между страните не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между В. Й. Й., ЕГН:
**********, Ж. Й. Й., ЕГН: **********, З. К. Й., ЕГН: ********** и тримата
със съдебен адрес гр. Сливница, пл. Съединение, № 1, ет. 1, О. А. Н., ЕГН:
********** и М. А. Н., ЕГН: ********** и двамата със съдебен адрес: гр. ***,
ул. *** партер на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град ***,одобрени със Заповед №РД-18-27/03.04.2012 г. на ип.д-р на АГКК; с
адрес на самостоятелния обект: град ***,***; предназначение: жилище,
апартамент в жилищна или вилна сграда ,или в сграда със смесено
предназначение ;площ по документ за собственост :93,28 квадратни
метра;брой нива на обекта: 1; прилежащи части:избено помещение №18 с
площ 4,10 кв.метра и идеални части от общите части на сградата, който
самостоятелен обект в титула за собственост-Договор за продажба на
държавен имот по реда на НДИ от 09.04.1993 г. е описан като „Апартамент
№*** на етаж 4 в жилищна сграда-блок №83, вход „Д“,комплекс „***“,гр.***,
състоящ се от две стаи,дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена
площ 93,28 кв.метра, с прилежащите избено помещение №18 с полезна площ
4,10 кв.метра,с идеални части от общите части на сградата и 1,163% идеални
части от правото на строеж ,при съседи на жилището: зелена площ, улица,
стълбище,ап.№***,ап.№*** и на избеното помещение:мазе на апартамент
№99,мазе на апартамент №***,абонатна станция, коридор при квоти: 2/24
идеални части за В. Й. Й., ЕГН: **********, 2/24 идеални части за Ж. Й. Й.,
ЕГН: **********, 2/24 идеални части за З. К. Й., ЕГН: **********, 9/24
идеални части за О. А. Н., ЕГН: ********** и 9/24 идеални части за М. А. Н.,
ЕГН: **********.
Решението в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд по реда на Глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5