№ 253
гр. П., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500704 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
529/22.06.2021 г., постановено по гр.д. № 20215220100233 по описа на
Пазарджишкия районен съд е отхвърлил иска на В. АНГ. Д., ЕГН **********,
от с. К., общ. С., ул. „7-ма“ 15, за осъждането на ответницата Н. АНГ. Л., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „А.С.“ 18, вх. Б, ап. 2, да заплати на ищеца сумата
1450 лв., представляващи задължение за връщане на заем по договор от
16.02.2020 г.
Осъдил е В. АНГ. Д. да заплати на Н. АНГ. Л. сумата 598.65 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от В. АНГ. Д. с изложени оплаквания за незаконосъобразност.
В жалбата се твърди, че Л., не се била подписала пред ищеца, а договорът бил
подписан само от него, когато й давал парите. Твърди, че най-вероятно тя го
била измамила, като е знаела, че друг е подписал договора. Искането е
решението на ПРС да бъде отменено, вместо което предявеният иск да бъде
уважен.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. АНГ. Л.
с искане решението на ПРС да бъде потвърдено с присъждане на разноските
за тази инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Н.Л. ищецът В.Д. е твърдял, че на
16.02.2020 г. сключили договор за заем на сумата 1450 лв., която Л. се
задължила да му върне до 31.12.2020 г.Тъй като в уговорения срок сумата не
била върната, ищецът моли ответницата да бъде осъдена да му заплати 1450
лв., ведно с разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който Л. чрез
своя процесуален пълномощник е оспорила иска като е твърдяла, че
изложеното в ИМ не отговаряло на истината, тъй като не е изписвала текста в
приложения към нея договор за заем, респективно не се е подписвала. От
друга страна сочи, че в договора е оставено място за изписване
собственоръчно на трите имена, което не е сторено и от това следвало, че е
налице имитиране, копиране и др. вид използване на собственоръчния й
подпис под процесния договор. Твърди, че подписа положен в исковата молба
не бил идентичен с този положен в договора за заем. Посочва, че не е
виждала от години ищеца, като не го познавала лично и не поддържала
каквито й да е било отношения с него, поради това нямало как да и е дал пари
в заем. Сочи, че не е получила екземпляр от договора за заем. Излага
твърдения, че се касаело за полагане на подписа в процесния договор от
друго лице, както и друго лице било попълнило съдържанието му. Посочва,
че срещу нея били образувани множество дела.
Като доказателство по делото пред първата инстанция е представен
писмен договор за заем, сключен между Д. и Л., за сумата от 1450 лв., които
заемателката се задължава да върне в срок до 16.02.2020 г. В т.3 от договора е
записано, че той служи и като разписка за дадената и приета сума.
С оглед оспорване автентичността на подписите под договора пред
районния съд е назначена и изслушана графологична експертиза, от
2
заключението на която по категоричен начин е установено, че подписът,
положен под договора за заемодател е изпълнен от В.Д., но подписът,
положен за заемател, не е изпълнен от Н.Л.. Експертизата е приета от
районния съд и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира
изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
С оглед на безспорно установения пред районния съд факт, че Н.Л. не е
изпълнила подписа, положен в качеството на заемател под писмения договор
за заем, следва да се приеме за безспорно установено, че тя не е страна по
материалноправно отношение на основание чл.240 от ЗЗД – сключен писмен
договор за заем, нито пък е получила сумата от 1450 лв. от В.Д.. При липсата
на други доказателства следва да се приеме, че твърденията на ищеца са
останали недоказани, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Като е постановил решение в подобен смисъл, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, като на
основание чл.272 от ГПК съдът се присъединява към мотивите, изложени от
районния съд и препраща към тях.
С оглед изхода на спора в полза на Н.Л. следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за тази инстанция в размер на 500 лв.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява
окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 529/22.06.2021 г., постановено по гр.д. №
20215220100233 по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА В. АНГ. Д., ЕГН **********, от с. К., общ. С., ул. „7-ма“ 15,
3
да заплати на Н. АНГ. Л., ЕГН **********, от гр. П., ул. „А.С.“ 18, вх. Б, ап.
2, деловодни разноски за тази инстанция – адвокатско възнаграждение в
размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4