Решение по дело №395/2020 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ........

 

гр. В. Търново, 08.07.2020год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 23.06.2020г., в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ

 

при секретаря Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдия П. Цанков НАХД № 395 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Съдът е сезиран с жалба от Р.С.А., живуща ***, ЕГН ********** против НП № 19 - 1275 - 002680 от 07.01.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР - В. Търново, сектор ПП - В. Търново. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна. Излагат се твърдения за наличие на обстоятелства, изключващи вината на нарушителя за извършеното деяние, съгласно разпоредбата на чл. 13 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез упълномощения си защитник (адв. Д. Д.) поддържа подадената жалба и направените в нея искания. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

НП № 19 - 1275 - 002680 от 07.01.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР - В. Търново, сектор ПП - В. Търново е съставено въз основа на АУАН с № 2502 и бл. № 647263 от 10.12.2019г. от Г.И. (пол. инсп., към сектор ПП- ОД на МВР - В. Търново) в присъствието на свидетеля Ю.Н., против Р.С.А., живуща ***, ЕГН **********.

При описание на нарушението било прието за установено от фактическа страна, че Р.А., на 26.10.2019г., около 11:00 часа, в с. Пушево, на ул. "П" до дом № ** в посока на път I- 4, управлявайки лек автомобил - Фолксваген, модел Пасат, с peг. № , собственост на С А, при движение с несъобразена с пътните условия скорост, при мокра настилка и за да не удари излезли на пътното платно животни, загубила контрол над автомобила, излязла в ляво извън пътното платно и се ударила в каменна ограда на дом № 27. Прието било, че по този начин реализирала ПТП с материални щети. Наказващият орган е приел за установено както и че след произшествието жалбоподателката не е уведомила съответната служба за контрол и не се свързала със собственика на имота, а е напуснала мястото на ПТП.

На следващо място, при описание на нарушението е отразено, че нарушението на правилата за движение се е изразило в това, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интезивността на движение и др.обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДВП, както и че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуснала, като не е уведомила службата за контрол, както и не изпълнявала указанията й, с което виновно е нарушила чл.123 ал. 1 т.3 б. В от ЗДВП.

С обжалваното НП, на жалбоподателката, за извършеното нарушение по чл. 20, ал. 2, пр.1 от ЗДВП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от същия закон е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв., а за нарушението по чл.123 ал. 1 т.3 б. В от ЗДВП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП е наложено административно наказание - глоба в размер от 50 лв., като е постановено и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Обжалваното наказателно постановление е връчено на нарушителката на 11.02.2020г, която в законоустановения срок е подала жалба по реда на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

            Описаната по дело фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Въз основа на същата, съдът обективира следните правни изводи:

Депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо право на това. Разгледана по същество същата е и основателна.

Настоящият съдебен състав приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на обжалваното НП.

АУАН и НП не притежават в изискуемата от закона пълнота и необходимото съдържание по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В двата акта липсва описание на твърдяното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДВП с неговите съставомерни признаци. Твърди се от органите на административнонаказателното производство, че нарушителката се е движила с несъобразена скорост. Изводите за характера на скоростта са направени, без да е установено каква е била конкретната скорост на управлявания от жалбоподателката автомобил и каква би била съобразената скорост, според конкретните атмосферни, пътни и други условия, респ. съответства ли или не скоростта на движение на процесния автомобил на съобразената скорост. Понятието "съобразена скорост" е установено в контекста на задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и в тежест на наказващия орган е за всеки конкретен случай е да определи съобразената скорост.

По отношение на това деяние липсва и описание в съдържанието на съставения АУАН на причинените от деянието имуществени вреди на управляваното от жалбоподателя превозно средство, отразяването, на които е следвало да бъде извършено от актосъставителя с оглед установяване, в пълнота, на обстоятелствата относно нарушението, както и с оглед осъществяването от наказващия орган на преценка, съобразно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, на тежестта на нарушението. Тези обстоятелства, е следвало да се установят още при съставяне на акта и с оглед пълното описание на нарушението да бъдат посочени в него. Поради изложеното съдът е мотивиран да приеме, че актосъставителят не е отразил в акта самото нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.

Релевираните нарушения на процесуални правила са засегнали съществено правото на защита на нарушителката в аспекта на правото и да разбере за какво е привлечена да отговаря и са основание за отмяна на НП.

Съдът намери и друго съществено нарушение, поради и само на което основание атакуваното НП би следвало да бъде отменено. Съображенията си за това мотивира в последващите правни изводи:

На следващо място законосъобразността на издаденото НП, обуславяща пораждането на установените в него правни последици - реализиране на предвидената в закона държавна репресия, спрямо нарушителя, предпоставя необходимост от единство между посочените в наказателното постановление факти и обстоятелства относно извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, и неговата правна квалификация. В конкретния случай, в съдържанието на обжалваното НП от фактическа страна, при описание на нарушението наказващият орган е приел, че осъщественото от жалбоподателката деяние се изразява в загуба на контрол над превозното средство. От друга страна при описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението наказващия орган е приел, че въззивничката, на посоченото време и място, се е движела с несъобразена скорост. Посочените две групи обстоятелства изпълват съставомерните признаци на самостоятелни състави на административни нарушения, които се обективират от различна фактическа обстановка и обуславят различна по степен наказателна отговорност. В случая за първата хипотеза (неосъществяване на постоянен контрол), описаното деяние представлява нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДВП, а при възприетото движение с несъобразена скорост същото представлява такова по чл. 20, ал. 2 от същия закон. Изложеното мотивира съда да приеме, че констатираното фактическо и юридическо несъответствие по отношение на извършеното от жалбоподателя деяние, създава неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за нарушение и неговата правна квалификация. Същото от една страна е довело до накърняване на правото на защита на нарушителката, която има право да узнае за извършването на какво точно нарушение и се налага наказание, като от друга страна препятства възможността на PC за извършването на контрол за законосъобразност по реда на чл. 63 от ЗАНН и в частност какво точно нарушение е извършено и виновно ли е осъществено от дееца.

Независимо от изложените доводи за допуснати процесуални нарушения съдът счита, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката. Дори да се приеме, че същата е осъществила състава на нарушението по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, то деянието и е невиновно.

За него е относим института на крайната необхосдимост, деяние по чл. 13, ал. 1 от НК, който е приложим при действието на препращането по чл. 11 от ЗАНН. Този извод  се мотивира доколкото по делото бе установено, от свидетелстите показания, и от самото съдържание на НП, че причина за реализираното ПТП е извършена от водача, "спасителна  маневра", свързана със излизане в ляво извън пътното платно, което е било предизвиксано от внезапна поява на животни и предприетата маневра за избегване на удар с тях.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН съдът приема, че обжалваното НП, в тази част, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено – изцяло.

Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП:

В т.2 на атакуваното НП на жалбоподателката е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП. Посочената норма въвежда задължение на водачите, участници в ПТП, когато между тях няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи /МВР/ на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото, и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Изброените предпоставки следва да бъдат налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на нарушителя. В случая е безспорно установено, че жалбоподателката е притежавала качеството на водач на пътно превозно средство /ППС/ по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Не е спорно, че е била участник в ПТП, тъй като с поведението си е допринесла за настъпването му.

Неустановен от контролните и наказващите органи е описания по - горе елемент от състава на нарушението, а именно, че от деянието са настъпили  имуществени вреди. В процесните АУАН и НН е налице единствено твърдение, в тази насока, като липсва описание на твърдяните имуществени вреди, лицето, което ги е претърпяло, както и на техния размер.

На следващо място съдът приема, че не е налице и последният от елементите, които са от значение за съставомерността на деянието като административно нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„В” от ЗДвП, а именно не е установена - липсата на съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието. Данни в тази насока не са събрани както от контролния, така и от наказващия орган, като такива не се представиха и в хода на съдебното разглеждане на делото.

Констатираната неустановеност относно съставомерните признаци на състава на нарушението е довело до несъответствие между описанието в обстоятелствената част на НП и посочената за нарушена правна норма, което представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо на самостоятелно основание отмяната на обжалвания административен акт в тази му част.

С оглед на изложеното съдът намира, че издаденото против жалбоподателката наказателно постановление по т.2 от същото, се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено  и в тази му част.

            При този изход на делото, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР - В. Търново, следва да бъде осъдено да заплати на Р.С.А., живуща ***, ЕГН **********, направени разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лв.

            Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ НП № 19 - 1275 - 002680 от 07.01.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР - В. Търново, сектор ПП - В. Търново, с което на Р.С.А., живуща ***, ЕГН ********** за извършеното нарушение по чл. 20, ал. 2, пр.1 от ЗДВП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от същия закон е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв., а за нарушението по чл.123 ал. 1 т.3 б. В от ЗДВП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП е наложено административно наказание - глоба в размер от 50 лв., като е постановено и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

            ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР - В. Търново, да заплати на Р.С.А., живуща ***, ЕГН **********, направени разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лв.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - В. Търново, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.      

                       

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: