№ 883
гр. София, 17.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20231100601130 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 345, ал.1,вр. ал. 3 НПК.
Въззивното производство е образувано по частна жалба от адв. К.- сл. защитник на
подсъдимия М. С. М. срещу протоколно определение от 01.02.2023г., постановено в
разпоредително заседание по нохд № 16561/22г,. СРС, НК, с което 116 състав е отказал да
прекрати съдебното производство по делото, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правна легитимация, поради което
е допустима, но по същество е неоснователна. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и
прекратяване на съдебното производство по делото. Като аргументи се сочат неясно
формулирано обвинение, поради което ОА не може да изпълни функцията си да очертае
предмета на доказване. Сочи на неяснота в обстоятелствената част на ОА като не става ясно
кой от двамата подсъдими е отправил инкриминираните изрази, за протИ.речие между
обстоятелствена част и диспозитив на ОА, както и за липса за минималните изисквания за
съдържание на ОА съгласно чл. 246, ал. 2 НПК
Обвинителният акт е внесен в СРС с повдигнати обвинения на подсъдимите М. С. М. и И.
Б. А. за престъпления по чл. 325, ал. НК.
С атакуваното определение, СРС е отказал да прекрати съдебното производство, след като е
приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
нарушаване на правото на защита на подсъдимия М. С. М..
При разглеждане на жалбата по същество настоящият съдебен състав намери същата за
неоснователна, поради следните съображения:
В обжалваното определение съдът е приел, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на подсъдимия М. С. М. с мотива,
че обвинителният акт, с който е сезиран съда отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал.
3 от НПК и на задължителните указания, дадени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Приел
е, че в ОА ясно и недвусмислено е посочено, че прокуратурата твърди, че двамата
подсъдими са употребили едни и същи нецензурни думи , заплахи , обиди , както и че на
няколко места в обстоятелствената част на ОА държавното обвинение твърди, че и двамата
подсъдими са изрекли едни и същи инкриминирани словесни изрази.
1
Въззивният съд, за да прецени основателността на жалбата срещу атакуваното определение
от 01.02.2023г., обсъди изложените в последното основания за оставяне без уважение на
искането на защитата за прекратяване на съдебното производство. По отношение на
обсъдените от районния съд и твърдени от защитата на подс. М. С. М. нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия,
настоящият въззивен състав намира следното:
Обвинението е ясно и точно формулирано включително и по отношение на обстоятелствата,
които според държавното обвинение обуславят извод за извършване на деянието по
посочената в обвинителния акт правна квалификация. Изцяло в правомощията на
прокуратурата е преценката срещу кого и какво обвинение следва да се предяви, с каква
правна квалификация. Съдът не може да излиза извън тези рамки, а само да проверява дали
не са били допуснати съществени процесуални нарушения, каквито в настоящия случай не
са налице. Налице е достатъчно описание на действията на подсъдимите М. С. М. и И. Б. А.,
с които се твърди от държавното обвинение, че е осъществен състава на престъплението
по чл. 325, ал. НК. Липсва протИ.речие между обстоятелствена част и диспозитив на ОА,
обвинението е ясно формулирано и не ограничава правата на подсъдимите. По отношение
на аргументи на защитата, относими към описаната от СРП фактическа обстановка-
въпросното обстоятелство е въпрос по същество .
С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че внесеният пред районния съд
обвинителен акт е годен да изпълни главното си предназначение - да формулира
обвинението така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на подсъдимите в него. Посочени са в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактите, които според СРП обуславят съставомерността на деянието и
участието на подсъдимите в осъществяването му. Липсва неяснота относно времето, начина
и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на подсъдимите.
Дали преценката на прокурора е правилна, е въпрос, който подлежи на изследване в
съдебната фаза на наказателното производство. В обобщение, налага се извод, че не са
налице изтъкнатите от защитата съществени процесуални нарушения. Настоящият състав
намира, че не са налице и други такива, които да са довели до накърняване правото на
защита на подс. М. С. М. и И. Б. А..
Предвид изложеното , въззивният състав намира, че обжалваното определение на СРС
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345, ал. 1,вр. 2, вр. Чл. 249, ал.3 НПК от НПК,
въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 01.02.2023г., постановено в разпоредително заседание по
нохд № 16561/22г,. СРС, НК, 116 състав,с което е оставено без уважение искането за
прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на СРП за отстраняване на
процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.
ВРЪЩА делото на СРС за разглеждането му.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3