№ 24
гр. Благоевград, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело №
20211200900191 по описа за 2021 година
Делото е инициирано с искова молба с вх. №11688/01.12.2021 г. от М.
СТР. К., ЕГН **********, чрез адв. Г.К., срещу НАП - ТД гр. София. В нея е
формулирано искане да се приеме за установено по отношение на ответника,
че ищцата не дължи сумата от 26 537, 84лв., изискуема по изп.дело
№**********/2012г. по описа на публичен изпълнител Б.М. от отдел
"Публични вземания", дирекция "Събиране" към ТД на НАП София, офис
Благоевград. За обосноваване на искането си, К. е изложила в
обстоятелствената част факти и доводи.
Окръжният съд, след като анализира искането и обстоятелствата,
изложени в негова подкрепа, прие че исковата молба не е подсъдна на общите
съдилища, и в частност на окръжен съд. Съображения :
Видно е от съдържанието на исковата претенция, че се касае за предявен
отрицателен установителен иск, с който окръжният съд да установи, че
ищцата не дължи сумата в размер на 26 537.84 лв., представляваща
съвкупност от публични задължения към НАП, датиращи от 2012 г., до
настоящия момент.
На първо място, следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 162, ал. 2
от ДОПК, лимитативно са изброени кои държавни и общински вземания са
публични. В чл. 163 от ДОПК е посочен и редът за събиране на публичните
вземания и компетентния за това орган – публичен изпълнител или друг
съдебен изпълнител, в случаите когато това изрично е възложено от
публичния взискател /чл. 163, ал. 4 от ДОПК/, в случая НАП София.
От приложенията към исковата молба, и по-конкретно от л. 10 – л. 29,
категорично се установява, че се касае за установени публични задължения.
Видно е също, че НАП, като публичен взискател, е делегирал правомощията
по събиране, обезпечаване и принудително изпълнение на установените и
изискуеми публични вземания на компетентен за това публичен изпълнител в
ТД на НАП София, офис Благоевград – Б.М.. Тоест, безспорно се споделя
1
правният извод, че в случай публичният взискател не се е възползвал от
възможността за избор за делегиране на правомощията по събиране на
публичните задължения да се осъществи от съдебен изпълнител, различен от
публичен такъв, за да може събирането им да се осъществи по реда на ГПК, и
съответно защитата на длъжника да се реализира по реда на ГПК.
Според съществуващата правна уредба, редът за защита срещу актове,
действия, бездействия на публичен изпълнител е този по ДОПК, арг. от чл.
197 и сл. от ДОПК и чл. 266 от ДОПК, и съответно компетентен да разгледа
тези претенции е съответният административен съд.
На следващо място, подкрепящо извода, че исковата молба не е подсъдна
на окръжен съд, е и фактът, че на разположение на ищеца, твърдящ
недължимост на публични задължения, са четири отрицателни установителни
иска. Два от тях са уредени в ГПК (чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 439 ГПК) и два са
уредени в АПК (чл. 128, ал. 2 от АПК и чл. 292 от АПК). Разпоредбата на чл.
124, ал. 1 от ГПК е съпоставима с тази на чл. 128, ал. 2 от АПК, а текстът на
чл. 439 от ГПК има своя административноправен аналог в разпоредбата на чл.
292 от АПК. При този избор на защитни средства по два процесуални закона
– граждански и административен обаче следва да се изтъкне следното:
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ГПК, на съдилищата са подведомствени всички
граждански дела. За да се определи дали едно дело е гражданско, от
съществено значение е в какво качество участват страните в процеса в
спорното материално правоотношение – като равнопоставени субекти или
субектността им е на плоскостта власт – подчинение. От друга страна, от
значение е предметът на регулиране, както и методът на регулиране на
спорното правоотношение.
При разглежданите спорове за недължимост на публични задължения по
чл. 162, ал. 2 от ГПК, страните в процеса винаги са в отношение на частен
(ищец) към публичен (ответник) субект в спорното правоотношение;
отношенията между тях са на субординация (власт и подчинение), а не на
равнопоставеност. Ето защо, предмет на делото са публични вземания –
тоест, регулираният предмет е с публично естество.
Съдебната практика приема категорично, че от публичноправния
характер на вземанията следва и че изобщо липсва гражданскоправен спор,
относно дължимостта им (Решение № 64 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3283/2013 г., IV г. о., ГК). Спорът за недължимост на платено публично
задължение не е гражданско дело по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ГПК. Ето защо
следва да се приеме застъпеното становище, че разрешаването на спорове,
произтичащи от регулирани от закон властнически правоотношения, е от
компетентността на административните съдилища (Тълкувателно
постановление №1 от 29.09.2016 г. на ВКС и ВАС по тълк. д. № 1/2015 г.,
ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен
съд).
С оглед на гореизложеното, исковата молба, предявена от М.К., не е
подсъдна на БлОС, за което съдът следи служебно през цялото времетраене
на сезирането му. Компетентен да разгледа заявената претенция е
Административен съд – Благоевград, по аргумент от чл. 133, ал. 1 от АПК,
във вр. с чл. 128 от АПК.
Предвид на всичко изброено до тук, на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК,
делото следва да бъде прекратено и да се изпрати на надлежния родово и
2
место компетентен съд – Административен съд – Благоевград.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото пред Благоевградския окръжен
съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба, в 1 - седмичен
срок от връчването му на ищцата, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3