Присъда по дело №674/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

        МОТИВИ  към присъда №6 от 27.03.2019г. на Кюстендилския окръжен съд по  ВНОХД № 674/2018г. на същия съд

 

          Производството е по реда на глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

            И. Илиев- прокурор при Районна прокуратура- Кюстендил протестира  присъда  № 58/ 26.09.2018г. на Кюстендилския районен съд, постановена по НОХД № 601/ 2018 г. по описа на същия съд, с която Н.С.Т. *** е признат за виновна извършване на престъпление по  чл.290, ал.1 НК- в това, че на това, **** г. в гр. Кюстендил, в сградата на Районен съд - Кюстендил, пред съд - III състав на Районен съд - Кюстендил, като свидетел по НОХД № 1302/2016 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, устно съзнателно е потвърдила неистина. На основание чл.54 от НК на подс. Т. е наложено наказание ЛС в размер на 12 месеца, чието изтърпяване е отложено при условията на чл.66 от НК- с изпитателен срок от 3 години.  В протеста са релевирани се съображения за несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че същото е несправедливо, тъй като е занижено. Иска се изменение на присъдата и увеличаване на размера на същото.

          Присъдата се обжалва и от адв.Г.Д.- защитник на подс. Н.Т.. Излагат се доводи за незаконосъобразност на постановената присъда поради неправилно приложение на закона. Иска се същата да бъде отменена и се постанови нова, оправдателна присъда. Прави се и алтернативно искане при евентуално потвърждаване на същата- намаляване на размера на наложеното наказание.

           Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител поддържа протеста и изразява становище, че постановената присъда е законосъобразна и правилна; както и че наложеното наказание несправедливо и същото следва да бъде увеличено.

           Защитникът на подс. Т.- адв. Г.Д. пред въззивния съд поддържа жалбата. Твърди че обвинението е недоказано; че св. Т. е заявила истината пред районния съд по НОХД 1302/2016 г. на КнРС на датата 04.04.2017 г.; че нейните твърдения не са опровергани от събраните по делото доказателства и че същата следва да бъде оправдана.

          Подсъдимата Т. дава обяснения пред въззивния съд. Твърди, че не е извършила инкриминираното й престъпление, че е невинна и иска да бъде оправдана.

           Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени  в чл.314 НПК и като провери на осн. чл. 313 НПК правилността на  присъдата, счита, че протестът и въззивната жалба са допустими, доколкото са предявени от надлежни страни и в срока по  чл. 319 НПК. След като проведе ново въззивно съдебно следствие с оглед преценката за неправилно приобщаване на гласни доказателствени средства от страна на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав счита, че подсъдимата Т. следва да бъде оправдана по повдигнатото обвинение. В този аспект въззивната жалба се явява основателна, а протеста- неоснователен поради следните съображения:

   КнРС е събирал доказателства за изясняването на делото. Доказателственият материал, събран в хода на съд. следствие, не е бил приобщен от съда по реда на НПК- показанията на част от разпитаните свидетели от ДП не са били прочетени съгласно изискванията на  чл.281, ал.5 НПК /с даване на съгласие от страна на подсъдимата и разясняване на последиците от това/. Така е било допуснато съществено  нарушениe на процесуалните правила, налагащо неговото отстраняване от страна на окръжния съд, което наложи и повторен преразпит на част от свидетелите.  Същевременно при цялостна преценка на събраните доказателствени средства и след извършване на собствен анализ на същите, както и на тези, събрани от настоящата инстанция,  въззивният съд приема, че са налице основания за нейното отменяване и постановяване на оправдателна присъда, като приема следното от фактическа и правна страна:

                  

                 по  фактическа обстановка

 

        Подсъдимата Н.С.Т. е с ЕГН **********, родена на *** ***, българка, с българско гражданство, със средно образование, неомъжена, безработна, неосъждана.

                  Н.Т. живеела във фактическо съжителство  със св. К. Н. Т..  През периода 2015 г.- 2016 г. тя често пътувала  през ГКПП Гюешево до РМакедония, откъдето се снабдявала с акцизни стоки без български акцизен бандерол, които впоследствие пренасяла през границата. Част от пътуванията осъществявала съвместно с различни лица, между които и  св. Т.Н., като много често пътувала и  със св. Т. в един автомобил.

                    Тъй като й било добре известно, че на ГКПП проверяващите служители ги познават, с цел непривличане на внимание в някои случаи слизала от колата  преди пункта, преминавала го пеша- сама или  заедно  със св. Н., купувала цигари от магазин, находящ се непосредствено след границата с РМакедония, след което  пеша отново преминавала през границата, носейки цигари. След извършване на граничната проверка се качвала в автомобила на Т., който я чакал в района на чешма, извън граничната зона, под бариерата.

         На датата 08.10.2015г. подс. Т. заедно  със св. Т. и св. Н. по идентичен начин пристигнали в района на пункта; преди чешмата св. Н. слязла, след което се разделили.

          Св.Н. преминала границата; купила цигари и отново влязла в страната в късните часове на деня по посока Кюстендил. Държала закупените цигари в себе си.

          По идентичен начин границата обратно преминала и подсъдимата Т..

           Междувременно св.Т. изчаквал с автомобила си л.а. м. „Опел Астра“  в района под чешмата, която се намирала в района на тоалетната, на българска територия. Колата стояла спряла в рамките на около 10- 15 минути и била забелязана от  св. Н., служител на ГПУ. Той уведомил св. К. и П., негови колеги за това обстоятелство; след което тримата пристъпили към проверка.

             Установили, че св. Т. е сам в автомобила и че  с изключен двигател. Констатирали, че в него има контрабандни цигари, които се намирали укрити под предна дясна седалка и в багажника на същия. На въпрос какво прави, било отговорено, че чака някакви жени. Св.Н. забелязал св. Н., която познавал визуално от многобройните й преминавания през границата, да се придвижва на около 20 метра от автомобила по посока Кюстендил. На въпрос дали има цигари, тя отговорила, че няма, отворила чантата си и продължила по посока на града.

           При констатацията за наличие на акцизни стоки, св. Т. бил придружен до пункта, където му бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

          В района на пункта се намирала и подс. Т., която обаче по време на проверката не била  в автомобила, респ. не била забелязана от проверяващите лица- както в автомобила, около него и изобщо в района на проверката. Словесна и визуална комуникация между нея и проверяващите лица не била осъществена.  

         След съставяне на акт за административно нарушение св. Т. бил освободен, и тръгвайки си, качил св.Н. и подсъдимата, с които се придвижили до Кюстендил.

          Срещу Т. било повдигнато обвинение по  чл.234 от НК за извършено престъпление от общ характер. Бил внесен обвинителен акт в КнРС, по който било образувано НОХД № 1302/2016 г. Били проведени съдебни заседания, по които били разпитвани свидетели- както за този случай, така и за други, включени  в обвинението за продължавана престъпна дейност. По време на провежданото съдебно следствие КнРС с определение от 23.11.29016 г. е допуснал по искане на защитника на подсъдимия Т. до разпит като свидетел подс. Н.Т.. Същата била разпитана на датата 04.04.2017г.

          При явяването си пред КнРС преди да бъде разпитана, КнРС е снел самоличността на подс. Т., констатирал е, че същата живее на семейни начала с подс. Т., предупредил я е за наказателната отговорност по чл.290 от НК. Липсва отбелязване в протокола, че на същата са разяснени правата по  чл. 119 и чл. 121 НПК.

           При проведения разпит подсъдимата в качеството й на свидетел заявила следното:“….К. бе застанал под митницата…..и чакаше. Аз бях до тоалетната. Идвахме от митницата…….с още една позната, Т. се казва.Спряхме при чешмата. Всички носихме цигари, оставихме  цигарите в колата на К. и отидохме до WC и като се върнахме, те го бяха спипали. Цигарите бях оставила в багажника и вътре в купето. Т. също имаше нейни цигари, но не знам къде ги е оставила. Акта бе съставен на К.. На място аз не обясних, че има и мои цигари, не си спомням да съм казала, че част от цигарите са мои. На мен и Т. не бяха съставени актове……………..преди да сляза до тоалетната при чешмата, цигарите ги сложих под задната седалка…..В багажника цигарите бяха прикрити…….“

             От КнРП е изискан препис от протокола на проведеното с.з. Било е образувано ДП срещу Н.Т., като същата е привлечена като обвиняема  за извършено престъпление по  чл.290 от НК.

             При съпоставка на приетата от КнОС фактическа обстановка за случая от 08.10.2015 г. с дадените от подс. Т. в качеството й на свидетел показания от 04.04.2017 г. се приемат за неверни единствено в частите, в които е посочила, че в колата на св. Т. са били оставени цигари от нея, от св.Т.Н. и Т. вътре в багажника и в купето и че тя е оставила цигари на задната седалка. /Видно от показанията на разпитаните полицейски служители цигари на задната седалка не е имало/. В останалата им част- че на място не обяснила, че има нейни цигари и че на нея и на Т. актове не били съставени, тези показания са верни /липсата на обяснения от нея и на съставени актове на нея и на св. Н. се установява категорично от пок. на св. П., К., Н./; липсата на спомен в една част /че не си спомня дали е казала, че част от тях са нейни/ не може да се приеме като факт от действителността, годен да предава възприятия с оглед тяхната укончливост.

                      Гореизложената и приета от КнОС фактическа обстановка се установява и доказва  от показанията на св. С.П., К.К., И.Н. ***, установили и извършили проверка на деянието на св. Т. на 08.10.2015г./и на св. Т.Н., разпитани пряко от КнОС и от КнРС;  от приобщените  показания  от ДП от страна на КнОС по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК на св. П. и св.Н. от ДП; от приобщените по реда на  чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК показания на св. К. и св. Н. от ДП, частично от пок. на св. Т. пред КнРС, както и частично от обясненията на подсъдимата Т.. Тези факти се подкрепят и от писмените доказателства, изискани от КнРС, касаещи справки за пътувания на свидетелите Н., Т. и на подс. Т., както и данни за образувани срещу тези лица административно наказателни производства и ДП.

                       По делото пред КнРС, както и пред КнОС защитата на подс. Т. е представила преписи от протоколи за разпит от ДП на лицето Р. М., касаещ идентичен случай със св. Т., но за друга дата през 2016г.; както и два преписа от съдебни протоколи по  НОХД № 1302/2016г- с дати 30.10.2018 и 23.11.2016г. с разпити на свидетелите по настоящето дело като свидетели в посоченото НОХД. Доколкото тези разпити касят и други случаи при преминаване на границата на св. Т. и доколкото за настоящия случай са налице преки доказателства относно събитията на 08.10.2015 г., съдът не ги кредитира като доказателствено средство, още повече, че същите не са свързани с предмета на доказване на настоящето производство.

                Показанията на св.Б. и св. П. пред КнРС  касаят други случаи на проверка на граничния пункт на автомобила на св. Т. с участието на баща му и също не са относими към предмета на доказване, поради което същите се изключват от доказателствения материал.

 

                по доказателствата           

         

               В посочения доказателствен материал не са налице особено съществени противоречия, с изключение на обстоятелството- дали подс. Т. на датата 08.10.2015г.  е присъствала на проверка на автомобила на фактическия й съпруг и дали част от установените в този автомобил цигари са били нейни. Впрочем установяването на собствеността на цигарите е било предмет на НОХД № 1302/16г. по което подсъдимата е свидетелствала с оглед повдигнатото срещу Т. обвинение по  чл. 234 НК.

                 В останалата част е налице еднопосочност на събраните доказателствени средства, като КнОС не съзира съществени противоречия между показанията на полицейските служители К., П. и Н.  и при трите им разпита- от ДП, пред КнРС и пред въззивния съд относно местонахождението на автомобила на Т., относно начина на протичане на проверката му, относно местонахождението на контрабандните цигари и относно релевантното за настоящия процес обстоятелство- липсата на подс. Т. в автомобила и неучастието й в извършената проверка на същия. Впрочем за това обстоятелство подс. Т. също не е свидетелствала изрично  при разпита пред КнРС по НОХД № 1302/16 г.

                  Показанията на посочените свидетели относно посочените обстоятелства за взаимноподкрепящи се и логични, поради което няма основания да се изключват от доказателствения материал. Опитът за дискредитирането им от страна на защитата чрез представяне на преписи от протоколи от друго дело, касаещи освен настоящия и други случаи, както и за начина на действие от страна на контролните органи при установяване на незаконно пренасяне на контрабандни стоки, респ. поставянето на  акцент на несъществени различия в тях при отделните разпити, е неуспешен и не е свързан с предмета на доказване по настоящето дело, по което Т. е обвинена в лъжествидетелстване пред съд.

                   Съдът включва в доказателствения материал и показанията на св. Т.Н., като ги намира за достоверни. КнОС не намира съществени противоречия между показанията й пред настоящия състав и тези от ДП и пред КнРС. Следва да се подчертае, че  в показанията й пред орган на ДП от 07.02.2018 г., прочетени на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК същата е свидетелствала относно факта, че на датата 08.10.2015 г. не  е пътувала  съвместно  с Т. и Т. през пункта, че не е присъствала на проверка на св. Т. и лекия автомобил, че не е държала акцизни стоки без бандерол и не е  поемала отговорност за такива, открити в автомобила на Т.- срвн. приобщените й показания от л.53 от ДП. В тази им част те се подкрепят от показанията на полицейските служители. Идентични са и показанията й пред КнРС с уточнението, че не е била  с подсъдимата в района на тоалетната. В тази им част показанията й напълно съвпадат с изнесеното пред КнОС в същата насока с допълнителните уточнения относно начина на преминаване на границата и последващото й връщане. В последната част те се потвърждават и от пок. на св. Н. пред КнОС, който също категорично сочи, че е видял тази свидетелка да слиза пеш сама от пункта и продължила към града. Ето защо КОС възприе тези показания като обективни и им дава вяра; отчете, че се потвърждават частично от показанията на св. Н., както и частично от св. Т. в частта относно начина на нейното и на подс. Т. придвижване до границата и после обратно до Кюстендил след проверката. В този аспект КнОС изгради картина на събитията от 08.10.2015г. и въз основа на нейните показания.

                   Показанията на св. Т. също потвърждават тези обстоятелства, поради което КнОС ги кредитира в тези им части. Същите се отхвърлят в частта, в която сочи, че част от откритите в неговия автомобил цигари са били закупени от св. Т. и св. Н., респ. че са били техни /в тази част същите се опровергават от пок. на св.Н. и  косвено- от пок. на св. Н., който е възприел последната на разстояние от автомобила/. В тези отхвърлени части пок. на св. Т. се приемат като предубедени с оглед обстоятелството, че подс. Т. е негова фактическа съпруга и с оглед желанието му да се оневини по повдигнатото обвинение по НОХД № 1302/16г. на КнРС.

          Подс.Т. е дала кратки обяснения пред настоящия състав. КнОС при обсъждането им  следва да се съобрази с двоякия им характер-  като на годно доказателствено средство по см.на чл.115 НПК от една страна, и на израз на защитната й позиция от друга страна. Същите се приемат за достоверни в частите им относно начина на придвижване до границата поради идентичността им с пок. на св. Н. и св.Т.. Същите не се кредитират в частите относно собствеността на цигарите поради противоречието им с последователните показания на св. Н., че тя самата изобщо след преминаването на границата не е доближавала автомобила, потвърдени и от пок. на св. Н., както и че не е виждала подсъдимата тогава, поради което КнОС ги отхвърля като недостоверни и ги приема за израз на защитната й позиция в тази им част.

                     При приетата от КнОС фактическа обстановка, преценена въз  основа на съвкупно преценените доказателствени източници, въззивният съдебен състав намира, че са налице основания и за различни правни изводи относно извършено деяние. Различното виждане на въззивния съд по фактите, относими към престъпната дейност на подс.Т., изложени по- горе, налагат и различна правна оценка на същите.

  

                  по правната квалификация

 

                   Лъжесвидетелстването е регламентирано в чл.290 и чл.292 НК и е включено в раздел III „Престъпления против правосъдието“ на глава VIII „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“.

                   Обект на престъплението “лъжесвидетелстване” са обществените отношения, свързани с правилното осъществяване на правосъдната дейност; а непосредствен обект са отношенията, възникващи между правосъдния орган и свидетеля в гражданското или наказателното производство. Вследствие извършване на престъплението може да бъде зададена неправилна насока  в разследването и вземането на решения. Нарушаването от свидетеля на задължението му да каже истината накърнява дейността на правосъдието през подвеждане на правосъдния орган в неправилна насока.

               Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, което има процесуалното качество на свидетел в определено производство.

                В настоящия случай несъмнено подс. Т. е имала такова качество по НОХД № 1302/16г. на КнРС, доколкото пред съд, имащ компетентността на разпитва свидетели, е депозирала показания. Целта на производството по НОХД № 1302/16 г., по което е било повдигнато обвинение по  чл.234 НК, е била да установи факта на държането на контрабандни цигари от страна на свидетеля К. Т., с който същата е живеела на семейни начала.

                  Несъмнено е още, че Т. в посоченото производство е била конституирана като свидетел с определение на КнРС да бъде допусната като такъв. По този начин е възникнала процесуалната фигура на свидетеля с обективираното решение на съда  като правосъден орган да я разпитва с оглед нуждите на производството по НОХД № 1302/16г. на КнРС.

                  За да е осъществен от обективна страна съставът на престъплението по чл.290 ал.1 от НК  е необходимо потвърдената неистина или затаена истина да касае обстоятелства, които са свързани с предмета на доказване по конкретното дело. Други обстоятелства, който стоят извън правния спор, дори да са възпроизведени от свидетеля невярно, не могат да формират правно основание да се търси наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. В този смисъл правилно КнРС е приел, че  предмета на обвинението по  НОХД № 1302/2016 г. по описа на КРС, по което Т. е дала показания като свидетел, е предполагал изясняване на въпроса - в чия фактическа власт са се намирали откритите на датата 08.10.2015г. контрабандни цигари. И това  така е така, тъй като това обстоятелство е свързано с признаците на фактическия състав на престъплението по чл.234 НК, респ. попада в предмета на доказване по това дело, очертан в чл. 102 НПК.

                  Обаче: При снемане на самоличността на Т. при проведения на 04.04.2017г. разпит пред КнРС по НОХД № 1302/16г. , КнРС  е отразил в протокола, че същата е във фактическо съжителство  с подсъдимия по делото Т.. Същата е била предупредена за наказателната отговорност по  чл. 290 от НК, но не е била предупредена за възможността по чл. 119 НПК като фактическа съпруга да откаже да свидетелства, нито пък е била предупредена за правата си по чл.121 НПК. Липсата на такова предупреждение  от страна на разпитващия орган- КнРС, е пречка според настоящия съдебен състав да се приеме, че същата е осъществила състава на престъплението по  чл. 290 от НК. И това е така, както защото Т. по НОХД № 1302/16 г. на датата 04.04.2017г. е била разпитвана  за пръв път /тя не е била разпитвана по  досъдебното производство по това дело, а е била допусната като свидетел по искане на защитата на Т. в предходно  с.з. от 27.11.2016г./, така и защото на същата не й е била ясна възможността да откаже да свидетелства. Липсата на разяснение на свидетеля, че може да откаже да свидетелства не го лишава от качеството на свидетел, но препятства възможността същият да бъде преследван за престъпление по чл. 290 от НК- в идентичен смисъл и Р-156-15- II НО.

                   В този аспект следва да се отбележи следното: Всяко лице, което е възприело определени факти от действителноста, имащи значение за определено производство, е длъжно, след като е призовано  пред компетентен орган, да говори истината. Законът въвежда изключения за ограничен кръг лица, посочени  в чл.119 от НПК, които могат да откажат да бъдат свидетели при наличие на определени родствени и фактически връзки с подсъдимия. Тогава отказа за свидетелстване би бил правомерен. А единственото отклонение от общото задължение да се говори истината от свидетел в определено производство е защитената от чл.121 НПК и намерила отражение в материално-правната норма на чл. 292, ал.1 НК принципна постановка, че свидетелят не е длъжен да говори истината, ако би обвинил себе си, а в случаите на чл.121 НПК и своите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което се намира във фактическо съжителство, както и във връзка с обстоятелства, поверени на свидетеля като защитник или повереник. При това, правото по чл.121 от НПК на свидетеля да откаже да свидетелства, не се приравнява на предоставена му от закона възможност да заявява неистински обстоятелства, а единствено възможност да не отговаря на определена категория въпроси.

                Следователно, за да се извърши преценка дали деецът е упражнил правото си да откаже да се свидетелства, включително и срещу себе си, е необходимо на първо място да се установи дали на същия са били разяснени правата му по чл.119 НПК и  чл.121 НПК и чак след това да се изследва други обстоятелства /дали фактите, които се установяват от разпита му като свидетел са включени в предмета на доказване по конкретното производство; дали тези факти касаят негово или на негови близки противоправно поведение, носещо характеристиките на престъпление; чрез какви точно конкретизирани по съдържание и обем действия е осъществено изпълнителното деяние/.

               Затова и законът- чл. 139, ал.1- 4 НПК е въвел като изискване преди започване на разпита на свидетеля да се извършат редица процесуални действия от страна на разпитващия орган- освен да се изяснят връзките на свидетеля  с обвиняемия, респ. подсъдимия; същият да бъде предупреден от разпитващия орган както за наказателната отговорност, която носи при лъжесвидетелстване, така и за възможността за отказ от свидетелстване /ал.4/, както  и да се разяснят правата му по чл.121 НПК /ал.2/.  След като едно лице е  приело да свидетелства по съответното дело, за него възниква безусловното задължение да говори истината - т.е да заявява пред съответния орган, възприетите от него факти, така както ги е възприел - максимално точно, обективно и съответстващо на действителността. Това задължение за него се отнася  и в случаите по чл.119 НПК- когато свидетелят притежава определени връзки с подсъдимия, разяснено му е било правото да откаже на свидетелства, но въпреки това не е отказал, а е приел да свидетелства. След като не се е възползвал от това си право, той е длъжен да говори истината и на общо основание носи наказателна отговорност при реализиране на формите на изпълнителното деяние по чл. 290 от НК- Р- 284-79- I НО.

               За да се ангажира наказателната отговорност на свидетеля в производство по  чл.290 от НК, обаче е било необходимо тези му права да  са му разяснени.  При липсата на такова разясняване, каквато е настоящата хипотеза предвид неотразяването в съдебния протокол на това обстоятелство /който протокол е доказателствено средство за установяване на реда на осъществяването на разпита/, очевидно наказателната отговорност на Т. за лъжесвидетелстване не може да бъде ангажирана. И това е така, тъй като с неразясняване на възможността за отказ от свидетелстване в протокола на КнРС от 04.04.2017 г., е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при провеждане на разпита й  и показанията на свидетелката Т. не могат да се ползват, респ. не може да се твърди, че  същата е лъжесвидетелствала пред този състав на КнРС- в този смисъл и Р- 226-90-II НО. Разясняването на лицата, посочени  в чл. 94 НПК да откажат да свидетелстват и тяхното изявление дали ще дават показания като свидетели, следва да бъдат изрично отразени в съдебния протокол.

                  В настоящия случай срещу Т. е повдигнато обвинение по първата форма на деянието- потвърждаване на неистина, което може да се изрази само чрез действие. При тази форма деецът казва нещо, което не е настъпило, не се е случило в действителността или съобщава факти, които не е възприел или е възприел по начин, различен от действителния. При положение, че  разпита й пред КнРС от 04.04.2017 г. е проведен в нарушение на чл.139, ал.4 НПК, респ. липсва отбелязване на правото й по чл.119, съответно чл.121 НПК, депозираните от нея показания пред този състав на КнРС не могат да се ползват в настоящето производство и да й се търси наказателна отговорност за престъпление по чл.290 от НК.

                   По тези съображения съдът постанови присъдата си, като на  основание чл. 334, т.2 НПК вр.чл.336, ал.1, т.2 НПК отмени постановената осъдителна присъда и призна подсъдимата за невиновна в извършване на престъпление по чл. 290, ал.1  НК.

   

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                      ЧЛЕНОВЕ:   1.                                  2.