Определение по дело №938/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 873
Дата: 16 юни 2020 г.
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20205300500938
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

    №873

 

                                             гр. Пловдив, 16.06.2020 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

             ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                  ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 938 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба с вх. № 19714/ 24.03.2020г. от „УЛИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* с управител К. Д., представлявано от адв. Й.Л. - ХАК против Определение № 2660/ 25.02.2020г., постановено по гр. дело № 7282 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, ХIV- ти граждански състав.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата от 23.12.2019 г. на дружеството–жалбоподател (ищец в първоинстанционното производство) за изменение на решението по делото в частта за разноските.

В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Аргументира се тезата, че същия не отговаря на изискванията за мотивираност и не отразява правилно и в пълнота данните, изхождащи от представените доказателствени средства, в тяхната съвкупност. Предвид горното, формулирано е искане за отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и необоснован, като вместо него бъде постановен такъв, с който да се присъдят сторените разноски, а именно 1200 лева – адвокатско възнаграждение за образуване на ч. гр. дело № 20519/2019 г. (производство по реда на чл. 390 ГПК), както и 100,80 лева – разходи във връзка с изп. дело № 238/2019 г. по описа на ЧСИ с рег. № 758 . Претендира се присъждане на разноски в настоящото производство.

Въззиваемата страна „Мюлари 90“ ЕООД (ответник в първоинстанционното производство), представлявана от адв. Ж.М. не ангажира становище в предоставения ѝ срок.

Настоящият въззивен състав, счита, че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е насочена срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

С постановеното по първоинстанционното дело решение № 4505/ 25.11.2019 г., районният съд е преценил, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер 1440,62 лева, включваща 500,62 лева – държавна такса, 900,00 лева – адвокатско възнаграждение за представителство пред районния съд и 40,00 лева – държавна такса за образуване на обезпечително производство. Без уважение са оставени претенциите за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева и сумата от 100,80 лева, претендирана като такса за образуване на изп. дело № 238/2019 по описа на ЧСИ с рег. № 758. По отношение на първата сума, съдът е приел, че не са представени доказателства за осъщественото в хода на обезпечителното дело представителство.  По отношение на представеното платежно нареждане за сумата от 100,80 лева, съдът е посочил, че от същото не става ясно кои са страните по изпълнителното дело и за какви такси е платена услугата.

С атакуваното определение, по повод наведените с молбата по чл. 248 ГПК възражения, първостепенният съд е акцентирал, че  разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 ГПК касаят единствено фактите от значение за предявените претенции и направените възражения, но не и  искането за присъждане на разноски. Допълнително, районният съд е аргументирал становището си позовавайки се на постановките, дадени в т. 11 от ТР 6/2012 г., според които претенцията за разноски може да бъде заявена до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на контролираната инстанция, че приложените по делото документи – конкретно договор за правна помощ от 04.04.2019г. и фактура № 84/ 04.04.2019 г. не индивидуализират в достатъчна степен конкретното провоотношение, за което се отнася представителството, като прочитът в обратна насока направен от жалбоподателя е необоснован. На следващо място, липсват данни, доколкото не е представен и приложен препис от ч.гр.дело № 20519/2019 г. по описа на СРС, дали коментираните документи са били представени по цитираното дело, така че да се обезпечи възможността за решаващия съд да формира еднозначен и обоснован извод за това какви разноски са сторени в хода производството по чл. 390 и сл. от ГПК.

Що се отнася до искането за присъждане на разноски по образуване на изп. дело № 238/2019 г. по описа на ЧСИ с рег. № 758, настоящия съдебен състав намира същото за неоснователно.

Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в исковия процес подлежат на присъждане разноските в обезпечителното производство, а не тези в изпълнителното. По коментирания въпрос е формирана практика на ВКС, в която се приема, че разноски, понесени в обезпечителното производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част (по налагане на допуснатите обезпечителни мерки), това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител (в този смисъл Определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о. и др.). Настоящият съдебен състав изцяло застъпва посоченото становище, поради което претендираните разноски от 100,80 лева не могат да бъдат присъдени, доколкото не представляват съдебни такива по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. Отделно от това, дори и да се приеме тезата, застъпвана от процесуалният представител на въззивника, че за да бъдат присъдени сторените в хода на изпълнителното производство разноски, същите следва да бъдат изрично искани пред съда и присъдени от него, за да могат да бъдат събрани впоследствие от съдебния изпълнител, следва да се подчертае, че представеното по делото платежно нареждане /л.61/ не представлява годно доказателство за извършеното плащане, тъй като липсват достатъчно индивидуализиращи данни за предмета на изпълнението, страните и основанието за плащането.

Предвид гореизложеното, жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт подлежи на потвърждаване като правилно и законосъобразно постановен.

С оглед изхода на спора претенцията за присъждане на разноски за настоящото производство следва да бъде оставена без уважение.

Предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл. 248 ал. 3 ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

       

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2660/ 25.02.2020г., постановено по гр. дело № 7282 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, ХIV- ти граждански състав.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: