ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№873
гр.
Пловдив, 16.06.2020 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ЗОРНИЦА
ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Зорница Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 938 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
вр. чл. 248 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила
частна жалба с вх. № 19714/ 24.03.2020г. от „УЛИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* с
управител К. Д., представлявано от адв. Й.Л. - ХАК против Определение № 2660/
25.02.2020г., постановено по гр. дело № 7282 по описа за 2019 г. на РС -
Пловдив, ХIV- ти граждански
състав.
С атакуваното определение е оставена
без уважение молбата от 23.12.2019 г. на дружеството–жалбоподател (ищец в първоинстанционното производство) за изменение на решението по делото
в частта за разноските.
В частната жалба се излагат подробни
съображения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт.
Аргументира се тезата, че същия не отговаря на изискванията за мотивираност и
не отразява правилно и в пълнота данните, изхождащи от представените
доказателствени средства, в тяхната съвкупност. Предвид горното, формулирано е
искане за отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и необоснован, като
вместо него бъде постановен такъв, с който да се присъдят сторените разноски, а
именно 1200 лева – адвокатско възнаграждение за образуване на ч. гр. дело №
20519/2019 г. (производство по
реда на чл. 390 ГПК), както и
100,80 лева – разходи във връзка с изп. дело № 238/2019 г. по описа на ЧСИ с
рег. № 758 . Претендира се присъждане на разноски в настоящото производство.
Въззиваемата страна „Мюлари 90“ ЕООД
(ответник в
първоинстанционното производство),
представлявана от адв. Ж.М. не ангажира становище в предоставения ѝ срок.
Настоящият въззивен състав, счита,
че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и
е насочена срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
С постановеното по
първоинстанционното дело решение № 4505/ 25.11.2019 г., районният съд е
преценил, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер
1440,62 лева, включваща 500,62 лева – държавна такса, 900,00 лева – адвокатско
възнаграждение за представителство пред районния съд и 40,00 лева – държавна
такса за образуване на обезпечително производство. Без уважение са оставени
претенциите за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева
и сумата от 100,80 лева, претендирана като такса за образуване на изп. дело №
238/2019 по описа на ЧСИ с рег. № 758. По отношение на първата сума, съдът е
приел, че не са представени доказателства за осъщественото в хода на обезпечителното
дело представителство. По отношение на
представеното платежно нареждане за сумата от 100,80 лева, съдът е посочил, че
от същото не става ясно кои са страните по изпълнителното дело и за какви такси
е платена услугата.
С атакуваното определение, по повод
наведените с молбата по чл. 248 ГПК възражения, първостепенният съд е
акцентирал, че разпоредбите на чл. 146,
ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 ГПК касаят единствено фактите от значение за
предявените претенции и направените възражения, но не и искането за присъждане на разноски.
Допълнително, районният съд е аргументирал становището си позовавайки се на
постановките, дадени в т. 11 от ТР 6/2012 г., според които претенцията за
разноски може да бъде заявена до приключване на съдебното заседание, с което
приключва делото пред съответната инстанция.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на
контролираната инстанция, че приложените по делото документи – конкретно договор
за правна помощ от 04.04.2019г. и фактура № 84/ 04.04.2019 г. не
индивидуализират в достатъчна степен конкретното провоотношение, за което се
отнася представителството, като прочитът в обратна насока направен от
жалбоподателя е необоснован. На следващо място, липсват данни, доколкото не е
представен и приложен препис от ч.гр.дело № 20519/2019 г. по описа на СРС, дали
коментираните документи са били представени по цитираното дело, така че да се
обезпечи възможността за решаващия съд да формира еднозначен и обоснован извод
за това какви разноски са сторени в хода производството по чл. 390 и сл. от ГПК.
Що се отнася до искането за присъждане на
разноски по образуване на изп. дело № 238/2019 г. по описа на ЧСИ с рег. № 758,
настоящия съдебен състав намира същото за неоснователно.
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в исковия процес подлежат на присъждане разноските в
обезпечителното производство, а не тези в изпълнителното. По коментирания
въпрос е формирана практика на ВКС, в която се приема, че разноски, понесени в
обезпечителното производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в
хода на висящо исково производство, докато в останалата част (по налагане на допуснатите обезпечителни мерки), това са разноски по изпълнителното дело,
които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител (в този смисъл Определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I
т. о., Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I
т. о., Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I
т. о. и др.). Настоящият
съдебен състав изцяло застъпва посоченото становище, поради което
претендираните разноски от 100,80 лева не могат да бъдат присъдени, доколкото
не представляват съдебни такива по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. Отделно от
това, дори и да се приеме тезата, застъпвана от процесуалният представител на въззивника,
че за да бъдат присъдени сторените в хода на изпълнителното производство
разноски, същите следва да бъдат изрично искани пред съда и присъдени от него,
за да могат да бъдат събрани впоследствие от съдебния изпълнител, следва да се подчертае,
че представеното по делото платежно нареждане /л.61/ не представлява годно
доказателство за извършеното плащане, тъй като липсват достатъчно
индивидуализиращи данни за предмета на изпълнението, страните и основанието за
плащането.
Предвид гореизложеното, жалбата като
неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт
подлежи на потвърждаване като правилно и законосъобразно постановен.
С оглед изхода на спора претенцията за
присъждане на разноски за настоящото производство следва да бъде оставена без
уважение.
Предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл. 248 ал.
3 ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2660/ 25.02.2020г., постановено по гр.
дело № 7282 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, ХIV- ти граждански състав.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: