РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Свиленград, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200627 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Г. Р. И. с ЕГН ********** от град
**************, област Хасково, със съдебен адрес: ***************, област
Хасково, чрез адвокат Е. М., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) за налагане на
Глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с който на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 179, ал. 3, вр.чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 300 лв., както и 9 лв. – такса по
чл. 10а, ал. 2 от ЗДвП. С Жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – в противоречие с
материалноправните норми и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Претендират се от процесуалния
1
представител разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата (ЗА).
В съдебната фаза жалбоподателят, редовно призован, не се явява. С
Писмена молба-становище адвокат Е. М. излага доводите си по същество за
отмяна на обжалвания ЕФ като сочи, че нарушението е квалифицирано
неправилно. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ
(въззиваемата страна) – АПИ, редовно призовани на посочения съдебен адрес:
град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, стая № 33, не изпращат
представител. Процесуалният им представител – Старши юрисконсулт Т. Д.,
представя Писмена молба, в която подробно аргументира тезата си за
потвърждаване на ЕФ, тъй като бил издаден законосъобразно и не били
допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се
разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 13.02.2024 година в 08.42 часа в извъннаселено място, а именно: по
автомагистрала (АМ) „Марица” – А 4, при км. 89+476, на територията на
кметство Момково, което попада на територията на община Свиленград,
област Хасково, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с контролно
устройство (техническо средство) с идентификатор № 20382 (част (елемент)
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП
(т.нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и
за събиране на данни), е регистрирано и заснето движещото се в посока
намаляващ километър, пътно превозно средство (ППС) – лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел С 500 4 матик с държавен регистрационен № СВ 20 26 АЕ
2
с технически допустима максимална маса 2 750 кг, брой оси 2, екологична
категория: евро 6 – собственост на „Ий ес ауто” ЕООД и с ползвател
жалбоподателя (видно от Справката за собствеността, приложена в
преписката и Справката от Търговския регистър), за което не е заплатена
дължимата пътна такса за движение по републиканската пътна мрежа
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП - нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ
№ ********** на жалбоподателя в качеството му на ползвател на ПС. ЕФ е
изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на
Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към
последната, представляващ Приложение към посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за незаплащане на
дължимата пътна такса за движение по републиканската пътна мрежа
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, приета и съответно вписана е правна
квалификация по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за
което на основание чл. 179, ал. 3, вр.чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., както и е
посочено, че дължи 9 лв. - такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП.
Обжалваният ЕФ е редовно връчен на жалбоподателя на 02.07.2025
година, видно от отметката, направена на ЕФ, надлежно оформена - датирана
и подписана, с отбелязване, че е получен лично от лицето Г. И. (в изложения
смисъл са и данните, налични в Историята на обработка на процесното
нарушение). Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се
противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен срок
на жалбоподателя да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ.
В указания срок, жалбоподателят не плаща компенсаторната такса.
За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е
изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.
От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на
нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС. ЕФ е
съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и
по-точно две снимки, на които е видно процесното ППС. От същите се
установява, че е заснето ППС с държавен регистрационен № СВ 20 26 АЕ. От
3
приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане, идентични с
датата и часа на нарушението, както и номерът на устройството.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189ж, ал. 5
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд -
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със
събиране на пътни такси по ЗП.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения:
Спазването на принципа за пропорционалност е въпрос по приложението
на материалния закон, като в тази връзка настоящият състав на Съда съобрази
Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21.11.2024 година по дело С-
61/2023 година.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които Държавите - членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
4
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл е Решение от 17.04.2018 година, дело С-414/16, т. 68, дело С-
537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта
на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали опредЕ. санкция е в съответствие
с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида
и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за
определянето на нейния размер и това е задължение на Националния съдия.
С оглед изложеното, при съобразяване на обстоятелството наложеното
наказание противоречи ли с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999 година, следва да се има предвид и дело
С-61/2023 година, образувано по преюдициално запитване, отправено с
Определение № 113/31.01.2023 година по КАНД № 997/2022 година на
Административен съд – Хасково. В Решението на СЕС от 21.11.2024 година
по дело С-61/2023 година, Съдът е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
Глоба или Имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от
административнонаказателната отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса” с фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал.
3 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Глоба” във фиксиран
размер от 300 лв., противоречи на принципа на
пропорционалността/съразмерността. Съдът намира, че налагането на
процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява
крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия
размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с
5
правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, съгласно която норма, Държавите -
членки установяват съответен контрол и определят система от наказания,
приложими за нарушение на националните разпоредби, предприети по
настоящата Директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да
гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Следва да се посочи, че Решението на СЕС по преюдициално запитване е
задължително за всички Съдилища и учреждения в Република България. При
съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство –
Решение от 21.11.2024 година по дело C-61/2023 година на СЕС, се налага
изводът, че оспореният пред настоящата Съдебна инстанция ЕФ е издаден в
противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година относно
заплащането на такси от ППС за използване на определени инфраструктури.
Иначе казано, размерът на наложената санкция е в противоречие с чл. 9а от
Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от
законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване
на неговите особености като изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество. Абсолютната липса на
пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност
за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки
неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелство, че
независимо от налагането на административното наказание, санкционираният
правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП
в размер на 9 лв.
Воден от изложените принципни постановки Съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП противоречи на принципа
на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид
конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията
надхвърля значително дължимите от собствениците/ползвателите на ПС
такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но
6
преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава
санкционна разпоредба и наличието на административно наказание в
абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да остане
неприложена, а ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен.
В изложения смисъл са и Решение № 5193 от 20.05.2025 година,
постановено по КАНД № 466/2025 на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Цветомира Димитров, Решение № 405 от 16.01.2025
година, постановено по КАНД № 1141/2024 на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова и много други.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от ЕС
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат
право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на
друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие, сключен между Г. Р. И. и адвокат Е. М., изрично
е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва
на основание чл. 38 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
7
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице Г. Р. И., който е бил представляван по
делото от надлежно упълномощения адвокат Е. М., а оспорения от него ЕФ е
отменен от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатското възнаграждение са налице, поради което следва
да се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
Чл. 36, ал. 2 от ЗА сочи, че размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Същевременно в Решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/2022
година по описа на Съда е прието че националните съдилища не са длъжни да
прилагат Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(с ново наименование Наредба за възнаграждения за адвокатска работа), т.е.
Съдът вече не е обвързан с минималните размери на адвокатски
възнаграждения, въведени с Наредбата. Ето защо и настоящият Съд не е
обвързан с прилагането на тази Наредба. В настоящия случай като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, която е типична за
подобен род дела и е изключително ниска, с ниския размер на санкцията,
както и вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно:
изготвяне на бланкетна Жалба и процесуално представителство с изготвяне на
8
Писмена молба-становище по хода на делото, обстоятелството, че делото
приключи в едно съдебно заседание без разпит на свидетели и събиране на
допълнителни доказателства, Съдът намира, че справедлив и обоснован
размер на адвокатския хонорар е 250 лв. Съдът не намира, че хонорар в този
размер (250 лв.) е непропорционален на целта на закона.
Процесуалният представител не може да иска изменение на Решението в
частта за присъдените му разноски, тъй като не бе представен Списък на
разноските.
При този изход на делото не се дължат разноски на АНО.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 и
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ за налагане на Глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП №
**********, издаден от АПИ, с който на Г. Р. И. с ЕГН ********** от град
**************, област Хасково, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер 300 лв., както и 9 лв. – такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АПИ с адрес: град София, бул.
„Македония” № 3, за присъждане на разноски по делото.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА,
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: град София, бул.
„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е. Г. М. от Адвокатска колегия -
Разград, сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА
адвокатска защита и съдействие на Г. Р. И. по АНД № 627/2025 година по
описа на Свиленградския Районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9
10