Решение по дело №30/2020 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20202320100030
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

          гр. Тополовград, 29.10.2021 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          Тополовградският районен съд в публично заседание на единадесети май  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: А.А.

 

Като разгледа докладваното от съдия Ив.Христов гр.д. № 30 по описа за 2020  г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от И.М.В. и К.М. *** против К.Д.В., П.В.А., И.В.Д., В.Ж.Ч., В.Г.В. и К.Г.Д., с правно основание чл.270 ал.2 от ГПК - прогласяване на  нищожността на постановените съдебни решения по гр.д.№ 66/2014 г. на РС – Тополовград, а именно: Решение № 56/04.12.2014 г., с което е допусната делбата на процесните земеделски земи при квоти по 3/18 идеални части за К.Д.В. и П.В.А.; по 3/18 идеални части за И.М.В. и К.М.В.; 2/18 идеални части за И.В.Д.; 2/18 идеални части за В.Ж.Ч. и по 1/18 идеална част за В.Г.В. и К.Г.Д., Решение № 16/25.04.2017 г. на ТгРС, с което е обявен окончателния разделителен протокол на имотите; Допълнително решение № 225/05.07.2017 г. за допълване на постановеното Решение № 16/25.04.2017 г.; Решение № 44/09.11.2017 г. на ТгРС за окончателна делба на процесните имоти; Решение № 79/25.05.2015 г. по възз.гр.д.№ 137/2015 г. на ЯОС, с която е потвърдено Решение № 56/04.12.2012 г. по гр.д. № 66/2012 г. на ТгРС, както и Определение № 6/05.01.2016 г. на Върховния касационен съд на Р България по гр.д. № 5512 по описа на ВКС за 2015 г., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 79/25.05.2015 г. по гр.д. № 137/2015 г. на ЯОС.

Обстоятелствата, на които ищците основават  предявения иск са следните:

Ищците твърдят, че след смъртта на общия наследодател В.Д.В. е оставил наследници двама сина А. и М., и дъщеря К., които са починали съответно през 1994 г., 1986 г. и 1997 г. и двамата не са приели наследство, а дъщерята К. е направила отказ от наследство през 1997 г. Ищците твърдят че, факта че А.В.бил живял във фамилната къща не следва да се приема за приемане на наследството и твърдят, че и те също са живели и сега ползват същата къща. Според тях приемането и отказа от наследство не могат да се оспорят поради грешка и считат, че А.В. и К.В. никога не са били наследници и според тях е било необходимо същите да приемат наследството. Твърдят че в атакуваните от тях решения по гр.д. № 66/2014 г. на ТгРС няма представени доказателства от ищците за доброволна делба, за споразумение по делото или решение, или за висящо дело. Твърдят, че участничката в делбата К.Д.В. не е притежавала процесуална легитимация  за да участва в делбата и е представила удостоверение за наследници от Община Стара Загора на лице В.А. В., а не на общия наследодател В.Д.В. Твърдят че гр.д.№ 66/2014 г. не са били доказани задължителни изисквания, че К.Д. и П.В. са собственици на процесните наследствени земи и че имат процесуална легитимация. Твърдят, че са представили неистински документи в съда и с тях са предявили чуждо право и по този начин се е стигнало до постановяване на съдебно решение чрез документна измама. Поради това твърдят, че решенията и определението на ВКС са нищожни и могат да се оспорват безсрочно.

Поради което молят съда да прогласи нищожността на посочените по-горе решения и определения.

Ответниците – редовно призовани в срока за отговор по чл.131 от ГПК не подават такъв и не вземат становище по иска, с изключение на ответниците К.Д.В. и П.В.А., чрез пълномощника си адв.П.К. са подали отговор на исковата молба, в който оспорват иска като недопустим и неоснователен.

 

С Решение № 56/04.12.2014 г., с което е допусната делбата на процесните земеделски земи при квоти по 3/18 идеални части за К.Д.В. и П.В.А.; по 3/18 идеални части за И.М.В. и К.М.В.; 2/18 идеални части за И.В.Д.; 2/18 идеални части за В.Ж.Ч. и по 1/18 идеална част за В.Г.В. и К.Г.Д., с Решение № 79/25.05.2015 г. по възз.гр.д.№ 137/2015 г. на ЯОС, с което е потвърдено Решение № 56/04.12.2012 г. по гр.д. № 66/2012 г. на ТгРС.

С Решение № 16/25.04.2017 г. на ТгРС е обявен окончателния разделителен протокол на имотите;

С Допълнително решение № 225/05.07.2017 г. за допълване на постановеното Решение № 16/25.04.2017 г. е отказано допълване на решението по искане на ищците.

С Решение № 44/09.11.2017 г. на ТгРС е извършена окончателната делба на процесните имоти;

С Определение № 6/05.01.2016 г. на Върховния касационен съд на Р България по гр.д. № 5512 по описа на ВКС за 2015 г. не е допуснато касационно обжалване на Решение № 79/25.05.2015 г. по гр.д. № 137/2015 г. на ЯОС.

          Съдът намира, че е сезиран с иск по чл.270, ал.2 вр.чл.124 ал.1 от ГПК, поради това съдът счита, че така предявеният иск е подсъден на ТгРС.

Исковата молба има за предмет прогласяване нищожност на съдебни решения и определения на основание чл.270 ал.2 от ГПК. Нищожността на съдебното решение се обосновава с нищожност на извършената с тези решения съдебна делба. В исковата молба се твърди, че след като допуснатата с решенията съдебна делба е нищожна, то и съдебното решение е нищожно. Това становище на страната е неправилно, тъй като следва да се направи разграничение на материално правна  недействителност на извършената делба и процесуална недействителност на съдебното решение. Текста на чл.270 ал.1 и 2 от ГПК дава възможност да се прогласи нищожност на съдебното решение, когато то не отговаря на основните процесуални изисквания за неговата валидност, а те са следните:

- Решението да е постановено от незаконен състав /лице което няма съдийска правоспособност/, еднолично вместо от съдебен състав, в съдебния състав да е участвало лице, което не е било избрано от ВСС;

- Решението да е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда / делото е разгледано по реда на ГПК а то подлежи на разглеждане по друг процесуален ред/ и спора да е извън териториалната компетентност на българския съд;

- Решението да е постановено против лице, което не е подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища;

- Решението да не е изготвено в писмена форма, да не е подписано когато подписа се дължи на отказ на съдия, решението да не е разбираемо дори и чрез тълкуване;

Нищожността на съдебното решение може да се предяви по пътя на въззивното или касационно обжалване, а ако е допуснат срока за обжалване по реда на чл.270 ал.2 от ГПК – по исков ред, чрез отрицателен установителен иск или по пътя на изключващото възражение. При всички случаи обаче основанията за нищожност на съдебното решение трябва да се основава на неговата процесуална валидност, а не материалната му незаконосъобразност. Материалната незаконосъобразност на решението е основание за неговата отмяна по реда на чл.271 ал.1 от ГПК или по реда на чл.281 т.3 от ГПК, но не е основание за неговата нищожност. При положение, че в исковата молба се релевира нищожност на съдебните решения чрез материалната недействителност на извършената делба, това е достатъчно основание за отхвърляне на иска. Решението на районния съд за допускане на делбата е обжалвано от страните и е влязло в законна сила При това положение нищожност на решението може да се релевира само на основание за неговата процесуална валидност, но не и на основание за неговата материална законосъобразност.

Твърди се в исковата молба, че молбата е нищожна тъй като съдът е конституирал в процеса страна, която според ищците не е от кръга на наследниците, а освен това се твърди, че решението е нищожно тъй като съдът е присъдил на тази страна права, които тя не притежава. В делбеното производство съделителите имат качеството на задължителни другари под формата на обикновено другарство и това им качеството задължава съда да следи служебно за правилното конституиране на страните. Ако конституирания наследник не притежава права в наследствения имот това би следвало да доведе до отхвърляне на иска за делба по отношение на този наследник, но в никакъв случай няма да доведе до нищожност на делбата. При положение, че решението на районния съд е обжалвано и същото е потвърдено от Окръжен съд – Ямбол и не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила, неговата порочност не може да бъде санирана по реда на чл.270 ал.2 от ГПК.

По отношение на възражението, че съда е присъдил в полза на двамата от съделителите права, каквито те не притежават, това също не води до нищожност на делбата. При положение, че съда е допуснал грешка, това има за правна последица материална незаконосъобразност на решението, която може да бъде атакувана по реда на обжалването, респективно по чл.303 от ГПК, но не води до нищожност на делбата.

Относно другите атакувани решения и определение на ВКС, те също са влезли в сила и отговарят на всички процесуални изисквания за валидност на тези актове, а именно: всички те са постановени от законен състав, не са постановени извън пределите на правораздавателната власт на съда, постановени са против лица, които са подчинени на правораздавателната власт на българските съдилища, изготвени са в писмена форма, подписани са и са разбираеми.

Предвид на това, съдът счита, че иска за прогласяване на нищожност на атакуваните съдебни решения и определения е неоснователен, тъй като те не страдат от пороци обуславящи тяхната порочност на процесуално правно основание.

          Водим от гореизложеното, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от И.М.В. с ЕГН ********** *** и К.М.В. с ЕГН ********** *** за прогласяване на нищожността на следните решения и определения, постановени по гр.д.№ 66/2014 г. на ТгРС, както следва:

Решение № 56/04.12.2014 г. на ТгРС, с което е допусната делбата на процесните земеделски земи

Решение № 16/25.04.2017 г. на ТгРС е обявен окончателния разделителен протокол на имотите;

 Допълнително решение № 225/05.07.2017 г. на ТгРС за допълване на постановеното Решение № 16/25.04.2017 г. е отказано допълване на решението по искане на ищците.

Решение № 79/25.05.2015 г. по възз.гр.д. № 137/2015 г. на ЯОС.

Решение № 44/09.11.2017 г. на ТгРС е извършена окончателната делба на процесните имоти;

Определение № 6/05.01.2016 г. на Върховния касационен съд на Р България по гр.д. № 5512 по описа на ВКС за 2015 г. не е допуснато касационно обжалване на Решение № 79/25.05.2015 г. по гр.д. № 137/2015 г. на ЯОС.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: