Решение по дело №443/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 316
Дата: 5 ноември 2024 г. (в сила от 5 ноември 2024 г.)
Съдия: Мария Янева Блецова Калцова
Дело: 20242200500443
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. С., 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500443 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.Г., пълномощник на
„Дженерали Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“ Княз Ал.Дондуков“, № 68 против решение № 542/20.06.2024 г. по гр.д.
№ 838/2024г. на Районен съд – С., с което въззивникът е бил осъден да заплати
на К. Т. К. с ЕГН-********** от гр.С., ул.“Р.к. **, 889.00лева, представляваща
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за имуществени вреди
от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху нея, считано от
09.02.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 750.00лева,
представляваща разноски по делото.

Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Посочва, че съдът е постановил съдебния си акт при допуснати съществени
процесуални доказателства. На първо място неправилно той не бил събрал
1
исканите от страната допълнителни доказателства по реда на чл.192 от ГПК
не бил изискал от трето лице – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД информация
дали при него е заведена щета предхождаща процесната по време относно
настъпили увреждания по процесния автомобил от друго ПТП. Това се било
отразило на заключението на ВЛ изготвило авто – техническата експертиза.
Не всички щети били настъпили от процесното ПТП. На второ място страната
посочва, че неправилно съдът не бил допуснал извършването на повторна
авто- техническа експертиза. От снимковия материал извършен при
първоначалния оглед на автомобилите се установявали щети единствено по
автомобила на ищеца, но не и такива по автомобила на застрахованото лице,
което свидетелствало, че щетите по автомобила на ищеца не са следствие на
удара в застрахования от ответника автомобил. На следващо място страната
счита, че изготвената от ВЛ оценителна експертиза не е правилна. ВЛ не било
извършило задълбочен анализ на пазара.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. Процесуалният
му представител юриск.Г. в писмено становище заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се
представлява.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 01.07.2024г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 15.07.2024г. е
била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
2
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред РС е бил предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса
на застраховането.
За да бъде уважен искът следва да се установи, че на ищеца са били
причинени щети от лице, което е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество и че е налице причинно – следствена
връзка между настъпилото ПТП и причинените щети.
Няма спор между страните, че на 03.12.2023г., в гр.С. ищецът е
управлявал собствения си автомобил „Фолксваген“, с ДКН *** и е бил ударен
от л.а. управляван от св.Р. – „С.“, с ДКН ***. Няма спор и относно
обстоятелството, че към този момент св.Р. е била сключила валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Спорен е бил
въпросът дали щетите, които са претендирани от ищеца са били причинени в
това ПТП. Основен аргумент изтъкван от ответника е бил, че по автомобила
на св.Р. не са били открити следи от удара. Че удар е бил осъществен
свидетелстват, както свидетелите Р. – пряк участник и св.В. – помогнал при
съставянето на двустранния протокол, така и обективни данни – изместване на
бронята на л.а. „С.“ и следи от черна боя и напуквания на лака по бронята на
автомобила на ищеца. Следите от удара са били на височината на предната
броня на св.Р., която била и най – силно подсилената част от автомобила и. В
изготвената САТЕ, ВЛ подробно е анализирало находките по автомобилите,
техническите данни на автомобилите и получените щети – вид,
местонахождение. ВЛ е категорично в заключението си, че щетите по
автомобила са причинени от сблъсъка му с автомобила на св.Р. и че е налице
причинно – следствена връзка между настъпилия сблъсък и появата на
щетите. Размерът на щетите също е установен от ВЛ.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки
на състава по чл. 45 от ЗЗД за непозволено увреждане и че
ответникът/въззивник следва да се ангажира с отговорността по сключената
от него и св.Р. застраховка „Гражданска отговорност“ като бъде осъден да
заплати установените по автомобила на ищеца щети.
3
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е представила доказателства за извършени
разноски за въззивната фаза на производството, поради което въпреки изхода
на делото такива не и се присъждат.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 542/20.06.2024 г. по гр.д. № 838/2024г. на
С.ския районен съд.


Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4