Р Е Ш Е Н И Е
№ 324
гр. Русе, 07.12.2023 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенският
административен съд,
в публичното заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурор ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 474 по описа за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова
молба на И.Т.Г., с настоящ адрес ***, действащ чрез пълномощника си – адв. С.Е.
от ШАК, насочена срещу Агенция за
социално подпомагане (АСП), гр. София. С исковата молба са предявени обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 01.01.2015
г. до подаване на исковата молба и лихви върху главницата в размер на
33 343,55 лева за периода 01.01.2015 г. до подаване на исковата молба,
както законна лихва върху главницата от 50 000 лева (15 000 лева), считано
от деня, следващ датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В исковата молба и в допълненията към
нея претенцията си ищецът обосновава, че неимуществените вреди се претендират от
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на АСП.
Ответникът по иска –
Агенция за социално подпомагане, гр. София, представлявана от Изпълнителния
директор, представляван в процеса от старши юрисконсулт Б. Б., надлежно
упълномощен, счита заявеният иск от Г. за неоснователен, поради което иска
неговото отхвърляне по съображения изложени в писмените отговори (л. 229-232 І
том), (л. 263 -266 том ІІ) (л. 270 -274) и писмени бележки. Изразява становище
за прекомерност на цената на иска. В съдебно
заседание поддържа вече изложената защитна теза и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Представя списък на разноските. Представя подробни
писмени бележки.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Русе изразява становище, че предевеният иск е неоснователен, тъй
като не са налице трите кумулативно дадените предпоставки за основателността на
иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предлага да се отхвърли иска като
неоснователен.
С оглед предпоставките за
процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен
състав намира, че исковата молба е процесуално допустима, а като ответник е
посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чиито акт, действия и
бездействия са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК, поради което
исковата молба е процесуално допустима.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
След пълен анализ на събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът
И.Т.Г. е баща на непълнолетното дете Т. И. Г..
С
решение по гр.д. № 17069/2013 г. сключения между ищеца и В. М. Ш. брак е прекратен с влязло в сила решение №
3520 от 04.07.2014 г., по описа на РС Варна. По делото е постигнато
споразумение по чл. 51 от СК, като родителските права спрямо роденото от брака
им дете Т. И. Г. са предоставени за упражняване на майката В. Ш., а на бащата
на детето бил определен режим на лични отношения. Още след раздялата им през
2014 г., се породил родителски конфликт,
свързан с изпълнението на личния режим на контактите между бащата и детето, тъй
като Ш. сключва друг брак със лицето С.Ш., от който брак през 2015 г. се ражда детето
Р.С.Ш..
По силата на влязло в сила Решение №645/14.05.2016 г. постановено по в.гр.д. № 185/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна на ищеца е определен режим на лични отношения между него и детето, с който му се дава възможност да вижда и взема детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18,00 часа в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятната учебна ваканция на детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, втората половина на пролетната ваканция на детето от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния ден от срока, всяка четна година от 10.00 ч. на 21- ви декември до 18.00 часа на 26-ти декември с преспиване; всяка нечетна година от 17.00 часа на 27 декември до 18.00 часа на 03 януари; всяка четна година на рождения ден на детето от 13.00 часа до 19.00 часа, всяка нечетна година - денят след рождения ден от 13.00 часа до 19 часа; на рождения ден на бащата от 10.00 часа до 19.00 часа, когато не съвпада с обичайния режим; възможност да общува с детето чрез осигурена от майката телефонна или скайп - връзка, два пъти в седмицата между 19.00 и 20.00 часа.
С разпореждане на съда по гр. дело №
17069/2013 г. по описа на Районен съд – Варна на отдел за „Закрила на детето“
към Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна е указано да изготви социален
доклад по отношение на детето Т. И. Г.. Служителите
на отдел „Закрила на детето“ гр.Варна са започнали работа по случая на детето Т.
по повод подадено заявление и потърсено съдействие от страна на майката на малолетния,
В. М. Г. с вх. № ЗД94ВВ/0159/11.11.2013 г. до директора на дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Варна. На 13.11.2013 г. бащата на детето, И.Т.Г., също
депозира молба до директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна с вх.
№ ЗД-94ИИ/0151/13.11.2013 г., с мотив да бъде подкрепен в усилията си, да
преодолее трудностите при решаване на възникналия спор по между им. Служителите
на АСП започнали работа по случая на детето Т. И. Г. през м. ноември 2013 г.,
след подадените заявления и от двамата родители за потърсено съдействие от
тяхна страна за преодоляване трудностите при решаване на споровете между
двамата по повод отглеждането и възпитанието на сина им. След извършено
социално проучване, спрямо детето била предприета мярка за закрила в семейна среда,
като родителите и детето били насочени към ползване на социална услуга
предлагана от Превантивен център „Младост” на община Варна, Дирекция
„Превенции”, а в последствие семейството
е насочено с Направление № ЗД-Вн-15/0064
от месец февруари 2014 г. издадено от ДСП - Варна, за ползване на социални услуги в общността,
предоставяни от Център за обществена подкрепа на община Варна, ул. ”Г. С.
Раковски” №62. В този период действията на
отдел закрила на детето били насочени към оказване на подкрепа на
родителите на Т., чрез консултации с екип от специалисти /психолог, социален
работник/ с цел преодоляване на нарушената комуникация помежду им. В хода на
работата през периода 2013г. — 2015г., се установило, че взаимоотношенията
между родителите са били дисфункционални. Комуникацията между Ш. и Г. била
ограничена, придружена с упреци един към друг. Двамата рядко общували по между
си, а в определени ситуации предавали съобщения един на друг и чрез детето Т..
След раздялата между майката и бащата на Т. през 2014г., се породил родителски
конфликт, свързан с изпълнението на личния режим на детето с Г.. С оглед на
изложеното, предаването на детето при изпълнението на личния контакт с бащата е
започнало да се осъществява чрез трето лице, упълномощено от В. Ш.. Независимо
от така взетото решение, конфликта между родителите е ескалирал. Със Заповед за
защита №32/21.03.2014г., на г-н Г. били наложени мерки по чл.5, ал. 1, т. 1 и
т. З от ЗЗДН. Заповедта е изтекла на 21.12.2014 г. С Решение от м.юни 2014 г.,
постановено по въззивно гр.д.№741/2014г. на Ш. също била наложена мярка на осн.
чл. 5, ал. I, т. 1 от ЗЗДН - да се въздържа от упражняване на насилие спрямо И.Г..
През м.май 2015г., след възникнал за
пореден път конфликт в присъствието на детето, Ш. отново подала молба до съда.
С Определение N 7107/10.06.2015г.,
е издадена Заповед за незабавна защита, с която на бащата са наложени за втори
път мерки на осн. чл.5, ал.1, т.1 и т.З от ЗЗДН. С Решение на ВРС от 13.10.2016г.,
молбата на Ш. е отхвърлена като неоснователна. Същото е потвърдено и с Peшение на ВОС от 08.01.2016г. С административен акт №
ЗД-ЗД-Вн-15/0408/10.06.2015 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Варна, родителите и детето са
насочени за втори път да ползват социални услуги, предоставяни от Фамилен център
гр. Варна, ул."Мир" №18. Родителите не се възползват от
предоставената им възможност, като възпрепятстват и детето да получи подкрепа
чрез работа с екип от специалисти.
През
м.юни 2015г., въз основа на молба, подадена от И.Г. е образувано гр.д.№ 6859 по
описа на ВРС, с искане за постановяване на мерки за защита срещу С.Ш. - съпруг
на майката. Молбата на бащата е отхвърлена. Междувременно, И.Г. завежда дело и
за промяна на родителските права. С Решение от м.ноември 2015г. по гр.д. №516
по описа на ВРС, съдът допуснал промяна, като родителските права са
предоставени за упражняване на бащата И.Г., а на майката е определен режим на
контакт. Ш. обжалвала съдебния акт и с решение на ВОС от м.май 2016г., е
отменено решение №4500 на ВРС, като родителските права са предоставени за
упражняване отново на В. Ш., а на бащата е определен режим на контакт. На
родителите е дадена препоръка да ползват помощта на фамилен терапевт, като ОЗД
има ангажимент да осъществява контрол по изпълнението на препоръката. До
м.октомври 2016г., Ш. и ищецът Г. не предприемат конкретни действия за избор на
специалист и включване в терапевтична програма. Със Заповед №0301-ЗДЗД-41
63/14.10.2016г., на директора на Дирекция „Социално подпомагане" Варна, Т.
и родителите му са насочени да ползват социална услуга предоставяна от ЦОП. Въз
основа на жалба подадена от Ш., административния акт е отменен с Решение
№03-РД06-0004/08.11.2016г. В началото на 2017 г., родителският конфликт ескалира
за пореден път по време на изпълнението на режима на личен контакт между детето
и бащата. В резултат на това, В. Ш. подава две искови молби за налагане на
мерки по ЗЗДН срещу бащата И.Г.. Със Заповед № ЗД-Д-В-071 /02.03.2017г., на
директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, родителите и
детето са насочени да ползват услугата: "Семейно консултиране и подкрепа.
Превенция на ПАС синдром", предоставяна от ЦОП -
ул."Г.С.Раковски" №62.
След
връчване на административния акт, ищецът започва да провежда консултации със
специалист. Същият на 04.07.2017 г. в заявление до директора на ДСП гр. Варна
пожелава да преустанови ползването на предоставяната му социална услуга „Консултиране
на родители по превенция на риска от развитие на Синдром на родителско
отчуждение“, като желае работата с него да продължи към ЦОП на територията на гр.
Бяла, обл. Русе, тъй като живее там. Същият е консултиран и е насочен да подаде
заявление за ползване на подходяща социална услуга там. Г. подава заявление за
ползване на СУ в ОЗД към ДСП Русе на 29.07.2017 г. Проведена е екипна среща на
21.09.2017 г. в Център за обществена подкрепа към Комплекс за социални услуги
за деца и семейства – Русе, като е взето решение на Г. да бъде предоставяна СУ.
Ш. за пореден път не се възползва от предоставената й възможност, като не
допуска и с детето да се работи. Издадено е Предписание №П/Д-В-003/23.03.2017г.,
с което на Ш. е указано да съдейства на служителите на ОЗД, като започне да
ползва социалната ycлуга. Майката обжалва административния акт
на директора на ДСП - Варна. С Решение №03-РД06-001 7/24.04.2017г., на
директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Варна, е
потвърдено издаденото предписание. На 21.04.2017г., във връзка с образуваното
изпълнително дело, е проведена среща в СНС с участието на съдебен изпълнител, В.
Ш., детето Т. и С.Ш.. Взето е решение, телефонните разговори между момчето и
баща му постановени с решение на ОС- Варна, да се провеждат в защитена среда, в
присъствието на социален работник, в сградата на ОЗД. От 02.05.2017г., започва
провеждането на телефонните разговори съгласно взетото решение при съдебен
изпълнител.
С
Решение №699/05.05.2017г. на Окръжен съд - Варна по гр.д.№ (В)539/2017г., на
бащата са наложени мерки по чл.5, ал. 1, т. 1 и т.З от ЗЗДН за период от 12
месеца. В мотивите си съдът е посочил, че са доказани действия на домашно
насилие извършени от И.Г., които имат за последица накърняване на
психологическото и емоционално състояние на детето. Въз основа на подадено заявление
от Ш., с административен акт на директора на Дирекция "Социално подпомагане“
Варна, детето Т. е насочено да ползва услугата - опосредстване контакта
между родител – дете, въз основа на Решение на Окръжен съд - Варна, предоставяна
от ЦОП – ул. Г.С.Раковски" №62. На 17.05.2017 г. постъпва устен
сигнал от И.Г., с който информира служителите, че детето отказва да разговаря с
него по телефона. Счита, че над детето се оказва психологически натиск от
страна на сем. Ш., поради което момчето не желае да разговаря с него. Уточнява,
че в експертизата изготвена през 2015 г. за нуждите на съда, вещите лица са
установили лека форма на синдром на родителско отчуждение. От извършеното
наблюдение върху комуникацията между ищеца и детето Т. от страна на служители
от ОЗД и ЦОП, се установило, че темите, които обсъжда бащата с момчето
предизвикват тревожност у него и водят до появата на негативни емоции. На
11.05.2017г., при проведен телефонен разговор, на Г. са разяснени параметрите
на предоставяната услуга и времевата рамка на провеждания телефонен разговор.
Уведомен е относно негативните преживявания на детето, както и темите, които ги
предизвикват. Консултиран е да не разговаря със сина си за майка му,
взаимоотношенията между тях, както и тези с членовете от разширения семеен
кръг, да избягва разговори, неподходящи за възрастта и степента на развитие на
детето Т.. На 26.05.2017 год. на Г. също били издадени задължителни
предписания. В отговор на подадени заявления от ищеца от Дирекция СП –Варна му
е изпратен отговор (л. 830 от т.ІV), с който го информират, че исканата от него
документация няма характер на обществена такава, поради което не могат да му я
предоставят, както и му напомнят, че с административен акт на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, от 02.05.2017 г. детето и родителите
са насочени да ползват услугата „опосредстване на контакта между детето Т. Г. и
баща му И.Г.“ за срок от 12 месеца, въз основа на съдебно решение на Окръжен
съд гр. Варна, като решението на съда му е изпратено.
На
05.02.2018 год. за пореден път между двамата родители възникна противоречие по
отношение осъществяването на контакти баща - дете. Родителите на момчето правят
различен прочит на решение № 699 от 05.05.2017 г., по въззивно гражданско дело №
539/2017 г., по описа на Окръжен съд - град Варна. Позициите на В. М. Ш. и И.Т.Г.
се разминават, тъй като двамата спорят за началната дата, от която следва да се
считат наложени ограничителните мерки на бащата, съответно кога
тe изтичат през месец
февруари или май 2018 год. По посочените противоречия ВОС се произнася, като
постановява, че началната дата на мярката по ЗЗДН по чл.5. ал.1 т.З е
01.02.2017 год. Издадени са социален доклад на ЦОП от 21.02.2018 г. за
предоставяне на социална услуга "Опосредстване на контакта между детето Т.
и баща му И.Г.", социален доклад на
ЦОП от 12.03.2018 г. за предоставяне на социална услуга "Консултиране на
деца и родители по превенция на риска от родителско отчуждение", като в
тях са направени изводи и препоръки за работата с детето Т..
След 10.08.2018 год. детето Т.
посещава ЦОП Варна, само за да заяви отказа си да говори по телефон с баща си.
Ефектът на предоставяната услуга не се припокрива с поставените цели и дейности
в индивидуалния план на детето. По време на някои от посещенията си момчето е
напрегнато, ядосано, гневно и нетърпеливо да си тръгне. Често отказва да влезе
в стаята за провеждане на разговори. Т. не посочва конкретни причини за отказа
си и повтаря идентични реплики докато си тръгне от ЦОП. С направление от
30.03.2018 год. Ш. и сина й били насочени към ЦОП "Усмивка" гp.
Варна, но на 16.05.2019
г.
от страна на услугата
постъпило писмо, в което същите съобщавали, че са изчерпали ресурса си за
работа с момчето, както и с молба направление да бъде пренасочено. След
подадено заявление с вх. № CЛ/D-B/262-173 от 05.10.2018 год. от страна на Ш.
се издава ново направление детето и семейството да бъде подкрепено от Център за
обществена подкрепа "Бъдеще за децата на Аспарухово" -
ул."Народни будители" №5 в гp. Варна.
През
месец август на 2018 год. родителският конфликт ескалирал за пореден път. От
страна на двамата родители били инициирани производства по ЗЗДН. Съгласно
решение с № 4718 от 21.11.2018 год. на ВРС по гр. дело № 14286/2018 г. Ш. се
задължава да се въздържа oт домашно насилие спрямо Т. на осн. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. Съгласно решение
с № 4761 or 22.11.2018
г. на ВРС по гр.д. № 13492/ 2018 год. ищецът Г. се задължава да се въздържа от
домашно насилие спрямо Т. на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
Родителите
са насочвани към социални услуги с цел подкрепа, чрез консултиране за приемане
на житейската им ситуация.
Родителите
са водили повече от десет дела по Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/. Бащата
е ограничаван многократно от възможността да приближава детето си и жилището на
майката, по съдебен ред, както следва: С Решение №399/17.03.2014 г. по в. гр.
д. №360/2014 г. на ВОС, задължава И.Т.Г.,
да се въздържа от домашна насилие спрямо В. М. Г. и малолетното дете Т. И. Г.,
отстранява Г. от обитаваното семейно жилище и забранява на същия да се
приближава на разстояние по малко от 50 м. от В. М. Г. и детето Т. Г. за срок
от 9 месеца; С Решение №699/05.05.2017 г. по в. гр. д. №539/2017 г. на ВОС, /изменя решение №378/01.02.2017 г. постановено по гр.
д. №12087/2016 г. на ВРС и задължава И. Т.Г., да се въздържа от домашна насилие
спрямо В. М. Ш. и малолетното дете Т. И. Г. и забранява на И. Т. Г. да се
приближава на разстояние по малко от 50 м. от В. М. Г. и д. Т.И.Г. за срок от
12 месеца; С Решение №737/17.06.2020 г. по в. гр. д. №685/2020 г. на ВОС, /изменя решение №385/27.01.2020 г. постановено по гр.
д. №20605/2019 г. на ВРС/ и задължава И. Т.Г., да се въздържа от домашна
насилие спрямо В. М. Ш. и малолетното дете Т. И. Г. и забранява
на И. Т. Г. да се приближава на разстояние по малко от 50 м. от В. М. Г.
и детето Т. И. Г. за срок от 12 месеца и с Решение №1770/22.11.2021 г. по гр. д. №113683/2021 г. на ВРС, задължава И.Т.Г.,
да се въздържа от домашно насилие спрямо В. М. Ш. и малолетното дете Т. И. Г.
и забранява на И. Т.Г. да се приближава
на разстояние по малко от 50 м. от В. М. Ш. и детето Т. И. Г. за срок от 4
месеца, потвърдено с Решение №289/09.03.2022 г. на ВОС по в. гр. д.
№2022310050123. В последното решение бащата И.Г. е задължен да се въздържа от
домашно насилие спрямо детето си Т. И. Г., както и му се забранява да го
доближава на по-малко от 50 метра за срок от 4 месеца. След
наложените съдебни забрани на бащата да приближава детето по ЗЗДН, от
служителите на АСП е извършена социална работа с родителите, изразяваща се множество
консултации, социални доклади, индивидуални оценки на потребностите, планове за
действие, мерки за закрила в семейна среда, социални доклади, планове за
действие и насочване на родителите и детето с направления, заповеди по чл. 20,
ал. 4 от ППЗЗД за ползване на краткосрочни и дългосрочни социални услуги в
общността предлагани от община Варна и община Русе, като са издавани
задължителни предписания по чл. 18, ал. 4 от ППЗДД, което се установява от приложените
по настоящото дело писмени доказателства.
По всеки един от получените сигнали от бащата за детето Т. е извършено
социално проучване, индивидуална оценка на потребностите на детето, изготвени
са социални доклади и при необходимост са насочвани към ползване на подходящи
социални услуги, които се предлагат и управляват от общината по местоживеене на
родителите, в конкретния случай община Варна и община Русе.
Работа по случая с детето Т. Г. през
месец юни 2020 г. била разпределена на ДСП – Вълчи дол, обл. Варна, по
изключение, като промяната била продиктувана поради тежки затруднения в работата по случая, липсата на
положителни резултати, професионално прегаряне и конфликт между Г. и
служителите на ДСП – Варна. Изборът на ДСП – Вълчи дол бил съгласуван и по
предложение на РДСП – Варна. ДСП – Варна е
уведомила родителите на детето Т. И.Г. с писмо изх. № СЛ/Д-В/262-287/02.07.2020
г., че ще предприеме действия за прехвърляне работата по случая на детето Т. И.
Г. на ДСП – Вълчи дол. ДСП – Вълчи дол,
работи по случая на детето в периода от 15.07.2020 г. до 05.10.2021 г.
За
запазване на психо-емоционалното състояние на детето от влошените
взаимоотношения при осъществяване на режима на лични отношения, родителите са
насочени към социална услуга „Контактен център“ в ЦОП „Бъдеще за децата на
Аспарухово“ – Варна, като и двамата родители са сключили договори с центъра за
ползването на предложената им социална услуга за предаване и приемане на детето
по време на режима на лични отношения, чрез социален работник, без да има пряк
контакт между родителите. На родителите са издавани задължителни предписания по
чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД, поради несъдействие или неизпълнение от тяхна страна на
предприетите мерки за закрила на детето. Съгласно
доклад изх. № 249 от 07.05.2021 г. от социален работник към ОЗД – Русе, по
повод на непрекъснатите съдебни дела по различни поводи и периодичното лишаване
от срещи на бащата със сина си, заради ограничителни заповеди, тъй като
изтеклия срок на 27.01.2021 г. по ЗЗДН на седмата забрана на Г. да доближава
сина си, възобновява контактите му с Т.. Родителят е насочен с направление на
ДСП – Русе към трета социална услуга в ЦОП с цел: “Оказване на психологическа
помощ и подкрепа в общуването между детето и неговия баща“ и за зачитане
правото на Т., да поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата си
родители, както е определено от съда. С Г. е сключен договор за предоставяне на
социалната услуга на 29.01.2021 г. като по случая е определен
мултидисциплинарен екип. От протокол от конферентна връзка, проведена на
26.05.2021 г. в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Вълчи дол във връзка с прегледа на плана за действие и изготвяне на нов
план за действие по случая на детето Т. И. Г., става ясно, че след изтичане на
ограничителната заповед по ЗЗДН, детето и майката били насочени към ЦОП „Бъдеще
за децата на Аспарухово“, за да ползват социалните услуги на психолог за
справяне със ситуацията, като при нужда да се ползват и услугите на „Контактния
център“.
За процесния период, сочен от ищеца,
детето и родителите последователно са насочвани със заповеди и направления да
ползват 14 броя социални услуги, предоставени от община Варна и община Русе, както следва: на 10.06.2015 г. към „Фамилен център –
Варна“, ул. „Мир“ №18; на 14.10.2016 г. към „ЦОП – Варна“ за работа с психолог
за предоставяне на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа. Превенция
от ПАС синдром“ – за срок от 12 месеца.; на 02.03.2017 г. към ЦОП – Варна, за ползване на социална
услуга - „Семейно консултиране и подкрепа. Превенция на ПАС синдром“ със срок
от 12 месеца; на 02.05.2017 г. към ЦОП – Варна за ползване на социална услуга
„Опосредстване на контакта баща - дете“ със срок от 12 месеца; на 30.03.2018 г.
към ЦОП – „Усмивка“ – Варна „Преодоляване на родителското отчуждение“ и „Психолог“
със срок от 12 месеца; на 22.11.2018 г. към ЦОП – „Бъдеще на децата от
Аспарухово“ за ползване на социална услуга - „Психологически консултации на
деца и родители. Превенция на синдром на родителско отчуждение“ със срок от 12
месеца; на 11.02.2020 г. към ЦОП – „Усмивка“ - Варна за ползване на социална
услуга „Работа с психолог. Превенция на синдром на родителско
отчуждение“ със срок от 12 месеца; на 10.11.2020 г. към ЦОП - Варна за ползване
на социална услуга „Психолог“ със срок от 6 месеца; на 22.02.2021 г. към ЦОП - „Бъдеще на децата
от Аспарухово“ - Варна за ползване на социална услуга за работа със специалисти
с цел изследване на синдром на родителско отчуждение на детето при нужда и
„Контактен център“ и със срок от 12 месеца; на 24.11.2021 г. към ЦОП –
„Усмивка“ - Варна за ползване на социална услуга - „Съдействие подпомагане и услуги в семейна
среда“ със срок 12 месеца. Бащата е насочван както следва: на 07.09.2017 г. ЦОП
– Русе за ползване на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ за срок от 3 месеца; на 23.02.2018 г. към ЦОП
– Русе за ползване на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ за срок
от 6 месеца; на 26.01.2021 г. към ЦОП – Русе за ползване на социална услуга
„Семейно консултиране и подкрепа“ за срок от 12 месеца.
По делото е назначена и приета
комплексна експертиза с вещи лица психолог и психиатър, които да отговорят на въпросите:
1.Налице ли е у детето Т. И. Г. синдром на родителско отчуждение спрямо баща му
И.Т.Г.? и 2.Н алице ли е „реалистично отчуждение“ на детето към неговия баща,
след като е било свидетел и жертва на поредица от актове на домашно насилие от
страна на баща си и реалистичното отчуждение към този родител и възникналите
затруднения при общуването между баща и син може ли да бъде в следствие на
извършените актове на домашно насилие от страна на бащата спрямо Т., отразени в
посочените в определението за назначаване на експертизата съдебни актове. И в
експертното заключение, и в съдебно заседание вещите лица установяват, че
наличието на синдром на родителското отчуждение предполага родител, наречен
отчуждаващ, който създава, провокира у детето негативно отношение към другия
родител, наречен отчужден. В конкретния случай, към момента на експертизирането
на детето Т., няма данни майката да е влязла в ролята на отчуждаващ родител,
респективно бащата да е отчужден. Налице е липса на близка емоционална връзка
между баща и син, дистанцираност и отчуждение, но не „родителско отчуждение“,
тъй като при последното винаги има отчуждаващ и отчужден родител. Според
психолога, отчуждението се дължи на продължилата във времето невъзможност Т. да
общува с баща си в резултат на постановените съдебни актове. Това не е повлияло
на психиката на детето, тя е съхранена, без психотравмени поражения, но е
оказало влияние върху емоционалната връзка и доверието между детето и баща му.
Към настоящия момент от страна на Т. се наблюдава стремеж към разбирателство с
баща му, двамата общуват често и имат общ интерес – футбола.
Съдът намира, че в експертното
заключение са дадени пълни и обосновани отговори на поставените въпроси, изготвено е компетентно и го кредитира
изцяло.
При така изложените фактически данни, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове за осъждане на ответника Агенция за социално
подпомагане да заплати на ищеца обезщетение в размер на 50 000 лева за
претърпени неимуществени вреди в периода 01.01.2015г. до датата на подаване на
исковата молба – 26.07.2021г. и лихви върху главницата в размер на
33 343.55 лева за същия период, както и законна лихва върху главницата,
считано от деня, следващ датата на подаване на исковата молба, като
неимуществените вреди. Последните /след многократни уточнения/се
изразяват в „невъзможност за регулярно осъществяване на срещите си с детето Т.,
съобразно режима на личните контакти между двама им; отключване на СРО у детето
спрямо неговия баща и задълбочаване на проблема, в следствие на което Т. се
държи студено и отчуждено към своя баща; затруднения при общуването между баща
и син; възпрепятстване на активното участие на бащата във възпитанието и
отглеждане на сина му; недопускане до вземане на решения за обучение на Т., за
участието му в различни спортни занимания; възможността да изпълнява своята
бащина роля в ежедневието, развитието, порастването и изобщо живота на Т.;
претърпени душевни страдания от факта, че целенасочено майката на детето,
подпомагана от бездействието и неефективната работа от страна на АСП, се опитва
да заличи бащината му фигура и да прекъсне всякаква връзка между баща и син“.
Така очертаните вреди съдът прима като негативни изживявания във връзка с
невъзможността на ищеца да упражнява активно и пълноценно родителството си и да
получава привързаността и доверието на сина си.
Вредите са резултат от действия и бездействия
на органите на ответника, изразяващи се в:
1.Въпреки, че органите на АСП са имали данни, видно
от представена по гр. дело 516/15 г. КСППЕ и впоследствие от изготвена по гр.
дело 3681/2018 г. по описа на Районен съд – Варна КСППЕ, за това, че детето Т.
страда от синдром на родителско отчуждение (СРО) в лека форма, не са предприели действия и не са работили
с детето Т. И. Г., съгласно указанията, дадени в Методическо указание за работа
по случай на деца в риск от родителско отчуждение.
2.Органите на АСП са били необективни в работата си и при изготвяне на докладите по водени съдебни производства,
а именно молба от ДСП-ВАРНА по гр. дело № 20605/2019 г. на Районен съд – Варна
(с цитати от молбата), както и Възражение с Изх. № 0301-11-00-0629/02.03.2020
г. от директора на ДСП – ВАРНА, депозирано до ОС – ВАРНА по повод жалбата на И.Г.
против Решение № 385/27.01.2020 г. по гр. дело № 20605/19 г. на Районен съд –
Варна.
3. ДСП-Варна е бездействала и не е уведомила съда по гр. дело № 20203100503133/2020 г.
по описа на ОС-Варна и ДСП - Вълчи дол, че ДСП – Вълчи дол като дирекция, която
е поела случая на детето Т. Г., следва да участва в съдебното производство.
Предявените искове за неимуществени вреди са с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Исковата претенция е насочена срещу Агенция за социално
подпомагане – гр. София, същата е надлежен ответник, съгласно чл. 2, ал. 3 от
Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, като се твърди
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица и органи на Агенцията.
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на АПК (арг. чл. 1, ал.
2 от ЗОДОВ). В чл. 204 от АПК са уредени предпоставките за допустимост на иска.
По силата на тази разпоредба искът може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред (ал. 1) или заедно с оспорването на
административния акт до приключване на първото заседание по делото (ал. 2).
Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт,
незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът
за обезщетение (ал. 3), а съгласно ал. 4 на същата норма, незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. В последните две хипотези не се поставя като условие за
допустимост на иска предявяване на самостоятелно искане за установяване
незаконосъобразността на сочения за нищожен административен акт и на
действията/бездействията на администрацията.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени
или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да
са отменени по съответния ред; 2/. реална, пряка и непосредствена вреда от
такъв административен акт, респ. действието или бездействието; 3/. причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилата вреда.
Съгласно
чл. 204, ал.4 от АПК при предявен иск за обезщетение на вреди от
незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност, незаконосъобразността на
действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът
за обезщетението. Под незаконосъобразни действия или бездействия законът
разбира фактически такива. В случая претенцията е за обезвреда от незаконосъобразни
бездействия/действия на длъжностни лица от териториални структури в Агенцията
за социално подпомагане. Агенцията за социално подпомагане е орган, създаден по
силата на специален закон – чл.5, ал.2 ЗСП, на който орган и чрез съответните
му териториални поделения са възложени властнически правомощия на орган за
провеждане на държавна политика за закрила на детето – чл.6, т.2 ЗЗДет. При
изпълнение на тези си правомощия длъжностните лица от системата осъществяват
административна дейност. Единствено при наличието на фактическо действие,
респективно бездействие при осъществяване на законоустановените правомощия на
орган за защита на детето, съдът е оправомощен да прецени законосъобразността
му в производство по иск за обезщетение по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В настоящето дело, с оглед на
наведените от ищеца твърдения, същият следва да докаже наличието на
незаконосъобразно бездействие/действие на административен орган или длъжностно
лице от структурата на ответника, извършено при или по повод изпълнение на
административна дейност, претърпяна реална пряка и непосредствена вреда от това
незаконосъобразно действие, както и причинната връзка между претърпяната вреда
и незаконосъобразното бездействие. При липса на някой от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде
доказано от ищцата, с оглед разпределението на доказателствената тежест.
1.По отношение на твърдението, че въпреки,
че органите на АСП са имали данни, че детето Т. страда от синдром на родителско
отчуждение (СРО) в лека форма, не са предприели действия и не са работили с
него, съгласно указанията, дадени в Методическо указание за работа по случай на
деца в риск от родителско отчуждение. Съдът квалифицира твърденията като незаконосъобразни
фактически бездействия.
Информация за наличие на СРО за първи
път се появява през 2015г., във връзка с приета експертиза по гр.д.№516/2015г.
на Варненски районен съд. С решението по това дело съдът е предоставил
упражняването на родителските права над детето на ищеца. В постановеното по
реда на въззивното обжалване решение №645/14.05.2016г. по в.гр.д.№185/2016г. на
Варненски окръжен съд /с което е отменено решението на районния съд и е изменен
режима на лични отношения на детето с бащата/ е прието, че експертизата в
частта, в която приема наличие на лек синдром на родителско отчуждение е
базирано на данни, които не са събрани по предвидения процесуален ред и тяхната
достоверност не е потвърдена. Доколкото съдът, в производството пред който е
събрано конкретното доказателство /в случая експертиза/, е този, който се
произнася по кредитирането му, а видно от мотивите в цитираното решение, ВОС не
се е доверил на заключението в частта му за наличие на СРО, настоящият съд
приема, че данните за наличие на родителско отчуждение към 2015г. не са
безспорни.
Независимо от това, от този момент детето
и родителите последователно са насочвани със заповеди и направления да ползват 14
броя социални услуги, предоставени от община Варна и община Русе, включително и за превенция на
СРО, както следва: на 10.06.2015 г. към
„Фамилен център – Варна“, ул. „Мир“ №18; на 14.10.2016 г. към „ЦОП – Варна“ за
работа с психолог за предоставяне на социална услуга „Семейно консултиране и
подкрепа. Превенция от ПАС синдром“ – за срок от 12 месеца.; на 02.03.2017
г. към ЦОП – Варна, за ползване на
социална услуга - „Семейно консултиране и подкрепа. Превенция на ПАС синдром“
със срок от 12 месеца; на 02.05.2017 г. към ЦОП – Варна за ползване на социална
услуга „Опосредстване на контакта баща - дете“ със срок от 12 месеца; на
30.03.2018 г. към ЦОП – „Усмивка“ – Варна „Преодоляване на родителското
отчуждение“ и „Психолог“ със срок от 12 месеца; на 22.11.2018 г. към ЦОП –
„Бъдеще на децата от Аспарухово“ за ползване на социална услуга - „Психологически
консултации на деца и родители. Превенция на синдром на родителско отчуждение“
със срок от 12 месеца; на 11.02.2020 г. към ЦОП – „Усмивка“ - Варна за ползване
на социална услуга „Работа с психолог. Превенция на синдром на родителско
отчуждение“ със срок от 12 месеца; на 10.11.2020 г. към ЦОП - Варна за ползване
на социална услуга „Психолог“ със срок от 6 месеца; на 22.02.2021 г. към ЦОП - „Бъдеще на децата
от Аспарухово“ - Варна за ползване на социална услуга за работа със специалисти
с цел изследване на синдром на родителско отчуждение на детето при нужда и
„Контактен център“ и със срок от 12 месеца; на 24.11.2021 г. към ЦОП –
„Усмивка“ - Варна за ползване на социална услуга - „Съдействие подпомагане и услуги в семейна
среда“ със срок 12 месеца. Бащата е насочван както следва: на 07.09.2017 г. ЦОП
– Русе за ползване на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ за срок от 3 месеца; на 23.02.2018 г. към ЦОП
– Русе за ползване на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ за срок
от 6 месеца; на 26.01.2021 г. към ЦОП – Русе за ползване на социална услуга
„Семейно консултиране и подкрепа“ за срок от 12 месеца.
Съгласно чл.28-чл.31 от Закона за
социалните услуги, доставчици на такива са общините и частни доставчици,
лицензирани от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните
услуги, следователно Агенцията за социално подпомагане и Дирекциите „Социално
подпомагане“ не са доставчик на социални
услуги и нямат право да предоставят социални услуги. АСП,
чрез Дирекциите „Социално подпомагане“, единствено насочва нуждаещите се
към подходящи налични социални услуги, предлагани от общината по местоживеене. Съгласно чл. 74, ал.1 от Закона за социалните
услуги, Дирекция "Социално подпомагане" извършва насочване за
ползване на социални услуги от различни категории лица, включително от деца,
родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато
услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по реда на Закона
за закрила на детето. В Правилникът за прилагане на закона за закрила на детето са
детайлно разписани задълженията на Дирекция „Социално подпомагане“, като
съгл.чл.19 тя предоставя на детето, родителите, настойниците и попечителите или
на лицата, полагащи грижи за детето информация и консултация по чл. 74, ал. 2 от Закона за социалните услуги и информация относно
социалните услуги, които имат право да ползват съобразно потребностите на
детето и изготвения план за действие, условията, сроковете и реда за тяхното
ползване; родителите или лицата, полагащи грижи за детето, както и децата се
насърчават за активно участие в избора на социалните услуги. Съгласно чл.20 от
ППЗЗД, При постигане на съгласие за предоставяне на социални услуги и избор на
доставчика на социалната услуга между дирекция "Социално подпомагане"
и родителите на детето или настойниците и попечителите те подават писмено
заявление до директора на дирекция "Социално подпомагане" по
настоящия адрес на детето. Дирекция "Социално подпомагане" дава
направление съгласно приложение № 4 до доставчика на социалната услуга. В
случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от
страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат
грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на
заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или съдебно
решение. В конкретния случай, съобразно правомощията си, длъжностните лица на
АСП са насочвали родителите и детето Т. към конкретни, съобразени с
индивидуалните им нужди и при отчитане на висшите
интереси на детето /чл.19, ал.2 ППЗЗД/ социални услуги. На родителите са
издавани задължителни предписания по чл.18, ал. 4 от ППЗЗД, както следва: за
майката на детето № П/Д-В-003/23.03.2017 г. издадено от директора на ДСП
Варна и № П/Д-ВД – 001/08.09.2021 г.,
издадено от директора на ДСП Вълчи дол, за бащата на детето №
П/Д-В-004/26.05.2017 г. издадено от директора на ДСП Варна, като същото е
обжалвано от бащата и потвърдено от ВАС. При тези действия те са спазвали
посочените етапи на работа в Методическото указание за работа по случай на деца
в риск от родителско отчуждение, утвърдено от председателя на ЗАЗД и
изп.директор на АСП – извършена е преценка за необходимост от превенция на СРО,
като е приложена мярка закрила в семейна среда, детето и родителите са насочени
към социални услуги,
включително при нежелание за ползването им е издавана заповед за това. Оплакванията
от неефективност на предприетите мерки не може да се отъждестви с бездействие или
с неоказано съдействие.
Предвид изложеното съдът приема, че не е
налице бездействие на служителите на ответника. Въпреки липсата на безспорни
данни за наличие на СРО по отношение на бащата, те са предприели активни
действия за превенция и преодоляване на този синдром, в рамките на своята
компетентност, при спазване на посочените в в Методическото указание за работа
по случай на деца в риск от родителско отчуждение стъпки и действия.
Следователно, не са налице сочените от ищеца незаконосъобразни фактически
бездействия, не е налице елемент от фактическия състав за търсене на
отговорност по чл.1 от ЗОДОВ и искът е неоснователен.
2. По
повод искането за обезщетение поради за необективност на органите на АСП при
изготвяне на докладите по водени съдебни
производства /молба от ДСП-ВАРНА по гр. дело № 20605/2019 г. на Районен съд –
Варна, както и Възражение с Изх. № 0301-11-00-0629/02.03.2020 г. от директора
на ДСП – ВАРНА, депозирано до ОС – ВАРНА по повод жалбата на И.Г. против
Решение № 385/27.01.2020 г. по гр. дело № 20605/19 г. на Районен съд – Варна/ и
бездействието на ДСП-Варна, изразяващо се в неуведомяване на съда по гр. дело № 20203100503133/2020 г. по
описа на ОС-Варна и ДСП - Вълчи дол, че ДСП – Вълчи дол като дирекция, която е
поела случая на детето Т. Г., следва да участва в съдебното производство съдът
намира следното: Първото касае изготвяне на социални доклади, констатациите в
които, според ищеца, не отговарят на фактите по случая. Тези доклади
съставляват писмени доказателства в съдебно производство и кредитирането им
като относими към предмета на спора и преценката за тяхната обоснованост се
извършва от съда. Последният, ако е имал съмнения в достоверността на
изложените факти и направените изводи, е можел да ги провери чрез изготвяне на
експертизи и събиране на други гласни и писмени доказателства. Несъгласието на
ищеца с изложеното в докладите не означава, че те са изготвени при пристрастно
или превратно интерпретиране на фактите, респективно – изводите на органите на
АСП са необективни. Изготвянето на тези доклади не може да се квалифицира като
незаконосъобразно действие, тъй като включва не само извършване на фактически
действия, но и извършване на преценка в сферата на компетентност на социалните
работници. Изложеното се отнася и до Възражение с Изх. №
0301-11-00-0629/02.03.2020 г. от директора на ДСП – Варна /стр.157-159 от том 1
от делото/, в което в синтезиран вид е изложена позицията на Д “СП“ Варна,
изградена върху дългогодишната работа с детето и родителите му, в частност с
бащата. Несъгласието с тази позиция не води до извод за нейната необективност.
По отношение на соченото като
незаконосъобразно бездействие неуведомяване на
съда по гр. дело № 20203100503133/2020 г. по описа на ОС-Варна. Касае се
до въззивно дело с предмет жалба срещу отхвърлен иск за изменение на издръжка,
дължима от ищеца в полза на малолетното му дете Т.. Видно от приложения
протокол от проведеното съдебно заседание /стр.186-стр.189 от том 1 от делото/,
при направено от процесуалния представител на И.Г. искане за изготвяне на
социален доклад от ДСП – Вълчи дол, съдът е оставил без уважение искането, като
се е мотивирал с характера на производството. Следователно, в това производство
ДСП не следва да участва и неуведомяването на съда за това, че случаят на
детето Т. е поет от ДСП – Вълчи дол не съставлява фактическо бездействие, при
дължимо по закон действие.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че не се установиха никакви фактически действия на органи на АСП,
които да са извършени в нарушение на закона, нито фактически бездействия,
когато правни норми изискват извършване на конкретни действия, поради което не
е налице още първата предпоставка за ангажиране на отговорност, а именно
незаконно бездействие, извършено от административен
орган в структурата на ответника при или по повод изпълнение на административна
дейност и то най-вече причинени от неизпълнение на влязло в сила
съдебно решение. Затова претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлена изцяло.
За пълнота следва да бъде
посочено и следното: От приетата по делото експериза се установява, че не е
налице и твърдяния от ищеца синдром на родителското отчуждение в детето Т. към
баща му. Налице е отчуждение, но съгласно заключенията на вещите лица той е
резултат от многобройните ограничителни заповеди, които са препятствали срещите
между бащата и детето за различни периоди от време, най-дългия от които една
година. Така отчуждението, което е факт, е настъпило в резултат на изпълнение
на влезли в сила съдебни актове, не на
действия/бездействия на органи на АСП. Т.е. не е налице сочения от ищеца
вредоносен резултат – отчуждение на детето поради развит синдром на родителското
отчуждение, следователно липсва и реална,
пряка и непосредствена вреда от незаконосъобразно действие или бездействие на
ответника.
При горните съображения настоящият състав счита, че обективно съединените
искове на И.Т.Г., с
настоящ адрес ***, действащ чрез пълномощника си – адв. С.Е. от ШАК, насочена срещу Агенция за социално
подпомагане (АСП), гр. София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, са неоснователни и
недоказани, както предвид липсата
на незаконосъобразни фактически действия и бездействия при и по повод
осъществяване на административна дейност, така и поради липса на реална вреда и
причинна връзка.
По отношение на
претендираното възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт следва да
се посочи, че такова не се следва на ответника на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Това е така, защото разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ/тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по
отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Съобразно ал. 3 разноските по производството и държавната такса
са разходи, различни от възнаграждението на адвокат, съответно юрисконсулт,
ползвани от страна на ответника, поради което в производство по ЗОДОВ при
отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника
заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Изводът се формира от
обстоятелството, че според чл. 76 ГПК разноските по производството са свързани само с процесуалните
действия, които страната иска да бъдат извършени, поради което и съгласно чл. 75 ГПК за разноски по производството следва да се приемат
възнагражденията за вещи лица и тези за призоваване на свидетели. Както ГПК/чл. 71, чл. 75 и чл. 78/, така и ЗОДОВ ясно разграничава института на разноски по
производството от дължимата държавна такса и възнагражденията за адвокат.
Отговорността на загубилия делото ищец, съгл. чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, норма - която има
специален характер спрямо чл. 78 ГПК в делата по ЗОДОВ, се ограничава само до разноските по
производството, същата не включва заплащане на държавната такса и
възнаграждение за адвокат. В този смисъл на ответника следва да бъдат присъдени
само разноски в размер на 200 лева – внесен депозит за вещи лица.
Мотивиран така на основание чл. 203,
ал.2 от АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ, административният съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба на И.Т.Г.,***, срещу
Агенция за социално подпомагане гр. София за обезщетение в размер на 50 000
лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 01.01.2015 г. до подаване
на исковата молба и лихви върху главницата в размер на 33 343,55 лева за
периода 01.01.2015 г. до подаване на исковата молба, както законна лихва върху
главницата от 50 000 лева (15 000 лева), считано от деня, следващ датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Т.Г.,***, ЕГН**********, да
заплати на Агенция за социално подпомагане гр. София направените в
производството разноски в размер на 200 лева – депозит за изготвяне на
експертиза.
Решението
може да
се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
Съдия: