РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Пловдив , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300600914 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Разпореждане №1632/08.03.2021 г. е прекратено наказателното
производство по НЧХД №1360/2021 г. по описа на РС-Пловдив, VII н.с.
Недоволен от първоинстанционния съдебен акт е останал частният
тъжител Н.Н., поради което с депозираната въззивна жалба претендира
осъждане на подсъдимия за извършеното от него посегателство.
В съдебно заседание тъжителят Н. се явява лично, поддържайки
въззивната жалба.
Подсъдимият А.В. моли да бъде потвърден първоинстанционния
съдебен акт.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се
1
запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите
поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените в жалбата
оплаквания, проверявайки правилността на обжалваното разпореждане в
пределите на чл.314 НПК, прие за установено следното:
Първостепенният съд е бил сезиран с тъжба от Н.Н. против подс.А.В.,
претендирайки последният да бъде осъден за извършено самоуправство по
чл.323, ал.1 НК.
С Разпореждане №1632/08.03.2021 г. съдията-докладчик при
първостепенния съд е констатирал редица неизправности на депозираната
пред съда от Н. тъжба, свеждащи се до: 1. липса на изискуемо съдържание по
чл.81 НПК, доколкото не била посочена дата на извършване на трите деяния,
квалифицирани като посегателство по чл.323, ал.1 НК; 2. не бил представен
документ за внесена държавна такса; 3.описаното в тъжбата престъпление е
от общ характер, което не се преследва по тъжба на пострадалия. Ето защо е
счетено, че налични са били основанията на чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2
НПК, след като тъжбата не отговаряла на условията, визирани в чл.81, ал.1,
предл.3 и предл.5 НПК и чл.24, ал.4 НПК, поради което е прекратено
наказателното производство по делото.
Въззивната жалба срещу първоинстанционния акт е подадена от
легитимирано да оспори същия лице в рамките на законоустановения срок и в
този смисъл е процесуално допустима, но разгледана по същество -
неоснователна по следните съображения:
Макар и да не е законодателно уредено по отношение на производствата,
образувани по тъжба на пострадалото от дадено посегателство лице, то
съдебната практика е категорична, че ако в иницииращия производството
съдебен акт са налични отстраними по своето естество недостатъци, то съдът
е длъжен да даде указание на тъжителя за отстраняването им в подходящ
срок. Едва неизпълнението му би имало за свой логичен резултат
прекратяване на образуваното наказателно производство поради
невъзможност същото да продължи процесуалното си развитие. От тази
категория в настоящия казус се явяват първите две от визираните в жаленото
разпореждане неизправности на тъжбата- непосочване на датите на трите
деяния и невнасяне на държавна такса. Указания за отстраняването им обаче
2
не са били дадени, което в случая е напълно законосъобразно и обосновано,
защото и при изпълнение на същите, това не би могло да рефлектира върху
третата неизправност, а именно вида посегателство, за което съдът е бил
сезиран с тъжбата, защото то очевидно се преследва по общия ред, а не по
този на частното обвинение. Ето защо напълно ненужно би било да се дават
каквито и да било указания, при положение че един от установените пороци в
тъжбата не би могъл да бъде коригиран по никакъв начин, като същевременно
е и пречка производството да продължи по реда, по който е инициирано,
защото друг е законоустановения такъв за протичането му.
Несъмнено в нормата на чл.250, ал.1 НПК липсва регламентирана
възможност при констатиране на горепосочения недостатък съдът да
прекрати образуваното пред него наказателно производство и в този смисъл
да предотврати изначално незаконосъобразното протичане на наказателния
процес. Такава опция се оказва, че според процесуалния закон е допустима
единствено в хода на стартирало съдебно следствие, в рамките на които се
установи, че престъплението, предмет на разглеждане, е от общ характер.
Едва в този случай чрез института на изменение на обвинението, уреден в
чл.287, ал.7 НПК, съдът разполага с правомощие да прекрати съдебното
производство и да изпрати делото на прокурора. Тази разпоредба обаче не би
следвало да се приеме като законов императив, задължаващ първостепенния
съд при всяко положение да проведе съдебно следствие, при все че още в
самата тъжба, с която е сезиран, се съдържат данни за престъпление от общ
характер, както е в настоящия случая – такова по чл.323, ал.1 НК. Липсва
процесуална пречка, ако това бъде установено още в разпоредително
заседание, съдът да прекрати образуваното пред него дело именно в този
момент, защото противното би значило провеждане на съдебно следствие по
реда на наказателните дела от частен характер и то за престъпление, което
изначално е видно да е такова от общ характер. В този смисъл
първостепенният съд правилно не е дал възможност за отстраняване на
нередовностите на тъжбата, след като един от пороците й е неотстраним. Ето
защо и постановеното прекратяване на образуваното наказателно
производство е напълно законосъобразно, макар да е пропуснато делото да
бъде изпратено на прокуратурата по компетентност, поради което и в тази
насока жаленият акт следва да бъде допълнен от настоящата инстанция.
3
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Окръжен
съд-Пловдив:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1632/08.03.2021 г., с което е
прекратено наказателното производство по НЧХД №1360/2021 г. по описа на
РС-Пловдив, VII н.с., КАТО ИЗПРАЩА делото на Районна прокуратура –
Пловдив по компетентност.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4