Присъда по дело №7/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1156
Дата: 17 март 2014 г.
Съдия: Атанаска Китипова
Дело: 20141200200007
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 януари 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 1

Номер

1

Година

8.1.2016 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

01.08

Година

2016

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Ивелина Солакова

дело

номер

20154100900126

по описа за

2015

година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищецът "РОКА - СО" О. гр. Р. твърди, че погрешно е извършил плащане на исковата сума по сметката на ответника "С."Е. В. Т.. Грешката в плащането се дължала на технически пропуск .

Със свое писмо ответникът признал липсата на основание за извършения паричен превод. В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 45 582,20лв.

В постъпил в законоустановения срок отговор ответникът признава иска. Моли съда да присъди разноски в негова полза.

В допълнителна искова молба ищецът отправя искане до съда за постановяване на решение по реда на чл. 237/1/ от ГПК.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът дава съгласие за разглеждане на делото в закрито заседание и постановяване на решение при признание на иска. Моли съда разноските по делото да бъдат възложени на ищеца.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени наличието на предпоставките на чл. 237 от ГПК, приема за установено следното:

От твърденията в исковата молба съдът направи извода за съществуването на твърдяното от ищеца право, а именно :

Налице е недължимо плащане от страна на ищеца на исковата сума в полза на ответника. Липсва основание за това имуществено разместване, поради което ответникът се е обогатил неоснователно с исковата сума.

С оглед депозираното признание на иска и предвид направеното искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът изпълни задължението си по чл.237,ал.1 от ГПК и извърши проверка относно наличието на формалните изисквания на закона за постановяване на решението. Според настоящия състав тези изисквания са налице.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, с който се претендира връщането на сума, дадена без правно основание.

Така предявеният иск е процесуално допустим- предявен е от надлежна страна, против надлежна страна и очертаният в исковата молба вид на търсената от ищеца защита обосновава правния му интерес от предявяване на иска.

Налице е изрично признание на така предявения иск, който извод следва от анализа на депозираното по делото становище от ответника. В него той не само признава всички правно релевантни за спора факти и сочи, че те са се осъществили така, както е изложено в исковата молба, а и признава изцяло основателността на предявената претенция за неоснователно обогатяване.

Не са налице изключенията, посочени в разпоредбата на чл. 237,ал. 3 от ГПК, а именно: Признанието не касае право, което противоречи на закона и добрите нрави, като същевременно с това в правомощията на страните е да се разпореждат с признатото право.

Основавайки се на признанието на иска/ чл. 237, ал. 2 от ГПК/, съдът счита, че следва да го уважи, без да излага мотиви относно неговата основателност.

По отношение претенцията на ответника за разноски:

Ищецът не оспорва тази претенция, тъй като действително ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на настоящото дело и е признал предявения иск. Депозирано е само възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Съдът, след като съобрази това възражение, го намира за неоснователно. Определеното в договора за правна помощ и съдействие и заплатено от ответника на процесуалния му представител възнаграждение се явява справедливо с оглед характеристиките на повдигнатия пред съда спор. То не надвишава значително предвидения от Наредба № 1 / 2004г. минимум, поради което не следва да бъде намалявано.

Водим от горното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "С." Е. гр. В. Т., ЕИК ********* да заплати на "РОКА - СО " О. гр. Р., ЕИК ********* сумата от 45582,20лв. / четиридесет и пет хиляди, петстотин осемдесет и два лева и 20 ст. /, с която сума С." Е. гр. В. Т. се е обогатил неоснователно, получавайки я без правно основание.

ОСЪЖДА "РОКА - СО " О. гр. Р., ЕИК ********* да заплати на "С." Е. гр. В. Т., ЕИК ********* сумата от 2800 лв. / две хиляди и осемстотин лева / разноски по водене на делото пред първата инстанция.

Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок, считано от 11.01.2016г., пред Великотърновският Апелативен съд.

СЪДИЯ :

Решение

2

B9E7B25420EFCC07C2257F34003E1B96