Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 15.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2026
по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.287 от ТЗ,
във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.266 от ЗЗД,
във връзка с чл.258 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
Подадена е
искова молба от И.И.Л., с ЕГН ********** ***, представлявана от И.Н.Ц.,***,
съдебен адрес:***, чрез адв.И.Н.Ц. против ЕТ „С.Б.-К.С.“***, представляван от К.С.С.,
в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, е с ответника са били в договорни
отношения, като ищцата е извършвала консултантски услуги, за което е издала две
фактури - фактура №**********/22.12.2017г. за 2500 лв. с падеж 31.12.2017г. и
фактура №**********/23.12.2017г. за 2500 лв. с падеж 31.01.2018г. Твърди, че длъжникът
не е заплатил никакви суми по двете фактури.
Твърди, че за закъснението
ответникът дължи законовата лихва, която за фактура №**********/22.12.2017г. за
периода 01.01.2018г. - 01.06.2020г. е 613.24 лв. За фактура
№**********/23.12.2017г. за периода 01.02.2018г. - 01.06.2020г. лихвата е
591.71 лв. или общо върху двете главници към 01.06.2020г., когато е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, законовата лихва е 1204.95
лв.
Затова ищцата е подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение и по ч. гр. д. №1176/2020г. Районен съд -
Пазарджик издал такава. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът е подал
възражение, за което е уведомена на 22.07.2020г. и с разпореждане
№6982/09.07.2020г. й е даден едномесечен срок за предявяване на иск за
установяване на съществуване на вземането.
Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ЕТ „С.Б.- К.С."***,
ЕИК ****** дължи на И.И.Л. сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва общо в
размер на 1204.95 лв., предмет на заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№1176/2020г. на Районен съд - Пазарджик.
Моли да й бъдат
присъдени направените в заповедното и настоящото производство разноски.
Представя писмени
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез
процесуалния му представител, с който взема становище, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда
да го отхвърли изцяло, като му присъди направените по делото разноски, вкл. и
при прекратяването му, както и за заповедното производство.
Сочи, че в исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, се твърди, че ответникът
е бил в договорни отношения с ищцата, като ищцата е извършила консултантски
услуги, за което е издала две фактури, по които фактури ответникът не е
заплатил никакви суми. Възразява, че с това се изчерпват обстоятелствата,
съответно основанието за предявяване на иска. Възразява, че в исковата молба не
е посочено сключени ли са договори с ответника, кога са сключени тези договори,
какъв е предметът на тези договори, как е изпълнено задължението на ищцата по
договорите. Не е посочено дори какви конкретно консултантски услуги са
предоставени на ответника.
Ответникът оспорва,
че се е намирал в каквито и да е договорни отношения с ищцата. Заявява, че не
само не познава ищцата, но никога не я е виждал дори от далеч. Заявява, че не е
подписвал каквито й да е документи с ищцата, вкл. представените по делото
фактури, поради което оспорва истинността на тези фактури.
Прави искане по
чл.176 от ГПК.
В проведените по
делото съдебни заседания пълномощникът на ищцата поддържа изцяло предявения иск
и моли съда да го уважи като основателен и доказан като излага съображенията си
за това. Претендира разноски по представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – едноличен търговец, чрез
процесуалния си представител, оспорва иска и моли съда да го отхвърли като
неоснователен и недоказан. Излага доводи по същество.
Съдът, след като се запозна с
твърденията, изложени от ищцата в исковата молба и възраженията на ответника в
писмения отговор и като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 02.06.2020 год., ищцата И.И.Л.
е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника ЕТ „С.Б.-К.С.“, в качеството му на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №1176/2020г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото
е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №482 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК на 04.06.2020год., с която е разпоредил
ответникът-длъжник да заплати на ищцата-заявител и кредитор сумата в размер на 5000,00 лв. –
представляваща главница, сумата в размер на 1204,95
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 01.01.2018г. до
01.06.2020г., ведно със законната лихва върху общо дължимата сума от подаването
на заявлението в съда – 02.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски по делото в размер на 124,10 лв. – държавна такса, както и
250,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Дължими суми за извършени консултантски услуги, фактурирани с
две фактури №**********/22.12.2017г. и №**********/23.12.2017г.
Срещу така издадената заповед ответникът е възразил в законния едномесечен срок по чл.414 ал.2 от ГПК с бланковия мотив, че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение. В законния едномесечен срок, ищцата е
предявила настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Поради това, искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
По
съществото му, съдът приема следното:
Ищцата
основава исковата си претенция на представените по делото две фактури, издадени
от нея на едноличният търговец-ответник, а именно: фактура
№**********/22.12.2017г. за сумата от 2500 лв. с падеж 31.12.2017г. и фактура
№**********/23.12.2017г. за сумата от 2500 лв. с падеж 31.01.2018г. Като начин
на плащане във фактурите е отразено - по банков път, по посочена сметка. Във
фактурите е посочено, че са издадени, съответно за консултантска услуга /м.
ноември/ и консултантски услуги /м. декември/.
Във връзка
с възраженията на ответника в писмения отговор, в първото по делото съдебно
заседание, пълномощникът на ищцата уточни, че консултантските услуги са били от
финансово-счетоводен и данъчен характер.
По реда на
чл.176 от ГПК ищцата заяви, че извършената от нея работа, за която са издадени
две процесни фактури е: превод на инструкции и материали и допълнително проучване
на промените в данъчното законодателство.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели В. Т. С. и И.Б.Л. се установява, че процесните фактури са били
издадени от ищцата на ответника, по негово искане и настояване, в края на месец
декември 2017г., тъй като той държал преди новата година да ги осчетоводи, за
да си намали печалбата. Веднага след Коледа - на 26.12. или на 27.12.
свидетелят И.Б.Л. лично дал на ответника и фактурите и преводите.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите В. Т. С. и И.Б.Л.. Въз основа на тях приема, че ищцата доказа
твърденията си за наличието на договорни отношения между нея и ответника
/осъществени с посредничеството на баща й, за които са издадени процесните две
фактури/, за вида на сключените договори - за изработка /за извършването на
фактически действия – преводи/, както и за изпълнение на задълженията от страна
на ищцата по тези договори – извършването на преводите на инструкциите и материалите
и предаването им, заедно с фактурите, на ответника. Действително свидетелят И.Б.Л.
е баща на ищцата и безспорно като такъв не е безразличен към изхода на делото,
но съдът не установи конкретни обстоятелства, въз основа, на които да подложи
под съмнение казаното от него или да приеме, че той не казва истината или пък я
прикрива. Неговите показания са обстоятелствени, категорични, убедителни и
последователни и съответстват на казаното от свидетелката В. Т. С., по
отношение на която не се установи наличието на заинтересованост от делото. Освен
това показанията на свидетеля И.Б.Л. са основани на извършеното лично от него
предаване на преводите и фактурите на ответника. А и няма други доказателства
по делото, които да опровергават казаното от него.
По делото не се събраха
доказателства след получаването на фактурите, едноличният търговец-ответникът
да е възразил по тях или да се е противопоставил по някакъв начин.
Видно от
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата
експертиза е, че при проверката в счетоводството на ответника ЕТ“С.Б.- К.С.“,
вещото лице е установило, че процесните фактури, издадени от ищцата, не са
осчетоводени. В книгата за разходите на ответника не са описани процесните
фактури. На дата 15.12.2017г. е описан като текущ разход договор за покупка на
машина от физическо лице Г. Ш., на стойност 5000 лв. Съгласно закона за
счетоводството покупката на Дълготраен материален актив не е текущ разход на
фирмата и за данъчни цели следва да се признае не цялата покупна стойност на
актива, а само стойността на полагащата се за периода амортизация, съгласно
конкретния амортизационен план. За платени суми на физически лица /каквато е
покупката на машина за 5000 лв./, ответникът е следвало да декларира пред НАП в
справка по чл.73 данните на продавача, вида и сумата. Допълнително е изискана
от счетоводството на ответника декларирана пред НАП Справка по чл.73 за 2017г. Вещото
лице е установило, че общата сума на текущите разходи на ЕТ „С.Б.– К.С.“ за
2017г., включваща горива, материали и услуги, вкл. посочената покупка на
машина, е 16402,17 лв. Сумата от 16402,17 лв. е отразена като разходи за
суровини и материали в Отчета за приходи и разходи, като е намалила данъчната
основа за облагане по ЗОДФЛ.
Съгласно
допълнителното заключение на вещото лице, ответникът ЕТ „С.Б.– К.С.“ /видно от
предоставените от НАП данни/, не е подал декларация по чл.73 от ЗДДФЛ за 2017г.
В Приложение 2 /за еднолични търговци/ на предоставеното от НАП копие на ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г. на К.С. с вх.№**********/22.01.2018г. са декларирани
извършени разходи, формиращи финансов резултат, в размер на 16402 лв. В
предоставените на вещото лице от счетоводството на ответника данни, общата сума
на текущите разходи на ЕТ „С.Б.– К.С.“ за 2017г., включваща горива, материали и
услуги, вкл. посочената покупка на машина, е 16402,17 лв.
Според показанията на
свидетелката С.Г. С., съпруга на ответника и счетоводител на едноличния
търговец, през 2017г. тя не е осчетоводявала фактури, издадени от ищцата И.Л..
Такива фактури не са и били предоставени нито от съпруга й, нито от друг.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съдът
приема за установено по делото, че в конкретния случай се касае за търговски сделки, сключени между ищцата и
ответника –
едноличен търговец, тъй като
за едноличния
търговец-ответника тези сделки са свързани с
упражнявана от него дейност и тъй като едната страна – едноличният търговец е безспорно търговец по смисъла на ТЗ, то съгласно
разпоредбата на чл.287 от ТЗ по отношение на тези
сделки следва да се прилагат правилата за
търговските сделки. В настоящия казус разпоредбата на чл.287 от ТЗ следва да се
прилага във връзка с текста на чл.288 от ТЗ, тъй като този вид договори, при
които едната страна - изпълнител се задължава да изпълни поръчката на другата
страна - възложител за извършването на определени фактически действия, а
последната – да заплати възнаграждение за същите, са уредени в раздел VІІІ-ми
от особената част на ЗЗД и общото им наименование е “договор за изработка”.
Касае се за неуредени в ТЗ положения по тези търговски сделки и затова съгласно чл.288 от ТЗ ще следва да се
прилагат разпоредбите на ЗЗД и по-конкретно на договора за изработка.
Възнаграждението е съществен елемент от
възмездния договор за изработка, в неговите
различни разновидности, съгласно разпоредбата на чл.258
от ЗЗД.
Както бе посочено и по-горе ответникът-едноличен търговец лично е получил и извършените
от ищцата преводи и процесните фактури и не се е противопоставил или възразил.
Доколкото вписването на фактурите в счетоводството е волеви акт
на търговеца (или на негови
служители), то неосчетоводяването
на процесните
документи не е обстоятелство, което може
да се противопостави на ищцата, тъй като тя успя
да установи сключените договори и предаването на извършената работа лично на едноличния търговец-ответника.
Налице е неизпълнение
на задълженията по процесните фактури от страна на ответника, като дължимата от него главница по фактурите възлиза на сумата
от общо 5000 лева. Дължимата сума изцяло съвпада с
претендираното от ищцата вземане за главница.
При тези данни, съдът намира, че
искът за дължимостта на вземането за главница по процесните две
фактури е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло в посочения размер от 5000 лева.
Вземането
е изискуемо и длъжникът-ответникът дължи заплащането му, тъй като не е сторил
доброволно това до настоящия момент.
Върху
главницата от 5000 лева се дължи и законната лихва, считано от датата на подаването
на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.06.2020 год. и до окончателното изплащане
на сумата.
Съдът
счита, че ответникът е в забава по отношение на задълженията по фактурите от деня на настъпването на падежите
по тях. Поради това съществува и вземането на ищцата спрямо ответника по чл.86
от ЗЗД - за обезщетение за забавено плащане за претендираните със заявлението и
с исковата молба периоди, а именно: за фактура №**********/22.12.2017г. за
периода от 01.01.2018г. до 01.06.2020г. и за фактура №**********/23.12.2017г.
за периода от 01.02.2018г. до 01.06.2020г. / т.е. до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/. Така съществува и
вземането на ищцата от ответника за мораторна лихва в размер общо на 1204,95
лв., от който мораторна лихва върху главницата по първата фактура и период в
размер на 613,24 лева и мораторна лихва върху главницана по втората фактура и
период в размер на 591,71 лева, съгласно приложените по заповедното
производство и неоспорени справки за изчисляване на законна лихва.
Предвид изхода на делото, ответникът
дължи на ищцата направените от нея разноски както в заповедното производство,
така и в настоящето исково производство в размер общо на 858,20 лева, с оглед приложените
платежни документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на И.И.Л.,
с ЕГН ********** ***, представлявана от И.Н.Ц.,***, съдебен адрес:***, чрез
адв.И.Н.Ц. против ЕТ „С.Б.-К.С.“***, представляван от К.С.С. с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.287 от
ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.266 от ЗЗД,
във връзка с чл.258 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД: ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ЕТ „С.Б.- К.С.", ЕИК ****** дължи на И.И.Л., с ЕГН **********
сумата от 5 000 лв. - главница, сумата от 1204,95 лв. -
законна лихва за забава за периода от 01.01.2018г. до 01.06.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването
на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда –
02.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №482
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.06.2020 год. по
ч.гр.дело №1176/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА ЕТ „С.Б.-К.С.“***, представляван от К.С.С. да заплати на И.И.Л.,
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.И.Н.Ц. разноски в заповедното
производство и в исково производство в размер общо на 858,20 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: