МОТИВИ: НОХ дело № 305/ 2021 год.
Подсъдимият Е.Л.Е. *** предаден
на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 131 ал.1 т.1 във вр. с
чл.129 ал.2 от НК, осъществено по време, начин и място, подробно описани в
обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание подсъдимият, чрез
процесуалня си представител, прави искане за съкратено съдебно следствие на
основание чл. 371 т. 2 от НПК, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. На основание чл. 372 ал.4 от НПК съдът,
установявайки, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с протоколно определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът, на основание чл. 373 ал. 3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Късно вечерта около 22.00 часа на 27.07.2019г. подс.Е.Е.
посетил зала за хазартни игри казино „Голд" на „Е.Г. - Кърджали" ООД
гр.София, находящо се в гр. Кърджали, бул. „България" №31. На работа като крупие в посоченото
казино, за времето от 20.00часа на 27.07.2019г. до 08.00 часа на 28.07.2019г.,
бил св. Д.М.. Подс. Е.Е. бил постоянен клиент на казиното и от години се
познавал със св. Д.М.. В игралната зала подс.Е.Е. влязъл с двама свои
приятели-св.Р.М. и св.Ю.Я.. Св. Д.М., тъй като не познавал двете лица, в
изпълнение на задълженията си проверил личните им карти. Тези две лица седнали
да играят на игралните апарати, а подс.Е.Е. застанал прав до тях. В казиното
пристигнали и други клиенти, които св. Д.М. трябвало да обслужи. За да ги
обслужи се налагало да преминава по тясна пътека, на която стоял подс. Е.Е.. Когато
св. Д.М. преминавал покрай подс.Е.Е. неволно леко го бутнал. Св. Д.М. обслужил
клиентите и тръгнал към бара, за да изпълни поръчката. Когато отново преминавал
покрай подс.Е.Е., последният поискал извинение. Св. Д.М. преценил, че за този
допир извинение не е необходимо и не се извинил на подс.Е.Е., като мълчаливо го
отминал. При следващото преминаване на св. Д.М. до обслужваната от него маса подс.Е.Е.
отново му поискал извинение. Св. Д.М. вежливо му обяснил ,че не намирал защо
трябвало да се извини,но че ако не е доволен от обслужването може да се оплаче
на управителя на казиното. Св. Д.М. продължил да изпълнява задълженията си и се
отправил към бара, като подс.Е.Е. го последвал. Застигнал го до барплота на
бара и внезапно нападнал св. Д.М. с удари, нанесени с юмрук, по челюстта. Св. Д.М.
изпитал силна болка и с .ръце обхванал челюстта си, завъртял се в опит да се
предпази, но последвали още удари с юмрук в областта на тила и по лявата страна
на лицето му. Намесили се приятелите на подс.Е.Е., които за кратко успели да го
възпрат в нанасянето на нови удари по отношение на св. Д.М.. Това дало
възможност на св. Д.М. да мине зад бара и да натисне паник бутона.
Видно от назначената по делото Съдебно- медицинска
експертиза №97/2019г. и Допълнителна експертиза към съдебно-медицинска
експертиза №97/2019г., на св. Д.М. е било причинено: Непълно счупване на
долната челюст в дясно от брадичката; липса на трети долен десен зъб; кръвонасядания
на гърдите и лявата мишница.
Описаните увреждания са получени при действието на
твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както
съобщава освидетелствуваният.
Непълното счупване на долната
челюст е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за повече от
един месец, а останалите описани
травматични увреждания са причинили болка и страдание.
Изваждането на трети долен десен зъб се е наложило,
поради опасността от възникване на усложнение на зарасването на счупената
челюст, вследствие на съществувал от по-рано хроничен болестен процес в
областта на корена му /радикуларна киста/. Поради горното не следва
екстракцията/изваждането / на трети долен десен зъб да бъде обсъждано като
медико-биологичен показател на телесно увреждане.
Тази фактическа
обстановка се потвърди и прие от съда на основание чл. 373 ал.3 от НПК, като
при преценка на доказателствата установи, че всички те са еднопосочни и
непротиворечиви, поради което не следва да бъдат обсъждани. Самопризнанието на подсъдимия, както и
фактическите положения, включени в предмета на обвинението, се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
По така описания начин подс.Е.Е. *** осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл.131. ал.1, т.Ьвъв връзка с
чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.като на 27.07.2019г., в гр.Кърджали, е
причинил на длъжностно лице Д.К.М. - крупие в зала за хазартни игри казино
„Голд" на „Е.Г. -Кърджали" ООД гр.София, при изпълнение на службата
му средна телесна повреда, изразяващи се в счупване на челюст- непълно счупване
на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното.
Деянието е извършено от подс.Е.Е. при формата на
вината пряк умисъл съгласно чл.П, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му
последици и е целяла настъпването на тези последици.
Телесната повреда е причинена на длъжностно лице -
св. Д.М., крупие в зала за хазартни игри казино „Голд" на „Е.Г.
-Кърджали" ООД гр.София, находящо се в гр.Кърджали, при изпълнение на
служебните му задължения ,на работното му място в работно време.
При
определяне на наказанието, съдът прецени, че
обществената опасност на деянието е типична за този вид престъпления с
които се засягат обществените отношения, свързани със здравето на личността и телесната му неприкосновеност.
Личността на подсъдимия се характеризира с ниска обществена опасност,
обусловена от добрите характеристични данни по местоживеене, критично отношение
към извършеното, съдействие за разкриване на обективната истина. С оглед на
изложеното, съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най- лекото, предвидено в текста на закона,
наказание би се оказало несъразмерно тежко за конкретния случай, поради което и
на основание чл. 58а ал.4 във вр. с чл. 55 ал.1 т. 1 от НК, наказанието
следва да бъде определено под предвидения в текста на закона минимум, а именно
“лишаване от свобода” за срок от 1 година. Така определеното наказание „лишаване от
свобода”, с оглед липсата на формални пречки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, както и възможността
осъдения да се поправи и превъзпита без да бъде отлъчван от свойствената му социална и семейна среда, може и следва
да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
При този
изход на делото, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР-Кърджали направените по делото разноски по назначените съдебномедицински
експертизи общо в размер на 401.04 лева.
Вещественото
доказателство 1 брой диск от записваща камера следва да се унищожи като вещ без
стойност, след влизане на присъдата в сила.
Водим от
изложеното, Съдът постанови присъдата си.
Съдия: