Р Е Ш Е Н И Е

16.09.2019г.

номер ..................                                                          град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на втори септември

Шести наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 1707 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №19-0938-001355 от 28.03.2019г. *** на сектор ПП към ОДМВР-Плевен е наложил на основание чл.177, ал.1, т.2, чл.174, ал.3, предл.2  и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на С.П.К. *** административни наказания глоба в размер на 200 лева; глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят С.П.К., който го обжалва чрез своя процесуален представител адв. К.В. в срок и моли съда да го отмени частично, като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Процесуалният му представител адв.В. депозира молба, в която излага своите правни доводи, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта, в която на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП на жалбоподателя К. е наложено кумулативно наказание 24 месеца лишаване от право да управлява МПС и  на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Според адв. В., позовавайки се на Постановление №1 от 17.01.1983г. по н.д.№8/1982г. на Пленума на Върховния съд, двете кумулативни наказания са неправилно наложени, доколкото жалбоподателят към дата на извършване на нарушението е неправоспособен, от което следва, че същият не може да бъде лишен от посоченото право, тъй като изначално не го е притежавал.

         За въззиваемата страна ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА №074200 от 15.03.2019г. за установяване на административни нарушения, от което е видно, че на същата дата в 17:25 часа в град *** на бул.“***“ срещу номер ** с посока на движение ул.“***“, като водач на лек автомобил с марка „***“ с рег.№***, собственост на ***, жалбоподателят С.П.К. извършил следното: 1. Не спрял на ясно подаден сигнал със стоп палка от униформен служител, като продължил движението си по ул.“***“ в посока към ул.“***“ и впоследствие бил установен ул. „***“ срещу бензиностанция „***“; 2. Не притежавал свидетелство за управление на МПС; 3. на същата дата в 17:35 часа отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабричен номер ARLK-0013 с тест Дръгтест 5000 STK 7, REF 832315, валиден до 02.2020г. Във връзка с последното административно нарушение на жалбоподателя К. му бил издаден талон за изследване номер 0036557 и седем броя холограмни стикери с номер А 009424.

Горните обстоятелства се установяват от талон за изследване №0036557; справка за нарушител водач; Заповед с рег.№81213-515/14.05.2018г. и от показанията на разпитания свидетел И.В.Д., чийто показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на свидетеля Д. се установява, че на 15.03.2019г. същият заедно с колегата си Н.И.  изпълнявали служебните си задължения на ул.“***“ срещу номер ***, когато забелязали автомобила, управляван от жалбоподателя К., който се опитал да достигне по-отдалечената пътна лента.  От показанията на свидетеля се установява, че актосъставителят И. е подал сигнал на водача да спре, но  същият е продължил своето движение по ул.“***“, направил десен завой и паркирал автомобила. Свидетелят Д. депозира показания, че поискали от жалбоподателя К. документите, свързани със започналата проверка - свидетелство за управление на МПС, контролен талон и свидетелство за регистрация.  Същият им заявил, че не е неправоспособен водач и във връзка с това обстоятелство бил извикан до служебния автомобил на полицейските служители за извършване проба за алкохол и наркотични вещества. От показанията на свидетеля Д. се установява, че  на жалбоподателя в настоящото производство била направена проба за алкохол, чийто резултат бил отрицателен, но до проба за наркотици не се стигнало, тъй като същият отказал да даде такава. Във връзка с последното му бил издаден талон за изследване. Доколкото в съдебното заседание на 02.09.2019г. обстоятелствата по делото са обективно, всестранно и пълно изяснени и жалбоподателят не се явява и не се представлява, като в депозираната молба с вх.рег.№23742/26.08.2019г. процесуалният  му представител адв. В. не оспорва изложената в наказателното постановление фактическа обстановка, то актосъставителят Н.З.И. е заличен като свидетел по делото. По отношение на обсъдените показания на свидетеля  И.Д. съдът кредитира същите изцяло, тъй като неговите показания са последователни и логични и изясняват детайлно възприетите от него административни нарушения, извършени от жалбоподателя К.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да набеди жалбоподателя К. в нарушение, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушения по чл.150 от ЗДвП; по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП и  му е наложил административни наказания на основание чл.177, ал.1, т.2, чл.174, ал.3, предл.2  и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Както бе посочено по-горе, жалбоподателят К. в депозираната от него чрез процесуалния му представител адв.В. жалба е оспорил издаденото му наказателно постановление само в частта, в която на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП му е наложено кумулативно наказание 24 месеца лишаване от право да управлява МПС и  на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Следователно жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в процесното наказателното постановление, вменените му административни нарушения по чл.150 от ЗДвП; по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП, както и наложените му наказания на основание чл.177, ал.1, т.2 – глоба в размер на 200 лева;  чл.174, ал.3, предл.2  - в частта, в която му е наложена глоба в размер на 2000 лева и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – в частта, в която му е наложена глоба в размер на 100 лева.

В административнонаказателното производство, районният съд, на който е местно и родово подсъдно разглеждането на жалбата против издадено наказателно постановление действа като въззивна инстанция и проверява изцяло правилността на постановения от наказващия орган санкционен акт, независимо от основанията, посочени от страните и длъжен да провери изцяло атакувания правоохранителен акт, както от формална, така и от материална страна, независимо че жалбоподателят не оспорва фактическите констатации или правните изводи на наказващия орган или релевира доводи само за част от наложените административни наказания. Във връзка с последното съдът  като взе предвид приложените и приобщени към настоящото дело писмени доказателства и гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля И.Д., констатира следното.  На първо място на жалбоподателя С.К. е вменено нарушение по чл.150 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. В настоящото административнонаказателно производство не се събраха доказателства относно наличието на някоя от визираните в същата разпоредба хипотези – управляване на учебно превозно средство от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство или провеждане на изпит за придобиването й. Доколкото липсват доказателства и доводи в обратна насока и в АУАН-а е отразено, че към 15.03.2019г. спреният за проверка от служителите на „Пътна полиция“ при *** автомобил с марка „***“, рег.№*** се е управлявал от жалбоподателя К., то следва, че последният е притежавал качеството „водач“, представляващо елемент от фактическия състав на вмененото му административно нарушение по чл.150 от ЗДвП. Управлението на посочения автомобил от неправоспособен водач се установява и от приложеното и приобщено писмено доказателство по делото  - справка за нарушител/водач, находяща се на стр.7. Според последната жалбоподателят С.П.К. не е придобил правоспособност за нито една от категориите за управление на моторни превозни средства, поради което полетата от справката, отразяващи категория; придобити критерии; налични точки; СУМПС и № на контролен талон са празни, т.е същият не е провел обучение, не е издържал изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, безспорно не притежава такава и нарушава  чл.150 от ЗДвП, във всеки случай, в който управлява МПС. От изложеното дотук следва, че безспорно жалбоподателят  С.П.К. на 15.03.2019г. е извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП, като е управлявал лек автомобил, без да притежава необходимата за това правоспособност и правилно и законосъобразно административнонаказващият орган му е наложил наказание по  чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева. Следователно в тази част обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Второто вменено на жалбоподателя С.К. нарушение е по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От фактическата обстановка, описана в АУАН-а и в последствие в наказателното постановление, както и от показанията на свидетеля И.Д. се установява, че по време на извършената проверка на 15.03.2019г. в 17:35 часа жалбоподателят К. е отказал да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. Последното се потвърждава и от приложения и приобщен като писмо доказателство талон за изследване №0036557, в който последният собственоръчно е материализирал своя отказ. Разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП предвижда едновременно задължително правило за поведение на водача за съдействие  за проверката с полеви тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози, както и санкция за неизпълнението му. За съставомерността на това деяние е без значение дали лицето е употребило наркотични вещества и техни аналози, достатъчно е само да се установи неговото противоправно бездействие изразяващо се в отказ да бъде изпробван за наличие на такива вещества. В правомощията на полицейските служители, като орган за контрол и регулиране на движението, е било да извършат такава проверка, като правно ирелевантно е обстоятелството каква е причината да бъде извършена тя. Обстоятелството, което е релевантно в случая е дали жалбоподателят С.К. е имал качеството „водач“ по смисъла на §1 т.25 от ДР на ЗДвП, което представлява елемент от фактическия състав на административното нарушение, за което е съставен АУАН. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства се установява, че жалбоподателят К. е управлявал спрения за проверка лек автомобил, като е отказал да му бъде извършен тест за наркотични вещества. За извършеното нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП административнонаказващият орган е наложил кумулативно предвидените в закона административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. По отношение на второто наложено наказание - лишаване от право да управлява МПС следва да се вземе предвид Постановление №1 от 17.01.1983г. по н.д. №8/82г., на Пленума на Върховния съд, което не е изгубило действието си и към настоящия момент. Съгласно последното деец, който няма правоспособност да управлява моторно превозно средство, не може да бъде лишен от такова право, а наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство се налага на правоспособните водачи, на притежаващите свидетелство за управление, макар и не от същата категория, и на водачи които временно са били лишени от това право, защото последните поначало не са го загубили, а временно им е било забранено да го упражняват. В настоящия случай жалбоподателят К. е неправоспособен водач, т.е същият не притежава свидетелство за управление на МПС и липсват данни да е бил лишаван от това право, доколкото последното обстоятелство не е отразено в справката за нарушител/водач и липсват доказателства в тази насока. От изложеното следва, че не са налице нито една от визираните хипотези, при които е допустимо налагането на предвидено в съответната разпоредба наказание лишаване от право за управление на МПС.

В съдебната практика и по-конкретно в Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС правоспособността се разбира като съвкупност от теоретични знания и практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадена професия, занятие или дейност. Придобиването на правоспособност за управление на МПС съставлява сложен фактически състав, предвиден в чл. 151 ЗДвП,  който включва: навършване на предвидената за съответната категория МПС минимална възраст, завършен минимум десети клас на средно образование,  провеждане на  обучение и полагане на теоретико-практически изпит по правилата на ЗДвП, физическа, а в някои случаи психическа годност и преминато обучение за оказване на първа долекарска помощ. Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, което се издава по установения в Закона за българските лични документи ред, като правоспособността се счита придобита от момента на издаване на СУМПС. Следователно едно лице се счита за неправоспособно в две хипотези: 1. когато никога не му е издавано СУМПС, което да удостовери придобитата правоспособност и 2) когато поради отнемане на всички точки към контролния му талон, то е загубило правоспособността си. Липсата на СУМПС е пречка за упражняване на правоспособността, но в случаите, когато на лицето веднъж е било издадено валидно СУМПС, което е удостоверило наличието на правоспособност, но впоследствие по някаква причина е останало без валидно СУМПС, то същото не е равнозначно на липса на такава.

Следва да се вземе предвид, че наказанието лишаване от право на управление на МПС за известен период от време, наложено по административен или съдебен ред представлява временна забрана да се упражнява придобитата вече правоспособност. При наличието на тази временна забрана обаче лицето не губи правоспособността си, поради което и след изтичане срока на наказанието СУМПС се възстановява без полагане на теоретико-практичен изпит. Последно е заложено в Постановление № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 61 от 30.XII.1980 г. по н. д. № 56/80 г., ОСНК.

В настоящия случай водачът на лекия автомобил с марка „***“, рег.№*** С.П.К. не е бил правоспособен да управлява същия, т.е не е имал такова право към датата на констатиране на нарушението и не може да бъде лишен от право, което в действителност не е притежавал. Затова въпреки задължителните разпоредби на чл. 174, ал.3 ЗДвП е недопустимо нарушителят да бъде лишен от правото по чл.16 ЗАНН. Освен това в последната норма  лишаването от права е поставено в зависимост от наличието на придобита вече правоспособност, която в случая не е налице. От изложеното следва, че за извършеното нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е наложил на жалбоподателя К. административно наказание глоба в размер на 2000 лева, но неправилно му е наложил и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като не е налице основното изискване за налагането му – наличието на преди това придобита правоспособност. Следователно обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта, в която на основание по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП към наказанието глоба в размер на 2000 лева, кумулативно е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

         Третото вменено на жалбоподателя К. нарушение е по чл.103 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От описана в Акта фактическа обстановка и в впоследствие в наказателното постановление, както и от показанията на свидетеля И.Д. *** с посока да движение ул.“***“ *** Н.И. е подал стоп палка по образец на жалбоподателя К., който вместо да спре така, както предвижда нормата на чл.103 от ЗДвП, е продължил движението си по ул.“***“. За да е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП е необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган; на второ място следва контролният орган да посочи  конкретното мястото за спиране; на трето място е необходимо своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране да е недвусмислено предназначен именно за конкретния водач на МПС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си като участник в движението по пътищата да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от контролния орган място и да изпълни неговите разпореждания. В настоящия случай доколкото липсват доказателства и доводи от жалбоподателя К. в обратна насока се установява, че същият не е изпълнил разпореждането на служителя на „Пътна полиция“ при ***  Н.З.И., като при подаден от него своевременен сигнал за спиране, е продължил своето движение по ул.“***“ към ул.“***“. За констатираното нарушение административнонаказващият орган му е наложил на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наказания глоба в размер на 100 лева и  лишаване от право да управлява МПС за срок от  3 месеца. По отношение на кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от  3 месеца, съдът счита, че отново са налице предпоставките за неправилно наложено наказание по изложените по-горе съображения за липса за изначално придобита правоспособност.  Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта, в която на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП към наложеното на жалбоподателя С.П.К. наказание глоба в размер на 100 лева, кумулативно е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. 

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед с рег.№ 81213-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят И., като държавен служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на *** на сектор ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП. 

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление в частта, в която на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева; на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и на основание чл. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева и следва да бъде отменено в частта, в която на основание  чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП кумулативно е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца  и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП  кумулативно е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0938-001355 от 28.03.2019г. на *** на сектор ПП към ОДМВР-Плевен, в частта, в която на С.П.К. *** на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева; на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и на основание чл. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0938-001355 от 28.03.2019г. на *** на сектор ПП към ОДМВР-Плевен, в частта, в която на С.П.К. *** на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП към наказанието глоба в размер на 2000 лева кумулативно е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП към наказанието глоба в размер на 100 лева кумулативно е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: