Р Е
Ш Е Н
И Е № 158
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.Добрич 27.06.2019г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:.Е.ИВАНОВА
Г.ПАВЛОВ
при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА………………………............. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.....В.гр.д.№359
от 2019г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
Р.Ш.Ш. ЕГН ********** *** и Н.Ш.А. ЕГН ********** *** ,двамата чрез адв.Г.Д.,с
адрес-*** срещу Решение №61 от 15.05.2018г.по гр.д.№575/2017г.на РС гр.Тервел.
В срок от ответната по
жалбата страна не е постъпил писмен отговор.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е
допустима.
В жалбата се излагат следните
оплаквания ,сочещи на неправилност и незаконосъобразност на постановеното
съдебно решение.
С исковата молба са предявени два
иска от жалбоподателите по делото.Съдът се е произнесъл общо за двамата ищци,
като не е обсъдил,разгледал и произнесъл
по предявените искове.
Неправилно била указана
доказателствената тежест.
Изводите на съда не съответстват
на събраните по делото доказателства и разпоредбите на материалния закон.
С тези мотиви се настоява
подадената жалба да бъде уважена,а решението като неправилно бъде отменено.
Въззиваемата страна не взе
становище по предявената жалба.
Окръжният съд,като се запозна с
доказателствата по делото,прие за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на постановеното
съдебно решение,а по допустимостта в обжалваната му част.По останалите въпроси
,той е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбата е насочена срещу валиден
съдебен акт,постановен от първоинстанционния съд в рамките на
правораздавателната му компетентност.Актът не страда от пороци ,водещи до
неговата нищожност.
В жалбата е направено оплакване за
непроизнасяне на съда по предявените искове,което по същество представлява
оплакване за недопустимост на постановеното съдебно решение.
Окръжният съд намира,че
оплакването за недопустимост на съдебния акт е основателно по следните съображения/
Предявеният иск е с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.8 от Закона за арендата в земеделието.
От страна на ищците по делото е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК ,като
за всеки от тях,в качеството им на наследници на починалия ******Ш. е заявено
искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение,съгласно Договор за
аренда на земеделска земя №193,том І,рег.№430 от 08.03.2014г.за дължимата им се
рента по договора за стопанската 2014-2015г.
С Разпореждане №485 от
06.06.2017г.по ч.гр.д.№293/2017г.на РС гр.Тервел съдът е уважил заявлението и е
разпоредил длъжникът ЗК“НАДЕЖДА „,с.***,обл.Добричка да заплати на Р.Ш.Ш. ЕГН **********
сумата от 1 250 лв.дължима рента и на Н.Ш.А. ЕГН ********** сумата от
1 250 лв.-дължима рента.,ведно със законна лихва,считано от 05.06.2017г.до
окончателното изплащане на задължението.
На 08.08.2017г. ответната
кооперация е подала възражение по чл.414 от ГПК,поради което на основание
чл.415 от ГПК съдът е указал на заявителите да предявят иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането.Същото е
съобщено на адв.Д.,пълномощник на ищците по делото на 14.09.2017г.,искът е
предявен в едномесечен срок от връчване на съобщението за разпореждането на
съда.Като такъв същият се явява допустим.
Предявени са два иска от двамата
наследника на починалия ***Ш.,в условията на субективно съединяване.Всеки от
тях представлява самостоятелно предявена искова претенция.
С атакуваното решение
първоинстанционният съд признава за установено ,че като на наследници на Р.Ш. ***
на ищците се дължи арендно плащане за стопанската 2015-2016г. в размер общо на 2083,25 лв.
Съдът се е произнесъл по непредявен
иск.В обстоятелствената част на исковата молба се претендира заплащане на
дължима рента на наследниците на ******Ш.,починал на 04.06.2015г.Не се
твърди,че рентното плащане се дължи на ищците в качеството им на наследници на Р.Ш. ***,както е постановил съда.
На следващо място по делото са предявени два
субективно съединени иска ,поради което е недопустимо произнасянето по тях да е
в общ диспозитив,тъй като се претендират самостоятелни,а не общи права на
двамата ищци.Исковото производство следва да е с идентичен предмет с този на
заповедното производство.Постановеното решение е в отклонение от предмета на
заповедното производство,в чиито рамки съдът следва да се ограничи.
Като се е произнесъл по
непредявен иск съдът е постановил недопустимо съдебно решение,което следва да
бъде обезсилено,а делото върнато за разглеждане от нов състав на
първоинстанционния съд-чл.270 ал.3 пр.последно от ГПК.
При повторното разглеждане на
делото съдът следва да изясни какви са наследствените права на ищците по делото
в общия наследствен имот,като наследници на ******Ш.-един от наследниците на Р.
*** и да прецени дали е налице изпълнение по отношение на тях,съобразно обема на
наследствените им права върху имота,предмет на арендния договор. Следва да се има предвид,че сключилият
арендния договор наследодател на ищците ******Ш. го е сключил в качеството му
на наследник на Р.Ш. *** т.е.ищците не са единствените правоимащи по договора,а
всички наследници на Р. ***.
Водим от гореизложеното Окръжният
съд,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №61 от 15.05.2018г.по
гр.д.№575/2017г.на РС гр.Тервел,КАТО
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг съдебен състав на първоинстанционния съд от фазата на отстраняване на
нередовности в исковата молба.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.