Р Е Ш
Е Н И Е №508
гр. Бургас,
18.04. 2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на тринадесети април, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 2443 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба, подадена от Ж.Г.Х. против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-001419 от
12.08.2021г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна
полиция“. Със заповедта на Ж.Г.Х. е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП- изземване
на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че оспорения акт е
издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно
приложение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Твърди,
че предпоследното му СУМПС е било издадено през 2013г., т.е. след твърдяното в
обжалваната заповед отнемане на всички контролни точки (за периода 2006-
2009г.). Иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуален
представител адв. Д., поддържа жалбата.
Ответникът, началник група към ОД на МВР
гр.Бургас, сектор "ПП" при ОДМВР – Бургас, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. С придружително писмо вх.№10601/18.10.2021г.
застъпва тезата за законосъобразност на оспорената заповед.
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от
действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
Със заповед за прилагане на
принудителни административни мерки №
21-0769-001419 от 12.08.2021г., полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор
„Пътна полиция“, на
основание чл. 171, т.4 от ЗДвП, разпорежда, да бъде иззето свидетелството
за управление на МПС №********* на жалбоподателя, тъй като са му отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
В мотивите на заповедта е посочено,
че на водача са отнети всички контролни
точки, с влезли в сила НП, както следва:
1. НП № 2419/09.04.2006г. на РУ
Сливен, влязло в сила на 2.03.2007 г., с което се отнемат 4 контролни точки;
2. НП № 596/28.02.2007г. на РУ
Сливен, влязло в сила на 26.10.2007г., с което се отнемат 16 контролни точки;
3. НП № 14800/30.10.2007г. на сектор
ПП Бургас, влязло в сила на 04.12.2007г., с което се отнемат 10 контролни точки;
4. НП № 9858/16.01.2008г. на РУ
Сливен, влязло в сила на 09.02.2008г., с което се отнемат 6 контролни точки;
5. НП № 9873/20.06.2008г. на сектор
ПП Бургас, влязло в сила на 30.08.2008г., с което се отнемат 8 контролни точки;
6. НП № 299/10.11.2009г. на ОДМВР
Бургас, 01 РУ, влязло в сила на 26.12.2009г., с което се отнемат 16 контролни точки;
7. НП № 12435/09.12.2009г. на
сектор ПП Бургас, влязло в сила на 26.12.2009г., с което се отнемат 8 контролни точки;
Според заповедта, с отнемането на
тези контролни точки Х. е загубил придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в
съответната служба на МВР.
Посочените в заповедта наказателни
постановления, са представени по делото, като всяко едно от тях съдържа и
разписка за връчване, върху която е положен подпис, целящ да удостовери, че
връчването е извършено на Ж.Х. и датата на извършване на връчването.
По делото са представени два броя
протоколи за резултатите от проведено допълнително обучение на водачи на МПС
съгласно чл.158, ал.1 от ЗДвП- от 26.01.2008г и 31.01.2009г.
По делото е представена справка
картон на водача (л.19). Справката
съдържа информация за съставени актове, издадени наказателни постановления и
фишове. Съдържа и информация за възстановяване на точки и преизчисляване както
следва:
-възстановени контролни точки на
26.01.2008г.- оставащи точки:36
- възстановени контролни точки на
31.01.2009г.- оставащи точки:35
- възстановени контролни точки на
06.02.2010г.- оставащи точки:24
- възстановени контролни точки на
12.02.2011г.- оставащи точки:37
- възстановени контролни точки на
18.12.2011г.- оставащи точки:39
- преизчислени точки след зареждане
на данни на 31.01.2014г.- 23
-възстановяване на точки след 2
години без наказания на 12.01.2015г.- служебно възстановени 16
-възстановяване на точки след 2
години без наказания на 27.03.2017г.- служебно възстановени 6
Като
доказателства по делото са приети
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. подписана от министъра на вътрешните
работи, с която ОД на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП и
Заповед № 251з-209/18.01.2017г., подписана от директор на ОДМВР Бургас, с чиято
т.1.8. полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
В хода на съдебното дирене е
открито производство по оспорване
истинността на подписа, положен върху разписки, които са обективирани в
наказателни постановления с номера 596/28.02.2007г; 14800/30.10.2007г.;
9858/16.01.2008г.; 299/10.11.2009г.; 12435/9.12.2009г. и 2419/09.04.2006г.
Доказване по см. на чл. 193,
ал.3,пр.1 от ГПК не е проведено.
ІІ.ПРАВОТО:
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган в
кръга на правомощията му. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/2017 г. на
директора на ОД МВР – Бургас, точка 1.8., полицейските
инспектори в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Спазена е предвидената от закона
писмена форма.
Административният орган е приел, че
са налице основанията на чл. 171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.
Според чл. 157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на Министерството на вътрешните работи.
Според разпоредбата на чл.3, ал.1
от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
Поради това и с оглед разпоредбата
на чл. 170, ал.1 от АПК, административният орган следва да
установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни
постановления, с които са отнети всички контролни точки на водача), посочени в
оспорената заповед.
В настоящия случай, органът е
приел, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила наказателни
постановления въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки, за периода 2.03.2007- 26.12.2009г., поради което
същият е бил длъжен да върне СУМПС.
Фактът на влизане в сила на
наказателните постановления съдът приема за доказан, тъй като върху разписките,
удостоверяващи връчването им е положен подписа на жалбоподателя.
Въпреки това, съдът намира, че
заповедта е материално незаконосъобразна, защото не са реализирани кумулативно
изискуемите предпоставки на чл. 171, т. 4 ЗДвП - 1.) загубване на правоспособността
поради отнемане на всички контролни точки и 2)
неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството.
Не е доказана първата изискуема
предпоставка за налагане на принудителната административна мярка- загубване на
правоспособността поради отнемане на всички контролни
точки към датата на издаване на оспорената заповед.
Според разпоредбата на чл.2 от
Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и
реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по
пътищата, за които се отнемат (отм. ; действаща към процесния период 2.03.2007- 26.12.2010г.), При първоначално издаване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му
получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на
извършените от него нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
В случая към
24.06.2005г., според справка картон на водача, жалбоподателят е разполагал с 39
точки.
С
наказателните постановления, посочени в т.1-3 са му били отнети общо 36
контролни точки, т.е към 04.12.2007г.
са останали 3 контролни точки.
На 26.01.2008г. Х. се е явил на
допълнително обучение на водачи на МПС съгласно чл.158,т.1 от ЗДвП, който факт
е удостоверен с представен по делото протокол.
Нормата предвижда възможност за
частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато
допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година. При това
положение останалите точки на водача е следвало да бъдат увеличени с още 13
точки или общо 16 контролни точки.
Същевременно в справката е посочено,
че оставащите точки към 26.01.2008г. са 36.
С НП № 9858/16.01.2008г. на РУ
Сливен, влязло в сила на 09.02.2008г. и НП № 9873/20.06.2008г. на сектор ПП
Бургас, влязло в сила на 30.08.2008г., на водача са отнети общо 14 контролни
точки. Като от остатъка от 16 контролни
точки се извадят 14 остават 2 контролни точки.
Изчислени на база записите в
справката, оставащите точки са 18.
На 31.09.2009г. Х. се е явил на
допълнително обучение на водачи на МПС съгласно чл.158,т.1 от ЗДвП, който факт
е удостоверен с представен по делото протокол.
Поради това, остатъкът от 2 точки е
следвало да бъде увеличен с още 13 точки и да му останат 15 контролни точки.
Според справката броя на
контролните точки към 31.09.2009г. е 35.
С НП № 299/10.11.2009г. на ОДМВР Бургас,
01 РУ, влязло в сила на 26.12.2009г. и НП № 12435/09.12.2009г. на сектор ПП
Бургас, влязло в сила на 26.12.2009г. на водача са отнети общо 24 контролни
точки.
При това положение към
26.12.2009г. на жалбоподателя би
следвало да бъдат отнети всички контролни точки.
Същевременно към тази дата, според
справката- картон, след влизане в сила на посочените наказателни постановления,
жалбоподателят е разполагал с 11 контролни точки, а на 06.02.2010г. тези точки
са увеличени на 24.
Или към датата на издаване на
оспорената заповед след приспадане на точките, отнети с процесните наказателни
постановления, с оглед представените по делото протоколи за допълнително
обучение и възстановените точки, указани в справката- картон на водача не са
били отнети всички контролни точки, тъй като е установен остатък от 11
контролни точки.
Този факт е признат от ответника с
направените вписвания в справката картон на водача и е благоприятен за
жалбоподателя, поради което съдът го приема за доказан.
При наличие на оставащи контролни точки
правоспособността не е загубена.
Отделно от това следва да се
посочи, че остава неясно защо на 07.01.2013г. на жалбоподателя е издаден
контролен талон, удостоверяващ наличие, към тази дата (значително по- късно
след датата 26.12.2009г., за която се твърди, че е влязло в сила последното
наказателно постановление) на максималния брой контролни точки- 39.
Според справката, на 11.12.2010 г.
също е било издадено СУМПС, като на 12.12.2010 г. оставащите точки са били 37,
а на 18.12.2011г.- 39.
В случай, че административният
орган приема наличие на отнети към
26.12.2009г. всички контролни точки, а са налице и данни за издадени и
други наказателни постановления, с които се отнемат контролни точки, не би
следвало на 07.01.2013г. да бъде издаден контролен талон с посоченото
съдържание.
В тази насока може само да се
предполага, че към датата на издаване на контролния талон и СУМПС всички
контролни точки, отнети с процесните наказателни постановления са били служебно
възстановени. Такова предположение предпоставят и записите в справката- картон-
„възстановени контролни точки“. То обаче, също изключва възможността да се
приемат за доказани фактическите основания за издаване на заповедта.
Този извод прави ненужна преценката за
реализиране на втората кумулативна предпоставка, регламентирана с нормата на чл. 157, ал.4 от ЗДвП- неизпълнение на задължението за връщане
на свидетелството за правоуправление.
Поради изложеното съдът приема, че оспорената
заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, поради което
следва да бъде отменена.
С оглед изхода
на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените, своевременно
поискани и доказани в размер на 210лв., разноски.
Поради изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, ІV състав на Административен съд гр.
Бургас,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-001419 от
12.08.2021г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна
полиция“.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Бургас да заплати
на Ж.Г.Х., ЕГН ********** сума в размер на 210лв., представляваща разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
СЪДИЯ: