РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I - 28 състав, в публичното съдебно заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: И.ДИМИТРОВ
при участието на
секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 10453/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 288, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
26, ал. 2, предл. първо ЗАдв. от Адвокатско дружество „С.и Д.“ срещу М.А.Г. за
осъждането ѝ да заплати сума в размер на 152 969 лв., представляваща
неизпълнено от страна на ответницата задължение за заплащане на дължимо
възнаграждение за възложени и изпълнени услуги по договор за правна защита и
съдействие от 18.02.2018 г., сключен между нея като доверител и ищеца като
довереник, с включени в сумата заплатени от ищеца авансово разноски по
изпълнението на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане –
01.10.2020 г..
В исковата молба са изложени твърдения, че на 18.02.2018 г. между
страните по делото бил сключен договор за правна защита и съдействие, по силата
на който ответницата е възложила, а ищецът е приел да оказва правна помощ и
съдействие при уреждане на имуществените ѝ отношения със съпруга ѝ Д.Х.Г.,
като съобразно чл. 6.1. от договора следвало да заплати цена за предоставената
услуга в размер на 15% върху пълния размер на стойността на имуществото, което
ще придобие в изключителна собственост в резултат на проведените юридически
действия от страна на ищеца, като под „имуществото“ по смисъла на тази
разпоредба се разбирало правото на собственост върху недвижими имоти, средства
за уравняване на дяловете или средства, присъдени по претенцията по чл. 30 СК,
което възнаграждение и съобразно чл. 6.2 от договора е платимо в тримесечен
срок от придобиване на изключителната собственост. В изпълнение на договора
ответницата е подписала два броя пълномощни, упълномощаващи ищеца да проведе
искови производства за делба на съсобственото имущество и за предявяване на
претенция с правно основание чл. 30 от СК, като я представлява в съдебните
производства пред всички съдебни инстанции, пред държавни институции,
учреждения, юридически лица и пр. На 16.07.2018 г. ответницата подписала и
пълномощно, с което е оправомощила Адвокатско дружество „С.и Д.“ да действа
като неин пълномощник пред СРС по делото за делба на съсобственото имущество по
прекратената поради развод съпружеска имуществена общност срещу бившия ѝ
съпруг. Във връзка с това съдебно производство дружеството – ищец твърди, че е
заплащало всички разходи, съдебни и други дължими такси.
Твърди се, че Адвокатско дружество „С.и Д.“ е предоставило на М.А.Г.
правни услуги в обхвата на възложената защита и съдействие както следва:
1. Подробно проучване и
събиране на всички факти и документи по установяване на вещите, вземанията и
дяловете, придобити по време на брака ѝ съсобствени между ответницата и
бившия ѝ съпруг Д.Х.Г., тъй като ответницата не е представила
необходимите документи;
2. Проучване и правен
анализ на издирените документи във връзка с установяване на обхвата на
съсобствеността между ответницата и Д.Г., многократни усилия и опити за
установяване на контакт с последния и провеждане на преговори с него за целите
на постигане на извънсъдебно споразумение;
3. Подготовка и обсъждане на стратегия за защита на правата и законните
интереси на ответницата;
4. Провеждане на многократни преговори и съвместни разговори с адв. Р.А.,
пълномощник на бившия съпруг на ответницата, подготовка и преработване на
множество предложения за постигане на взаимноизгодни споразумения за
прекратяване на съсобствеността между двамата бивши съпрузи по извънсъдебен ред
чрез разумно разпределение на придобитите по време на брака активи,
по-конкретно на недвижимите имоти, придобити по време на брака им и находящи се
в гр. София, гр. Бургас, гр. Карнобат и гр. Златоград;
5. Подготовка, обсъждане и отправяне на покана до Д.Г. за заплащане на
обезщетение за ползване на съсобствен имот, представляващ застроен урегулиран
поземлен имот с идентификатор 68134.1936.1148, съставляващ УПИ III-5 в квартал
1 по плана на гр. София, местност в.з. „Панорамен път - Специални нужди -
Беловодски път“, целият с площ от 2925 кв.м., заедно с построената в него
триетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1936.1148.1, със застроена площ
от 473 кв.м., включително поемане на разноските по връчването на нотариалната
покана;
6. Подготовка на искова молба за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на 1/4 идеална част от посочения по - горе съсобствен имот,
обсъждането ѝ с ответницата, комплектуването ѝ с доказателствени
искания, действия по предявяването на иска, включително действия по заплащане
на държавна такса и заплащане на депозит за допусната експертиза, поети от
ищеца, подготовка на множество становища и допълнителни доказателствени
искания, процесуално представителство и защита в проведените открити съдебни
заседания по образуваното производство, анализ на депозираните заключения на
съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертиза, снабдяване с
множество декларации от данъчни служби, необходими като доказателства по
делото;
7. Правни услуги по процесуално представителство и защита на М.Г. срещу
исковата претенция на Д.Г. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
на 1/2 идеална част от апартамент - мезонет № 10, находящ се в гр. София,
местност „Красно село-Стрелбище“, в сградата на ул. *****, в общ размер от 8500
лв., ведно със съответната законна лихва, подготовка на отговор, комплектуване
с доказателствени искания, действия по депозиране, процесуално представителство
и защита в открити съдебни заседания;
8. Подготовка на искова молба за делба, обсъждането ѝ с
ответницата, комплектуването ѝ с доказателствени искания, действия по
предявяването на исковата молба за делба, действия по снабдяване със съдебни
удостоверения за издаване на документи, необходими за вписване на исковата
молба, действия пред четири различни териториални Служби по вписвания към
Агенция по вписванията за надлежно вписване на предявената искова молба за
делба;
9. Подготовка на отговор на предявен от ответника в производството по
делба инцидентен установителен иск за признаване за установено, че застроен
поземлен имот с идентификатор 68134.1936.1 148, съставляващ УПИ III-5 в квартал
1 по плана на гр. София, местност в.з. „Панорамен път-Специални
нужди-Беловодски път“, целият с площ от 2925 кв.м., заедно с построената в него
триетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1936.1148.1, със застроена площ
от 473 кв.м, е негова изключителна собственост, подготовка на многобройни
доказателствени искания за защита на ответницата в отговора на исковата молба и
книжата за тях, изготвянето на писмен отговор против ИУИ, снабдяване със
съдебни удостоверения и предприемане на действия пред четири различни държавни
институции за снабдяване с необходими документи за защита правата на ответницата
във връзка с предявения инцидентен установителен иск, включително снабдяване с
архивни данъчни декларации, снабдяване с необходими документи от държавни и
банкови институции, представяне на документите, издадени от различни
институции, в образуваното производство и ангажиране на допълнителни
доказателствени искания, проучване на възможностите за техническа експертиза на
хартията
10. Провеждане на множество разговори с процесуалния представител на
бившия съпруг на ответницата Д.Г. - адв. Р.А. за обсъждане на предложени от ответницата
взаимно изгодни начини за прекратяване извънсъдебно на съсобствеността между
страните по споровете;
11. Подготовка и преработване на множество проекти за споразумение между
страните по споровете, както и съгласуването им с адв. А., преработване и
множество корекции по тях;
12. Провеждане на множество срещи и разговори на адв. И.Д. и адв. А.В.с
ответницата - за анализ, обяснение на процесуалната стратегия, обяснения на
причините за бавно движение на образуваните производства и възможното им
развитие;
13. Авансово заплащане от Адвокатското дружество на дължимите от
ответницата държавни и общински такси, депозити за вещи лица, нотариални и
други такси за снабдяване с документи, вписване и предявяване на исковите
претенции за защита на правата ѝ във връзка с възложените услуги в
обхвата на договора, на обща стойност от около 4 000 лв. С молба от 25.10.2021
г. ищецът е уточнил точния размер на тази сума, равняваща се на 3363,49 лв., като
изрично е пояснил, че същата не съставлява отделна претенция, а се включва в
уговореното и дължимо общо претендирано възнаграждение от 152 969 лв..
Ищецът сочи, че по депозираната от Д.Г. срещу М.Г. искова молба е било
образувано гр. д. № 69187/2018 г. на СРС, I ГО, 32 състав, по което е
постановено решение № 274708/14.11.2019 г., с което исковете са отхвърлени като
неоснователни, влязло в сила на 13.12.2019 г. Твърди и, че във връзка със
сключения договор е изготвил проект за споразумение, след уточнение на който е
бил предаден за одобрение на адв. А.и нейния доверител. В резултат на всички
предприети от ищеца действия по изпълнението на задълженията му по договора в началото
на 2020 г. са били уговорени основните параметри и условия на споразумението,
като е следвало единствено да се уговори размера на сумата, която ответницата е
следвало да получи за парично уравнение на притежаваните от нея дялове в общото
имущество.
Сочи, че на 11.05.2020 г. М.А.Г. е депозирала подписана лично от нея
молба по гр. д. № 51374/2018 г. по описа на СРС, ГО, 119-и състав, с която е
оттеглила пълномощията си от ищеца и е заявила оттегляне на иска и прекратяване
на производството по делба. Такава молба била подадена и от бившия ѝ съпруг
Д.Г., което е довело до прекратяване на съдебното производство с определение от
18.05.2020 г.
На 20.05.2020 г. ищецът бил уведомен писмено от ответницата, че с бившия
си съпруг не желаели делба на съсобственото си имущество, поради което сключеният
между страните договор за правна защита и съдействие се явявал лишен от предмет
и следвало да се счита за развален по право на основание чл. 89, пр. 1 от ЗЗД. Според
ищеца не са налице основания за разваляне на договора от страна на ответницата
и съобразно чл. 6.1 тя му дължи възнаграждение за изпълнението на правните
услуги в обхвата на възложената правна помощ и съдействие, равняваща се на 15 %
от пълния размер на стойността на имуществото, което би придобила в
индивидуална собственост, чиято данъчна стойност съобразно приложените по
съдебните производства доказателства възлиза на 2 040 000 лв., като собствената
на М.Г. 1/2 част е в размер на 1 020 000 лв. Изчисленото съобразно чл.6.1. от
договора възнаграждение за дружеството – ищец се изчислява в размер на 152 969
лв. без ДДС. Тъй като ответницата не е заплатила на ищеца дължимото
възнаграждение, то и счита, че е налице правен интерес от предявяване на
осъдителен иск срещу нея за процесната сума.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата М.А.Г. е депозирала писмен
отговор, в който признава, че на 23.02.2018 г. страните са сключили договор за
правна защита и съдействие, по който ищецът убедил ответницата, че освен делба
на имоти, е необходимо и предявяване на иск против бившия ѝ съпруг и за
присъждане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствения
имот, находящ се в гр. София, ул. „******. Цената на предявения от ищцовото
дружество иск пред СРС е 12 000 лв., като делото е било прекратено на
07.08.2020 г. По подадена от дружеството – ищец искова молба е било образувано
гр. д. № 51374/2018 г. по описа на СРС, 119 –и състав, което на 18.05.2020 г. е
било прекратено по взаимно съгласие на страните. По подадена от Д.Г. против М.Г.
искова молба е било образувано гр. д. № 69187/ 2018 г. по описа на СРС, 32-и състав,
с предмет присъждане за лишаване от ползване на ползван от нея недвижим имот,
находящ се гр. София, ул. „******. Цената на иска е 8500 лв., като делото е приключило
с постановяването на решение на 14.11.2019 г., влязло в законна сила.
С молба от 11.05.2020г. М.А.Г. е оттеглила представителната си власт,
предоставена на ищцовото дружество, а гр. д. № 51374/2018 г. по описа на СРС,
119 състав е било прекратено по взаимно съгласие на страните с определение №
90904/18.05.2020 г.
Твърди, че с писмо, изпратено на Адвокатско дружество „С.и Д.“ на
21.05.2020 г., ответницата го е уведомила за оттеглената представителна власт,
прекратяването на договора за правна защита и съдействие, като е заявила
готовност за възстановяване на сторените от него разноски по делото в размер на
332,48 лв.
Оспорва, че дружеството – ищец е изготвило проект за доброволна делба, тъй
като той е бил редактиран от него и не е бил предварително обсъден с
ответницата, като освен това действията по доброволно уреждане на имуществените
отношения между ответницата и бившия ѝ съпруг са били предприети повече
от две години след сключване на договора за правна защита и съдействие.
Счита, че ищецът не е изпълнил изцяло задълженията си по сключения между
страните договор за правна защита и съдействие, тъй като в интерес на
ответницата било провеждането само на едно исково производство – по делба на
съсобственото имущество, но не и за присъждане на обезщетение за лишаване от
ползване, което е довело до предявяването на такава претенция срещу ответницата
от другия съсобственик, както и излишното ѝ натоварване с разноски, след
като не бил разрешен основния проблем по прекратяване на съсобствеността.
Поддържа, че сключеният между страните договор за правна защита и
съдействие бил прекратен поради оттегляне на поръчката, тъй като смисълът от
сключването му, съответно възлагане извършването на правни действия от страна
на Адвокатско дружество „С.и Д.“, е било постигането на споразумение с
ответника по делбеното дело, по силата на което М.А.Г. да стане изключителен
собственик на част от делбените имоти, ведно със следващото уравняване на дяловете
ѝ, в случай на необходимост от такова. Тъй като в продължение на две
години такова споразумение не е било постигнато, въпреки желанието на
съсобственика – бивш съпруг на ответницата, това е довело до снемане на
доверието, предоставено от последната на ищеца. Предприетите от страна на
дружеството процесуални действия наложили у ответницата убеждението, че
адвокатското дружество цели не да защитава нейните права и законни интереси, а
цели по – голямо възнаграждение за себе си, като предприело действия ответницата
да получи по – голям дял от съсобственото имущество дори в ущърб на родените от
брака деца.
Твърди, че избраните от ищеца процесуални действия не били одобрени от
ответницата, провежданите помежду им срещи били извън работно време, в
неформална обстановка, като била заплашена, че ще бъде осъдена като клиент,
което породило страх и недоверие, опорочаващи връзката между доверител и
довереник.
Счита, че оттеглянето от нейна страна на поръчката не съставлявало
неизпълнение на задълженията ѝ по договора за правна защита и съдействие.
Отделно от това, ищецът частично е изпълнил възложената поръчка, тъй като целеният
краен резултат – делба на съсобственото имущество, не бил постигнат,
респективно уговореният резултативен хонорар не се дължал. Ето защо и съобразно
разпоредбата на чл. 288 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, при оттегляне на поръчката доверителят
следва да дължи на довереника направените от него до момента разходи по
изпълнението, както и възнаграждение за извършената работа до момента на
оттеглянето, но не и след този момент, т. е. до 21.05.2020 г. Доколкото
посоченото в договора възнаграждение е станало неопределяемо и невъзможно да
бъде точно определено, според ответника следва да се приложи разпоредбата на
чл. 36 ал. З от ЗА, като адвокатският съвет определи дължимото възнаграждение
съобразно извършената от изпълнителя работа съгласно наредбата на Висшия
адвокатски съвет.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
С
договор за правна защита и съдействие от 18.02.2018 г., сключен между страните
по делото, М.А.Г. е възложила на Адвокатско дружество „С.и Д.“ да оказва ѝ
бъде оказана правна помощ и съдействие при уреждане на имуществените ѝ
отношения с нейния бивш съпруг Д.Х.Г., включително осъществяване на правни
действия, насочени към делба на съсобствени имоти, предявяване на претенции за
присъждане на суми от личен влог по реда на чл. 30 СК. В т. 6.1 от договора е
уговорено възнаграждение в размер на 15% от пълния размер на стойността на
имуществото, върху което в резултат на действията на изпълнителя, ответницата
ще стане единствен собственик, като под имущество страните са уговорили, че
следва да се разбира право на собственост върху недвижими имоти, средства за
уравняване на дялове и средства, присъдени по претенция по чл. 30 от СК.
Според
чл. 6.2. от договора, уговореното възнаграждение е дължимо в срок до три месеца
след придобиване на имуществото или на съответна част от него.
Безспорно
е, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че
адвокатското дружество чрез преупълномощения адв. Р.В. е представлявало ищцата
по следните граждански дела:
По
гр. д. № 28017/2018 г. на СРС, 31 състав, образувано по депозирана искова молба
от 02.05.2018 г. от М.А.Г. срещу Д.Х.Г. за заплащане на обезщетение в размер на
12 000 лв.за лишаване от ползване на 1/2 идеална част от съсобствен имот,
представляващ застроен урегулиран поземлен имот с идентификатор 68134.1936.1148
по плана на гр. София, местност в.з.. „Панорамен път - Специални нужди - Беловодски
път“, с площ от 2925 кв. м., заедно с построената в него триетажна жилищна
сграда с идентификатор 68134.1936.1148.1, със застроена площ от 473 кв.м. На л.
13 от същото дело, приложено към настоящото производство, е депозирана и молба
от 11.05.2018 г. от М.Г. чрез адв. Р.В., с която е уведомен съда да не
разпорежда изпращането на депозираната искова молба, тъй като към момента се
водели преговори за уреждане на отношенията между бившите съпрузи за подялба на
притежаваните между тях недвижими имоти и връчването на исковата молба би
затруднило преговорите. С молба от 18.06.2020 г. адв. В.е уведомил съда, че е
не е постигнато споразумение, поради което е поискано да продължат последващите
съдопроизводствени действия. С влязло в сила на 28.08.2020 г. определение от
07.08.2020 г. производството по делото е прекратено поради направен отказ от
иска, депозиран лично от М.Г. с молба от 05.08.2020 г. Няма данни след
уведомяването на ответника Д.Г. за прекратяване на делото в негова полза да са
присъждани съдебни разноски.
По
гр.д. № 69187/2018 г. на CPC, 32 състав, образувано по депозирана искова молба от
Д.Х.Г. срещу М.А.Г. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на 1/2
идеална част от апартамент - мезонет № 10, находящ се в гр. София, местност
„Красно село-Стрелбище“, в сградата на ул. „Гребенец“№ 10, адвокатското
дружество е депозирало отговор на 28.02.2019 г.. С влязло в сила на 13.12.2019
г. решение от 14.11.2019 г. искът е бил изцяло отхвърлен.
По
гр.д. № 51374/2018 г. на СРС, 119 състав, образувано по искова молба депозирана
на 03.08.2018 г. от М.А.Г. срещу Д.Г., за делба на съсобствени недвижими имоти,
включващи, освен горепосочените къща и апартамент, така също и гараж в гр.
София, апартамент от 133,80 кв.м. в гр. Бургас, Апартамент в гр. Карнобат,
Еднофамилна жилищна сграда в гр. Златоград с площ от 139 кв.м., ведно с
поземления имот с площ от 205 кв.м. и изградена селскостопанска постройка от 22
кв.м. В същото делбено производство ответникът Д.Г. е предявил на 20.12.2020 г.
инцидентен установителен иск, с който е поискано да бъде установено спрямо
бившата му съпруга, че къщата и поземления имот, находящи се в гр. София, в.з.
„Панорамен път“ са придобити по време на брака изцяло с лични средства на
основание чл. 23, ал. 1 СК. По този иск М.А.Г. е подала отговор на исковата
молба чрез адв. В.(л. 69 от делото).
С
молба вх. № 5052725/11.05.2020 г., подадена от М.Г. по гр. д. № 51374/2018 г.
на СРС, 119 състав (л. 129) е направено изявление за оттегляне на дадените
пълномощия на ищцовото адвокатско дружество, като е заявено искане за
прекратяване на делото поради оттегляне на исковата молба. Изразено е и
съгласие, в случай че бъде направено оттегляне на предявения от ответника
инцидентен установителен иск.
С
молба вх. № 5052723/11.05.2020 г., подадена от Д.Х.Г., по гр. д. № 51374/2018
г. на СРС, 119 състав (л. 130) е направено оттегляне на предявения инцидентен
установителен иск, като е изразено съгласие с направеното оттегляне на иска за
делба, поради което на 18.05.2020 г. производството е било прекратено
Не
се спори между страните, че на 10.05.2020 г. М.Г. е уведомила писмено
адвокатското дружество, че страните по гр. д. № 51374/2018 г. на СРС, 119
състав не желаят делба на съсобственото си имущество, поради което делото е
прекратено по взаимно съгласие, а пълномощията са оттеглени. Предвид това е
заявено, че договорът за правна помощ се явява безпредметен, а изпълнението на
задълженията по него – невъзможни и същият следва да се счита развален по право
на основание чл. 89, пр. 1 от ЗЗД. Заявена е готовност да се заплатят
направените от нейно име разноски на обща стойност от 332,48 лв. по посочена
банкова сметка.
***.10.2021
г. ответницата по настоящото дело е уточнила, че е постъпила на работа във
фирма „Х.М.2“ ЕООД с ЕИК ********* на 30.11.2020 г., който договор е действащ и
понастоящем, както и е заявила, че не оспорва твърдението в исковата молба, че
придобитите с бившия ѝ съпруг в режим на съпружеска имуществена общност
недвижими имоти са на обща стойност 2 040 000 лева. Безпротиворечиво е и
обстоятелството, че „Х.М.2“ ЕООД е собственост на Д.Х.Г..
На
л. 123 – 128 от делото е приложен имейл от 11.02.2020 г. от адв. И.Д. до адв. А.,
за която не е спорно, че е била пълномощник на Д.Г., с изпратен проект за
извънсъдебна делба, според която М.Г. получава апартамент – мезонета, ведно с
гаража, находящи се в гр. София, ул. „****** и апартаментите в гр. Карнобат и
гр. Бургас заедно с полагащото ѝ се парично уравнение от 1 000 000 лв.
Според имейла, приложен на л. 128, адв. Р.В. е поискал на 10.02.2020 г. от адв.
А.предходния проект за споразумение с цел адв. Д. да го използва, за да направи
актуално предложение.
Според
показанията на ищцовия свидетел Т.Г.К.същата се е запознава с ответницата в
края на м. януари 2018 г., когато са пътували в един автомобил на екскурзия до
гр. Солун. Тема за разговор между двете била нуждата от помощ относно подялба
на имуществото с бившия на М.Г. съпруг. Твърди, че е присъствала на една
единствена среща между ответницата и адв. И.Д., когато ги е запознала, като
ответницата изрично заявила, че няма средства да финансира подобни съдебни дела
срещу бившия си съпруг, но същевременно е имала нужда от юридическа помощ.
Според свидетелката М.Г. е потърсила адвокат, който не би могъл да се поддаде
на чуждо влияние и би могъл да финансира бъдещите дела. Не ѝ е споделяно
от ответницата конкретна сума, която желае да получи от съпруга си, като във
фризьорския салон, който посещавала, се коментирали суми между 600 000 лв.
и 1 000 000 лв. Не ѝ е споделяно кога и по какъв начин е
осъществявала контакти с адвокатската кантора, като според свидетелката
ответницата и бившия ѝ съпруг продължили да поддържат контакти, след като
тя се обърнала към ищеца за правна помощ.
Ищцовият
свидетел Р.Й.В., заявява, че с Адвокатско дружество „С.и Д.“ работи и си
партнира по определени проекти и дела от 2010 г., като няма никакъв материален
интерес от изхода, както по настоящето дело, така и по това, което е водил като
пълномощник на М.Г.. Сочи, че отношенията му с ищеца се основавали на размяна
на клиенти по различни дела, в зависимост от спецификите на казусите. Излага,
че на първата среща с адвокатите от ищцовото дружество му било обяснено, че ще
му бъде възложено да извършва правни действия с цел подялба на имущество между М.Г.
и Д.Г., като не е поставен времеви период, до който следва да бъде постигнат
краен резултат, но на практика правните услуги били предоставяне от началото на
2018 г. до м. май 2020 г., когато приключили отношенията с ответницата.
Стратегията по казуса била да осъществят контакт с адв. А., която е пълномощник
на бившия съпруг, и да се направи опит да се постигне доброволна делба, а ако
това не се случи, да се заведе дело за съдебна делба. Цялото финансиране по
казуса било поето от ищцовото дружество. Доколкото е било известно на свидетеля,
имало е няколко концепции за разпределение на имотите като във всяка от тях
бившият съпруг е следвало да вземе най-скъпия имот, находящ се кв. „Бояна“, а
ответницата е трябвало да получи парично обезщетение - първоначално се
обсъждала с бившия ѝ съпруг сумата от 600 000 лв., впоследствие 800 000
лв., и накрая 1 000 000 лв. Твърди, че М.Г. е споделяла, че най-ниската
сума не я удовлетворява, защото тя изначално и е била предлагана. След като
станало ясно, че къщата в Бояна струва около 12 милиона лева, адвокатското
дружество и тяхната клиентка били на мнение, че следва да се претендира
по-голяма сума за уравняване на дяловете.
Свидетелят
твърди, че негова била идеята да се инициира дело за обезщетение за лишаване от
ползване на най-скъпия от имотите, тъй като при спечелването му и породилата се
необходимост Д.Г. ежемесечно да заплаща около 3000 лева обезщетение, то той би
бил много по-сговорчив при преговори и сключване на извънсъдебна спогодба. Заявява,
че този подход е бил обсъждан и приет от ответницата, като самият свидетел се е
срещал около десетина пъти с нея и един, два пъти и в присъствието на адв. Д.,
като срещите са се провеждали в офисите на дружествата на ул. „Бистрица“, ул. „Позитано“
или ул. „Алабин“, в обичайното работно време, като извън адвокатска кантора свидетелят
лично не е провеждал срещи. Според него М.Г. единствено е изразила негодувание,
че нещата не се случвали бързо, каквато нагласа имала тя, но твърди, че още в
началото ѝ е било обяснено, че по всякакъв начин ще се избягва съдебната
делба, защото това е единственото дело, което се води на шест инстанции. Извън
това, на свидетеля не му е известно ответницата да е изразявала недоволство по
отношение работата на адвокатското дружество. Според него развитието на делото
за делба е форбирало убеждението у бившия съпруг на ответницата, че ще се
наложи да заплати около пет милиона лева за уравнение на дяловете, а не един
милион лева и поради това Д.Г. е влязъл в контакт с М.Г., за което свидетелствали
двете идентични молби, подписани от всеки от тях, с които са заявявали че
прекратяват делото. За последното обстоятелство самият свидетел научил съвсем
случайно. Сочи, че правните действия е обсъждал и с адв. Д., който, срещайки се
с М.Г., многократно му се обаждал, за да провери развитието по казуса, като всички
действия съгласувал и с адвокат В..
Според
показанията на ответниковия свидетел Д.Х.Г., бивш съпруг на М.Г., между тях не
се е водило дело за никакви съдебни дела. Провеждали са преговори, които не са
довели до постигане на взаимно съгласие, поради предлаганите му неизгодни
оферти. Твърди че преговорите са продължили в период от една до две години,
като са се чували на два-три месеца. Твърди, че е имал проект за споразумение,
който постоянно е бил изменян, а първоначално ответницата му е отправила устно
предложение за огромна сума, която е била непосилна за него. Към момента
имуществото им не е поделено, като по време на бракоразводното дело не са имали
уговорка с бившата си съпруга за подписване на конкретни споразумения за
подялбата на имуществото и е било ясно че ще бъде тежка свада по този въпрос.
Не си спомня конкретните суми, за които са се водили преговори, нито пазарната
стойност на имота в кв. „Бояна“. Осъществява контакт с бившата си съпруга и
след развода, тъй като имат деца, като признава че тя работи повече от 20
години в негова фирма.
Свидетелят,
доведен от ответницата, В.К.А.-Л., нейна приятелка от 2001 г., заявява че не е
запозната много детайлно с отношенията между М.Г. и бившия ѝ съпруг.
Доколкото ѝ било известно, те решили да прекратят воденото дело за делба
и да се разделят по взаимно съгласие, като е било споделяно от ответницата, че
от страна на адв. Д. е имало намеци за не дотам професионални отношения – покана
за вечеря, което поведение много е тревожило М.Г. и е било една от причините да
пожелае отношенията с адвокатското дружество да бъдат прекратени. Твърди, че
след като се обърнала към адвокатското дружество за оказване на съдействие за подялбата
на брачното имущество, и в течение на месеци и година не се е стигнало до
удовлетворяващ краен резултат, това създавало несигурност у ответницата.
Ищцовия свидетел А.Д.В., която е била съдружник в ищцовото
дружество до м. октомври 2021 г., заявява, че ответницата е била техен клиент
от началото на 2018 г., когато са подписали договор за правна помощ, чийто
проект е изготвила самата тя. Уговореното включвало изцяло финансирането на
правните услуги, от които се нуждаела М.Г. за разделяне на имуществото, останало
след развода с бившия ѝ съпруг, а при успех ищецът щял да получи
възнаграждение в договорен процент. Заявява, че клиентката им е посочила
ориентировъчен размер, който желае да получи, както и е представила
доказателства за оценките на недвижимото имущество и с какви парични средства
са разполагали към момента на развода. В хода на неколкократните разговори с
ответницата се е достигнало до решение, че ще се осъществи контакт с бившия
ѝ съпруг посредством адвокати, които са го представлявали по време на
бракоразводното дело, с цел постигане на извънсъдебно споразумение. Сочи, че
първоначалната идея е била че имуществото е на стойност около 12 милиона лева,
като самата ответница им споделила, че тя само формално се е водила на работа и
през цялото време е била майка, като по-големият принос се дължал на съпруга.
Ето защо и двете страни по настоящото дело били наясно, че е нереалистично да
получи половината имущество, равняващо се на около 6 милиона лева. Свидетелят
заявява, че още в началото на разговорите с клиента си са му обяснили, че
всякакви по-активни действия следва да бъдат забавени до изтичане на една
година от прекратяването на брака с надеждата, че Д.Г. няма да заведе дело за
установяване на по-голям принос, който той би могъл да докаже. Тази идея била
възприета от ответницата, поради което и от м. февруари до м. ноември 2018 г.
не са предприети действия за подялба на имуществото като междувременно е
заведено дело за обезщетение за лишаване от ползване от къщата в кв. „Бояна“, с
цел бившият съпруг да се почувства ангажиран и леко принуден, за да влезе в
преговори. Тази концепция е била лично споделена на ответницата и самата тя е
подписала необходимите документи, включително и нотариална покана, като според
свидетеля поне видимо не е имало противопоставяне от М.Г.. За последната е било
важно да получи своя дял от имуществото, като не е поставяла изрични условия за
начина, по който това да се случи - дали извънсъдебно или чрез съдебна делба.
Твърди, че клиентката им е желаела да получи пари в брой и имота в гр. Карнобат,
в който живеят нейните родители. Свидетелят заявява, че доколкото адвокатската
кантора е следвало да финансира целия процес, за тях е било много по-лесно да
се стремят към постигане на извънсъдебна спогодба, като липсата на възможност
това да се случи ги е накарало да предприемат и пресиращи до известна степен
действия в рамките на закона. Заявява, че ответницата е споделяла, че
първоначално бившият съпруг и е предлагал парично уравнение в размер на 600 000
лв., което било неприемливо за нея, като са се обединили около идеята първоначално
да настоява да получи около 2 000 000 лв. и след съгласуване с М.Г.
тази сума е била първоначално отправената офертата към пълномощника на Д.Г. – адв.
А.. Сочи, че във връзка със съгласуване на споразумението са получили от страната
на бившия съпруг първия проект, след което са разменили поне четири или пет
варианта, в които, освен въпросите за подялба на движимото имущество, е ставало
въпрос и за парични суми, като достигайки до сумата от около 800 000 до 1 000
000 лв., която следвало да бъде получена от М.Г., и която заявила че я удовлетворява,
последната преустановила контакт с ищеца. Свидетелката твърди, че е имала три
или четири срещи с ответницата в края на 2018 г. и до средата на 2019 г. в
офиси на адвокатското дружество, като осъществявали многократни контакти и по
телефона. Срещите са били осъществявани в различно часово време в зависимост от
ангажиментите на самия клиент, но не знае между ответницата и адв. Д. да са се
извършвали срещи извън кантората, макар и да не изключва такава възможност.
На първо място съдът намира за
недоказани твърденията на ответницата, че ищецът се е дезинтересирал от
изпълнение на договора значително време преди тя да го уведоми на 21.05.2020
г., че оттегля пълномощията. Соченото в отговора на исковата молба
съпроводително писмо от Сл. вп. - гр. Бургас (л. 167) за наложена възбрана по
допуснато на Адвокатско дружество „С.и Д.“ обезпечение на настоящия иск, макар
и да е с дата 02.03.2020 г., е видно от съдържанието му, че тази дата е
сгрешена, доколкото е посочено в писмото, че самата възбрана е вписана на
19.06.2020 г. Видно е и, че обезпечителната заповед е издадена на 17.06.2020 г.
във връзка с определение от 21.06.2020 г. (л. 168), поради което е практически
невъзможно да бъде наложена преди тази дата.
Отделно
от горното, съвкупният анализ на приложените писмени доказателства – искови
молби, отговор на искова молба, становища, включително съдебните протоколи от
приложените три граждански дела – гр. д. № 28017/2018 г. на СРС, 31 съста, гр.д.
№ 69187/2018 г. на CPC, 32 състав, гр.д. № 51374/2018 г. на СРС, 119 състав,
мотивират съда да приеме, че ищцовото дружество надлежно е представлявало и
защитавало интересите на ответницата в образуваните от и срещу нея съдебни
производства, целящи подялба на останалото в съсобственост след прекратяване на
брака имущество.
Уговореното
възнаграждение по чл. 6.1 от процесния договор за правна защита и съдействие е
за постигнат резултат, който се изразява в получаване от доверителя на
недвижими имоти, бивша СИО, средства за уравняване на дялове или такива,
присъдени по претенция с правно основание чл. 30 от СК. От съдържанието на чл.
7.1. от договора, свидетелските показания, а и самата ответница не отрича,
следва извод, че е съществувала уговорка между страните за първоначално
финасиране разходите по воденето на делата да се поеме изцяло от адвокатоското
дружество и те да са част от договореното възнаграждение. Предвид това самото
адвокатско дружество не би имало интерес от самоцелно завеждане на дело от името
на ответницата срещу бившия ѝ съпруг за заплащане на обезщетение за
ползване на имота във в.з. „Панорамен път“, както и водене на дело за делба,
което е със значителна по време продължителност предвид развитието му на две
фази , в три съдебни инстанции, тъй като това би ангажирало времето на самите
адвокати, без за това да им се дължи възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във вр. с
НМРАВ, а от друга страна, ще доведе и до заплащането на допълнителни разходи,
при все че последните се поемат изцяло от ищеца. Ето защо и съдът намира за
логично и кредитира обяснението на свидетеля адв. Воденичарски, че по негова
идея е заведено делото за получаване на обезщетение за лишаване от ползване с
цел при спечелването му бившият съпруг да бъде отстъпчив за сключване на
спогодба. В този смисъл са и показанията на свидетеля адв. А.В., която основно
е комуникирала с ответница - че целта на М.Г. е да сключи извънсъдебно
споразумение и да получи парична сума и някои от имотите, което би било
благоприятно и за самото ищцовото дружество, доколкото не би се налагало водене
на дълги съдебни спорове. Следва да бъдат взети предвид и показанията от тази
свидетелка, че от разговорите ѝ с ответницата всички са били наясно, че
по-големият принос е на съпруга, и е било нереалистично тя да получи половината
от прекратената съпружеска имуществена общност на приблизителна стойност от
около 6 000 000 лв., но същевременно първоначално предлаганите на М.Г.
600 000 лв. са били неприемливи за нея, поради което са започнали с оферта
от 2 000 000 лв. Тези показания кореспондира и с показанията на същата
свидетелка, че пасивността в действията им по постигането на извънсъдебна или
съдебна подялба в периода м. февруари до м. ноември 2018 г., е с цел изтичането
на едногодишния срок, в който бившият съпруг е имал правната възможност да
заведе дело за установява на по-голям принос (каквото е правилото на чл. 31 СК). Ето защо и не може да се приеме, че е налице необосновано бездействие на
адвокатското дружество. Отделно от това е необходимо да се съобрази, че още на
02.05.2018 г. е депозирано от името на М.Г. искова молба срещу Д.Г. за
заплащане на обезщетение от лишаване от ползване на имота в кв. „Бояна“, като
депозираната от адв. Воденичарси молба от 11.05.2018 г. съдът временно да не
провежда процедурата по чл. 131 ГПК поради започнали преговори между страните,
сочи, че адвокатското дружество е участвало в процеса по преговори с бившия
съпруг.
Въпреки
че отчита известната заинтересованост от изхода на делото на двамата ищцови
свидетели – адвокати, занимавали се пряко с казуса на ответницата, доколкото
единият от дълги години си партнира по различни дела с ищеца, а вторият е бил
доскоро съдружник в него, съдът кредитира показанията, тъй като те са логични,
последователни и кореспондиращи си помежду си, а и с останалия доказателствен
материал, включително с показанията на доведения от ответника свидетел Д.Г..
Последният, макар и нелогично да заявява в началото на разпита му, че не е
водил дело за делба с бившата си съпруга, при положение че самият той е подал
молба за оттегляне на инцидентния установителен иск, предявен в делбеното дело,
сам признава, че след развода през 2017 г., около две години са се водили
преговори с М.Г. и нейните адвокати, но не са постигнали консенсус по
предлаганите параметри. Също така, според неговите показания, че „първо се
разведохме и след това беше ясно, че ще бъде тежка свада“ и че „първо те
направиха предложение за някакви огромни суми, които бяха непосилни за мен“, е
видно първоначалната невъзможност бившите съпрузи да поделят доброволно имотите
си. Именно това тяхно неразбирателство, а не качеството и адекватността на
оказаната от ищеца правна защита, обяснява и продължилата повече от две години
невъзможност да се постигне извънсъдебна делба. Не се установява по делото
ответницата да е получила удовлетворяващо я предложение и поради некомпетентни
съвети, дадени от ищеца, включително такива, които биха му осигурили по-високо
възнаграждение, тя да не го е приела.
Предвид
че няма данни през цялата 2018 г. или 2019 г. да е налице постигнато между
бившите съпрузи съгласие, което да предполага сключването на спогодба, то и
делото за делба не може да се определи като безпредметно заведено. Следва да се
отбележи, че липсват твърдения или доказателства за съществуваването на такива
обстоятелства, които да индицират, че при едно обичайно развитие на делбеното
делото, ищцата би получила по-малко от половината от стойността на поделяемите
имоти и в този смисъл воденето на такова дело, макар и продължително по време,
да би било против нейните интереси. Като такова не би могло да се определи и
заведеното от М.Г. дело за обезщетение за ползване на имота в кв. „Бояна“, тъй
като това процесуално действие е било част от стратегията на адвокатското
дружество да принуди бившия съпруг да се съгласи на по-големи отстъпки за
извънсъдебна подялба на имотите. Няма и данни ответницата да е поставила
изрично изискване за начина и средствата, чрез които да се стигна до делба, а
по вече изложените съображения самият ищец също няма интерес да води подобно
дело.
Предвид гореизложеното съдът намира за напълно неоснователни
възраженията в отговора на исковата молба, че ищецът не е изпълнил изцяло
задълженията си по сключения между страните договор за правна защита и
съдействие, тъй като в интерес на ответницата било провеждането само на едно
исково производство – по делба на съсобственото имущество, но не и за
присъждане на обезщетение за лишаване от ползване, което е довело до
предявяването на такава претенция срещу ответницата от другия съсобственик,
както и излишното ѝ натоварване с разноски, след като не бил разрешен
основния проблем по прекратяване на съсобствеността. Не се доказва, въпреки
прекратяването на гр. д. № 28017/2018 г. на СРС, 31 състав по искане на М.Г.,
последната да е осъждана да заплаща разноски на ответника по иска за
обезщетение от лишаване от ползване на имота – Д.Г..
Недоказани остават и твърденията на ответницата, че избраните от ищеца процесуални
действия не били одобрени от нея, а провежданите помежду им срещи били в извън
работно време, в неформална обстановка, като била заплашена, че ще бъде осъдена
като клиент, което породило страх и недоверие, опорочаващи връзката между
доверител и довереник. Съдът не кредитира показанията на В.Л., че адв. И.Д. е
отправял до М.Г. „намеци за не дотам професионални
отношения“, като я е канил на вечеря, тъй като свидетелката не е придобила
лично впечатления за изнесеното от нея, а същото ѝ е било споделено от
ответницата. Освен това, тези твърдения са напълно неконкретизирани, като съдът
не намира, че единствено фактът на отправена покана за вечеря, което очевидно
предполага провеждане на среща в неформална обстановка, само по себе си е
основателен мотив ищцата да се откаже едностранно от договора за правна помощ.
Тази теза, застъпена в отговора на исковата молба, се опровергава от
поведението на самата ответница и мотивите ѝ да потърси помощта на
адвокатското дружество, като следва да се отчита, че самата свидетелка В.Л.
заявява, че ѝ е известно, че бившите съпрузи са решили да прекратят по
взаимно съгласие делото за делба и да поделят имуществото си доброволно, което
сочи, че не поведението на адвокатското дружество и в частност на адв. И.Д. са
в основата на прекратяването на договора за правна помощ.
От
показанията на всички свидетели еднозначно се установява, че отвеницата е
потърсила правна помощ от адвокатско дружество „С.и Д.“ поради
непоколебимото ѝ желание да получи дял от прекратената СИО и невъзможността
да се споразумеят със съпруга си до началото на 2018 г. Последният заявява в
своите показания, че първоначално му е отправено устно предложение, след което
многократно не са могли да постигнат съгласие за извънсъдебно уреждане на
отношенията, тъй като не е бил удовлетвор от поставените му финансови условия.
Това кореспондира с показанията на свидетеля Велева, че първият писмен проект
на споразумение е изготвен от адвокатката на бившия съпруг, като ищецът е
извършил само корекции на проекта за споразумения, както и че е имало няколко
такива опита за извънсъдебно уреждане на спора. Приложената по делото имейл
кореспонденция от 11.02.2020 г. между адв. В.и адв. А., представляваща Д.Г.сочи,
че между бившите съпрузи е продължавано воденето на преговори за сключване на
спогодба за подялба на имуществото, в която ищцовото дружество е участвало,
докато е било висящо съдебно дело за делба, поради което е житейски нелогично,
че именно поведението на ищеца е мотивирало ответницата само три месеца
по-късно, на 11.05.2020 г., да подаде молба за прекратяване на делбеното дело,
което очевидно е било съгласувано с бившия ѝ съпруг, който едновременно с
нея е подал молба, че оттегля предявения инцидентен установителен иск (поставените
от СРС входящи номера върху всяка от молбите са през едно число). Необходимо е
да се отбележи, че в уведомлението до адвокатското дружество от 21.05.2020 г.
за оттегляне на пълномощията му, М.Г. е изтъкнала като единствено обстоятелство
за това нейно действие породилото се нежелание у нея и Д.Г. да поделят имуществото
си, но не се съдържа изложение на каквито и да било обстоятелства, сочещи, че
неин мотив е некачествено изпълнение на възложената работа от страна на ищеца.
В този смисъл са и вече коментираните показания на ответниковия свидетел В.Л..
Следователно, няма данни договорът за правна помощ да е прекратен поради
неточното му изпълнение от страна на довереника.
Сключеният
между страните по делото договор за правна помощ притежава характеристиките на такъв
за поръчка, като породилите се отношения се регулират от специалния Закон за
адвокатурата и при субсидиарно приложение на нормите на чл. 280 – чл. 292 ЗЗД. Императивната
разпоредба на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. въвежда правото на парично възнаграждение на
адвоката за положения от него труд, като изключение е въведено в чл. 38 ЗАдв.,
в който са уредени различни хипотези на оказване на безплатна правна помощ,
като нейната безвъзмездност се проявява само, когато изходът на делото е с изяло
негативен за представлявания клиент резултат, а в останалите случаи адвокатът
има право да му се присъди възнаграждение, дължимо от насрещната страна.
Съгласно чл. 288, ал. 1 от ЗЗД оттеглянето на
поръчката от доверителя не лишава довереника от правото да иска заплащане на
уговореното възнаграждение, като в съответствие с това общо правило, в
специалния закон – чл. 26, ал. 2 от ЗАдв., уреждащ договора за поръчка, имаща
за предмет извършването на правни действия от адвокат, е предвидено, че при неоснователно оттегляне
от клиента на пълномощията от адвоката, последният има право на възнаграждение
в пълен размер, а при основателно оттегляне - му се дължи само за положения
труд. В случая уговореният между страните резултативен хонорар кореспондира с
разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗАдв., допускаща възможност възнаграждението да
се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед
изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни
дела и по граждански дела с нематериален интерес, какъвто не е настоящият
случай.
Клаузата за
заплащане на адвокатско възнаграждение като процент от имуществото получено от
клиента в резултат от подялбата на имуществото има характера на отлагателно
условие, доколкото възникване на правото на възнаграждение, неговият размер и
изискуемост, са предпоставени от получаване в дял от ответницата на имущество. Според
чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД условието се смята за сбъднато, независимо от
фактическото му ненастъпване, щом страната, която има интерес от несбъдването
му, недобросъвестно е попречила то да настъпи. Преценката относно сбъдването на
условието /отлагателно или прекратително/ следва да се осъществи по правилата
на логиката при съпоставка между поведението на страната и закономерния ход на
събитията, като се отчете интересът на страните в предметната рамка на
сключения договор (в този смисъл решение по т.д. № 53312/2015 г. на ВКС, І г.о.
и решение №161 от 19.07.2018 г., по т.д. №1561/2017 г. на ВКС, II ТО).
По
изложените по-горе съображения, съдът намира, че М.Г. не е доказала наличие на
основателни причини за оттегляне на пълномощията на адвокатското дружество,
което е в нейна доказателствена тежест, а същевременно до прекратяване на
поръчката, ищецът е изпълнявал точно поетите задължения. Следва да бъде изцяло
споделена тезата в писмената защита на ответницата, че нейно право е да
прекрати договора за правна помощ, но отречена твърдяната недължимост в цялост
на претендираното възнаграждение. От една страна, неоснователното оттегляне на
поръчката не лишава адвокатското дружество от възнаграждение поради правилото
на чл. 26, ал. 1 ЗАдв. и чл. 288, ал. 1 ЗЗД, а и предвид вече изяснената
същност на адвокатския друг като възмезден. От друга страна, несбъдването на
условието по чл. 6.1 от процесния договор, а именно липсата на получено от
клиента в еднолична негова собственост част от делбеното имущество, е в
резултат изцяло от неговото субективно желание да се прекрати съдебното
производство за делба, с което е попречил да се сбъдне условието, пораждащо
задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение. Ирелевантни са причините
за това нежелание подялбата да се извърши чрез съдебна делба, поради което е
безпредметно да се обсъжда обстоятелството, че ответницата работи при бившия си
съпруг или дали е целяла да избегне заплащането на полагащото се на
адвокатското дружество възнаграждение. Съществено е, че последното не се доказва
да е станало причина за оттегляне на поръчката и именно това необосновано
поведение на М.Г. следва да се приеме за недобросъвестно по смисъла на чл. 25,
изр. 2 от ЗЗД, тъй като с него черпи благоприятни за себе си последици да не
заплати адвокатско възнаграждение, което при закономерното развитие на
делбеното дело би дължала. Позоваването от ответницата на разпоредбата на чл.
288, ал. 2 ЗЗД е неоснователно, тъй като тя урежда хипотеза на настъпила
обективна невъзможност поръчката да бъде изпълнена, а в случая неизпълнението е
обусловено изцяло от неоснователно поведение на довереника.
При
определяне на дължимия размер следва да се съобрази, че по делото нито се
твърди, нито се установява, че са налице такива обстоятелства, които биха
довели до присъждане в полза на М.Г. на имущество на стойност по-ниска от
1 020 000 лв., като прилагането на правилото на чл. 25, ал. 2, изр. 2
от ЗЗД също води до извод за такава стойност. Тази сума, посочена в исковата
молба като база за изчисляване на възнаграждението и съставляваща половината от
данъчната стойност на делбените имоти, напълно кореспондира и с показанията на
ищцовите свидетели, че ответницата е била склонна да подпише споразумение, в
което да получи около 1 000 000 лв. за уравнение на дела си и апартамента
в гр. Карнобат, какъвто текст се съдържа и в последното съгласувано от ищеца на
11.02.2020 г. споразумение, след който момент клиентът е прекъснал контакт с
него (в този смисъл са и показанията на свидетеля В.).
Изложеното
мотивира съда да приеме за основателно твърдението на ищеца, че дължимото му се
възнаграждение следва да се изчисли върху посочения размер от 1 020 000
лв., като 15% от него се равняват на 153 000 лв. Наличието на договор за
правна помощ с валидна клауза за уговорен начин на изчисляване на адвокатското възнаграждение
изключва приложението на сочената от ответницата норма на чл. 36, ал. 3 от
ЗАдв. и определянето му от адвокатския съвет. Предвид това и с оглед диспозитивното
начало, претенцията на ищеца от 152 969 лв. следва да бъде изцяло уважена, а
като последица от това да се присъди и претендираната законна лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 01.10.2020 г..
С
оглед правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати претендираните и доказани за сторени от насрещната страна разноски,
които в случая се свеждат до заплатена държавна такса от 6118,76 лв.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.А.Г., ЕГН **********,***, чрез
адв. Д. И., да заплати на Адвокатско дружество „С.и Д.“, Булстат ******, адрес
гр. София, ул. ******, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т. Г., по иск с правно
основание чл. 288, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2, предл. първо
ЗАдв., сума в размер на 152 969 лв., представляваща неизпълнено от
страна на ответницата задължение за заплащане на дължимо възнаграждение за
възложени и изпълнени услуги по договор за правна защита и съдействие от 18.02.2018
г., сключен между нея като доверител и ищеца като довереник, с включени в
сумата заплатени от ищеца авансово разноски по изпълнението на договора, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 01.11.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни
разноски в настоящото производство за заплатена държавна такса, в размер на 6118,76
лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: