Р Е Ш Е Н И Е № 260854
гр. П., 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД П., Гражданско отделение, II състав, в открито заседание на втори юли две хиляди двадесет
и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА КИРИЛОВА
При секретаря Катя Василева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
6569 по описа на ПРС за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по
искова молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи, че в полза на
дружеството срещу Община П. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5756/2020. по описа на Районен съд П. за сума
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент – общинско жилище, находящ се в град П., ул. „***, в
размер на 329,20 лева за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително месец юли 2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение (29.10.2020 г.) до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 41,65 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2018 г. до 17.09.2020 г.
Ищецът твърди, че
между него и ответника в качеството му на потребител-клиент за битови нужди
съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на
топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната
страна, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният
недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите
условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота
на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като
потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща
на заявената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Намира за дължима законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
Ответникът е
депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по основание и размер.
Твърди, че процесният имот е общинско жилище където е настанено третото
лице-помагач – З.О.А. и семейство му, които са действителните ползватели по
договор за наем, който считано от 19.09.2018 г. за срока на договора от десет
години. Позовава се на действащите Общи условия с ищеца, съгласно които е
следвало да бъде уведомен за текущите задължения, както и за осигуряване на
достъп за отчитане на измервателните уреди. С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С отговора на
исковата молба е направено искане за привличане на трето лице помагач – З.О.А. и
е предявен обратен иск срещу него.
Със своевременно
предявения обратен иск се сезира съда за осъждане на З.О.А. в качеството му на наемател
за сумите представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „*** в размер на
329,20 за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително месец юли 2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (29.10.2020 г.) до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 41,65 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2018 г. до 17.09.2020 г. Иска се уважаване на предявените обратни и скове
и се претендират разноски.
Третото лице-помагач
и ответник по обратния иск З.О.А. не е депозирал отговор в срок.
В съдебно заседание
страните се представляват. Всяка една от тях поддържа вече изложените твърдения
и възражения, с искане към съда да ги уважи. Ответникът по обратния иск – З.О.А.,
се явява лично с твърдението, че е заплатил сума в размер на 40,00 лева, за
която Община П. признава, че е платена. Представя писмени доказателства за
заплащане на суми към Община П. за топлинна енергия в периода м.02 – 04.2019 г.
включително.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Районен съд П. е
сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване
по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на
топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в
исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните
разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като
договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от §
1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и
клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП.
– бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач
на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което
е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1
от Общите условия, купувачът е длъжен да
заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на
потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на
законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца.
В настоящия случай
между страните не са спорни обстоятелствата, че процесният имот представлява
общинска собственост, предназначена за отдаване под наем за жилищни нужди, като
сочените обстоятелства се установяват и от ангажираните писмени доказателства,
което дава основание на съда да приеме, че ответникът като собственик на
процесния недвижим имот е пасивно материално легитимиран по отношение на
предявените искове.
Спорни са останалите
елементи от правопораждащия фактически състав относно доставката на топлинна
енергия и нейната стойност.
По делото е изслушана
и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира
изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички
поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ
на приложените по делото и представени от ищеца документи, изискани на място от
ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение. Услугата за дялово
разпределение е въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като същевременно са
налични и споразумения между ищеца и ФДР за предоставяне на тази услуга за
сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният имот. Установено е също,
че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери са
преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които
са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за
търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни.
От заключението се
установява, че не е начисляван разход за БГВ прогнозно, тъй като в имота е
монтиран водомер и са взети предвид неговите показания, преизчислен след
определяне топлосъдържанието на топлата вода. Вещото лице е установило, че в
процесния имот на отоплителните тела са монтирани уреди за дялото разпределение
и е начислен разход според показанията им. Отоплителното тяло в „баня“ - „щранг-лира“
е без ИРУ, поради което разхода за него е определян по изчислителен път. След
провеждане на годишния отчет, разхода за топлинна енергия е преизчислен и сумите са сторнирани. Разходът за топлинна
енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път, като е начисляван
такъв само за зимните месеци. Установено е същи, че в общите части няма
работещи отоплителни тела, поради което за тях няма начислявани разходи.
При така установените
факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата
дължима сума за процесния период е на стойност от 329,20 лева.
От изложеното дотук
съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по
облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до
собствения на ответника имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 329,20
лева.
При основателност на
главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава
в размер на 41,65 лева, определена от съда на основание чл. 162 ГПК при
съобразяване определения от БНБ основен лихвен процент за периода, увеличен с
10 пункта, както и данните за помесечно начислените суми, съдържащи се в
приетото по делото извлечение от сметка.
Следва да бъде взето
предвид признанието на ищеца в. о.с.з., че е била заплатена сума в размер на
40.00 лева от процесния период, поради което, независимо от начина, по който
счетоводно са били отразени, съдът намира, че с тях е погасена претенцията за
законна лихва до този размер (т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г.
на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК) от предявения – 41,65 лева, в периода от
10.07.2018 г. до 17.09.2020 г. и този иск следва да бъде отхвърлен за сумата от
40,00 като неоснователен, поради плащане в рамките на процеса, а претенцията за главница следва
да бъде уважена в цялост.
По
предявения обратен иск.
При извод за основателност
на главните установителни искове, съдът следва да разгледа и осъдителните
обратни, насочени срещу третото лице. Същите са своевременно предявени, с
правно основание по чл. 232, ал. 2, чл. 239 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ответникът моли З.О.А. да бъде осъден да му заплати
сумите, както и законната лихва за забавата на месечните плащания, с твърдения,
че това задължение е поето от него по силата на съществуващо между страните
наемно правоотношение. В доказателствена тежест на ищеца по обратните искове е
да установи наличието на облигационно (наемно) отношение относно процесния имот
и период между него и третото лице ответник по обратните искове въз основа на
посочената в исковата молба по обратния иск настанителна заповед, както и
неговото съдържание.
По правило договорът
за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици,
към които са насочени насрещните волеизявления на страните. По
своето предназначение жилищата, представляващи общинска собственост могат се
отдават за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, като
понастоящем условията и редът за това се определят с наредба на съответния
общински съвет. (арг. чл. 43, т. 1, вр. чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 45а ЗОС).
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Община П. въз основа на
настанителната заповед кметът на общината сключва писмен договор за наем по
образец, в който се определят правата и задълженията на страните, включително
задължението за заплащане на консумативни разноски.
По делото е обявено
за безспорно с доклада по делото, че процесното жилище е общинско,
предназначено за отдаване под наем, както и че ответникът по обратния иск е
наемател в него. Посочените обстоятелства се установяват и от представените
настанителна заповед и договор за наем, сключен въз основа на нея.
Видно от Заповед № 1486/19.09.2018 г.,
издадена по реда на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 2 от НРУУРОЖ, З.О.А. и
заедно със семейството му – непълнолетна дъщеря, са настанени в процесния
апартамент за срок до 10 години. Посочено е, че се отменя Заповед № 1549/07.09.2017
г. за настаняване във ведомствено жилище и се прекратява Договор от 21.09.2017
г. за отдаване под наем на общински жилищен имот, находящ се на същия
административен адрес (гр. П., ул. „Лом“, бл. 3, ап. 116, вх. Ж, ет. 4),
сключен със З.О.А.. В заповедта е предвидено, че въз основа на нея следва да
бъде сключен договор за наем със З.А.. Заповедта е връчена на З.А. на
20.09.2018 г. без възражения от негова страна, с уведомяване, че фактическото
предаване на жилището ще се осъществи на следващия ден (21.09.2018 г.). Видно
от Договор за наем № 18-Ж-51306 от 01.10.2018 г., сключен на осн. чл. 24, ал. 1
НРУУРОЖ се установява, че между Община П. като наемодател и З.А. като наемател
е сключен договор за предоставяне под наем на процесното общинско жилище. В чл.
5.3 от договора е уредено задължението на наемателя за заплащане на
консумативните разноски, свързани с ползването на имота, следователно не е
уговорено нещо различно от диспозитивното правило на чл. 232, ал. 2 ЗЗД .
Предвид установените
фактически и правни съображения съдът намира, че в процесния период Община П. и
З.О.А. са били обвързани от наемно правоотношение, по силата на което за него е
възникнало задължението да заплаща разноските, свързани с имота, в т.ч. за
потребена топлинна енергия по арг. от чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 5.3 от Договора.
Независимо, че представеният по делото договор за наем обхваща период, след
началото на исковия, то от цитираната настанителна заповед, се установи, че З.О.А.
е бил наемател в същия имот от по ранна дата – 21.09.2017 г., което предхожда
01.05.2018 г. Ето защо в негова тежест е било да заплати режийните разноски,
свързани с ползването на имота. При неизпълнение на това задължение, същият е
изпаднал в забава, поради което следва да заплати и дължимата мораторна лихва,
поради което предявените обратни искове следва да се уважат изцяло.
Неоснователно е
единствено искането на Община П. за присъждане на законна лихва върху
главницата спрямо ответника по обратния иск, считано от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу нея. Това е така, защото
същата представлява последица от поставянето на длъжника в забава, а това
Община П. е сторила с депозиране на обратния иск – 27.01.2021 г., от който
момент следва да се присъди същата.
Представените от З.О.А.
писмени доказателства – платежни документи в полза на Община П., обхващат
период след исковия, поради което не доказват погасяване на процесните
задължения. Следва да бъде взето предвид признанието на Община П., че е
заплатената сума в размер на 40.00 лева от процесния период, поради което с тях
е погасена претенцията за законна лихва до този размер (т. 1 от ТР по тълк. д.
№ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС) от предявения иск – 41,65 лева, в периода от
10.07.2018 г. до 17.09.2020 г. и този иск следва да бъде отхвърлен за сумата от
40,00 като неоснователен, поради осъщественото плащане в рамките на процеса.
Обратният иск има за
предмет притезание на привличащата срещу подпомагащата страна, основано на
разпоредбата на чл. 79 ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение, като по
своята процесуална характеристика, предявяването на обратен иск по реда на чл.
219, ал.3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове при
условията на положителна евентуалност. Уважаването на главния иск е
предпоставка за уважаването на евентуалния (макар и той да почива на друго
основание, различно от това на главния), като специфичното при обратния иск е
създаването на условно изпълнително основание – правото на изпълнение по този
иск се поражда едва след като главното задължение е погасено, т. е. след като
привличащият ответник е удовлетворил ищеца-кредитор, поради което следва да се
уважи при условие, че Община П. удовлетвори кредитора „Топлофикация П.“ АД.
По разноските:
Ищецът е претендирал
разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва
да му бъдат присъдени, съобразно уважената част на исковете. Ищецът е доказал
разноски в размер в общ размер на 225,00 лева, като е претендирал и
възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00 лева, което също
следва да бъде присъдено. При този изход от спора на ищец се дължат съразмерно
разноски в размер на 325,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода
от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75
лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Предвид приетия за
основателен обратен иск, Община П. също има право на разноски по предявения обратен
иск. Такива са доказани в размер на 50,00 лева за заплатена държавна такса.
Претендирано е и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Съдът като съобрази, че не е посочено за какво се
отнася заявеното юрисконсултско възнаграждение при извършена защита по
предявени срещу и от Община П. искове, то следва да бъде поделено по 50,00 лева
за всяка една група искове. Ето защо в полза на Община П. следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева за уважените
обратни искове.
Независимо от крайния
извод за частична неоснователност на един от исковете, съдът приема, че с
поведението си ответниците по главните и по обратните искове са станали причина
за образуване на производството (частичното плащане е извършено в хода на
настоящото производство), поради което ответниците следва да понесат разноските
в цялост.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. ГПК, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу ОБЩИНА П., ЕИК *********, гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А в размер
на 329,20 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град П., ул. „*** за
периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително изравнителни сметки от
месец юли 2019 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.10.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 422, ал. ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1,65 лева, представляваща законна лихва
за забава върху месечните задължения за периода от 10.07.2018 г. до 17.09.2020
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 5756/2020 г. по описа на Районен съд П., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за разликата над 1,65 лева до
пълния предявен размер от 41,65 лева като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община П., ЕИК ********* да
заплати на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 325,00
лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство и сумата от 75,00
лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, З.О.А.,
ЕГН **********,*** да заплати на Община П., ЕИК *********, гр. П., пл.
„Св. Иван Рилски“ № 1А сума в размер на 329,20 лева, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град П., ул. „***
за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително изравнителни сметки от
месец юли 2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на исковата молба по обратния иск – 27.01.2021 г., както и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1,65
лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за
периода от 10.07.2018 г. до 17.09.2020 г. дължимо по договор за наем, СЛЕД
КАТО Община П. изпълни задължението си да заплати на „Топлофикация-П.“
АД установените като дължими с настоящото решение суми в пълен размер.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за разликата над 1,65 лева до
пълния предявен размер от 41,65 лева като погасен чрез плащане в хода на
процеса
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вл. ал. 8 ГПК З.О.А.
***, ЕИК ********* сума в
размер на 100,00 лева разноски пред
Районен съд П. в настоящото производство, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
Решението е
постановено при участие на З.О.А. ***.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд П..
Препис от решението да
се връчи на страните и на третото лице-помагач.
СЪДИЯ
ВЯРНО
С ОРГИНАЛА: В.А.