О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/…….05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание проведено на тринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
ч.т.д. № 650/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпило е възражение №5826/17.10.2018г.
от Д.Й.Г. с ЕГН ********** от гр. Провадия, с
правно основание чл.423 от ГПК срещу заповед № 501/27.11.2014г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 898/2014г.
на РС - Провадия.
В
обстоятелствената част на възражението длъжникът сочи, че не оспорва, че има
задължение към „БНП Париба“, но е спрял плащанията, защото се наложило да
постъпи в болница за операция. След оздравяването му бил осъден „по бързата
процедура и се оказало, че дължи тройно повече от това, което е взел, а лихвата
не отговаря на еврозаконодателството“. Твърди, че не е бил уведомен за
производството и не му е дадено право да се защити. Поддържа, че е узнал за
заповедта след справка по изпълнителното дело, към което същата е приложена.
Ответникът по
подаденото възражение – „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., Париж, рег. №*********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон България, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, е
депозирал писмен отговор в дадения му срок, с който счита възражението за просрочено,
поради което и недопустимо, тъй като изпълнителното производство е образувано
през м.04.2015г., като са постъпвали суми, а в условията на евентуалност –
неоснователно, тъй като длъжникът не е ангажирал доказателства относно непредвидени
обстоятелства, поради което не е могъл да оспори вземането.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава
право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по
заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, да
подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение. Визираният в нормата срок е преклузивен и неспазването
му има за последица процесуалната недопустимост на производството по чл.423 ГПК. В случая срок по чл. 423, ал. 1 ГПК не е започвал да тече, предвид липсата
на представени по делото доказателства за точната дата на узнаване на
съдържанието на заповедта. Същата е връчена в заповедното производство при
отказ, т.е. без физическото й получаване на длъжника и няма данни за връчването
й в изпълнителното производство. От изисканата от администриращия съд справка
изх. №5123/13.03.2019г.
от ЧСИ Захари Димитров е видно, че на 10.07.2015г. на длъжника са били връчени
преписи от книжа по изпълнителното дело, но заповедта за изпълнение не фигурира
сред тях. Ответникът не ангажира конкретни доказателства в подкрепа на
твърденията си за просрочие на възражението си. Следователно следва да се
приеме, че срокът по чл.423 от ГПК е спазен, а възражението е допустимо и
подлежи на разглеждане по същество.
Изложените във възражението оплаквания
се субсумират под хипотезата на 423, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото се твърди, че
заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника. Твърденията на
длъжника за липса на надлежно връчване са бланкетни, без да са посочени
конкретни пороци на процедурата по призоваване. Не са ангажирани и
доказателства за допуснати от връчителя нередовности при връчване на заповедта
за изпълнение. В приложеното по заповедното производство съобщение е
обективирано удостоверителното изявление на призовкаря, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на отказ на 13.12.2014г. Отказът
е отбелязан в разписката и е удостоверен с подписа на връчителя съгласно
изискванията на чл.44 от ГПК. Материалната доказателствена сила на документа не
е оспорена и опровергана от длъжника в настоящото производство. Липсват
твърдения и съответните доказателства за неистинност на констатацията на
връчителя. При тази хипотеза заповедта за изпълнение се явява редовно връчена на
основание чл. 44, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното, по делото не се
установява наличието на релевираната хипотеза на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК,
поради което и подадено възражение не следва да бъде приемано.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА възражение с вх.№5826/17.10.2018г.
от Д.Й.Г. с ЕГН ********** от гр. Провадия, с
правно основание чл.423 от ГПК срещу заповед № 501/27.11.2014г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 898/2014г.
на РС - Провадия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.