Решение по дело №2426/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………………………

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, наказателно отделение, 17-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                        СИЛВИЯ ТАЧЕВА

при секретаря Елена Чаушева и с участието на прокурора Борис Балев изслуша докладваното от съдия Петър Сантиров ВНОХД № 2426 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХI от НПК. Образувано е по жалба от 04.06.2019г. и допълнение към нея от 25.06.2020г. от подсъдимия А.Г.Л., чрез упълномощения му защитник адв. М.Г. - САК срещу присъда от 28.05.2019г. постановена по НОХД № 8225/18г., 20-ти с-в, Софийски Районен Съд, с която е признат подсъдимия за виновен в това, че:

на 23.12.2010г. в гр.София, сградата на Главна Дирекция „Криминална полиция“ /ГД “КП“/ на МВР, пред надлежен орган на властта - директора на ГД “КП“, набедил Н.Л. в престъпление, като знаел, че е невинна, а именно: в Сигнал до СДВР „Престъпление срещу личността“ с копие до Директора на ГД „КП“ и с копие до Софийска Районна Прокуратура /вх. № Я-32551/23.12.2010г. на ГД “КП“/ заявил писмено, че на 23.12.2010г. в сградата на Агенция за социално подпомагане, отдел „Закрила на детето“ в гр.София, ж.к.“Люлин“, спрямо него са отправени заплахи за убийство от страна на Н.Л., изразяващи се в следните думи: „Мъртъв си; май не си чувал за нашата мафия; внимавай къде ходиш; няма да дочакаш Коледа и детето е македонче“, вследствие на което е образувано досъдебно производство и с постановление на 09 РУП-СДВР от 14.04.2011г. Н.Л. е привлечена като обвиняема за това, че на 23.12.2010г. около 09,30 часа в коридора на втория етаж в отдел „Закрила на детето“, находящ се в гр.София, ж.к.“Люлин“ - 3 м.р., Агенция за социално подпомагане, се е заканила с убийство спрямо А.Г.Л., като го заплашила с думите: „Мъртъв си, май не си чувал за нашата мафия, внимавай къде ходиш, няма да дочакаш Коледа и детето е македонче“, като това заканване е възбудило у него основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, като впоследствие е внесен обвинителен акт от СРП по обвинението на Н.Л. за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и с присъда от 29.07.2013г. на СРС, НО, 17-ти състав /НОХД №11819/2011г./, влязла в законна сила на 14.08.2013г., Н.Л. е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК – престъпление по чл.286,ал.2,вр.ал.1,пр.1 от НК, поради което и на основание чл.286, ал.2, вр. ал.1, пр.1 от НК, вр. чл.54 от НК го е осъдил, като му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок една година, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от три години.

С подадената жалба и допълнение към нея от подсъдимия се атакува наказателно-осъдителната част на постановената присъда, като се счита, че същата е неправилна и незаконосъобразна, като при постановяването и е допуснато съществено процесуално нарушени изразяващо се по същество в липса на мотиви поради липса на цялостен доказателствен анализ и липса на обсъждане на възраженията на защитата.

В разпоредително заседание на 22.07.2020 година въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и ангажиране на други писмени и/или веществени доказателства.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Л. счита присъдата за неправилна и необоснована, като поддържа изложените доводи в допълнението към подадената въззивна жалба и изрично посочва, че подзащитният й е упражнил изконното си право на жалба, такова каквото е негово конституционно такова. Счел е, че е заплашен и обективно е възприел определени думи, които в неговото съзнание звучат заплашително.

Представителят на СГП счита присъдата за правилна и законосъобразна, като излага съображения, че възраженията на защитата са неоснователни, доколкото отговор на тях се съдържат в мотивите към първоинстанционния съдебен акт.

Подсъдимият в лична защита поддържа заявеното от защитника му, а в правото си на последна дума заявява, че иска да бъде оправдан.

Софийски Градски Съд, след като обсъди доводите от въззивната жалба както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното отменяване, но са налице такива за нейното изменяване, като се намали размера на наложеното наказание при приложение разпоредбата на визираната в нормата на чл.55 НК хипотеза, поради което същата следва да бъде потвърдена в останалата си част като правилна, обоснована и законосъобразна по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени в мотивите на присъдата. Установената фактическа обстановка по делото се споделя изцяло от въззивната съдебна инстанция, поради което не е нужно същата да се преповтаря.

Изложената фактическа обстановка е правилно възприета като установена от СРС, НО, 20-ти състав и препотвърдена от въззивния съд на база събраните в съдебното и досъдебното производство доказателства чрез съответните доказателствени средства - протоколите за разпит на свидетели и приетата съдебна експертиза. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд досежно изложената фактическа обстановка и установените факти се явяват сами по себе си да са правилни и обосновани в съответствие с императивите на чл.13 и чл.14 от НПК. Извършеният от състава на СРС процесуален анализ на събраните доказателства и доказателствени средства по делото е изключително авторитетен и кореспондиращ на техния смисъл и значение. При оценката на доказателствените материали не е извършено тяхно превратно тълкуване или игнориране, а е съобразено действителното им съдържание и обективност. Съдът е изложил конкретни и ясни съображения при оценката на доказателствените източници. При извършения доказателствен анализ от съда е осъществено ясно и пълно очертаване на фактическите обстоятелства от предмета на доказване по делото, които по своето естество са пряко установени. Не се отчита и не се установява по отношение на доказателствата и доказателствените средства да им е придадено на същите съдържание, каквото те нямат, а в случая е съобразено с правилата на формалната логика изводът, до който съдът законосъобразно е достигнал, а именно - наличието на извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл.286, ал.2, вр. ал.1, пр.1 от НК, за което е постановена и обжалваната осъдителна присъда.

Настоящият съдебен състав също кредитира показанията на свидетелите Л. и Ценова, доколкото същите са подробни, логични, налице е корелация между тях, подкрепят се и от изготвената и приложена графическа експертиза.

В ход на съдебно следствие пред въззивната инстанция бяха допуснати и приобщени още доказателства – наказателното дело 11819/11г. по описа на СРС-НО, водено срещу Н.Л. за престъпление по чл.144 от НК, завършило с влязла в сила оправдателна присъда; бе призована и разпитана в качеството на свидетел Н.Л.; бяхя изискани и приобщени към материалите по делото писмени протоколи от отдел „Закрила на детето“; други писмени документи от ДА „Закрила на детето“, касаещи случая; заверени копия от наличната в ОЗД/ДСП-Люлин документация; дакументация от АСП; от Фондация „Асоциация Анимус“; съдебни заповеди по ЗЗДН; документи от Министерски Съвет, ДЗАД и АСП.

Основната насока на възраженията на защитата във въззивната жалба се основават на правната страна на деянието, за което Л. е предаден на съд и осъден. Основно се оспорва защо се кредитират едни доказателства, а други не.

В отговор на тези възражение на защитата следва изрично да се отбележи, че първоинстанционния съдебен състав е дал пълен и прецизен отговор на всички възражения на защитата, като подробно е анализирал доказателствената съвкупност. Предвид това тези възражения на защитата се явяват неоснователни.

Възприетите фактически констатации от първостепенния съд са правилно установени, като при оценката им не са допуснати  логически грешки. Според въззивния съд  към  решаващия състав не могат да се отправят упреци  във връзка с установяване на  фактологията на деянията, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и картината на деянията е разкрита в достатъчна степен. Описаните факти по отношение на събитията се извеждат еднозначно и категорично от събраните по делото доказателствени материали, като въззивната инстанция не намира  никакви основания да ги променя.

В този смисъл трайно установената съдебна практика е категорична - РЕШЕНИЕ № 372 от 01.10.2012г. по Н.Д. № 1158/2012г., Н.К., ІІІ Н.О. на ВКС, че: „Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.”.

Възраженията могат да се оформят под няколко точки, а именно:

1. Относно предубеденост на съда; 2. Относно преценката защо едни показания се кредитират, а други не 3. Оспорване от правна страна, че не жалбата е станала основание за образуване на наказателно производство срещу Л., тъй като била подадена до СД“КП“, а не до 09 РУ-СДВР; 4.Обсъжда допустимостта на приложените като доказателства материали по граждански дела; 5. От правна страна възражение за съставомерност на деянието по чл.286 НК, доколкото не било посочено в присъдата и мотивите към нея, дали органа до който е подаден сигнала е надлежен орган на власт; Отново от правна страна възражение, че деянието за което Л. е предаден на съд е несъставомерно, доколкото в жалбата си подсъдимия бил пресъздал свои лични страхове; Отново също така от правна страна се изтъква, че деянието е несъставомерно от субективна страна; 6. Счита, че не е даден отговор на всички поставени въпроси, поради което на практика липсват мотиви и присъдата е постановена при нарушение на процесуалните правила.

В отговор на така поставените възражения настоящия съдебен състав следва да отбележи, че не споделя същите по никакъв начин и ги счита за неоснователни.

На първо място по никакъв начин не може да се възприеме тезата за предубеденост на първостепенния съд, доколкото в кориците на делото липсват каквито и да е данни за такова поведение от СРС или най-малкото за наличието на предпоставки, които да дават дори и минимално основание за такива изводи. В същото време следва да се отбележи и че липсват направени в хода на първоинстанционното съдебно производство възражения в тази насока. Всяка от страните е имала такава възможност, дадена им по закон, като поискат отвод на съдебния състав, но в същото време искането за отвод следва много добре и много ясно да бъде подкрепен с ясни и точни факти и обстоятелства, даващи им право на това. Не може да се възприеме и тезата за предубеденост на съда при постановяване на крайния съдебен акт и изготвяне на мотивите към него. Основанията, изложени в жалбата за такова твърдение се явяват единствено и само оценката от съдебния състав на приобщените доказателства по делото и в тази насока защо едни доказателства се кредитират, а други не.

В тази връзка следва изрично да се отбележи, че преценката кои доказателства да се кредитират и кои не, е точно ролята на съда в качеството си на арбитър, след провеждане на един съдебен процес, основан на базата на равнопоставеност и състезателност да прецени какво приема и какво не. Точно това е смисъла на пеналистиката и настоящата въззивна съдебна инстанция не намира за нужно и уместно да излага по-подробни обяснения за неща които са предмет на обучение на студентите по право по наказателен процес. Само ще се отбележи още веднъж, че първоинстанционният съд е направил в мотивите към присъдата си много подробен и коректен анализ на всички приложени по делото доказателства, въз основа на който е стигнал до крайните си изводи, като е изпълнил в цялост законовите си изисквания за обосноваване на своите изводи, както от фактическа, така и от правна страна. В тази връзка защитата не е посочила нито едно конкретно основание за тези свои твърдения и изрично да се обоснове защо излага такива твърдения,като същите в случая се явяват само голословни такива.

В обобщение следва да се отбележи, че въззивната съдебна инстанция не намира нито едно основание, което да е в подкрепа на това твърдение на защитата.

На следващо място относно преценката на съда кои доказателства следва да бъдат допуснати и приобщени отново се явява от категорията на преценка на съдебния състав относно относимостта на всяко едно доказателство към обсъждания казус. В подкрепа на това е задължението на съдебния състав мотивирано да аргументира всяко едно свое решение в такава насока, като при постановяване на определение за допускане, събиране на нови доказателства, така и обсъждането на всяко едно събрано в хода на досъдебното и съдебното производство доказателство в мотивите към крайния си съдебен акт. В тази връзка неоснователно се явява възражението на защитата, защо съда е приобщил като доказателства към настоящето дело граждански дела, тъй като много ясно и точно е посочена относимостта на същите към предмета на настоящето дело и аргументацията на първостепенния съд в това отношение е повече от достатъчна.

Тук следва изрично да се отбележи, че преценката по относимост на всяко едно доказателство към съответния казус е единствено и само от правомощията на съда вменени му по закон и за които той се обосновава по съответния начин със съответния съдебен акт. В случая следва дебело да се подчертае, че по никакъв начин не може да се говори за тенденциозност, а напротив първостепенния съд е положил максимални усилия да установи фактическата обстановка в цялост, въз основа на която да достигне и до обективната истина по делото.

Всички други възражения, както бе посочено по-горе се явяват такива от правна страна, поради което въпреки, че първоинстанционния съдебен състав също много ясно е посочил в мотивите към присъдата си какво приема и какво не, то следва да се посочи, че набедяването представлява сериозно общественоопасно деяние, което съществено засяга както интересите на право­съдието, така и личните интереси на неоснователно набедения, които са диалектически свързани, а именно колкото по-тежко са накърнени ин­тересите на определен гражданин, толкова в по-голяма степен е засег­ната функцията на правосъдния апарат и толкова по-висока е обществената опасност на деянието. Това именно обяс­нява наличността на степенуван квалифициран състав по втората алинея на чл.286 НК.

Набедяването се изразява в изявление пред надлежен орган на властта, с което се уличава невинно лице в извършване на опре­делено престъпление. Касае се следователно първо до изявление на опре­делено лице, второ с указаното съдържание и трето направено пред съответен орган на властта.

Изявлението, с което се набедява, може да бъде на­правено в различна форма - устно (донос, насочващ властта към определено лице), писмено - чрез заявление, жалба на „пострадалия“, частна тъжба - при претендирано престъпление от частен характер, писмено донесение на „очевидец“ и т.н. Възможно е писменият донос да бъде анонимен или скрепен с подпис на някакво несъществуващо лице; макар подобни анонимни заявления да не са сами по себе си повод за образуване на предварително производство, те са достатъчни за осъществяване престъплението по чл.286 НК, защото са от естество да насочат в погрешна линия следствените органи.

По своето съдържание набедяването представлява из­явление, с което се приписва известно престъпление на определено лице, което в действителност е невинно.

Набедено може да бъде всяко лице. Набеденото лице трябва да бъде конкретно указано. Няма основание обаче да се отрече, че престъплението е осъществено и когато от съдър­жанието на изявлението на дееца и на евентуално представените или посочени от него неистински доказателства достатъчно се конкретизира личността на набедения.

При набедяването се уличава невинно лице в извършване на определено престъпление. Приписва, му се проява, която обек­тивно представлява углавно наказуемо деяние, а не друго някакво правонарушение. Престъплението може да бъде указано с неговото обикновено наименование или чрез описване признаците на неговия състав. Престъплението може да бъде не само престъпление, от общ характер, но и от частен характер - преследвано по тъжба на пострадалия; законът не прави никаква разлика в това отношение.

Набедяването е приписване престъпление на невинно лице пред надлежен орган на властта.В текста на чл.286 НК липсва уточ­няването, че се касае до „орган на съдебната власт или друг, имащ право да възбужда наказа­телно преследване“. Обаче такова се съдържа в нормата на чл.93, т.2 НК. Касае се до престъпление против правосъдието, при което деецът „се стреми да предизвика по този начин намесата на орган на публичната власт, за да се подхвърли набеденият на наказателно преследване, а такъв резултат може да се постигне, когато деецът насочва своето изявление именно към някой от органите на съдебната власт или, както в настоящия случай по-конкретно полицията. Възможно е също и изявление към финансовите, санитарните, техническите и други административни органи - в съответно предвидените от закона случаи.

Именно поради изложеното следва да се отхвърли и възражението на защитата, че деянието е несъставомерно, тъй като жалбата била подадена до СД“КП“, а не до 09 РУ-СДВР. Следва изрично да се отчете, че и двете служби са такива от състава на МВР и за отделния гражданин не може да се вмени, че трябва да знае и да е наясно точно коя служба от системата на МВР точно с какви дейности се занимава.За отделния гражданин е важно, че се обръща към орган от системата на МВР, на които по закон им е вменено да упражняват правоохранителна дейност. Следва също така изрично да се подчертае, че същите имат вътрешноведомственото задължение, ако даден материал не е от тяхната вътрешноведомствена компетентност да го изпратят на съответния компетентен такъв от тяхната система.

На следващо място следва също така да се подчертае, че сигнала е подаден до СДВР „Престъпление срещу личността“, с копие до Директора на ГД „КП“ и с копие до Софийска Районна Прокуратура, като следва да се посочи изрично, че всеки един от тези органи се явява надлежен орган на власт с оглед, че е направено и такова възражение, че в присъдата и матевете към нея не било подробно обяснено дали тези органи са такива на власт или не.

Субект на набедяването може да бъде всеки - доколкото не се касае до лице, което действува при изпълнение на служебните си функции на орган от указаните звена на правосъдния апарат в ши­рок смисъл.

Органи на правосъдието, които биха съзнателно насочили наказателната дейност против невинно лице, ще отговарят на общо основание за престъпление по служба.

Неправилно се явява в случая и възражението на защитата, че деянието за което е осъден Л. е несъставомерно и от субуктевна страна.

От субективна страна набедяването е умишлено пре­стъпление. Тъкмо съзнанието че се приписва престъпление на лице, което е невинно, очертава проявата като тежко посегателство против правосъдните и личните интереси. Деецът може да съзнава, че изобщо не е извършено престъпление или че то не е извършено от набеденото лице или даже, че деянието е осъществено в обстановка, която изключва неговия общественоопасен и престъпен характер - например в положение на неизбежна отбрана (който факт обаче той прикрива).

Наред с прекия умисъл, характерен за набедяването, по изключе­ние може да бъде даден и евентуален умисъл - ако деецът прави категорично изявление, без резерви, при определено съзнание, че нещата може да са се развили по друг начин.

При подадена частна тъжба - за престъпление, което се пре­следва по реда на частното обвинение, умисълът ще се заключава в съзнанието на дееца, че обвиняемият не е извършил приписваното му с тъжбата престъпление и въпреки това последната се подава и се започва наказателно производство.

Липсва умисъл за набедяване, ако деецът е добросъвестен, ако действува със съзнание, че съобщава на властта нещата така, както те са се развили. Добросъвестността обаче изисква всяко възможно съмнение, всяка несигурност, която гражданинът чувства, да бъде определено изразено от него пред съответния орган. Разбира се, различните резерви и увъртания няма да изключат престъп­лението, ако деецът съзнава, че набеденият не е извършил престъпле­нието, което му приписва, и че с донесението си подвежда правосъдието.

В настоящия случай не можем да говорим за това предвид, че този въпрос е бил подробно изследван и му е даден категоричен отговор с влезлия в сила съдебен акт – присъда по заведеното срещу Н.Л. НОХД, с който последната е била оправдана да е извършила твърдяното от Л. престъпление по чл.144 от НК.

Значението на умисъла при набедяването е подчертано от закона с изискването деецът да знае, че набеденият е невинен, че се касае до „съзнавано лъжлив донос“.

Престъплението по ал.1 на чл.286 от НК е довършено с депозирането на устното или писмено уличаващо изявление пред надлежния орган. Не се изисква да настъпи някаква конкретна вреда и специално - да започне нака­зателно преследване, да се образува досъдебно производство, да се стигне до предаване на съд и пр.

Ако това стане, този наличен вреден резултат (свързан с определено засягане интересите и на правосъдието, и на гражданина) изменя по начало квалификацията на извършеното, като отговорността за такова развитие на нещата е предвидена в разпоредбата на ал.2 на чл.286 от НК, която указва на по-висока степен на обществена опасност на конкретното набедяване - нещо, което се отчита при определяне на наказанието.

Законодателят неслучайно е степенувал наказателната отговорност с оглед на липсата или налич­ността на указания вредоносен резултат, а именно по ал.1 - лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание, а по ал.2 - лишаване от свобода от една до десет години.

Набедяването може да бъде дадено в реална съвкупност с лъжесвидетелствуване или с подбуждане към лъжесвидетелствуване - ако призован като свидетел на досъдебното производство или пред съда, деецът потвърди неистина или затаи истина, или подбуди другиго да стори това. Но следва тук изрично да се подчертае и отнесено към настоящия случай, че тази преценка се прави само и единствено от прокурора, тъй като той е „dominus litis“ /господар на досъдебното производство/.

Ако набедителят представи фалшиви писмени доказателства, ще има съвкупност със съответно документно престъпление.

Много важно е да се отбележи, че набедяването трябва да се отграничава от клеветата - специално от тези случаи на клевета, при които се касае до припис­ване на престъпление.

Клеветата е насочена непосредствено към засягане честта на наклеветения, към неговото очерняне, към уронване доброто му име в обществото, неговия авторитет. Поради това тя се изразява в разгласяване, в довеждане до знанието на трето лице твърдените от дееца позорни или престъпни обстоятелства. Този обекти­вен характер на деянието се отразява и в умисъла на дееца, който действа със съзнание, че засяга именно честта на наклеветения, като иска или допуска това. При набедяването субектът прави своето уличаващо изявление непосредствено пред орган на властта с оглед (без това изрично да е указано като елемент на състава по ал.1 на чл.286 НК) да предизвика съдебна намеса, да предизвика наказателно преследване против невинния, като това е предвидено в разпоредбата на ал.2 на същия член от НК.

Съществува следователно разлика между обектите на двете престъпления, начина на тяхното извършване, съдържанието на умисъла, както и в целта, която движи дееца.

Специално в случая, когато престъпни обстоятелства се съобщават на надлежен орган на правосъдна власт със съзнание, че са неверни, може да става въпрос само за набедяване, какъвто е и настоящия случай.

Именно така изложеното дава и отговор на възражението на защитата, че деянието е несъставомерно, тъй като подсъдимия в жалбата си бил посочил свои лични страхове и това водило до липса на извършено престъпление от субективна страна.

Именно наличието на умисъла и специалната цел пък дават отговор на възражението, че осъденото лице просто е упражнил конституционно гарантираното си право на жалба. Точно поради това и възражението на защитата в тази насока се явява неоснователно. Следва също таса да се добави и че по тази тема, и в този смисъл е налице доста обширна и богата съдебна практика.   

При тези съображения, изцяло се споделят правните изводи на първата инстанция, а именно, че с деянието си на 23.12.2010г. подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.286, ал.2, вр. ал.1, пр.1 от НК, като посочените обстоятелства и споделените изводи на СРС, че действията на подсъдимия са осъществени с пряк умисъл, действително обуславят дадения от СРС отговор по въпросите по чл.301 от НПК, поради което и основания за постановяване на оправдателна за подсъдимото лице присъда и признаването му за невиновно и оправдаването му не са налице.

Определеното наказание на подсъдимия при условията на чл.54 от НК в размер от 12 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на осн. чл.66, ал.1 от НК, се прецени от настоящия състав като съответстващо на извършеното и извършителя, ако бе извършено в разумен и близък до настоящия момент срок. Констатира се поведение, което е обществено неприемливо и засягащо както конкретния пострадал, но и с рефлекс върху обкръжаващите го лица.

От друга страна обаче следва да се отчете прекомерно големия срок от датата на инкриминераното деание – близо единадесет години, който срок е изтекъл не по вина на подсъдимия. Дори да се приеме за начало влизането в сила на оправдателната присъда спрямо Н.Л., то пак се отчита прекомерно голям срок до настоящия момент, който срок отново не може да бъде основан на поведението на подсъдимия, като следва да се отбележи, че процесуалното поведение на подсъдимия е безукорно и той не е ставал причина за отлагане на делото, поради което настоящата въззивна съдебна инстанция приема, че наказанието спрямо А.Л. следва да бъде определено при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а не по реда на чл.54 от НК, доколкото този изминал срок не по вина на подсъдимия следва да се приема като изключително обстоятелство когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко и съдът определя наказанието под най-ниския предел.

В случая, с оглед личността на дееца отнесени към вида и характера на извършеното деяние, най-адекватен на извършеното, срок на наложеното наказание следва да бъде определен към минимума, а именно  в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66,ал.1 от НК се отлага за срок от три години.

Правилно е разрешението на СРС в частта за разноските.

С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от Районния Съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон или необоснованост, а единствено се констатира явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта относно наказанието, като бъде приложен чл.55, ал.1, т.1 от НК, като в останалата част присъдата бъде потвърдена.

На осн. чл.338 НПК Софийски Градски Съд

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда от 28.05.2019г. постановена по НОХД № 8225/18г., 20-ти с-в на Софийски Районен Съд, в частта по приложение на чл.54 от НК, като вместо това на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК намалява наложеното на А.Г.Л. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, изпълнението на което се отлага за срок от 3 /три/ години, на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца, изпълнението на което се отлага за срок от 3 /три/ години.

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.05.2019г. по НОХД № 8225 по описа за 2018 г. на Софийски Районен Съд, НО, 20-ти с-в в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                     2.