Р Е Ш
Е Н И Е №260082
гр.
Пловдив, 19.10.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря
Недялка Кратункова, като разгледа докладваното т.д.№539 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.Т.Д., ЕГН **********, И.Т.Д., ЕГН **********, двамата с адрес-***, и С.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, всички представлявани от адв. П.К., против ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр. София, бул.”Джеймс Баучер”№87, с която са предявени активно субективно съединени искове с правна квалификация чл.432 от КЗ.
Изложени са в исковата молба твърдения, че на ** / в исковата молба е допусната техническа грешка при изписване на датата/ около 06:30 по път I-6, км 258-080, с посока на движение с. **, водачът на лек автомобил марка „Мерцедес, модел „Ц 220“, рег. № **, А.К.С. нарушил правилата за движение по пътищата и причинил ПТП, в резултат на което загинала пътничката Н.Т.Д., на ** години – сестра на ищците. По случая било образувано ДП №ЗМ 440/2018г. по описа на РУ – **, прокурорска преписка №7712/2018г. по описа на ОП-**, което не е приключило. Към датата на инцидента за горепосоченото МПС е била налице сключена застраховка „ГО“ с ответното застрахователно дружество, обективирана в полица № BG/02/117003091852/ 22.11.2017г. Ищците сочат, че са предявили претенции за обезщетяване пред застрахователя, като за целта са му представили всички документи, с които разполагат, но ЗД „Бул Инс“ АД отказало плащане. Твърдят, че починалата им сестра е била млада, здрава и работоспособна жена. Между братята и сестрите е съществувала много силна връзка на изключителна близост, обич, уважение и взаимна подкрепа. Ищците излагат, че преживяват тежко смъртта на сестра си, която се отразила на здравословното и психическото им състояние, а мъката им е огромна. Считат, че, макар паричното обезщетение да не може да замести накърнените морални блага, справедливо е да бъдат репарирани неимуществените вреди, които търпят от смъртта на своята сродница.
Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното застрахователно дружество да заплати на всеки от ищците сума от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра Н.Т.Д., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.08.2018г.-датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ /съгласно уточнение в съдебно заседание, проведено на 20.02.2020г./, до окончателното им изплащане. Претендират разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ЗД „Бул Инс“ АД, чрез упълномощения процесуален представител адв. Н.Ш., в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на заявените претенции. Поддържа се от ответника, че исковете са недопустими, поради липсата на активна процесуална легитимация на ищците за предявяването на същите, тъй като ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, с което се разширява кръгът на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, е постановено след датата на процесното ПТП и дадените в него разяснения се прилагат занапред. Наред с горното, ответникът счита, че не се установява изключителна трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалата им сестра, както и действително претърпени от ищците вреди от смъртта на последната. Твърди се също, че лекият автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № **, не е ползван от водача С. на законно основание, което изключва покритие на рисковете по застраховка „ГО“ на автомобилистите съгласно чл.477, ал.2 от КЗ. В случай че исковете бъдат приети за допустими, то същите се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП, ищцовите твърдения за противо-правно поведение от страна на водача на лекия автомобил и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и претендираните от ищците неимуществени вреди. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил изцяло представения от ищците Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 32 от **, ведно с план схема към него, като сочи, че същият е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относно механизма на ПТП, но длъжностното лице в случая не е присъствало при настъпване на инцидента, а освен това документът не е подписан от лицето, сочено като негов съставител. Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като поддържа, че в нарушение на нормативните изисквания Д. е пътувала без поставен обезопа-сителен колан. Счита, че претендираните обезщетения са прекомерно завишени по размер, предвид заложения в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, и са несъобразени с икономическата и социална действителност в страната. Наред с това твърди, че в процесния случай следва да се приложи нормата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ във вр. § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, т.е. обезщетението следва да е в размер до 5 000 лв. По отношение акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, ответникът възразява, че ищците не са ангажирали доказателства, че на дата 02.08.2018.г. претенцията им е заявена пред застрахователя, поради което счита, че лихва се дължи съобразно установеното в чл. 429, ал. 3 от КЗ. Предвид изложеното, ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Ищците са депозирали допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, с която оспорват всички възражения на ответника. Считат за неоснователни доводите на последния за недопустимост на исковете и за завишения размер на същите . Твърдят, че разпоредбата, задаваща лимит на размера на застрахователното обезщетение до 5 000 лв., противоречи на правото на ЕС и по-специално на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г., където минималният размер на обезщетението в случай на неимуществени вреди е 1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Твърдят още, че липсват доказателства в подкрепа на твърдението на ответника, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, както и че процесното МПС е ползвано неправомерно от виновния водач. Поддържат претенцията си за присъждане на законна лихва от 02.06. 2018г., като сочат, че в исковата молба е допусната техническа грешка при изписването на датата -02.08.2018г. Допълнителни съображения са развити в писмена защита на адвокат К.-пълномощник на ищците.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника ,в който същият поддържа вече заетата позиция, че предявените искове са недопустими поради липса на активна процесуална легитимация, евентуално –че същите са неоснова-телни, както и всичките си възражения. Сочи, че макар ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС да разширява кръга на лицата, попадащи в най-близкия родствен и семеен кръг, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, то това право не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият не докаже, че действи-телно е претърпял морални вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от ЗЗД, т.е. само по изключение. Относно цитираната от ищците практика на СЕС, ответникът твърди, че същата касае спор, който е различен от процесния -обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили за ненавършил пълнолетие ищец, вследствие смъртта на родителите му и правото на обезщетяване на детето.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Установява се от приложеното ДП-дознание
№440/2018г. по описа на РУ-**, че същото е образувано, на основание чл.212,
ал.2 от НПК, за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. В във вр. с чл.342,
ал.1 от НК- за това, че на ** в гр. **, при управление на МПС- лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел“Ц 220“, рег.№**,
са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена смъртта на Н.Т.Д..
По ДП няма лице, което да е привлечено към наказателна отговорност. С постановление №7712 от 20.12.2018г. досъдебното производ-ство е прекратено, на основание чл.199 и
чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК, тъй като А.С.- водачът, управлявал
лекия автомобил „Мерцедес Ц 220“, по отношение на когото би могло да се търси
реализиране на наказателна отговорност, е починал.
Не е спорно между страните и се установява от представените препис-извлечение от акт за смърт на Н.Д. и удостоверение за родствени връзки №138/09.08. 2018г. на Т.Д., че ищците М.Т.Д. и И.Т.Д. са братя, а ищцата С.Т.К.-сестра на Н.Т.Д., починала на ** при процесното ПТП.
По делото е представен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № **, с
приложена към него план- схема за възникнало ПТП, в който е отразено, че на ** около 6,50ч., на път І-6 км 258+080 гр. **,
в посока с. **, е станало пътнотранспортно произшествие, с участник- А.К.С., управлявал лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел“Ц 220“ с рег.№**, при което е починала Н.Т.Д.. Като
причина за ПТП е посочено –„движение с несъобразена скорост с релефа на пътя,
при ляв завой губи контрол над автомобила и излиза извън платното и се удря в
крайпътно дърво“.
Протоколът е оспорен от
ответника за посочените в него причини за настъпване на ПТП с твърдения, че съставилото
го длъжностно лице не го е подписало
и че не е очевидец на ПТП и обстоятелствата,
обективирани в тази част на протокола, не са възприети непосредствено от него. С оглед на това и
доколкото постановлението на ОП-** за прекратяване на наказателното производство няма сила на пресъдено нещо по см. на чл.300 от ГПК, за установяване на механизма на
причиняване на ПТП, а и във връзка с
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносните последици от страна
на пострадалата по делото е допусната
АТЕ, с вещо лице ** В.С..
Според заключението
на АТЕ, депозирано на 24.06.2020г., което съдът кредитира като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, най-вероятен
от техническа гледна точка е следният механизъм на процесното ПТП: Водачът А.С. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ по
платното за движение на главен път- път І-6, в посока от запад на изток, със скорост около
120 км/ч. В един момент водачът е загубил контрол върху управлението,
автомобилът е напуснал платното за движение отдясно /в посока юг/ и се е ударил
в крайпътно дърво. Ударът е настъпил в дясната страна на автомобила, в зоната
на задна дясна врата, след което автомобилът се е разделил на две части, които
са се установили на местата, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие.
Предвид посоченото в протокола, че две от автомобилните гуми са били без
въздух, експертът е коментирал, че не може да се определи в кой момент е
настъпила загуба на налягането на гумите, като не може да се изключи и
възможността една или повече от гумите да са останали без налягане по време на
движение- към момент на загубата на устойчивост на автомобила. Според заключе-нието,
при вариант, че загубата на налягане на автомобилна гума е настъпило на
разстояние по-малко от дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ -141,81м
преди автомобилът да напусне пътното платно, то тогава водачът С. е нямал техническа
възможност да избегне произшествието, а ако изпускането на въздух от
автомобилна гума е настъпило на разстояние по-голямо от дължината на пълния спирачен
път, преди автомобилът на напусне платното отдясно, то тогава водачът би имал
техническа възможност да избегне произшествието. При настъпилите увреди на
автомобила от удара е напълно възможно изпускането на въздух от автомобилните
гуми да е настъпило в и/или след удара. При този случай технически правилно е
било водачът да съобрази скоростта и траекторията на автомобила с конкретната
пътно-климатична обстановка т.е. причината за произшествието е, че водачът е
управлявал автомобила по начин, който не е бил безопасен. В заключението е посочено още, че от
обективните данни не може да бъде определено в кой момент и при какви
обстоятелства тялото на Н.Д.- пътник на предна дясна седалка е излязло от
салона на автомобила, при което не може да се даде и отговор на въпроса дали
същата е била с правилно поставен предпазен колан. При изслушването му съдебно
заседание на 03.09.2020г. вещото лице е посочило, че няма данни за неравности
по пътното платно, които са могли да доведат до изпускане на въздух от
технически изправна гума. Изложило е, че когато един автомобил спука гума,
масата на автомобила оказва натиск върху джантата и честа практика е да остане
следа върху асфалта, а случая такава следа не е налична. Затова, вещото лице
заключава, че по-вероятна е хипотезата, при която автомобилните гуми са
изгубили налягане след като автомобилът е напуснал пътното платно т.е. след
загубата на устойчивост.
За установяване на твърденията за претърпени от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра им Н.Д. по делото са събрани гласни доказа-телства посредством показанията на свидетелите З.И.К., А.А.С. и П.И.Д..
Свидетелката К. твърди, че ищците много тежко преживели смъртта на сестра им,която починала при пътен инцидент, на погребението й били на успокоителни, в продължение на 52 дни се събирали в дома им, за да почитат паметта й, много често ходели на гробищата и досега тъгуват за нея. Свидетелката заявява, че членовете на семейството били трудолюбиви, сплотени, подкрепяли се взаимно, давали си съвети. Преди катастрофата Н., И. и М. живеели заедно- в къщи, намиращи се в един двор, а С. била омъжена в съседното село- ***. Освен това М. и Н.работели заедно в „**“ и си помагали.
Аналогични показания депозира и свидетелят С. Същият заявява, че новината за смъртта на Н.причинила на ищците страдания, те плачели, припадали, съседите им давали да пият успокоителни. Посочва, че братята и сестрите в семейството имали много добри отношения, били весели хора, помагали си при трудности. И., М. и Н.живеели заедно в една къща, а С. в село- ***, но постоянно ги посещавала. И понастоящем ищците не са преодолели загубата на сестра им и тъгуват за нея. След смъртта на Н., И. и М. напуснали работата си в „**“, защото близо до предприятието се намирало мястото, където сестра им загинала.
Свидетелката Д. също твърди, че ищците и сестра им живеели в разбира-телство, помагали си за всичко, споделяли помежду си. След като Н.починала, ищците страдали, плачели, ходели на гробищата. Преди инцидента Н.и съжителят й А. живеели при родителите й, след това се преместили в къща извън регулация, но ежедневно се виждали. Едното от децата на Н.и А. живеело при тях, а другото- при баба си и дядо си. С. от около 10 години била омъжена и живеела в село **, но всяка седмица идвала при близките си в с. **.
По делото е допусната СПЕ, с вещо лице А.З., от чието заключе-ние се
установява, че вследствие на понесената внезапна загуба на тяхната сестра
ищците са изпитали страдания, имали са негативни усещания, които са нормални за
всяка подобна ситуация. Според заключението, при ищците се наблюдава нарушаване
на емоционалното равновесие и настъпване на неблагоприятни последици в психо-емоционалното
и физическото състояние в резултат на смъртта на сестра им, отчетени са данни
за преживяване на ситуационни проблеми и затруднения, без това обаче да е
довело до цялостно дезадаптиране по отношение на семейния им и социален живот.
Не е спорно между страните, че лекият автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № **, е бил към датата на настъпване на събитието със сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/02/ 117003091852/ 22.11.2017г., с период на валидност 25.11.2017г.-24.11.2018г.
Видно е от представените по делото документи по щета №**********, че ищците са подали заявление до ЗД”Бул Инс”АД за завеждане на претенция по застраховка „ГО“, съдържащо искане за обезщетяването им за претърпените неимуществени вреди, като с решение от 28.09.2018г. на Експертен съвет е отказано изплащане на обезщетение с мотив, че не се установяват особено близки взаимоотношения с починалата и действи-телно претърпени от смъртта й вреди.
Във връзка с възражението на ответника, че управлението и ползването на лекия автомобил „Мерцедес“ е било осъществено без съгласието на собственика, в хода на производство са изслушани показанията на свидетеля- А. М.Т. Свидетелят заявява, че е продал притежавания от него автомобил още през 2015г., впоследствие купувачът го прехвърлил на един от неговите работници от гр. **, а по-късно- след пътен инцидент автомобилът бил бракуван.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Според чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застра-ховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи от ищците, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички кумула-тивни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между последния и застрахо-вателя. Наред с това, в тежест на ищците е да докажат и твърденията си, че е създадена трайна и дълбока емоционална връзка между тях и починалата им сестра и че са претърпели морални страдания от смъртта й с интензитет, надхвърлящ обичайния.
В конкретния
случай, няма спор по отношение наличието на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника по застрахователна полица № BG/02/ 117003091852/22.11.2017г., по силата на който застрахователят е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
Безспорно е и че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото от ищците са насочени писмени претенции до ответника, като не им е било изплатено исканото обезщетение.
Освен това, от събрания по делото доказателствен материал се установи, че е налице непозволено
увреждане
от деликвента по повод реализираното ПТП.
Не е спорно между страните, че ** е станало пътнотранспортно произ-шествие, при което е починала сестрата на ищците.
Спори се по въпроса за механизма на ПТП и носи ли вина за инцидента водачът на лекия автомобил
„Мерцедес Ц 220“ А.С.. В
тази връзка
и по повод възраже-нията на ответната страна относно представения
констативен протокол за ПТП, следва да се отбележи, че съгласно чл.
125а, ал. 1 ЗДвП службите за контрол на МВР издават протокол за посещението
на мястото на ПТП. Конкретните документи и редът за съставянето им са
установени в Наредба № IЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда са
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ. Действително,
представеният с исковата молба протокол за ПТП с пострадали лица №32/**, издаден съобразно чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009г., не съдържа подпис на лицето, което го е съставило, и не отговаря на
изискванията на чл.179, ал.1 ГПК, квалифициращи го като официален документ. Но дори и въпросният
протокол да бе подписан, доколкото длъжностното лице в
случая не е присъствало при настъпване на инцидента, то той не може да се ползва
с обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на ПТП,
затова, ищците, претендиращи обез-щетение във връзка с увреждането, носят доказателствената тежест за установяване на последния посредством ангажирането и на други
доказателства.
От заключението на допуснатата по делото АТЕ се установи, че причината за произшествието е движението
на водача на лекия автомобил
„Мерцедес”-А.С.
с технически
несъобразена скорост -120 км/ч, с
оглед на конкретната пътна обстановка /мокър асфалт/, и загуба на контрол върху МПС, което е напуснало пътното платно и се е ударило в
дърво. Предвид изяснения механизъм на ПТП в експертизата, следва да се приеме, че С. е нарушил правилата по чл.20, ал.1 и ал.2, пр. 2 от ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС,
които управляват, и при избиране на скоростта на движението са длъжни да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания
товар, както и с всички други обстоятелства, имащи значение за безопас-ността. Посочените нарушения на
ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и с вредоносния резултат- смъртта на Н.Д.. Деянието на водача на
автомо-била
е противоправно, извършено е в
противоречие с изискванията на правилата на горните разпоредби, и виновно, доколкото установената в чл.45,ал.2 от ЗЗД презумпция не бе оборена в настоящото производство, чрез обратно доказване
от ответника, като при липсата на
доказателства С. да е нарушил умишлено правилата за движение се налага извод, че формата на вината е
непредпазливост.
Възражението на ответника за съпричиняване на
вредите от страна на постра-далата, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан в нарушение на разпоред-бата на чл.137а от ЗДвП, остана
недоказано. Преценката относно приноса за настъпване
на вредоносния резултат следва да се изгражда въз основа на доказани по делото
конкретни действия или бездействия, с които увреденото лице обективно е
способствало за настъпване на този резултат или чрез които е създало условия за
настъпването му или го е улеснило. От приетото заключение на АТЕ се установи, че лекият
автомобил „Мерцедес” е оборудван със стандартни предпазни колани за местата на водача и на пътниците, но експертът
е посочил, че не може да даде еднозначен отговор дали пострадалата е била
поставен предпазен колан. Коментирано е в заключението, че ефективността на
предпазния колан при изследваното ПТП за пътник, на което и да е място в
автомобила вкл. и на предна дясна седалка, е силно ограничена. Доколкото в случая не се установява по категоричен начин наличието на
причинна връзка между поведението на Д. и вредоносния резултат, то съдът намира възражението на ответника за неоснователно.
Неоснователно е и възражението в отговора на исковата молба, че водачът на застрахования автомобил няма качеството на застраховано лице по см. чл.477, ал.2 от КЗ. Според посочената разпоредба, в кръга на застрахованите лица е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице, във фактическа власт на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В случая участник в процесното ПТП, като водач на лекия автомобил „Мерцедес”, е А.С., който не е собственик на МПС. Не се доказаха в хода на настоящото производство твърдените от ответника обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС, при което валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие.
Макар, с оглед
гореизложеното, по делото да се установи, че е осъществен фактическият състав
на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, както и че автомобилът, управляван от
деликвента, е бил застрахован със застраховка „ГО” при ответника към датата на
настъпване на събитието, съдът намира, че не са
налице предпоставки за присъждане обезщетение на ищците за смъртта на сестра
им.
С ТР №1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г.- на Пленума на ВС, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на ТР е прието, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и че настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни
отношения, братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато се установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От събраните по делото гласни доказателства не се установи, че съществувалите между ищците и починалата им сестра отношения са от такова естество, че да легити-мират ищците като имащи право да получат обезщетение за смъртта на Н.Д. по см. на т.1 от посоченото ТР на ОСНГТК на ВКС. Стана ясно от показанията на свидетелите З.К., А.С. и П.Д., че братята и сестрите в семейството са имали близки и топли отношения, били са привързани един към друг и са си помагали. Внезапната загуба на Н.била понесена тежко от ищците, те много се разстроили, плакали и досега тъгуват за сестра си. Съдът няма основание да не кредитира тези показания на свидетелите, като обективни и добросъвестно дадени, но същите не са достатъчни за обосноваване на извод за наличие на родствена връзка, която по интензитет и близост да надвишава традиционните и общоприети отношения братя- сестри. Свидетелите очертават съществуването на обикновени житейски взаимоотноше-ния от роднинско естество между ищците и пострадалото лице. Действително, заявява се от тях, че ищците са били разтърсени непосредствено след смъртта на Н.и са тъгували за нея, което обаче е нормална реакция в подобни ситуации. Липсват конкретно установени обстоятелства, сочещи на претърпени морални вреди извън обичайните такива, присъщи за съответната родствена връзка. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. относно това кога и дали въобще М. и И. са напуснали работа, за да не преминават всеки ден покрай мястото на инцидента, с оглед тяхната противоречивост, доколкото свидетелят посочи и че двамата ищци в периода от 52 дни, в който са почитали паметта на сестра си, са ходили на работа, и че около 2-3 месеца след ПТП предприятието „**” е престанало да осъществява дейност. Приетото без възражения от страните заключение на СПЕ, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, установява, че ищците са имали отрицателни емоционални и психически преживявания в резултат на загубата на сестра им, но това не е причинило цялостно дезадаптиране по отношение на семейния им и социален живот. Ето защо, съдът намира, че ищците не доказаха материалноправната си легитимация по спора, поради което исковете им, като неоснователни, подлежат на отхвърляне.
Предвид неоснователността на главните искове, неоснователни са и акцесорните искания за присъждане на лихви за забава върху търсените обезщетения.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се дължат направените по делото разноски. Същият претендира разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, в общ размер на 5 616лв./ 5 436лв.- за заплатен адвокатски хонорар с включен ДДС; 140лв.- заплатен депозит за АТЕ и 40лв.- депозит за призоваване на двама свидетели, като от тях 20лв. са останали неизползвани/ и е представил доказателства за направата им. Неоснователно се явява възражението на ищците за прекомерност на заплатеното от ответната страна възнаграждение на адвокат. В случая, с оглед защитавания материален интерес /150 000 лв./ и съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото за една инстанция адвокатско възнаграждение се изчислява на сума в размер на 5 436лв. с ДДС т.е. толкова, колкото е заплатеният на упълномощения адвокат хонорар и затова, не са налице предпоставки за намаляване на последния. Ето защо, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 5 596лв.
Доколкото по делото са останали несъбрани разноски в размер на 150лв., дължими от ответника, съгласно определение от съдебно заседание на 03.09.2020г., и представляващи завишен хонорар за работа на вещото лице В.С., то, на основание чл. 77 от ГПК, следва да се осъди застрахователното дружество да ги заплати.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от М.Т.Д., ЕГН **********, с адрес-***, И.Т.Д., ЕГН **********, с адрес-***, и С.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, против ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.София ,бул.”Джеймс Баучер”№87, искове за осъждането на ответника да заплати на ищците сума в размер на по 50 000 /петдесет хиляди/ лв. за всеки от тях, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра им – Н.Т.Д., ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно произшествие, станало на **, предизвикано от виновен водач А.К.С. при управление на лек автомобил марка „Мерцедес, модел „Ц 220“, рег. № **, застрахован в ЗД „Бул Инс“ АД с полица № BG/02/117003091852/22.11.2017г., както и исканията на ищците за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от 02.08.2018г. до изплащането им.
ОСЪЖДА М.Т.Д., ЕГН **********, с адрес-***, И.Т.Д., ЕГН **********, с адрес-***, и С.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, сума в размер на 5596 /пет хиляди петстотин деветдесет и шест/лв.- направени разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Джеймс Баучер” №87, да заплати на В.Г.С., с адрес-***, сума в размер на 150 /сто и петдесет/ лв., представляваща увеличен хонорар за работата му като вещо лице по т.д. № 539/2019г., невнесен в определения от съда срок.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: