Р Е Ш Е Н И Е
№ 1047/17.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно
заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 598 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.Ф.“ ЕООД
срещу Наказателно постановление № 03-010555 от 07.11.2018 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството
на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 1700 лв. за нарушение на чл. 150 КТ вр. чл. 262, ал. 1, т. 4 и чл.
128, т. 2 КТ.
Във
въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното
наказание. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление, а в
условията на евентуалност за неговото изменение като бъде намален размерът на
наложената имуществена санкция.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от
процесуален представител – адв. Л.П. ***, който
навежда довод за нарушение на материалния закон. Отправя искане за присъждане
на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
19.10.2018 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, измежду
които и св. М.О. М. - Ж., извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в търговски обект – кафе „Метро“, находящ
се на адрес гр. Варна, ул. „Атанас Москов“ № 2 (магазин „Метро“), стопанисван
от „К.ф.“ ЕООД.
Контролните
органи връчили призовка на управителя на дружеството, с която изискали
документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на
работа (поименни графици, отчетни форми за явяване/неявяване, правилник за вътрешния
трудов ред), както и документи по организацията, начисляването и изплащането на
работната заплата – в т.ч. ведомости, фишове и др.
В хода на
проверката били предоставени правилник за вътрешния трудов ред, присъствена
форма за м. юли 2018 г., фиш за работната заплата на работника А.А.П., разчетно-платежна ведомост за м. юли 2018 г. и трудов
договор с А.А.П., при което св. М. - Ж. установила,
че в присъствената форма е отбелязано, че работникът П. е отработила 23 смени
по 4 часа или 92 часа при установено сумирано отчитане на работното време, като
са й заплатени от работодателя 88 часа.
Св. М. -
Ж. приела, че на 03.09.2018 г. въззивното дружество е извършило нарушение на чл. 150 КТ вр. чл. 262, ал. 1, т. 4 и чл.
128, т. 2 КТ, тъй като при установено сумирано отчитане на работното време в „К.Ф.“
ЕООД работникът А.А.П. е отработила през м. юли 2018
г. 23 работни смени по 4 часа или 92 часа при нормочасове
за м. юли 2018 г. за лицето 88 часа, като не й е изплатено в разчетно-платежна
ведомост за м. юли 2018 г. допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд, за което на 30.10.2018 г. съставила акт за установяване на
административно нарушение. АУАН бил връчен на управителя на дружеството, който
го подписал без възражения.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството не е депозирало писмено възражение срещу
съставения АУАН.
На 07.11.2018 г. г.
директорът на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се
потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на
св. М.О. М. - Ж. (частично), св. А.А.П. и св. Ж.Г.К.
- П. и писмени доказателства: разчетно-платежна ведомост за м. 07.2018 г.; фиш
за работна заплата; присъствена форма за отчитане явяването и неявяването на
работа през м. юли 2018 г.; правилник за вътрешния трудов ред; трудов договор
между „К.Ф.“ ЕООД и А.А.П.; идентификационна карта;
протокол за извършена проверка; призовка; заповед № 0280 от 03.08.2010 г., издадена от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“;
присъствена форма за отчитане на явяването и неявяването на работа през месец
юли 2018 г.; график за отчитането на явяване и неявяване на работа на месец юли
2018 г.; присъствена форма за отчитане на явяването и неявяването на работа
през месец август 2018 г.; график за отчитането на явяване и неявяване на
работа на месец август 2018 г.; амбулаторен лист № 966 издаден от д-р М.С.- М.–
офталмолог от 30.07.2018 г.; разчетно-платежна
ведомост за А.А.П.; фиш за работна заплата на А.А.П. за месец юли 2018 г.; писмо от Регионална
здравноосигурителна каса – Варна; информация по заявление/писмо с изх. №
11-00-21/19.03.2020 г.; разпечатка на амбулаторен лист от електронните отчети
на изпълнителите на медицинска помощ и разходен касов ордер от 31.10.2018 г., издаден от „К.ф.“
ЕООД.
Съдът кредитира
свидетелските показания на св. М.О. М. - Ж. частично само в частта, в която
заявява, че е извършена проверка на въззивното дружество и са й представени
съответните документи, свързани с изпълнение на изискванията на трудовото
законодателство, доколкото в тази част свидетелските показания съответстват на
представените по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията
на св. М. - Ж., че в правилника за вътрешния трудов ред на дружеството са
установени 88 часа, в които А.А.П. следва да полага
месечно труд в дружеството. Такива часове в представения по делото правилник за
вътрешен трудов ред не се установяват.
На следващо място съдът
намира, че от събраните по делото доказателства и по-конкретно разпита на св. П.
и приетите медицински писмени документи се установява, че на 30.07.2018 г. и
31.07.2018 г. св. П. не е била на работа. Действително извършването на
медицински преглед не препятства работникът да се яви на работа, но св. П. е
категорична, че в деня, в който е била на преглед, не е била на работа.
Посочва, че вероятно и на следващия ден не е била на работа. Показанията на св.
П. се потвърждават и от св. Ж.К. - П., която заявява, че е допуснала техническа
грешка при изготвянето на присъствената форма. Поради това, че показанията на
св. П. и св. К. - П.са логични и непротиворечиви, съдът ги намира за изцяло
достоверни.
При анализа на
доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на
чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото са
налице доказателства, които опровергават констатациите на актосъставителя,
съдът приема, че АУАН не би могъл да служи като доказателствена основа за
фактическите изводи по делото.
Съдът кредитира и събраните
по делото писмени доказателства като обективни, достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите в своята съвкупност
са еднопосочни. От доказателствената съвкупност следва да бъде изключена
единствено присъствената форма за м. юли 2018 г., представена в хода на
административнонаказателното производство, в частта относно удостоверяването по
отношение на св. П. за дати 30.07.2018 г. и 31.07.2018 г., доколкото не
отговаря на действителното фактическо положение.
Посочените гласни
доказателствени средства и писмени доказателства в кредитираните части,
обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът изгради своите фактически
изводи.
От правна страна:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в
рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно предявен по реда на чл. 416, ал. 3 КТ. НП е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата чл. 150 КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово
възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262. В чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ е
посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено
между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Увеличението представлява част от дължимото от работодателя трудово
възнаграждение, което следва да бъде заплащано в уговорените срокове по арг. от чл. чл. 128, т. 2 КТ.
От
доказателствата по делото се установи, че св. П. не е полагала труд на
30.07.2018 г. и 31.07.2018 г., поради което и платеното й възнаграждение за
посочения месец в размер на 255,00 лв. за 22 работни дни е дори в по-голям
размер, тъй като същата е работила 21 дни, а не 23 дни, както е посочил
административнонаказващият орган.
На следващо
място съдът намира, че нарушението не е извършено и на посочената в АУАН и НП
дата – 03.09.2018 г., тъй като съгласно трудовият договор трудовото
възнаграждение се заплаща ежемесечно. В случай, че възнаграждението се държи
месечно, то следва да се изплати в месеца, в който е положен труд, а
нарушението би се явило извършено в първия ден на месеца, следващ месеца, в
който е положен труд, а именно м. август 2018 г. Следователно на 03.09.2018 г.
въззивното дружество не е извършило нарушение на чл. 150 КТ вр. чл. 262, ал. 1,
т. 4 и чл. 128, т. 2 КТ.
Доплащането
на трудово възнаграждение не води до извод за извършено нарушение предвид
събраните и анализирани по-горе доказателства.
По изложението
съображения съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение
на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010555 от 07.11.2018 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на
„К.Ф.“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1700 лв. за нарушение на чл. 150 КТ вр. чл.
262, ал. 1, т. 4 и чл. 128, т. 2 КТ.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: