МОТИВИ по
НОХД № 487/2018г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура – Русе е повдигнала
обвинение и предала на съд подсъдимия А.Н.А.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес ***, с
основно образование, неженен, не работи, ЕГН: **********, осъждан, за това, че през периода 04.07.2017г. -
17.07.2017г. в град Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, противозаконно отнел чужди
моторни превозни средства - лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № Р 91 30 РС и лек автомобил „Сеат Толедо“ с
рег. № Р 31 86 РВ от владението на И.Д.Д. *** и на Г.Г.П. ***, без тяхно съгласие
с намерение да ги ползва, като са последвали повреди: по лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № Р 91 30 РС, изразяващи се в унищожен преден капак,
предна броня в комплект с въздухосборника, предна решетка, преден десен габарит на бронята, преден десен фар
- комплект, преден десен калник с десен
мигач, лайсни на предна дясна и задна дясна врати,странични ляво и дясно огледала,
унищожени бутоните на предна лява врата и унищожена филтърната кутия, възлизащи
на 1871,25 лв. и по лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № Р 31 86 РВ, изразяваща
се в унищожена предна дясна гума и джанта,
унищожени масло и бензино проводи, огънат десен праг и под, унищожено стъклото на задната дясна правата, огънат заден
десен калник, унищожени задени ляв и
десен стоп и унищожена дясна лайсна на пода, повреди възлизащи на
1324,25 лв. - всичко на обща стойност 3195,50 лв., като двете моторни превозни
средство били изоставени без надзор – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК и за това, че през периода от 04/05.07.2017 г. до 17.07.2017 г.
в град Русе, в условията на опасен
рецидив и на продължавано престъпление, на два пъти, чрез използване на техническо
средство, отнел чужди движими вещи: зарядно устройство за телефон – 12 волта, слънчеви очила марка „Вюрт“, 6 броя аудио
касети с музика, 1 брой фенерче малко, всичко на обща стойност 54,00 лева от владението на И.Д.Д. и възглавница за носилка
и специален дюшек за носилка - на обща стойност 94,00 лева от владението на Т.А.Е.от град Русе, собственост на „Мобилмед“ ООД
Русе, всичко на обща стойност 148,00
лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 196, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370
и сл. НПК, в хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – при признание изцяло на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират
доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят на
държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при същата фактическа
обстановка и правна квалификация на деянието, както изложените в обвинителния
акт. Пледира за доказаност на обвинителната теза. По отношение размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, предлага същото да бъде
определено по правилата на чл. 54, ал. 1 НК, при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства – невъзстановени имуществени вреди, лошите
характеристични данни за личността на подсъдимия, с оглед предходните му
осъждания, като наказанието за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195 НК да бъде индивидуализирано в размер на четири години, което да бъде
намалено с една трета на две години и осем месеца. По отношение на наказанието
за престъплението по чл. 346, ал. 2, вр. ал. 1 НК се предлага наказанието да
бъде определено на три години „Лишаване от свобода“, което след редукцията на бъде
намалено на две години „Лишаване от свобода“. На основание чл. 23 НК се моли да
бъде определено най-тежкото от двете наказания или две години и осем месеца
„Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим,
като в тежест на подсъдимия бъдат възложени и направените в хода на
производството разноски.
Защитникът на подсъдимия, моли при
индивидуализацията на наказанието като смекчаващо отговорността обстоятелство
да бъде отчетено направеното в хода на досъдебното производство признание от
страна на подсъдимия, доколкото същото е спомогнало за своевременно разкриване
на престъпната деятелност. Моли се да бъдат отчетени като смекчаващи
отговорността обстоятелства изразеното съжаление и наличието на умствена
изостаналост у подсъдимия, която е способствала за извършване на престъпните
деяния, доколкото това му заболяване е улеснило поведението на подсъдимия по
време на извършване на деянията. По отношение индивидуализацията на
наказанието, за първото престъпление по чл. 346 НК се моли, съдът да определи
наказание „Лишаване от свобода“, което след съобразяване с тежестта на
деянието, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства да бъде
ориентирано в размер на три години „Лишаване от свобода“, което да бъде
намалено с една трета и да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от две години. По отношение на второто престъпно деяние се моли да бъде
определен същия размер на наказанието и да бъде приложена разпоредбата на чл.
23 НК като на подсъдимия бъде определено едно общо наказание, от което да бъде
приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан.
Подсъдимият А., упражнявайки правото си на лична
защита, поддържа казаното от адвоката си.
Упражнявайки правото си на последна дума
подсъдимия, изразява съжаление за извършеното от него.
Подсъдимият А.Н.А. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, неженен, не работи,
ЕГН: **********, осъждан.
Подсъдимият е осъждан многократно като релевантното
към квалификацията на деянието осъждане е както следва:
С присъда № 58/19.04.2016 г., постановена по НОХД №
10/2016 г., в сила от 05.05.2016 г. подсъдимият е признат за виновен за
извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи в затворническо
общежитие от закрит тип при първоначален „строг“ режим. Във връзка с това
осъждане, подсъдимият е освободен от затвора Белене на 26.10.2016 г.
На 04.07.2017г., вечерта, подсъдимият А.А. бил в
домът на приятелката си К.С.С., която живеела в ***. Около полунощ подсъдимият А.,
свидетелката С. и свидетелят П.С.С. – брат на свидетелката С., излезли от дома
на последната и тръгнали в посока магазин за хранителни стоки, находящ се в
ж.к. „Чародейка“, откъдето си закупили храна, след което тръгнали обратно да се
прибират. По пътя на връщане подсъдимият А. видял паркиран пред автосервиз „***“,
намиращ се на ***, л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № Р 9130 РС, който бил собственост
на И.Д.Д. *** и решил противозаконно до го отнеме. В изпълнение на намисленото се
приближил до автомобила и установил, че същият е отключен. Влязъл в автомобила,
контактния ключ бил в гнездото за стартиране на двигателя, запалил двигателя на
автомобила и го привел в движение. С автомобила настигнал двамата свидетели,
спрял до тях и ги накарал да се качат в автомобила. След като управлявал
автомобила в град Русе, на един завой подсъдимият не могъл да овладее
автомобила, в резултат на което предизвикал ПТП, след което решил да изостави автомобила.
След като свидетелите К. С. и П. С. излезли от автомобила подсъдимият А. решил
да отнеме, намиращите се в автомобила вещи като отнел - рег. талон част № 2,
полица за гражданска отговорност, талон за годишен технически преглед и паспорт
за газова инсталация на лекия автомобил, слънчеви очила марка „Вюрт“, зарядно
за телефон 12 волта, 6 бр. аудиокасети с музика и фенерче. В резултат на
настъпилото ПТП били причинени увреждания по лекия автомобил – огънати до степен
унищожаване: преден капак, предна броня в комплект с въздохосборника, предна
решетка, преден десен габарит на бронята, преден десен фар, комплект, преден
десен калник с десен мигач, лайсни на предна дясна и задна дясна врати, странични
ляво и дясно огледала, унищожени бутоните на предна лява врата и унищожена
филтърната кутия, като общата стойност на последвалата повреда била в размер на
1871.25 лв.
След това подсъдимият А., заедно с двамата свидетели
се прибрали в домът на свидетелката К. С.. Там подсъдимият показал документите
на автомобила и очилата „Вюрт“, дал ги на свидетелката К. С. й и казал да ги
прибере. Зарядно за телефон 12 волта, 6 бр. аудиокасети с музика и фенерчето подсъдимият
А. изхвърлил и не били намерени.
На 05.07.2017 г. автомобила бил намерен отключен и
изоставен.
В хода на разследването свидетелката К. С. предала
с протокол за доброволно предаване документите на автомобила, както и
слънчевите очила „Вюрт“, които били върнати на пострадалото лице - И.Д.Д..
През периода 16.07. - 17.07.2017г. подсъдимият А.А.
бил настанен в МБАЛ Русе в тубдиспансер. Един ден през този период подсъдимият,
излязъл от отделението, видял че в двора на болничното заведение е паркиран
л.а. „Фолксваген Транспортер“ с ДК№ Р 7175АН, собственост на „МОБИЛМЕД“ ООД,
със собственик и управител свидетелят И.Й.М.. Автомобил бил управляван от свидетеля
Т.А.Е., който бил назначен със Заповед № 005/17.04.2005 г. като водач на
моторното превозно средство. Автомобилът бил оборудван за медицинска помощ,
като в товарния отсег имало монтирана носилка с дюшек и възглавница. Подсъдимият
А. решил да извърши кражба на вещи намиращи се в превозното средство, като за
целта с неустановено техническо средство отключил ключалката на едно от
страничните стъкла, проникнал в автомобила и взел от вътре, намиращите се там
дюшек и възглавница. Общата стойност тези вещи възлизала на 94,00 лв. Подсъдимият
А. спал на тях на една пейка в двора на болничното заведение, след това ги
изхвърлил в градинката на болницата. Свидетелят Т. Е. на 17.07.2017 г. в 21.00
часа, установил кражбата, като в последствие видял на една пейка захвърлената
възглавница и я прибрал.След като подал сигнал му бил върнат и дюшека.
На 16.07.2017г. автомобилът на свидетеля Г.Г.П. –
лек автомобил „Сеат Толедо“, с ДК № Р 31 86 РВ бил паркиран в двора на паркинга
на МБАЛ - Русе, ул. „Независимост“ №2, в близост до л.а. „Фолксваген
Транспортер“ с ДК№ Р 71 75 АН. Същия ден около 20,00 часа, подсъдимият А.
излязъл в градинката на болницата, където били дошли на свиждане свидетелите К.
С., която била с малолетното си дете и брат и свидетелят П.С.С.. Известно време
тримата си говорили в градинката на болницата. Около 21,00 часа двамата
свидетели си тръгнали. Подсъдимият А. решил противозаконно до отнеме и ползва
паркирания на паркинга л.а. „Сеат Толедо“ с ДК№ Р 3186 РВ, собственост на Г.Г.П.
***. Проникнал в автомобила, запалил двигателя и привел автомобила в движение,
спрял до двамата свидетели които били стигнали до бариерата, те се качили при
него в автомобила и заедно с тях, подсъдимият напуснал територията на
болницата. Управлявал автомобила в гр. Русе, по пътя спукал гума, която сменил
с резервната. В района на дъговия мост подсъдимият не успял да овладее
автомобила и причинил ПТП. Спрял, видял че тече бензин и заедно със
свидетелите, напуснал превозното средство и изоставил същото. От произшествието
били повредени и унищожени предна дясна гума и джанта, масло и бензино
проводите, огънат десния праг и пода, стъклото на задната дясна врата, заден
десен калник, задени ляв и десен стопове и дясната лайсна па пода, като общата
стойност на повредата по автомобила възлизала на 1324,25 лв.
В хода на досъдебното производство били назначени и
изготвени две съдебно технически експертизи, като видно от техните заключения
общата стойност на нанесената повреда на л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № Р 9130
РС възлизала на 1871.25 лв., а последвалата повреда по л.а. „Сеат Толедо“ с ДК
№ Р 31 86 РВ била на обща стойност 1324.25 лв., като общата стойност на повредите
по двата автомобила възлизала на 3195,50 лв.
В хода на производството била назначена и съдебно
ценовата експертиза, от заключението на която се установява, че общата стойност
на отнетите вещи от л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК№ Р 9130 РС, възлизала на 54,00
лева, от които били възстановени 30 лв. и невъзстановени 24,00 лв, а общата стойност на откраднатите вещи от л.а.
„Фолксваген Транспортер“ с ДК№ Р 7175АН била в размер на 94.00 лева, които било
напълно възстановени.
По делото била назначена съдебно психиатрично психологична
експертиза, от заключението на която се установява, че подсъдимият А. се води
на учет в ЦПЗ Русе с диагноза „Умствена изостаналост-умерена степен“ от
29.10.2007 г. Към датата на деянията си, същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Дадено е
заключение, че към момента на проведеното изследване А. не е с нарушени
годности да разбира свойството и значението на това, което върши и е в
състояние да ръководи постъпките си, въпреки интелектуалния си дефицит. С оглед
психическото си състояние А. е бил способен правилно да възприема факти от
значение за делото и да дава достоверни показания по тях.
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства – показанията на свидетелите И. Д. Д., Г.Г.П., И.Й.М., Т.А.Е., К.С.С., П.С.С., протоколите за извършени
процесуално следствени действия, заключенията на назначените и изготвени
експертизи, справка за съдимост, автобиографии и декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени
източници, намиращи се в корелативно единство, както по между си, така и с
направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съдът намира, че от правна страна следва да бъде
изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК и чл. 196, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
По отношение престъплението по чл. 346, ал. 2, т.
1, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият през периода 04.07.2017г.
- 17.07.2017г. в град Русе, в условията на продължавано престъпление, на два
пъти, противозаконно отнел чужди моторни превозни средства - лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № Р 91 30 РС и лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № Р
31 86 РВ от владението на И.Д.Д. *** и на Г.Г.П. ***, без тяхно съгласие с
намерение да ги ползва, като са последвали повреди: по лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № Р 91 30 РС, изразяващи се в унищожен преден капак, предна
броня в комплект с въздухосборника, предна решетка, преден десен габарит на
бронята, преден десен фар - комплект, преден десен калник с десен мигач, лайсни
на предна дясна и задна дясна врати,странични ляво и дясно огледала, унищожени
бутоните на предна лява врата и унищожена филтърната кутия, възлизащи на
1871,25 лв. и по лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № Р 31 86 РВ, изразяваща се
в унищожена предна дясна гума и джанта, унищожени масло и бензино проводи,
огънат десен праг и под, унищожено стъклото на задната дясна правата, огънат
заден десен калник, унищожени задени ляв и десен стоп и унищожена дясна лайсна
на пода, повреди възлизащи на 1324,25 лв. - всичко на обща стойност 3195.50
лв., като двете моторни превозни средство били изоставени без надзор.
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, които обезпечават сигурността и безопасността на транспортната
дейност.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез
действие изразяващо се в отнемането на моторното превозно средство от
владението на другиго, при което деецът прекъсва това владение и установява
свое такова, с намерение да ползва моторното превозно средство, без съгласие на
лицето, което упражнява правомерната фактическа власт върху същото.
Касае се за продължавано
престъпление, тъй като са налице две отделни деяния, конкретизирани по време,
място и начин на извършването им, всяко от които поотделно осъществява състава
на престъплението по чл. 346 НК. Деянията са извършени през непродължителен
период от време – 13 дена, при една и съща обстановка и еднородност на вината –
пряк умисъл, като всяко следващо се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното, доколкото са насочени към един и същ обект на
наказателноправна защита.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл. 346, ал.
2, т. 1, пр. 1 НК, тъй като е последвала повреда по всяко едно от моторните
превозни средства.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл. 346, ал.
2, т. 1, пр. 2 НК, тъй като всяко едно от моторните превозни средства след
деянието е оставено без надзор.
Установените квалифициращи
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, са се отразили
съществено върху тежестта на извършеното деяние, поради и което и по аргумент
на противното на чл. 26, ал. 4 НК, цялостната престъпна дейност на този
подсъдим следва да бъде подведена именно под по-тежкия престъпен състав.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл. В съзнанието на дееца са намерили отражение
представи досежно всички обективни признаци на състава на това престъпление, а
именно, че моторните превозни средства са чужди и не е
било налице съгласие от страна на техните собственици да бъде предоставено
ползването им на подсъдимия. Във волево отношение, подсъдимият е
предвиждал сигурното настъпването на общественоопасните последици от
извършеното от него деяние – прекъсване на упражняваната от собственика на
вещта фактическа власт и установява на своя неправомерна такава, с намерението
да ползва моторните превозни средства и пряко е целял настъпването на тези
общественоопасни последици.
По
изложените мотиви, съдът призна подсъдимия А.Н.А. за виновен в извършването на
престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр.
1 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК
При индивидуализиране на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът намира, че следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл.
58а, ал. 1 НК, като наказанието на подсъдимия бъде определено съобразно
разпоредбите на общата част на наказателния кодекс, при спазване правилата на
чл. 54 и чл. 36 НК и така определеното наказание да бъде намалено с една трета,
доколкото по делото не са налице многобройни или едно, но изключително
смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да
налага приложението на чл. 55 НК по отношение на същия.
За състава на това престъплението, особената част на
Наказателния кодекс предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
до десет години.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия А., съдът съобрази степента на обществената
опасност, която разкрива извършеното от него деяние и обществената опасност на
дееца, подбудите за извършване на деянието, а така също смекчаващите и
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Обществената опасност на това деяние, извършено от
подсъдимия, съдът намира за много по-висока от обикновените случаи на
престъпления от този вид, с оглед високата стойност на причинените повреди по
моторните превозни средства, обстоятелството, че се касае за продължавано
престъпление, включващо две деяния, както и че са налице две квалифициращи
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира също
за висока, доколкото по отношение на този подсъдим многократно са упражнявани
различни форми на наказателноправно въздействие, които обаче не са способствали
за неговото поправяне и превъзпитание.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Отегчаващи наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелства, извън високата степен на обществената опасност на деянието и дееца
не бяха констатирани.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства, следва да бъдат отчетени, направеното от подсъдимия признание и
оказаното от същия съдействие още в хода на досъдебното производство,
критичното му отношение към извършеното от него деяние, както и факта, че
същият страда от психично заболяване – „Умствена изостаналост – умерена степен“
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде определено на този подсъдим, по
правилата на чл. 54 НК следва да бъде индивидуализирано в размер над минимума и
под средата на предвидения в особената част на НК за това престъпление, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.373,
ал.2 НПК, да бъде намалено с една трета и да бъде определено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от две години и четири месеца, което да изтърпи, на
основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС при първоначален
„строг“ режим.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на наказанието, и с оглед най-пълното
постигане на целите на наказанието, именно така определеното на подсъдимия
наказание, се явява в най-пълна степен съответно на извършеното от него, с
оглед конкретната обществена опасност на деянието и дееца и при отчитане на
всички останали обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието и като такова се явява справедливо и в най-пълна степен би постигнало
целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната така и по
отношение на генералната превантивна функция на наказанието.
По отношение престъплението по чл. 196, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна, подсъдимият през периода от 04/05.07.2017 г. до 17.07.2017 г. в град
Русе, в условията на опасен рецидив и на продължавано
престъпление, на два пъти, чрез използване на техническо средство,
отнел чужди движими вещи: зарядно устройство за телефон – 12 волта, слънчеви очила марка „Вюрт“, 6 броя аудио
касети с музика, 1 брой фенерче малко, всичко на обща стойност 54,00 лева от владението на И.Д.Д. и възглавница за носилка
и специален дюшек за носилка - на обща стойност 94,00 лева от владението на Т.А.Е.от град Русе, собственост на „Мобилмед“ ООД
Русе, всичко на обща стойност 148,00
лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
Непосредствен обект на защита са обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражнявана на правото на собственост по отношение на движими вещи
от страна на собствениците и лицата, упражняващи правомерна фактическа власт по
отношение на същите.
Предмет на престъплението, извършено от подсъдимия са чужди движими вещи,
намиращи се във фактическата власт на техните собственици.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие, изразяващо
се в прекъсване на правомерно упражняваната от собствениците на вещите фактическа
власт върху същите и установяване на своя такава, без да е било налице съгласие
за това от тяхна страна.
Престъплението, за което е
ангажирана наказателна отговорност на подсъдимия е осъществено от него при
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, тъй като същият е
извършил инкриминираното деяние след като е бил осъждан с влязла в сила
присъда, за извършено тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което наказание не е било отложено по
реда на чл. 66 НК, както и от изтърпяването му до настоящото деяние не е изтекъл
срока по чл. 30, ал. 1 НК.
Касае се за продължавано
престъпление, тъй като са налице две отделни деяния, конкретизирани по време,
място и начин на извършването им, всяко от които поотделно осъществява състава
на престъплението по чл. 195 НК. Деянията са извършени през непродължителен
период от време – 12 дена, при една и съща обстановка и еднородност на вината –
пряк умисъл, като всяко следващо се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното, доколкото са насочени към един и същ обект на
наказателноправна защита, а именно обществените отношения гарантиращи
нормалното упражняване на правото на собственост.
Деянието е осъществено при
наличието на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК, тъй като
подсъдимят е използвал неустановено техническо средство, чрез което си е
осигурил достъп до движимите вещи.
Установеното квалифициращо
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, се е отразило съществено
върху тежестта на извършеното деяние, поради и което и по аргумент на
противното на чл. 26, ал. 4 НК, цялостната престъпна дейност на този подсъдим
следва да бъде подведена под по-тежкия престъпен състав.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Налице са както интелектуалният, така и волевият
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи, относно всички обективни признаци на състава на
престъплението, за което е предаден на съд, включително и
сигурното настъпване на съставомерния престъпен резултат, а именно, че процесните движими вещи са чужди, както и че не е било налице съгласие
от страна на техните собственици, фактическата власт по отношение на вещите да
бъде упражнявана от подсъдимия. Във волево отношение, подсъдимият е
предвиждал сигурното настъпването на общественоопасните последици от
извършеното от него деяние – прекъсване на упражняваната от собствениците на
вещите фактическа власт и установяване на своя неправомерна такава, с
намерението да присвои вещите и пряко е целял настъпването на тези
общественоопасни последици.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия А.Н.А.
за виновен в извършването на престъплението по чл. 196, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
При определяне размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът намира, че следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл.
58а, ал. 1 НК, като наказанието на подсъдимия бъде определено съобразно
разпоредбите на общата част на наказателния кодекс, при спазване правилата на
чл. 54 и чл. 36 НК и така определеното наказание да бъде намалено с една трета,
доколкото по делото не са налице многобройни или едно, но изключително
смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да
налага приложението на чл. 55 НК по отношение на същия.
За състава на престъплението, за което е предаден на
съд подсъдимия се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет
години.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия А. за това престъпление, съдът съобрази степента на
обществената опасност, която разкрива извършеното от него деяние и обществената
опасност на дееца, подбудите за извършване на деянието, а така също
смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия,
съдът намира за относително ниска, с оглед вида и характера на отнетите вещи и
тяхната ниска стойност.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира за
висока, доколкото по отношение на този подсъдим многократно са упражнявани
различни форми на наказателноправно въздействие, които обаче не са способствали
за неговото поправяне и превъзпитание. Този си извод съдът основа на
осъжданията на подсъдимия, които не се включени при квалификацията на
конкретното деяние като такова по чл. 196, ал. 1 НК. Предходните осъждания на
подсъдимия касаят основно престъпления против собствеността, което от своя
страна сочи на трайно установени престъпни навици у подсъдимия, което също сочи
по-висока степен на обществената му опасност
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Отегчаващи наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелства, извън високата степен на обществената опасност на дееца не бяха
констатирани.
Като смекчаващи наказателната отговорност на този
подсъдим обстоятелства, съдът отчете, направеното от подсъдимия признание и оказаното
от същия съдействие още в хода на досъдебното производство, както и критичното
му отношение към извършеното от него деяние. Макар и да са възстановени част от
вещите, същите не са били възстановени със съдействието на подсъдимия, поради и
което този факт не следва да бъде отчитан като смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство.
Съдът съобрази също така и данните за заболяването от
което страда подсъдимия, а именно „Умствена изостаналост – умерена степен“.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде определено на този подсъдим за
това престъпление, следва да бъде индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК, в
размер малко над минималния размер на предвидената в особената част на НК за
това престъпление санкция, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години
и три месеца, което на основание чл.58а,
ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2, да бъде намалено с една трета и да бъде определено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок две години и два месеца, което да
изтърпи, на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС при
първоначален „строг“ режим.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на наказанието, и с оглед най-пълното
постигане на целите на наказанието, именно така определеното на подсъдимия
наказание, се явява в най-пълна степен съответно на извършеното от него, с
оглед конкретната обществена опасност на деянието и дееца и при отчитане на
всички останали обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието и като такова се явява справедливо и в най-пълна степен би
постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната
така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието.
Съдът като взе предвид, че всяко едно от двете деяние
е извършено от подсъдимия преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от
тях, намира, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 НК за определяне на
едно общо наказание, измежду така наложените му, а именно „Лишаване от свобода“
за срок от две години и четири месеца, което същият да изтърпи при първоначален
„строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС.
На основание чл.
59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК от така
наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода”, съдът приспадна
времето, през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане
под стража”, включително времето, през което е бил задържан с Постановление на
прокурор при РсРП, на основание чл. 64, ал. 2 НПК, считано от 17,28 часа на
18.07.2017г. до влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени и направените в хода на досъдебното производство
разноски в общ размер на 724,04 лева, както и 5,00 лева – държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: