№ 29012
гр. София, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20241110139249 по описа за 2024 година
Съдът намира, че следва да откаже издаването заповед за изпълнение за
всички претендирани вземания по договора, освен за главницата и законна лихва
върху нея.
Неравноправни са клаузите по силата на които се начисляват - услуга фаст
, услуга флекси , такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при
забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за
кредит.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че
от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на договора за кредит, а на самостоятелно основание – и на отделни
клаузи от договора за него.
Съдът счита, че сумата за „допълнителни услуги“, като цената на този пакет не е
включена в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Това, от своя страна,
води до нарушение както на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и
се получава неоснователно оскъпяване на кредита. Заплащането на стойността на тези
пакети е предвидено предварително - независимо дали е използвана някоя от услугите
или не, което го превръща фактически в част от кредита, която формално е изведена
извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е
калкулирана в ГПР по кредита. Възнагражденията за допълнителни услуги и таксите
за извънсъдебно събиране на вземането са уговорени при наличие на предпоставките
на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК, които императивно
забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с
договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски
кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление, както и събиране на кредита.
Съдът намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с
1
дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2
от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси.
Наред с изложеното, клаузите за допълнителните услуги се явяват нищожни и
по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП като неравноправни клаузи в потребителски договор,
тъй като не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти,
дължимите суми за допълнителни услуги са несъразмерно високи спрямо отпуснатия
кредит - видно е, че при отпуснат кредит в размер на 600 лв., уговореното
възнаграждение за допълнителни услуги е 600лв., което води до съществено и
неоправдано обременяване на потребителя.
Неравноправна е и сумата, която се търси за такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска
по договора за кредит.
Предвид изложеното, горепосочените суми са недължими, като противоречащи
на принципите на справедливостта и добрите нрави. Като уговорени в явен ущърб на
икономически по-слабата в облигационното отношение страна, което на свой ред е
нарушение и на принципа на добросъвестност при сключването и изпълнението на
договорите.
Предвид обстоятелството, че договорът се основава на неравноправни клаузи и
съществува обоснована вероятност същият да е недействителен на основание чл. 22,
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съдът намира, че по него се дължи връщане на
чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК), а възнаградителна лихва не се дължи.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. , не се
дължат 80,00лева (осемдесет лева), представляваща разходи за подготовка на
документи.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от П, с ЕИК: 1,2 и адрес:
**********, срещу Длъжникът И. М. М. с ЕГН: ********** и адрес: **********,да заплати
на заявител следните суми: сумата 17,36 лева (седемнадесет лева и 36 стотинки),
представляваща лихва за период от 01.05.2024 г. до 26.06.2024 г., сумата 12,44 лева
(дванадесет лева и 44 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 02.07.2023 г.
до 01.05.2024 г., 71,63лева (седемдесет и един лева и 63 стотинки), представляваща
неплатено договорно възнаграждение за период от 01.10.2023 г. до 01.05.2024 г., 163,31лева
(сто шестдесет и три лева и 31 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга фаст за период от 01.05.2024 г. , 261,81лева (двеста шестдесет
и един лева и 81 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
флекси за период от 01.05.2024 г. , 200,00лева (двеста лева), представляваща неплатени
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90
2
календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит за период от 05.01.2024 г. ,
80,00лева (осемдесет лева), представляваща разходи за подготовка на документи.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето
разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното
производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3