Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / .04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и осми март през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Орлин
ЧАРАКЧИЕВ-мл.с.
при участието на секретаря Галина СЛАВОВА, като разгледа докладваното
от съдия Н. Неделчева въззивно дело №360 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувно е по въззивна жалба на Р.Р.И.,
ЕГН, ********** и М.К.И., ЕГН **********, срещу решение №44/05.01.2018г.,
постановено по гр.дело №7442/2016г. по описа на ВРС, с което са осъдени да
заплатят на Г.Й.С. сумата от 12 000 лева като обезщетение за причинени ѝ
неимуществени вреди и сумата от 1 329 лева, като обезщетение за причинени
ѝ имуществени вреди, като са
осъдени да заплатят и разноските по делото.
Жалбоподателите считат решението за неправилно като твърдят, че е
постановено при несъобразяване с фактите по делото, при нарушение на
процесуалните правила, и при неправилно приложена правна норма. Считат, че
съдът не е бил безпристрастен към ищцата и водените от нея двама свидетели.
Твърдят, че липсват безспорни доказателства, с оглед на които да се направи
извод, че инцидентът с ищцата е претърпян действително на посочената от нея
дата. На следващо място излагат, че решението е постановено в нарушение на
процесуалните правила, тъй като заключението на в. л. д-р Благовеста Стефанова,
внесено по делото на 21.11.2016г., е изготвено и по документи, предхождащи
постъпването на ищцата в УМБАЛ „ Света Марина"/ стр.6, точка 5 от Заключение/.
Считат, че изготвянето на заключение по документи, които не са представени по
делото е съществено процесуално нарушение, тъй като е направено изрично искане
от тяхна страна за изготвяне на заключението само по представени, обсъдени и
приети документи по делото. Поради непредставянето на документите, считат, че
са били лишени от правото на защита. Считат, че съдът е допуснал и други
процесуални нарушения, като не се е произнесъл и по другите им доказателствени
искания, направени своевременно с отговора на исковата молба. На следващо място
жалбоподателите твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е приложил и
материалния закон, а именно чл. 50 ЗЗД. Считат, че наличието или липсата на
разстояние между двете врати е действие, а не качеството на вещта - търговски
обект, предвид което за действие, отговорността следва да се търси от неговия
извършител, а не от тях, в качеството им на собственици. Твърдят също, че при
определяне на размера на неимуществените вреди, съдът не е обсъдил поведението
на делинквента, от което се твърдяло, че е настъпило увреждането на ищцата и
претърпените от нея неимуществени вреди. Считат, че присъждането на 12 000
лева, за счупване на кост на ищцата от нейно спъване в луфт между две врати на
обекта, при нейното излизане от там, не е отговаря на изискването за
справедливост. По изложените съображения молят обжалваното решение да бъде
отменено, а негово място да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят
обективно съединените искове на Г.Й.С. за заплащане на сумата от 12 000 лева
като обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 1 329 лева, като
обезщетение за причинени имуществени вреди, както и да им бъдат присъдени
направените съдебно - деловодните разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Срещу въззивната жалба е постъпил
писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Въззиваемата страна- Г.Й.С. счита, че
жалбата е допустима, но изцяло неоснователна, а обжалваното решение –правилно,
законосъобразно и мотивирано. Оспорва наведените в жалбата твърдения, че
първоинстанционният съд не е съобразил решението си с установените по делото
факти. Счита, че съдът правилно е приложил материалния закон, като размерът на
сумата, за която искът за неимуществени вреди е справедливо определен и
отговаря на претърпените от нея болки и страдания. Противопоставя се на
допускането на поисканите доказателства. В заключение се моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано.
Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно,
поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Производството е образувано по иск с правно
основание чл.50 вр. чл.45 ЗЗД, предявен от Г.Й.С. с ЕГН ********** срещу Р.Р.И.
с ЕГН ********** и М.К.И. с ЕГН **********,
за заплащане при условията на солидарност на следните суми: сумата от
12000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от счупване на ляв долен крайник, претърпени
в търговски обект „Закуски Стефани”,
находящ се в гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър” 47, собственост на ответниците, и
сумата от 1329 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за 1 брой APS
плака – 1170 лева, рентгенография на крайници – 25 лева, патерица тип „Канадка”
– 22 лева, дигитална обработка на диск – 5 лева, кинезитерапевтични процедури –
100 лева, рентгенография – 7 лева. Ищцата твърди, че на 15.10.2015г. около 7.00
часа при излизане от търговски обект
„Закуски Стефани”, находящ се в гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър” 47, се спънала в луфт между двете врати, който е по-нисък
спрямо нивото на вратите на обекта и паднала през две стъпала на тротоара.
Излага, че никъде в обекта нямало табели, предупреждаващи клиентите за
разликата в нивата. В резултат на падането се ударила в лява тазобедрена става,
изпитала силни болки и изпаднала в невъзможност да движи левия си крак.
Веднага била откарана била в Спешния
център на МБАЛ „Св. Марина”, като била приета в отделението по Ортопедия и
травматология, където престояла от 15.10 до 22.10.2015г. Поставена ѝ била
диагноза „Пертрохантерно счупване, закрито на ляв долен крайник”, като ѝ
било назначено оперативно лечение чрез извършване на репозиция и метална
остеосинтеза. На 16.10.2015г. била извършена операция под обща анестезия, а лед
това назначена терапия. От 22.10. до 30.10.2015г. ищцата била лекувана в
Клиника по физикална и рехабилитационна медицина при същата болница, като
приемала медикаменти против силните
болки и за калциране. След изписването, лечението продължило в домашна обстановка.
Ищцата не можела да движи левия си крак и изпитвала силни болки, нарушил се
нормалният ѝ сън и ежедневния ѝ начин на живот. В продължение на
три месеца левият долен крайник бил обездвижен, налагало се ищцата да бъде
обгрижвана от близките си. Първият един месец била на легло, след което започнала
постепенна рехабилитация с помощни средства, която продължила около 3 месеца.
От 10 до 17.12.2015г. ищцата правила рехабилитационни процедура в МБАЛ „Св.
Марина”. Излага, че към датата на подаване на исковата молба е с нестабилна
походка и болки при движение, особено при промяна на времето. Предстояла
операция за премахване на металната остеосинтеза. За претърпените билки и
страдания в резултат на травмата, моли ответниците да бъдат осъдени да ѝ
заплатят сумата от 12 000лв. Във връзка с операцията, рехабилитацията и
направените изследвания ищцата направила разходи в размер на 1329 лева, от
които за 1 брой APS плака – 1170 лева,
за рентгенография на крайници – 25 лева, за патерица тип „Канадка” – 22 лева,
за дигитална обработка на диск – 5 лева, за кинезитерапевтични процедури – 100
лева, за рентгенография – 7 лева. Твърди се, че търговският обект бил
собственост на Р.Р.И. и М.К.И.. По изложените съображения моли така предявеният
иск за заплащане на имуществени и неимуществени вреди да бъда уважен, като
ѝ бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответниците, чрез депозирания в срока по чл.131,
ал.1 от ГПК писмен отговор оспорват
предявените искове като неоснователни. Излагат, че въпросният търговски обект е предоставен под
наем и към датата на твърдяната злополука се е ползвал от „Симеон Захариев”
Варна ЕООД. Оспорват твърдението, че на 15.10.2015г. ищцата е претърпяла
описания инцидент, както и че единствена причина за него е определено качество
или свойство на техния имот или начина на стопанисването му от трето лице.
Твърдят, че този имот се е използвал за търговска дейност от 1994г. като до
този момент не са възниквали подобни инциденти. Оспорват се твърденията за
извършени разходи от страна на ищцата. Оспорват иска за неимуществени вреди по
размер като прекомерен. Твърдят, че техният търговски обект отговаря на всички
изисквания, относими към неговото проектиране и изграждане. Считат, че е
вероятно ищцата да е претърпяла инцидента поради несъобразяване на своите
движения с конкретното място. По изложените съображения молят исковете да бъде
отхвърлени като неоснователни, като им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съставът при ВОС, след като съобрази представените по делото
доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на
страните и нормативната уредба, регламентиращи процесните отношения, за да се
произнесе, съобрази следното:
Между страните липсва спор, като това обстоятелство
е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответниците са
собственици на процесния търговски обект – „Закуски Стефани”, находящ се в гр.
Варна, ул. „Хаджи Димитър” № 47, придобит в режим на съпружеска имуществена
общност.
От приетия по делото договор за наем от
01.06.2015г., се установява, че към
15.10.2015г. търговският обект „Закуски Стефани”, находящ се в гр. Варна, ул.
„Хаджи Димитър” № 47 е бил отдаден под наем от собствениците на наемателя
„Симеон Захариев-Варна” ЕООД.
От приобщените
два броя епикризи, се установява, че ищцата е постъпила на 15.10.2015г.
в МБАЛ „Света Марина” ЕАД-Варна, в Отделение по ортопедия и травматология и е
изписана на 22.10.2015г. с диагноза „Пертрохантерно счупване, закрито, ляв
долен крайник”. Вписана е операция от 16.10.2015г. с извършване на репозиция и метална
остеосинтеза. От другата епикриза е видно, че ищцата е приета на 22.10.2015г. в
Клиника по физикална и рехабилитационна медицина към същата болница и е
изписана на 30.10.2015г.
От приобщените фактури и касови бонове, е видно, че
ищцата е извършила разходи за медицински услуги – кинезитер. процедура на
стойност 100 лева; за закупуване за комплект 1 брой APS плака с 1 брой APS винт
стоманен на стойност 1170 лева /фактура от 19.10.2015г./, Заплатила е също 5 лева за обработка на диск; 25 лева за
рентгенографии крайници; 22 лева за патерица канадска; заявка за диск с цена 7
лева за рентгенография на лява тазобедрена става.
Прието е по делото образно изследване от
18.11.2015г., представляващо лицева графия на таз и лява ТБС със заключение”
метална остеосинтеза на лява ТБС”.
В хода на производството пред първ. съд са
представени още медицински документи- резултат от образно изследване от
09.05.2017г., а именно рентгенография на таз със заключение „наличие на костни
дефекти от отстранена метална фиксация на ляв проксимален фемур”, два броя
епикризи от МБАЛ „Света Марина” ЕАД, от които се установява, че ищцата е
постъпила в болницата в Отделение по
ортопедия и травматология от 28.04.2017г. до 01.05.2017г. с диагноза „последици
от други счупвания на долен крайник” с проведена операция на 28.04.2017г. за екстракция на остеосинтезен материал, а в
периода 2.05.2017г. до 19.05.2017г. е
постъпила отново в Клиника по физикална и рехабилитационна медицина.
От заключението на първоначалната
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Б. П.-С., се установява, че
падането върху тротоара би могло да се получи и при спъване върху неравност на
прага на вратата. Вследствие от падането Г.Й.С. получила пертрохантерно
счупване на лявата бедрена кост, с леко кос ход на фрактурната ивица, което би
могло да е резултат от директен удар странично, в областта на трохантер майор
/големия трохантер/ на бедрената кост, при падането върху тротоара, или
индиректно при извиване /усукване/ на тялото при фиксиран крайник - в случая
между неравности на прага на вратата. Описаното пертрохантерно счупване на
лявата бедрена кост е обусловило трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за период от около 4-6 месеца, при благоприятно протичане на
оздравителния процес. Към времето на извършване на експертизата не са
установени усложнения от фрактурата. Лечението на подобни фрактури е
оперативно, такова лечение е приложено и при С.. След като на 15.10.2015г. е
била приета по спешност в МБАЛ „Света Марина” ЕАД - гр. Варна в Отделение по
ортопедия и травматология, на 16.10.2015г. ѝ била извършена Операция №1085: „Открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация"” - т. е. оперативна репозиция с вътрешна
фиксация на фрагментите с метални фиксатори. На 22.10.2015г. пациентката е
изписана от отделението и е приета за рехабилитация в Клиника по физикална и
рехабилитационна медицина на същата болница. Последващата имобилизация на
крайника е продължила през следващите 2,5 - 3 месеца, през които се извършват и
рехабилитационни процедури за възстановяване на основните функции на крайника.
Постоперативно, по време на лечението, както и при последващите
рехабилитационни мероприятия, пострадалата е страдала от болки, причинени от
счупването на костта, както и от последвалата оперативна интервенция. Поради
имобилизацията на крайника самообслужването, поддържането на хигиена,
ежедневните занимания са били силно затруднени и в продължение на 2,5 - 3
месеца С. се е нуждаела от помощ от второ лице при изпълнение на посочените
дейности. Обездвижването на левия долен крайник е затруднявало елементарните
дейности - посещение на тоалетна, баня, преобличане и т. н. След приключване на
оздравителния процес и консолидиране на костта, при възстановена функция на крайника,
обичайно металните фиксатори се отстраняват по оперативен път. В.л. е
установило, че според медицинската документация, С. е била оперирана през м.
декември, 2009г. за отстраняване на мастно образувание - липом, развил се сред
мускулатурата на лявото бедро по предно-страничната му повърхност, при което е
било са били отстранени и мускулни влакна, отстранена е и вена сафена магна. По
тази причина цялостната функция на мускулатурата в тази област не може да се
възстанови. Хипотонията /отслабването/ на мускулатурата, дължаща се на
обездвижването на крайника след фрактура, се възстановява обичайно след
провеждането на рехабилитационен режим за около 2-3 месеца. За нормализирането
на походката от значение е целостта на костите на долните крайници, също и на
мускулатурата, участваща при формирането на движенията. След травмата, трайното
затруднение на движенията на левия долен крайник, дължащо се на
пертрохантерната фрактура на бедрената кост, е продължило около 4-6 месеца,
които включват лечението, имобилизацията и рехабилитацията след травмата. За
това време се възстановява и функцията на мускулатурата. В конкретния случай,
поради наличието на стара оперативна интервенция в мекотъканните структури на
левия долен крайник, е било възможно да се появи ява известна хипотония
/слабост/ на мускулите и хипотрофия, което се проектира върху нормализирането
на походката. В.л. дава заключение, че документите, приложени в делото,
отразяващи направени разходи за медицински консумативи - фиксираща метална
плака, патерица канадка, лекарствени вещества, както и за медицински услуги -
кинезитерапевтични процедури, рентгенографии на крайници и др., са свързани с
лечението на претърпяната вследствие на инцидента травма на С.. От медицинската
документация и медицинския преглед, не се установяват конкретни данни за
фрактури на кости при друг инцидент, претърпян от Г.Й.С.. От изследвания за
установяване на остеопороза /разреждане на костното вещество/, както и от
представените рентгенографии, извършени в МБАЛ "Св. Анна-Варна" АД на
15.10.2015 г, също и в МБАЛ "Света Марина" ЕАД на тази дата и на
последващи контролни изследвания, се установява начално развитие на
остеопороза, около 15 % разреждане на костното вещество, което практически
незначително отслабва функциите на костите. Установена е гонартроза -артрозни
изменения на коленните стави, повече вляво, свързани с непостоянна болезненост.
Единични малки остеофити, описани по „веждите” на двете ацетабуларни ямки, не
показват съществени затруднения на ставите. Относно остротата на зрението на С.
-установени са: визус на дясното око 0,9 - 1,0 с корекция +1,0 диоптър; визус
на лявото око също 0,9 - 1,0 с корекция +1,0 диоптър - с корекции зрението е в
границите на нормалната зрителна острота. При съответно обозначаване на
посочените неравности при изхода на хранителното заведението, въпреки
съществуващите заболявания /в сравнително по-лека форма на изявеност/, във
възможностите на С. е да предотврати настъпването на инцидента. Според в.л.
заболяванията, от които страда С. са в сравнително слабо проявен стадий на
развитие, тя не е инвалидизирана и въпреки, че предизвикват болезненост, в
много лека степен биха могли да затруднят движенията и походката й и при
обозначаване на неравностите на изхода на заведението, би могла да избегне
спъването на прага и падане през двете стъпала, върху тротоара.
От заключението по повторната СМЕ, изготвено от д-р
С. Х. и д-р М. М., е видно, че от медицинската документация и медицинския
преглед не се установяват конкретни данни за травматични промени с трайни
последствие от друг инцидент, претърпян от ищцата. От представените
рентгенографии и контролни изследвания се установява гонартроза – артрозни
изменения на коленните стави, по-изразено вляво, единични малки остеофити,
описани по „веждите” на двете ацетабуларни ямки на тазобедрените стави
двустранно, като се показват съществени затруднения при движение на ставите.
Въпреки съществуващите заболявания нито едно от тях не би могло да бъде основна
предпоставка за инцидента. В.л. излагат в о.с.з., че заболяванията на ищцата не
са от такъв характер и на такъв стадий, че да ограничат съществено движенията
на ищцата. Има налични данни за остеопороза, но това заболяване според
експертите няма връзка с падането и само хипотетично (от литературата)
принципно вероятността за счупване на пациент с остеопороза е по-голяма,
отколкото при пациент без такова заболяване.
От заключението на допълнителната
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Б. П.-С., се установява, че на
28.04.2017 г. в Отделение по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Св.
Марина" ЕАД - гр. Варна, е била проведена планова операция за екстракция
на остеосинтезен материал от лявата бедрена кост на Г.Й.С., след образни и
клинични доказателства за приключило лечение на фрактурата и пълна консолидация
на костта. Резултатът от операцията на 28.04.2017 г е отстраняване на DHS
плаката и прикрепващите винтове, с които са били фиксирани костните фрагменти.
Вследствие от екстракцията, рентгенологично се установило „наличие на костни
дефекти от отстранена метална фиксация на ляв проксимален фемур”. На 01.05.2017
г С. е била изписана от Отделението по ортопедия и травматология, с подобрение,
без настъпили усложнения, с предписано антитромботично лечение за 15 дни.
Обичайно в подобни случаи се препоръчва щадящ двигателен режим за оперирания
крайник за около 2-3 седмици. По анамнестични данни, снети от С., „след 10-ия
ден от дехоспитализацията след прекомерно натоварване, започнала силна болка в
областта на лява ТБС /тазо-бедрена става/ и ляв бедрен мускул и нестабилна
походка”. Постъпила за рехабилитационни процедури в базата на Катедрата по
физиотерапия, рехабилитация, морелечение и професионални заболявания към „Св.
Марина" ЕАД на 12.05.2017 г с
„анталгична походка с помощно средство - канадка; наличие на
следоперативна превръзка в горна латерална трета на ляво бедро; наличие на оток
в горната трета на ляво бедро; наличие на палпаторна болка в горната част на
предна повърхност на ляво бедро; палпаторна болка при натиск върху процеси
спинози на Л5Ес1 /т.е. шиповидните израстъци на 5ти лумбален и 1ви кръстен
прешлени/; напрегната паравертебрална /около гръбначния стълб/ мускулатура в
лумбален отдел; ограничена и болезнена биомеханика на ЛТБС”. Проведени са
следните рехабилитационни процедури: „ ... физикална терапия - 7 процедури; ...
топлинна терапия /компреси с луга/ - 7 процедури; ...активно скелетно-мускулно
упражнение - 7 процедури”. При изписването й на 19.05.2017 г, резултатът от
процедурите е: „Изписва се без подобрение по отношение на субективните
оплаквания. Болката в областта на лява ТБС и ляв бедрен мускул се запази.
Увеличи се слабо обема на движение на лява тазобедрена става”. Не се
установяват обективни обстоятелства, които възпрепятстват възстановяването на
походката на ищцата във връзка с травмата от 2015г. Функционирането на левия
долен крайник на С. е възстановено -костта е консолидирана, оперативните рани
са правилно зараснали, с изкл.на слабо изразена хипотония на бедрената
мускулатура, която най-често се дължи на обездвижване на крайника след фрактура
и се възстановява обичайно след рехабилитационен режим от 2-3 месеца.
Оплакванията за болки в областта на лявата тазо-бедрена става са от субективен
характер - в медицинските документи от
От приетото заключение по назначената
Съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, и кредитирана от съда
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че сумата по фактура №
**********/19.10.2015г. (за 1 брой APS плака и APS винт) е заплатена от ищцата
на МБАЛ „Св. Марина” ЕАД-Варна, като е осчетоводена от болницата на
19.10.2015г.
По делото е изслушана и съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, и кредитирана от съда като обективно и
компетентно изготвено, от заключението по която се установява, че за
преодоляване разликата във височината между нивото на тротоара и нивото на пода
на обекта за закуски от 37см., са отлети две стабилни бетонови стъпала с
мозайка, срещу входната врата с дължина 151см. еднакво надхвърлящи светлата
ширина на входните врати от двете страни. Те са с необходимата якост,
стабилност и дължина за достъп. От към стълбището за клиенти, за влизане в
обекта и излизане от него, има две еднокрили врати с луфт между тях, а именно
вътрешната врата е алуминиева в бяло, изцяло остъклена, която се отваря по
посока на влизане навътре и външна врата –метална, и по широка от вътрешната.
Външната е допълнително монтирана като охранителна от решетъчен тип. Отваря се
плътно навън, върху останалата неподвижна обрешетена част на обекта откъм тротоара.
Рамката на решетъчната врата /касата/ е от винкел 30/30мм. обърнат навътре към
алуминиевата вътрешна врата. Луфта между двете врати в затворено състояние е
5см. а в отворено 8см. В.л. е констатирало, че в момента на огледа няма празно
пространство между двете врати към пода. То е плътно запълнено от дървен праг с
размери дължина - 86см., ширина - 8см.; и дълбочина -3см. Извършено е
изравнително допълнително плътно обезопасяване на луфта/кухината/ между двете
рамки на вратите към теракота на пода с дървен иглолистен материал. Това
обезопасяване е трайно направено, след изработката и монтажа на двата ката
дограма. Монтирано е след възникналата злополука. Изработените входни врати,
разстоянието между тях и външните стълби, не осигуряват достъп на клиентите до
обекта по Наредба №4/1.07.2009г. за проектиране и изпълнение и поддържане на
строежите и изискванията за достъпна среда на населението и включително за хора
с увреждания. Имотът е с разрешение за ползване от 5.09.1994год. Съгласно §4 от
ПЗР, Наредбата не се прилага за строежи чиито инвестиционни проекти са
разработени в съответствие с Наредба№ 6/2003г. за изграждане на достъпна среда
в урбанизираните територии и са внесени за съгласуване от съответните органи,
преди влизането й в сила, какъвто е конкретният случай. Пострадалата преди
инцидента не е в категоризацията на хора с намалена подвижност, към която се
предявяват специфични изисквания за ползване на технически средства и водач при
придвижване за достъпност към търговският обект, за да се разглежда в тази
насока на изисквания. Ако се предявят всички изисквания към обекта за двойни
стълби, двойни парапети и ръкохватки двойни, с необходимото пешеходно
пространство за достъп на всички клиенти, със съответното оборудване в обекта и
площи за маньовър, както и с необходимите табла за управление и телефони, то
площите на търговският обект ще се окажат няколко пъти по малки от
изискванията. Изискванията на Наредба №4/1.07.2009г. за проектиране и
изпълнение и поддържане на строежите и изискванията за достъпна среда на
населението и включително за хора с увреждания, както и на останалите
технически нормативи и документация, касаеща безопасността на обекта, могат да
се прилагат само при реконструкция и основни ремонти на обекти при обследване
на строежите и във връзка със сроковете за изготвяне на технически паспорти на
строежите/ДВ. Бр.7/2007г/. Подходът до
търговският обект, осъществяван от улицата чрез стъпала и входна врата, е видим
от улицата през деня. Повърхността на всяко стъпало е равна и не е хлъзгава. За
осветление в ранните и по късни часове от работните смени в денонощието, над
стъпалата /по средата над входните врати, на тавана/ е монтирана луминисцентна
лампа, осигуряваща допълнителна осветеност и видимост на входа и изхода за
клиенти. При влизане неравностите и споделеното празно пространство между
вратите към пода, които са съществували между двете рамки на дограмите са били
видими. При излизане неравностите и споделеното празно пространство между
вратите към пода, които са съществували между двете рамки на дограмите, са били
по-трудно видими. Изтърканата боя на горният алуминиев ръб на рамката на
вратата е останал незабележим за пострадалата, която не е обърнала внимание и
не го е забелязала при влизането в търговският обект за закуски. Същият ръб е
по-висок от ръба на винкеловата рамка на външната врата. Този по висок ръб на
вътрешната касова рамка на алуминиевата дограма на вътрешната врата е бил
изравнен/свален/ с ръба на винкеловата рамка на външната врата до деня на
огледа. Освен това от вътрешната страна на тази рамка на вътрешната врата има
гумирано черно на цвят уплътнение, което е по-трудно видимо за отчитане
разликата във височините на двете рамки към пода на вратите при излизане,
защото черният цвят на уплътнението до пода има 0.1 до 0.3 коефициент на
отражение, по маршрута на излизане от търговския обект, при липса на контрастни
ленти/ивици/ и естествено е по-трудно видимо.
В о.с.з., проведено на 11.10.2016г. са изслушани
водените от ищцата свидетели – Н. М., И. Н. и Т. С. (дъщеря на ищцата).
Св. М., който е очевидец на инцидента, си спомня,
че рано сутринта- преди 7 часа, още по тъмно е паркирал колата си в близост до
закусвалнята, откъдето щял да взема закуски, и видял ищцата да излиза от там и
да пада на една страна. Опитала се да се хване, но не успяла и паднала долу на
тротоара през 2 или три стъпала. Свидетелят веднага отишъл да й помогне. Тя
казала, че ще се обади на мъжа си. Самият свидетел често посещавал тази
закусвалня. Знае, че има две врати – външна охранителна желязна врата и
вътрешна, като между двете врати имало празно пространство, в което попаднал
кракът на ищцата. Свидетелят си спомня, че ищцата паднала настрани. Не е видял
да си удря главата. Била контактна, но доста уплашена. Според св. това се е
случило предната година по същото време.
Св. Николова-продавачка в обекта също си спомня, че
бил рано и още по тъмно. Ищцата извикала и свидетелката разбрала, че се е
спънала на прага. Един мъж имало след нея и той ѝ помогнал ад се изправи.
Ищцата отказала да се вика линейка. Св. изнесла един стол за да се седне. След
това явно мъжът ѝ е дошъл да и помогне.
Св. Т. М. – дъщеря на ищцата разбрала по-късно за
инцидента, когато роделите ѝ вече били в болницата. Излага, че ищцата е
престояла в болница, претърпяла е операция, изпитвала е болки, включително и
след болничния престой. За деня на инцидента свидетелката сочи, че ищцата първо
е била в Окръжна болница, но там трябвало да чака два-три дни за операция, а тя
искала всичко да приключи по-бързо и я преместили в Терапията, където я
оперирали на следващия ден. След изписването се наложило да наемат
рехабилитатор, както и да я посещават всеки ден, защото не можела да се справя
сама. Докато била с две патерици не се справяла с нищо, после когато останала с
една се опитвала да става и да се обслужва сама, но семейството не смеело да я
остави сама. Това състояние приключило до към февруари. В този период била
изключително депресирана, чувствала се в тежест на близките си.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съобразно трайно установената съдебна практика, съдът сам определя
приложимата правна норма с оглед изложените от ищеца обстоятелства като
основание на предявения иск, независимо от дадената от самия ищец правна
квалификация на претенцията
Съдът намира, че претенцията следва
да се квалифицира като такава по чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД, предвид твърденията на
ищцата, които кореспондират на установеното в хода на делото, а именно, че
увреждането на здравето ѝ е произлязло от конкретно качество на вещта-
особеностите на прага и наличието на луфт между двете входни врати на обекта,
където ищцата твърди, че е попаднал крака ѝ.
Според разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи отговарят солидарно собственикът и лицето
под чийто надзор те се намират, като в тежест на ищеца е да установи
настъпването на вредите-вида и техния
размер, наличието на пряка причинна връзка с определено качество/свойство на
вещта, както и факта, че ответникът е собственик на вещта/лице, под чийто
надзор се намира вещта.
С оглед приетата по делото
медицинска документация, изслушаните и приети СМЕ и СТЕ, чийто заключени съдът
кредитира, както и от събраните гласни доказателствени средства се установява,
че на 15.10.2015г., ищцата е паднала на излизане от обекта, при което е
получила травматично увреждане на лявата тазобедрена става. От съвкупния анализ
на всички събрани доказателства, съдът намира, че се установява по безспорен
начин, че датата на инцидента е именно 15.10.2015г., тъй като това е датата на
приемане, посочена в епикризата, издаден при изписването на ищцата от МБАЛ Св.
Марина ЕАД.
Тъй като ответниците са собственици на обекта,
съдът намира, че са налице основания за ангажиране на тяхната отговорност на
осн чл. 50 ЗЗД. Действително, в цитираната разпоредба е предвидена солидарна
отговорност за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира, но
това означава, че пострадалият сам може
избере срещу кое от двете лица да
предяви претенцията си. Така предявеният само срещу собствениците иск е
допустим, а по неговата основателност съдът ще се произнесе с оглед събраните
доказателства за състоянието на вещта.
Предвид заключението на СТЕ, което съдът преценява
като обективно и компетентно изготвено, съдът приема за установено, че между
двете врати на входа –алуминиевата и металната, на пода е бил наличен луфт от
около 8 см., в който е попаднал крака на пострадалата, в резултат на което
последната, при излизане, е паднала на тротоара и се е ударила в лявата част на
тялото.
При така случилото се падане, ищцата е получила
травматични увреждания, наложили оперативна интервенция на тазобедрената става
и поставяне на метална остеосинтеза.
Падането е в причинно следствена връзка с
качеството на процесната вещ, доколкото се дължи именно на начина на монтиране
на двете врати, и наличието на празно пространство между тях и разликата във
височините на двата прага. От заключението на СТЕ се установява, че тези
особености са били трудно видими особено при излизане от обекта, а следва да се
има предвид, че инцидентът се е случил рано сутринта през м. октомври и все още
е било тъмно.
Няма
спор, че непосредствено след инцидента, ищцата е претърпяла операция, била е
частично обездвижена, подложена е била на рехабилитация, и се е нуждаела от помощта
на близките си за ежедневното ѝ обслужване непосредствено след
изписването ѝ от болницата.
По
изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира за установено
наличието на всички елементи на фактическия състав, пораждащ в полза на ищцата
претендираното вземане.
Тъй
като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени,
а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто
размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на 52
ЗЗД. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно понятие, а тя се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци -
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета
на претърпените телесни болки и душевни страдания.
Настоящият
състав като съобрази претърпените от пострадалата болки и страдания по време на
злополуката и последвалото оперативно лечение, наличието на оздравителен
процес, продължил около 4-5 месеца, изживените физически и емоционални
страдания, намира, всички изброени обстоятелства ценени в тяхната съвкупност
дават основание за определяне на обезщетение в размер на 8 000 лева.
Съдът
намира, че не се установява наличието на съпричиняване от страна на ищцата. По делото
не бяха установени никакви нейни заболявания, които да са спомогнали
настъпването на травмата или забавяне на оздравителния процес.
От
друга страна, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен за разликата над
8 000 до 12 000лв., тъй като оздравителният процес е протекъл без
усложнения, и към момента функционирането на левия долен крайник на С. е
възстановено -костта е консолидирана, оперативните рани са правилно зараснали,
с изкл.на слабо изразена хипотония на бедрената мускулатура, която най-често се
дължи на обездвижване на крайника след фрактура и се възстановява обичайно след
рехабилитационен режим от 2-3 месеца.
По изложените съображения, съдът намира, че искът
по чл. 50 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 8000лв., съответно отхвърлен
за разликата до 12 000лв., претедирани като неимуществени вреди.
Общият размер на имуществените вреди се установява
от писмените доказателства и ССчЕ, поради което на ищцата следва да бъде
присъдено обезщетение за имуществените вреди в претендирания размер от 1329
лева, от които за 1 брой APS плака –
1170 лева, за рентгенография на крайници – 25 лева, за патерица тип „Канадка” –
22 лева, за дигитална обработка на диск – 5 лева, за кинезитерапевтични
процедури – 100 лева, за рентгенография – 7 лева.
Съдът
не споделя възраженията, съдържащи се във въззивната жалба. На първо място
счита, че от събраните писмени доказателства, на които кореспондират гласните
такива, по безспорен начин се установява, че травмата е настъпила на твърдяната
в исковата молба дата – 15.10.2015г.
Евентуалното
разминаване на данните по епикризите не може да разколебае горния извод на
съда, тъй като е известно, че същите се съставят при изписването на пациента, а
не при неговото приемане.
Съдът
намира, че правилната правна квалификация е чл. 50 ЗЗД, тъй като на пода в
собствения на ответниците търговски обект е съществувал луфт, в който е
попаднал крака на ищцата и именно това е причинило падането, а от там и
увреждането здравето на ищцата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД
е неприложима, тъй като тя се носи за чужди виновни действия. Възложителят на
работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени
поради поведението на изпълнителя. В
случая липсва извършване на работа по възлагане.
Предвид
частично несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е уважен за
горницата над 8 000 лв. до 12 000 лв. В останалата част решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид
частичната основателност на въззивната жалба, съдът намира, че на въззивниците
следва да бъдат присъдени част от направените в настоящото и
първоинстанционното производство разноски, които съдът определя в размер на 693
лв.
Въззиваемата
страна, предвид частичната неоснователност на жалбата има право на разноски в
размер на 1000лв. за производството пред настоящата инстанция
Съдът
счита възраженията за прекомерност за неоснователни, тъй като производството не е с ниска фактическа и
правна сложност.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №44/05.01.2018г., постановено по гр. дело №7442/2016 г.
по описа на РС – гр. Варна, 26 – ти състав, В ЧАСТТА, с която Р.Р.И. с ЕГН **********
и М.К.И. с ЕГН **********,*** са осъдени солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Й.С. с ЕГН ********** *** обезщетение за разликата
над 8000 лв. до 12 000лв., представляващи неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от счупване на ляв долен крайник, настъпило
на 15.10.2015г., причинени от собствена
на ответниците вещ, а именно търговски обект „Закуски Стефани”, находящ се в
гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър” 47, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Г.Й.С. с ЕГН ********** *** срещу Р.Р.И. с ЕГН ********** и М.К.И. с ЕГН **********,***
иск с правно основание чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата над 8 000 лв. до
12 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди изразяващи се претърпени болки и страдания от счупване на ляв долен
крайник, причинени от собствена на ответниците вещ, а именно търговски обект
„Закуски Стефани”, находящ се в гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър” 47, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 15.10.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №44/05.01.2018г., постановено по гр.
дело №7442/2016 г. по описа на РС – гр. Варна, 26 – ти състав, В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА
„Г.Й.С. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Р.И. с ЕГН **********
и М.К.И. с ЕГН **********,*** сумата от 693.00 /шестстотин деветдесет и три/ лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Р.И. с ЕГН **********
и М.К.И. с ЕГН **********,*** да заплатят на Г.Й.С. с ЕГН ********** *** сумата
от 1000 /хиляда/ лв. на осн чл. 78 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от датата на обявяването му, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: