Р Е Ш Е Н И Е
Номер 306 22.03.2023г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- БУРГАС,
първи състав, на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в публично
заседание, в състав:
Съдия:
Димитър Гальов
Секретар: Илияна Георгиева
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1089 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на М.Г. M.,
с адрес: ***, срещу Решение № 32-177020 от 31.05.2022г. на Директора на ТД
Митница Бургас. Счита решението за незаконосъобразно, издадено при неправилно
приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административно
производствените правила и прави искане да бъде отменено изцяло. Сочи се, че не
се сочи поради какви обстоятелства са възникнали съмнения, които са основание
за започване на проверката въобще, респективно за определяне на „нов размер на
митническа стойност“, съответно постановеното решение в тази връзка е издадено
в разрез с приложимото право. Използваният източник- електронна страница в
Интернет е ненадежден източник на информация. Освен това, в информацията на
самата интернет страница е посочено, че не се носи отговорност за пълнота и
точност на информацията.
В съдебно заседание, чрез
процесуален представител поддържа жалбата и изразява становище по
доказателствата.В писмени бележки пълномощникът на страната доразвива
съображения по съществото на спора и прави искане в полза на оспорващата страна
да се присъдят разноските по делото /л.108-109 от делото/.
Ответникът - Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и
прави искане да бъде оставане без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, която има право и интерес
от обжалването и е насочена срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. При разглеждане на оспорването по същество, съдът
съобрази следното:
На 24.02.2020г. с МД с MRN 20BG001008017309R0 е поставен под режим
допускане за свободно обращение употребяван пътнически автомобил-катастрофирал,
марка МЕРЦЕДЕС, модел С250; бр. места:
5; товароносимост: 0; първ.рег.: 20130101; цвят: СИВ, раб.обем: 1800 куб. см.;
мощност: 201 HPSАЕ; двиг.№ без номер;
шаси № WDDGJ4НВ1DF993607. Автомобилът е
превозен от пристанище на натоварване Лос Анджелис до пристанище на
разтоварване в Bulgaria. Митническата стойност на стоката, допусната за
свободно обращение е определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) №
952/2013, предвид декларирания в посочената МД метод за определяне на
стойността с код 1 „Договорна стойност на внасяните-стоки“, като е взета
предвид цената на автомобила по приложената към МД фактура/Invoice № 908/15.11.2019г.
издадена от „Global Auto Exchange“ LLC, САЩ декларирана в
размер на 1750 USD,
преизчислена по валутния курс за митнически цели 1,76392 BGN/USD,
приложим към датата на приемане на МД. Данъчната основа е изчислена, като сбор
от митническата стойност от 3086.86 лева, вземане от вносно мито в размер на 308.69
лева и разходи за международен транспорт в размер на 200 лева или общо в размер
на 3595.55 лева, а въз основа на нея е определен и платен ДДС в размер на 719.11
лева.
При възникнали съмнения относно
действителната цена на стоката е извършен последващ
контрол на митническата декларация и е взета предвид налична информация за
автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси VIN WDDGJ4НВ1DF993607, открита на уебсайт
/ел. страница/ www.autoauctions.io, с
обявена продажна цена на аукцион с дата 05.12.2019г. за сумата от 3 500 USD,
със статус „продаден“ (SOLD) и „odometer 118.963 actual“ /действителни мили/ в
страната на износа, с посочен продавач - трета страна.
С писмо рег.№ 32-329744
от 18.10.2021г. (л.36-37) от
жалбоподателя са изискани доказателства с потвърждение на декларираната цена
(търговско досие по сключената сделка, договор с продавача, договор с крайния
получател на автомобила, оферта, поръчка, ценови листи, потвърждения, проформа
фактура и друго кореспонденция), както и документи относно извършените плащания
към доставчика – продавач на стоката и всякакви други данни, сведения и
документи удостоверяващи цената по сделката.
Със съобщение peг.№
32-132730/21.04.2022г. (л.27 и сл.) по реда на чл.22, §6 Регламент №
952/2013г., жалбоподателят е уведомена, че ще бъдат предприети действия за
издаване на решение с цел определяне на нов размер на задълженията, като ще
бъде взета предвид продажната цена посочена в аукциона в размер на 3 500 USD,
увеличена с транспортните разходи. В съобщението е посочени, че митническата
стойност на стоката, допусната до свободно обращение ще бъде изчислена в размер
на 7055.68 лева (3500 USD х вал. курс 1 USD/1.76392 лв. + 881,96 лв.
транспортни разходи = 7055.68 лв ). Митото е посочено в размер на 705.57 лева,
а ДДС в размер на 1592.25 лева.
С рег.№ 32-176127/31.05.2022г.
е изготвена докладна записка до директора на ТД Митница Бургас (л.19-26), в
която на основание чл.29, вр. с чл.22 §6 от Регламент № 952/2013г., както и чл.19, ал.7 от ЗМ е предложено да бъде
издадено решение, с което да се определи нов размер на митническата стойност за
стоката поставена под режим допускане за свободно обращение с цитираната
по-горе митническа декларация. Посочено е, че след проверка на приложените към
митническата декларация документи и допълнителната информация, митническите
органи са установили липсата на доказателства в подкрепа на декларираната цена
-поръчки, кореспонденция или др. подобни предшестващи сделката. Прието е, че
приложената към митническата декларация фактура (Invoice) № 908 от 15.11.2019г.
не съдържа всички необходими реквизити, удостоверяващи договорните условия по
сделката като: условие на доставка съгласно ИНКОТЕРМС; условие на плащане,
начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение или др. и същата не може да служи в подкрепа на декларираните
данни в МД относно митническата стойност. Установено е също, че в приложеното
удостоверение за претърпяло щета моторно превозно средство c VIN WDDGJ4НВ1DF993607, издадено на в
страната на износа, е с регистриран собственик STATE FARM MUTUAL AUTOMOBILE INS CO, C/O
IAA 11535 DOUGLAS RD, RNCHO CORDOVA CA 95742. В
полето удостоверяващо собствеността, като купувач е вписан „GLOBAL AUTO EXCHANGE“
без посочена дата на същата страница. Датата на издаване на SALVAGE CERTIFICATE е ден преди продажбата по фактура от 15.11.2019г. и според
констатациите на митническите органи предшества датата на аукциона-
05.12.2019г. в страната на износа видно от данните в посочената ел. страница. Отразено
е, че от приложените снимки в аукциона става ясно, че автомобилът е със следи
от удар в предната част, но няма доказателства за промяна в състоянието на
автомобила от датата на аукциона -05.12.2019г. до датата на допускане за
свободно обращение- 24.02.2020г., доколкото в описанието за реалния пробег на превозното
средство са посочени същите 118 963 мили, каквито са били данните и при
продажбата към 14.11.2019г. Освен информация за продажната цена на автомобила в
резултат от проведения аукцион, са налице 10 бр. изображения, удостоверяващи
неговото състояние като е счетено, че наличните изображения отразяват следи от
удар в предната част на превозното средство. Това се потвърждава и от описанието
на автомобила към датата на деклариране за свободно обращение, съдържащо се в
ел.д. 6/8 на митническата декларация - „УПОТР.АВТОМОБИЛ – КАТАСТР…“. Във връзка
с горното е прието, че няма доказателства да е налице промяна в състоянието на
автомобила към 05.12.2019г. датата на аукциона и към датата на допускане за свободно
обращение – 24.02.2020г. Сочи се, че представената фактура при деклариране на
вноса предполага, че е възможна последваща препродажба с купувач М. M., която
не е подкрепена с доказателства и не може да послужи за митнически цели,
доколкото при евентуална препродажба е следвало да се включат сумите за
печалба, разходи за посредничество, такси за проведен аукцион и т.н.
След съвкупната
преценка на така установените от органите факти и приложените материали, се
приема, че действителната реално платена цена е именно сумата от 3500 щатски
долара. Според проверяващите, публикуваната подробна информация от проведения
аукцион удостоверява по безспорен и категоричен начин, че окончателната
продажна цена е именно тази и деклараторът е следвало да декларира действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза. Обстоятелството, че вносителят е представил фактура,
издадена от последния купувач на автомобила GLOBAL AUTO EXCHANGE предполага, че
е налице препродажба, която не е подкрепена с доказателства и не може да
послужи за митнически цели. В случай, че е налице такава препродажба, в цената
на автомобила, би следвало да са включени, както сумите за печалба, така и
разходите за посредничество и/или такси от проведен аукцион или др. подобни,
тъй като при определяне на митническата стойност към действително платената или
подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят в степента, в която са
направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща
на плащане цена разходите за комисионни и възнаграждения за посредничество.
Въпреки, че тези разходи следва да се добавят към митническата стойност на
стоките, към преписката не са налице доказателства, че са извършени, нито какъв
е техния размер. При така изложената фактическа обстановка е прието, че продажната
цена в размер на 3500 USD е установената действително платена цена на
автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза и същата да послужи за определянето на неговата митническа
стойност съгласно чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. В приложената към митническата декларация фактура
(Invoice) не са налице разходи за международен транспорт, но според описаното в
констатациите на митническите органи са намерени 2бр. митнически декларации за
допуснати в свободно обращение автомобили в приблизително същия период на
обмитяване на автомобила по МД, с услови еза доставка-отправно пристанище Лос
Анджелис и място на разтоварване Пристанище в Р.България, като за тях са
декларирани транспортни разходи до ЕС в размер на 881.96 лева, които се
прибавят към митническата стойност на стоките.
Предвид горното
митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с процесната
митническа декларация от 24.02.2020г. е определена в размер на 7055.68лева. (3500
USD х вал. курс 1 USD/1.76392 лв. = 6173.72 лв. + 881.96 лв.).
С решение № 32-177020
от 31.05.2022г. на директора на ТД Митница Бургас, на основание чл.70, §1 във връзка с чл.71, §1, б.“д“,
подб.“i“ от Регламент № 952/2013г. за стоката, поставена под режим допускане за
свободно обращение от описаната митническа декларация е определена митническа стойност в размер на 7055.68 лева, възникване на вносно
митническо задължение на 24.02.2020г. (дата на приемане на митническата
декларация) и на основание чл.85, §1 от Регламент № 952/2013г. при
прилагане на ставка от 10 % за вносно мито е определено вносно митническо
задължение в размер
на 705.57 лева. На
основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена и данъчна основа при
внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС за стоката, поставена под режим
допускане за свободно обращение в
размер на 7961.25 лв., съответно на основание чл.54, ал.1 от
ЗДДС във връзка с чл.77, §1,
б.„а“ и с чл.77, §2 от
регламента е определено задължение за ДДС в размер на 1592.25 лв. На основание
чл.105, §3 и §4 от регламента е определено за вземане под
отчет и досъбиране вносно мито в размер на 396.88 лв. и ДДС в размер на 873.14
лв., общо в размер на 1270.02 лева /представляващ разликата
между изчислен и заплатен размер на база декларираните данни и установения от
митническите органи размер/, които задължения са възложени на
жалбоподателя М.M..
Решението е връчено на адресата
на 06.06.2022г. и е оспорено с жалба от 20.06.2022г., подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.220, ал.1 от ЗМ. /л.3 от делото/.
В хода на съдебното производство
по реда на чл.171, ал.5 от АПК бяха дадени указания на жалбоподателя, че следва
да ангажира доказателства за твърдените от нея факти, от които черпи
благоприятни последици, а именно, че действителната продажна цена на процесния
автомобил, закупен от оспорващата е именно декларираната от нея стойност. От
страна на пълномощника на жалбоподателя е направено изявление, в съдебно
заседание на 18.01.2023г., че всички налични доказателства, с които страната е
разполагала са представени вече по преписката.
При така
направените фактически констатации, въз основа на приложените по делото писмени
доказателства, съдът обосновава следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Решение № 32-177020 от 31.05.2022г. на
директора на Митница Бургас е издадено от компетентен
орган, съобразно правомощията му по
чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ, при спазване на предвидената от законодателя
писмена форма.
В хода на
административното производството, приключило с издаване на оспореното решение,
съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неговата
незаконосъобразност. Това е така, защото жалбоподателят е уведомена за
образуваното производство, съответно на лицето е предоставена възможност да
изрази становище и да ангажира допълнителни доказателства и правото на защита
не е нарушено.
Съдът
счита, че не е налице съществено процесуално нарушение, с оглед неспазване на
срока по чл.19б, ал.1 от ЗМ. Действително в посочената норма е предвидено, че решение, с което се установяват митническо задължение и/или други
публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30
дни от започването на производството, но този срок, като всеки един срок за
издаване на индивидуален административен акт е инструктивен, а не преклузивен.
В този смисъл е и постоянната практика на ВАС, например Решение № 4481/11.05.2022г. по адм.д.№ 8550/2021г., решение № 7321/16.06.2021г. по адм.д.№ 2023/2021г., решение №
7499/16.06.2020г. по адм.д.№ 3267/2020г. и др.
В допълнение на изложеното,
следва да се има предвиди, че в чл.22 §2
от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс също е предвиден 30-дневен срок за издаване на решението, но само за
случаите, в които митническите органи действат въз основа на заявление, но не и
за служебно образувани производства, с оглед нормата на чл.29 от Регламента. В
случаят, административното производство е започнало по инициатива на
митническите органи, тоест служебно и спрямо него се прилага давностния срок за
установяване на митнически задължения, предвиден в чл.103, §1 от Регламента, а
именно 3 години от датата на която е възникнало задължението. Процесното митническо задължение е възникнало
на 24.02.2020г., когато е подадена и приета митническата декларация, поради
което този срок не е изтекъл към момента на издаване на обжалваното решение и
не е налице съществено процесуално нарушение.
При съобразяване на издадения
акт с материалноправните изисквания и
целите на закона, съдът констатира следното:
Процесният
автомобил, предмет на митническо остойностяване е поставен под режим „допускане
до свободно обращение“ на 24.02.2020г. при действието на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване
на Митнически кодекс на Съюза (МК).
Митническия кодекс и
Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза (Регламент за изпълнение), въвеждат редица
правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи
както добросъвестното деклариране на относи-мите към вноса
обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на
действителния размер на митническите задължения.
Съгласно
чл.70, §1 от МК, митническата стойност на внасяните
стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно §2,
действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки.
В правомощията на
митническите органи съгласно чл.48 от Регламента е извършването на последваш
контрол, за целите на който митническите органи могат, след вдигане на стоките,
да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа
декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за
въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление
за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на
всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на
декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с
въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции,
включващи тези стоки.
Аналогично,
в нормата на чл.140 от Регламента за изпълнение, е предвидена възможност за
неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато
митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1
от МК, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна
информация от декларатора. Правната уредба на
Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива,
еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно
определени или фиктивни митнически стойности.
В цитираната норма на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. е предвиден
общия принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, а в нормата на чл.74 са предвидени вторичните методи за определяне на
митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл.70. В този смисъл, когато митническата стойност не може да
бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните
стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на
методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно,
когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2,
митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК - въз основа
на наличните данни на митническата територия на Съюза. При липсата на уточнение
с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи,
следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност
по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на
приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността
на процесната стока, което в случая не е сторено. Цитираните критерии за
определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената
поредност, в този смисъл е и съдебната практика, например Решение № 3699/18.04.2022г. постановено по адм.д.№ 11027/2021 г. на ВАС.
По реда на чл.48 от
МК, във вр. чл.84 от ЗМ, митническа декларация с цитирания по-горе номер е била
предмет на последващ контрол, относно верността на данните за реално платената
цена за автомобила, посочен в същата, релевантна за определяне на митническата
му стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС.
В хода на тази проверка административният орган е изложил съображения за
възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и
елементите които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност и
в последствие е издал процесното решение, с което е процедирал за досъбиране
вносно мито и ДДС на база новоопределената митническа стойност на внесения
автомобил. Органът се е позовал на разпечатка от интернет сайт, за да
обоснове извода, че действителната договорна стойност на процесния автомобил
закупен от жалбоподателя е 3500 USD, а не както е посочено в
митническата декларация и приложената към нея фактура – 1750 USD.
Така направените изводи са
необосновани, доколкото не намират опора в данните от административната
преписка. Данните, съдържащи се в посочената от ответния орган интернет
страница биха могли да доведат до съмнения относно действителната покупна цена
на процесния автомобил, но те не са достатъчни, за да послужат за нейното
определяне, нито имат нужната достоверност. В посочена информация от цитирания
сайт се съдържа данни за продажба на автомобил с идентичен номер на рамата на този закупен от жалбоподателя, но не е отразено, че именно
жалбоподателят е закупил процесният автомобил за сумата от 3500 щатски долара. Наред
с това, следва да се отбележи, че така установената информация не представлява
служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност,
респ. да се използва като база данни или за съпоставка. В тази връзка следва да се съобрази и
обстоятелството, че в общите условия на www.autoauctions.io изрично е посочено, че съдържащите се данни са с информативен и
неангажиращ характер. Освен това, датата на аукциона – 05.12.2019г. не
съответства с датата на издаване на фактурата представена от жалбоподателя към
митническата декларация с № 908 от 15.11.2019г. Ответният орган излага мотиви,
че в случаят е възможна последваща препродажба на автомобила с купувач М.M., но
самият орган обосновава извода си с предположения, а не с факти. Освен
представеният по преписката сертификат съдържащ данни за собственост върху
автомобил (л.50-51), където се съдържа информация за собственик на автомобил
със същия номер на рама, не са налице други данни, от които да се направи обосновано предположение, че именно
този автомобил е продаден на GLOBAL AUTO EXCHANGE, който в
последствие евентуално препродава автомобила от посочения аукцион на
жалбоподателя. Не е налице обвързаност между собственика на автомобила по тези
документи, продавача по фактурата, приложена към митническата декларация и
купувача М.M.. Няма как да се приеме за установено
и, че посочената от ответния орган продажна цена от 3 500 щатски долара е
действителната продажна цена за процесния автомобил, платена именно от М.M. в
цитирания електронен аукцион. Съвсем отделен е въпросът, че липсват категорични
доказателства за провеждането на аукциона въобще, респективно за евентуалните
лица, участвали в процедурата по наддаване за закупуване на автомобила,
доколкото наличието на данни в подобен ненадежден източник не може да
удостовери такива факти с нужната достоверност. Дори да е налице съмнение в
цената на реално осъществената сделка не са налице никакви други годни
доказателствени източници, които да я опровергаят, защото данните в интернет
страница не могат да се считат за такива.
Съгласно нормативната уредба, в
настоящото административно производство не би могло да се определи реална
митническа стойност въз основа на подобен източник на информация, поради което
направените от ответния орган констатации са необосновани. Ако се приеме, че с
подобен подход би могло да се събират достоверни данни и да се използват за
целите на настоящото производство, тези данни не съдържат съществен елемент от
твърдяната сделка, а именно липсва каквато и да е кореспондентност между
посоченият от административния орган купувач /жалбоподателя/ и данните за
купувача, отразени в интернет страницата и обсъдени по-горе в решението. В този
смисъл, самият извод за идентичност между така описаната продажба с конкретните
страни на сделката /конкретния купувач/ се базира на предположения, защото
недостоверния източник въобще не съдържа данни за подобно лице.
Административният орган без да
оспорва автентичността на представените документи, макар и да съставляват
частни такива, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на
декларираната митническа стойност и е определил тази стойност въз основа на
информацията съдържаща се в интернет страница, при положение, че в самата
страница е отразена липсата на гаранции за достоверност на информацията.
Безспорно митническата стойност е договорната
стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено
действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че
оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи, които
доказват цената на стоката. В решението не е посочена и причината за незачитане
на данните за платената сума в приложените материали към декларацията на
жалбоподателя, при условие, че не се отрича автентичността. Същият е представен
в превод на български език в съдебното производство и установява по категоричен
начин осъществената сделка с предмет процесния автомобил; вида и техническите
характеристики на същия; цената на придобиване; размерът на разходите,
формиращи договорната стойност по чл. 71
от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно трайната практика
на ВАС, обективирана в решение
№ 9350/13.07.2020г. по адм.д.№ 14433/2019г., решение №
15563/15.11.2019г. по адм.д.№ 6328/2019г. и др., в тежест на митническите
органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността
на процесната стока. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения
е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на
декларираната митническа стойност.
Предвид всичко изложено,
налице е необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната
митническа стойност, а не на самата декларирана стойност, респективно липсват
надлежно установени основания за увеличаване на стойността на автомобила.
В случаят, предвид преценката
на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото
не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната
договорна стойност на стоката, с оглед данните установено в посочения интернет
сайт, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл.74,
§ 2, респективно по чл.74,
§ 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата
стойност. Вместо да стори това и да ползва един от посочените методи, било чрез
използване на договорната стойност на идентични или сходни стоки, съответно
изчислената стойност или стойността основаваща се на единичната цена, по която
се продава на митническата територия на Съюза, съгласно изискванията на чл.74,
§ 2 или чрез разумни способи по смисъла и по реда на чл.74, §3 от
Регламента, органа неправилно е определил митническата стойност на автомобила
единствено въз основа на данните посочени в интернет страница. Така
предвидените процедура и методи за определяне на по-висока митническа стойност,
вменяват задължението на митническите органи да положат
необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а
не произволно определена или фиктивна такава. На това принципно положение е
основана и процедурата по чл.140, §1 от Регламента за прилагане, с уточнението,
че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му. В този смисъл,
като не е спазил разписаното в Регламента императивно правило за начина на
определяне на митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал
нарушение на материалния закон, което е довело до незаконосъобразно определяне
на процесната митническа стойност.
Предвид
незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката,
незаконосъобразно с обжалваното решение са определени и задължения за мита и
ДДС.
По тези съображения,
съдът счита, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната
стока и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация
за проведен аукцион в интернет сайт на трета държава, директорът на ТД Митница
Бургас е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде
отменен, на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.220 от ЗМ.
При този изход на спора и на
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, за което е направено своевременно
искане, т.е. 10.00 лева платена държавна такса и 450.00 лева платено адвокатско
възнаграждение в брой (л.107 от делото) или общо 460.00 /четиристотин и
шестдесет/ лева, които следва да бъдат заплатени на оспорващата страна от
Агенция „Митници“, в чийто състав е ответният административен орган.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 32-177020 от 31.05.2022г.
на Директора на ТД Митница Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ да заплати на М.Г. M., с постоянен адрес:***, сумата от
460.00 /четиристотин и шестдесет/ лева, разноски по делото за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба от страните, в 14-дневен срок от
съобщаването, пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: