№ 3216
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМ.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМ. Гражданско дело №
20211110165299 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. Д. Д. и К. Б. Т. срещу Х. Р.
Х., С. Ф. Х. и А. К..
Ищците твърдят, че са съсобственици на поземлен имот с идентификатор №
*************** по КККР на с. Ч., р-н Нови Искър, СО, с площ от 788 кв. м., намиращ
се в урбанизирана територия, урегулиран като УПИ ************ от кв. 106 по
действащия регулационен план, при квоти 1/8 ид. част за М. Д. и 1/16 ид. част за К. Т.,
установени с нот. акт от 03.05.2011г. и удостоверения за наследници.
Поддържат, че ответниците Х. Х. и С. Х. са изградили без основание в поземлен
имот с идентификатор № *************** септична яма, в която чрез тръба отвеждат
отпадните води от съседния поземлен имот с идентификатор № *************** и от
построените в него две сгради. Посочват, че двамата ответници са изградили в
поземления имот на ищците и лека ограда – метална мрежа, закрепена на колове, на
около 4,5 метра навътре в имота, с дължина от около 45 метра. Заявяват, че двамата
ответници са изградили и паянтов навес, който попада частично в имота на ищците.
Твърдят, че третият ответник – Ал. К., е съсобственик с другите двама ответници на
имот с идентификатор № *************** от м. юли 2021г.
Ищците посочват, че и тримата ответници поддържат горепосочените
неоснователни действия, с които им пречат да упражняват пълноценно правото си на
собственост. Ето защо молят да бъдат осъдени да премахнат извършените и
поддържани от тях фактически промени, а именно оградата, септична яма, тръбата за
отвеждане на отпадни води, както и изградения паянтов навес в частта, в която попада
в имота на ищците.
Ответниците Х. Х. и С. Х. са подали отговор на исковата молба в
законоустановения срок, в който излагат съображения за за неоснователност на
предявените искове. Твърдят, че съществуващата между съседните имоти ограда с
дължина около 45 метра е законово изградена и огражда съседните имоти съобразно
действалата към момента на изграждането й регулация и е построената на актуалната
към този момент регулационна граница, без да навлиза в съседния имот. Посочват, че
1
оградата съществува в този вид от 1991г. без да е премествана или променяна.
Изтъкват, че в действащата кадастрална карта е допусната грешка, като границата е
преместена навътре в бившия УПИ *************. Твърдят, че са собственици на
частта от имота, затворена между съществуваща на място ограда, изградена по
регулационния план от 1948г., и границата между двата имота по действаща
кадастрална карта по силата на „представените нотариални актове“, евентуално по
давност. Считат, че изграденият навес попада изцяло в имота на ответниците.
Поддържат, че горепосочената част е придадена по регулация към имота на
ответниците и същите са продължили да ползват тази част, като сметките по регулация
са уредени чрез заплащане на обезщетение. Оспорват фактически да съществуват
септична яма и тръба за отвеждане в нея на отпадни води от имота на ответнците и
сградите в него. Правят възражение, че навесът е построен преди 1991г. и представлява
търпим строеж съгласно ЗТСУ.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Ответникът Ал. К. не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС.
В ТР № 4/06.11.2017г. по тълк. дело № 4/2015г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че
искът по чл. 109 ЗС (негаторният иск), като иск за защита на собствеността, предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
(имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика.
Между страните по делото не се спори, а и се установява от нот. акт № 115, том I,
рег. № 5942, дело № 99 от 2011г. на нотариус Р. Р. и удостоверение за наследници изх.
№ 1887 от 20.07.2021г., издадено от СО-район Сердика, че ищците са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор № *************** по КККР, находящ се в с. Ч., р-н
Нови Искър, СО. В нотариалния акт е посочено, че имотът е с площ от 788 кв.м., като
за него е отреден УПИ ************ в квартал 106 по действащия регулационен план
на Ч., утвърден със заповед № РД-50-09-128 от 04.07.1991г.
С нот. акт № 184 от 23.04.1987г., том II, дело 142/1987г. е призната собственост на
недвижим имот, придобит по давност, върху празно дворно място с площ 740 кв.м.,
съставляващо имот пл. № 752, включен като основа на парцел ************* от кв.
106 по плана на с. Ч.-София, с неуредени сметки по регулация. Правото на собственост
е признато на лицата Я. Д. Х.-1/5 ид.ч.; П. Х. С.-1/5 ид.ч.; Р. Х. М.-1/5 ид.ч.; С. Г. С.-1/5
ид.ч.; П. Н. С.а, А. К. С. и В. К. С.-общо 1/5 ид.ч.
С Протокол от 23.06.1987г. за одобряване на съдебна спогодба по гр. д. №
515/1987г. по описа на Районен съд „Девети септември“, в дял на П. Х. и Р. М. е
оставено празно дворно място, съставляващо парцел ************* от кв. 106 с площ
740 кв.м. по плана на с. Ч.-София, с неуредени сметки по регулация.
С нот. акт за дарение № 118 от 07.11.1988г., том XXVII, н.д. № 5425/1988г. Р. Х.
М. и съпругата му Д. Г. М. даряват на Х. Р. Х. ½ ид. ч. от празно дворно място, с площ
720 кв.м., с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 145 кв.м.,
представляващо парцел *************, кв. 106 по плана на с. Ч., София.
Съгласно приетото по делото заключение по СТЕ, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, горепосочените
имоти са образувани като самостоятелни имоти с регулационния план, одобрен със
2
Заповед № 4041 от 03.07.1948г., като от земеделски имоти с пл. № 751 и 752 е
образуван парцел XII-751 от кв. 106, а от земеделски имоти с пл. № 752, 753 и 754 -
парцел ************* от кв. 106. Със следващия регулационен план, одобрен със
Заповед № РД-50-09-128 от 04.07.1991г., е направено изменение в местоположението и
размера на УПИ за кв. 106, като за парцел XII-751 от кв. 106 е отреден УПИ XVII-1058,
а за парцел ************* от кв. 106 - УПИ XVI-1057. С одобрената със Заповед №
РД-18-10 от 16.01.2012г. кадастрална карта имотите в кв. 106 са отразени по границите
им по регулационния план от 1991г., като УПИ ************ е отразен като ПИ с
идентификатор № *************** с площ 788 кв. м., а УПИ XVI-1057 като ПИ с
идентификатор ***************.
При горните обстоятелства, съдът приема, че ищците и ответниците се явяват
съсобственици в два съседни имота - ПИ с идентификатор *************** и ПИ с
идентификатор ***************. С подадената искова молба, ищците искат
ответниците да бъдат осъдени да премахнат оградата, септичната яма, тръбата за
отвеждане на отпадни води, както и частично изградения паянтов навес, като твърдят,
че същите попадат в техния имот и по този начин неоснователно засягат правото им на
собственост. Предвид това, от обуславящо значение за изхода на спора е въпросът дали
същите попадат в имота на ищците с оглед наведените от ответниците възражения
досежно пространствените предели на притежаваните от страните имоти.
Съгласно заключението по СТЕ, при съпоставка на процесните имоти според
регулационния план от 1991г. и действащата кадастрална карта спрямо регулационния
план от 1948г. се установява, че е налице намаляване на имота на ответниците, като са
разместени всички граници и от парцел ************* от кв. 106 са отнети 84 кв. м.,
които се придават към УПИ ************ от кв. 106. Според регулационен план за с.
Ч., одобрен със Заповед № РД-50-09-128 от 04.07.1991г., северната странична
регулационна линия на УПИ XVI-1057 на имота е изместена в южна посока, при което
минава на по-малко от 1м. от изградената в имота сграда. По този план площта на УПИ
XVI-1057 е 612 кв.м., а имотът на ищците –УПИ ************ - 749 кв.м. По този
начин септичната яма се намира изцяло в югозападната част на имота на ищците, а
част от навеса също попада в ПИ с идентификатор ***************, щриховани в
приложената от вещото лице комбинирана скица съответно с червен и оранжев цвят.
Същите са разположени изцяло в имота на ответниците спрямо плана от 1948 г.
Същото се отнася и до оградата, за която вещото лице посочва, че е изградена по
границите на парцел ************* от кв. 106 по плана от 1948г., по регулационната
линия по действалия към 1988г. регулационен план (който е този от 1948г.).
От изложеното следва, че с одобрения през 1948г. регулационен план за пръв път
процесните имоти са въведени в регулация. При него, спорните навес и септична яма
попадат изцяло в имота на ответниците, а изградената ограда минава по
регулационната линия между двата имота. С одобрения през 1991г. план обаче е
предвидено придаване на части по регулация от имота на ответниците към имота на
ищците. Към този момент е бил в сила и действащ Закон за териториалното и селищно
устройство (ЗТСУ). Съгласно чл. 110 ЗТСУ (отм.) дворищнорегулационният план има
вещноправно действие по отношение на местата, които се придават към съседен
парцел, тъй като води до разместване на собственост. Придобиването на собственост
по силата на дворищната регулация обаче е под условие – ако регулацията бъде
приложена. В ТР № 3/15.07.1993г. по гр. д. № 2/1993г., ОСГК НА ВС, е разяснено при
настъпването на какви факти регулацията следва да се счита за приложена.
От събраните по делото доказателства не се установява ищците да са заели
пространството от имота след изместването на границите от влизането в сила на
регулационния план от 1991г. Според вещото лице имотът на ищците е неизползван
3
към момента на огледа и не е ограден, докато имотът на ответниците е ограден. Това се
потвърждава и от показанията на свидетеля Колева която посочва, че имотът на
ответниците винаги е бил ограден, като оградата не е местена, а според свидетеля
Костов оградата е изградена и не е местена от 1990г. Според свидетеля Колева имотът
на ищците никога не е бил ограждан. В подкрепа на извода за изграждане на ограда
през 1990г. е и приложен Протокол № 21/20.11.1990г. за определяне на строителна
линия на Народен съвет Ч., с който се определя строителна линия в парцел
*************, кв. 106 по регулационния план на с. Ч., за строеж на оградна линия.
Навесите според свидетеля Костов също са изградени през 90-те години.
Предвид изложеното, навесът и септичната яма попадат изцяло в имота на
ответниците според плана от 1948г., а оградата минава по регулационната линия на
този план. Едва с плана от 1991г. е изместена северната граница в южна посока и са
придадени части от имота на ответниците към имота на ищците. Поради това
придаване според плана от 1991г., септичната яма, част от навеса и оградата попадат в
имота на ищците. Не се установява обаче ищците да са завзели придадените части, да
са ги владяли необходимия законов период от време или да са заплатили парично
обезщетение за придаваемите се части. Следователно, не може да се приеме, че
регулационният план от 1991г. е бил приложен. С ТР № 3/28.03.2011 г. по тълк. дело №
3/2010 г., ОСГК на ВКС е прието, че с изтичане на сроковете, посочен в пар. 8, ал. 1 от
ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобственици
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части
от тях, се прекратява автоматично и придаваемите места се връщат в патримониума на
собственика, от когото са отчуждени. В случая е видно, че регулационният план е
приет по реда на ЗТСУ, но не е приложен в сроковете по пар. 6, ал. 2 и 4 ПР на ЗУТ,
тъй като не се установява заемане на придаваемите части и 10-годишно давностно
владение или изплащане на обезщетение, с което сметките по регулация да са уредени.
Представените по делото писмени доказателства за уреждане на сметки по регулация
/л. 35-37/ се отнасят за уреждане на сметките според регулационния план от 1948г., а
не за този от 1991г. Това е видно както от тяхното съдържание (относно частите, които
се придават, и имотите, към които се придават, както и относно датите, на които са
получени сумите – 07.02.1991г., към който момент регулационният план от 1991г. не е
бил одобрен, тъй като е одобрен едва на 04.07.1991г.), така и от експертното
заключение по СТЕ, в което се посочва, че по отношение на регулационния план от
1991г. няма данни за уреждане на сметки по регулация. Ето защо, съдът приема, че
отчуждителното действие на регулационния план от 1991г. е отпаднало и същият не
съставлява годно правно основание за придобиване на собственост от ищците върху
придаваемите според този план части. Вещните права на страните по спора и имотните
граници на съседните парцели съответстват на границите съобразно одобрения, влязъл
в сила и приложен регулационен план от 1948г., според който спорните навес и
септична яма попадат изцяло в имота на ответниците, а оградата минава по
регулационната линия.
Във връзка с доводите на ищците, че границите на имотите следва да бъдат
съобразени със записванията в кадастралната карта, следва да се посочи, че в съдебната
практика не съществува противоречие, че отразяването на даден имот в кадастралния
план или кадастралната карта няма пряко действие върху действително притежаваните
вещни права, че заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на
правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост и че
одобряването на кадастралната карта няма вещно-отчуждително действие /в този
смисъл ТР № 8/23.02.2016г. по тълк. дело № 8/2014г., ОСГК на ВКС, Решение №
173/07.04.2010г. по гр. д. № 527/2009г., II ГО на ВКС и др./.
4
По изложените съображения, съдът намира, че предявените негаторни искове по
чл. 109 ЗС се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат ответниците
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, като ответниците Х. Х. и С. Х. са доказали извършването на
такива в размер на 500лв. – внесен депозит за експертиза и 1000лв. – платено
адвокатско възнаграждение или общо 1500лв. Ответникът Ал. К. не е доказала
направата на разноски в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, и К. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, срещу Х. Р. Х. и С. Ф.
Х., и двамата с адрес: с. Ч., район Нови Искър на СО, /населено място/, и А. К. с адрес:
/населено място/, искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да
премахнат изградените в поземлен имот с идентификатор № ***************
септична яма и тръба за отвеждане на отпадни води, лека ограда – метална мрежа,
закрепена на колове, на около 4,5 метра навътре в имота, с дължина от около 45 метра,
и частта от паянтов навес, която попада в имота, като точното местоположение на
септичната яма и навеса е обозначено на скица-приложение № 3 към СТЕ /л. 93 от
делото/, щриховани съответно в червен и оранжев цвят.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, и К. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплатят
на Х. Р. Х. и С. Ф. Х., и двамата с адрес: с. Ч., район Искър на СО, /населено място/,
сумата от 1500лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5