РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Кърджали, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Гражданско дело №
20225140101162 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „А.С.В.” ЕАД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.Л., бул.Д-р П. Д. № **, офис-сграда Л., ет.*,
офис *, представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, срещу Ю. О. А. за
парични вземания по заповед по чгрд. № 852/ 2016г. по описа на РС- Кърджали, по
предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, по суми произхождащи от
неизпълнение на договор за потребителски кредит, вземанията по които са
прехвърлени на ищеца. Исковете са предявени за сумата от 2315. 27 лева главница,
640.01 лева договорна лихва, 55.91 лева лихва за забава. Претендира се законна лихва и
разноски. Излагат се подробни съображения.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковата молба при
възражение, за настъпила погастителна давност, и че не е получил известие за
доставяне на цесия.
Районният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства,
неоспорени от страните, приема за установено следното:
Предявеният иск е по чл.422, ал.1 от ГПК, за установяване на вземането на
ищеца спрямо ответника по Заповед N ***/20.07.2016г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 852/2016г. на РС-Кърджали,
възразена от ответника като длъжник.
Твърденията на ищеца за правоотношение между ответника като
кредитополучател и „Т. б. а. б.“ ЕООД като кредитор, по Договор за кредит, за
1
предоставяне на обща усвоена сума от 2628.23 лв. и вземанията по които кредиторът
прехвърля на ищеца с приложение от 06.08.2019г. и рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания. Излагат се подробни съображения за дължимостта на
претендираната сума.
Съдът приема, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми.
Съображенията са следните:
На 07.08.2015 г. между ответника и „Т. б. а. б.“ е сключен договор за
потребителски кредит за сумата от 2628.23 лева, което обстоятелство не се оспорва. На
31.08.2018г. е сключен рамков договор за продажба на вземания (цесия), като
ответникът е уведомен за сключването на договора за цесия. Към настоящият момент
няма доказателства по делото, че е върната дължимата сума.
В случая е спазена формата на договора- писмена. Съдържанието на договора
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-т.12 и т.20 от ЗПК - съдържа дата и място
на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП/ГПР и
условията за прилагането им/чл.4 и 6 oт ОУ/, информация относно размера, броя,
периодичността и датата на плащане на погасителните вноски, в случая еднократно,
правото на отказ от договора, при неприложимост на изискването на чл.11, ал.1 т.9а от
ЗПК, при фиксирания лихвен процент за едно лихвено плащане, съответен на
изискването на чл.19, ал.5 от ЗПК. Сключеният договор за потребителски кредит е
действителен и потребителят дължи претендираната стойност на кредита на новия
кредитор, придобил вземането съгласно договор за продажба и прехвърляне на
вземания. Цесията е съобщена на кредитополучателя преди предявяване на иска.
Налице е уведомяване за цесията, като и узнаването й в хода на делото подлежи на
съобразяване от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК и съответно ползва ищеца, в
който смисъл е съдебната практика. За да породи цесията действие, съобщението за
същата трябва да бъде извършено от цедента - чл.99, ал.3 от ЗЗД, но цедентът може да
упълномощи цесионера да изпрати съобщението, тъй като не се касае до лично и
незаместимо действие.Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е от
значение само за надлежното изпълнение на легитимирания кредитор, и длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил
на стария кредитор до момента на уведомлението.Така съдът като съобрази
Определение N 987/18.07.2011г. по гр.д. N 867/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение N
123/24.06.2009г. на ВКС по т.д. N 12/2009г., II т.о., ТК, Решение N 3/16.04.2014г. на
ВКС по т.д. N 1711/2013г., I т.о., ТК и Решение N 78/09.07.2014г. на ВКС по т.д. N
2352/2013г., II т.о., ТК, както и Решение N 137/03.06.2015г. на ВКС по гр.д. N
5759/2014г., III г.о., приема, че получаването от ответника на уведомлението за цесия, в
т.ч. и като приложение към исковата молба, съставлява надлежно уведомяване на
длъжника, пораждащо правните последици на чл.99, ал.4 от ЗЗД, при липса на
2
специални изисквания в закона за начина на уведомяване на цесията. От значение е
достигането до длъжника на уведомлението и дали същото изхожда от легитимирано
лице, което в случая е установено при неоспорено надлежно авторство автора на
уведомлението и на упълномощаването за това, дадено от цедента на цесионера.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза ответникът дължи
претендираните от ищеца суми. Подлежащите на доказване правопораждащи
вземането на ищеца за главница и възнаградителна лихва факти са установени, с оглед
което искът е основателен и доказан, поради което следва да се признае, че ответникът
дължи на ищеца претендираните суми. Съгласно чл. 84, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Вземането не е валидно и ликвидно и не е погасено по давност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. О. А., ЕГН: **********,
адрес: гр. К., жк. В. бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, че „А.С.В.” ЕАД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.Л., бул.Д-р П. Д. № **, офис-сграда Л., ет.*,
офис *, има парично вземане от Ю. О. А., ЕГН: **********, адрес: гр. К., жк. В. бл.**,
вх.*, ет.*, ап.**, в размер на 2315.27 лева главница, 640.01 лева договорна лихва за
периода от 15.01.2016г. до 16.03.2016г., 55.91 лева лихва за забава, както и законна
лихва от датата на заявлението до окончателното плащане, за което вземане е издадена
Заповед N ***/20.07.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. N 852/2016г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА Ю. О. А., ЕГН: **********, адрес: гр. К., жк. В. бл.**, вх.*, ет.*, ап.**,
да заплати на „А.С.В.” ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к.Л., бул.Д-р П. Д. № **, офис-сграда Л., ет.*, офис *, сумата от 364.78 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
3