№ 9512
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110123526 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ.
Ищцата М. Е. А. извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
застраховка „Каско”, сключен под формата на застрахователна полица № /////, с предмет л.а.
м. “Ауди”, м. “А 8”, с рег. № /////. Същата сочи, че в периода 16.05.2021г.- 17.05.2021г., в
срока на застрахователното покритие възникнало застрахователно събитие- ПТП. За
настъпилото събитие при ответника била образувана щета № ///// 18.05.2021г., по която
застрахователят платил обезщетение в размер на 100 лева.
Ищцата развива съображения, че платеното обезщетение не съответства на
действителния размер на вредите.
При изложените фактически съображения ищцата моли съда да постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да плати сумата 100 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка “Каско”, сключен под формата на застрахователна полица №
/////, за имуществени вреди, настъпили в резултат на застрахователно обезщетение,
настъпило в период 16.05.2021г.- 17.05.2021г., за което е образувана щета № /////
18.05.2021г., като искът е предявен като частичен от сумата 874,50 лева.
В съдебно заседание ищцата изразява становище за неоснователност на иска, поради
изпълнение на задължението чрез плащане след образуване на делото.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който
се изразява становище за неоснователност на иска. Релевират се доводи, че задължението е
погасено чрез плащане.
1
В обобщение, ответникът счита иска за неоснователен и моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли същия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 13.04.2021г. между “А” АД и М. Е. А. е сключен договор за застраховка “Каско на
МПС”, под формата на застрахователна полица № /////, с предмет л.а. м. “Ауди”, м. “А 8”, с
рег. № /////.
Не е спорно, че ищцата е уведомила ответното дружество за настъпилото събитие, за
което е образувана щета №////.
С решение № 5866/ 13.04.2023г., постановено по гр. дело № 428/ 2022г. по описа на
Софийски районен съд, 26 състав, „А“ АД е осъдено да плати на М. Е. А. сумата 20 лева,
част от претендирано вземане в общ размер 874,50 лева, представляваща обезщетение по
застраховка “Каско на МПС”, обективирана в полица № /////, за претърпени имуществени
вреди от застрахователно събитие, настъпило в периода 16.05.2021.- 17.05.2021г. в гр.
София, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 04.1.2022г., до
окончателното плащане на сумата.
Не е спорно между страните, че преди предявяване на иска ответникът е платил сумата
208,46 лева.
На 26.05.2023г. ответникът е платил на ищеца сумата 1320 лева. В платежното
нареждане същият е посочил като основание за плащане “гр. дело № 428/ 2022г. на
Софийски районен съд, 26 състав”.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, размера на претърпените вреди. Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже настъпването
на посочените обстоятелства.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
застрахователна застрахователна полица № /////, с предмет л.а. м. “Ауди”, м. “А 8”, с рег. №
/////, с период на застрахователно покритие 14.04.2021г.- 13.04.2022г. Не е спорно и, че на 16/
17.05.2021г. е настъпило застрахователно събитие, при което били увредение предна и задна
лява врата на автомобила.
Когато ищецът въведе като предмет на делото само част, а не цялото материално право,
той предявява частичен иск. При облигационните парични притезания, предявяването на
частичен иск въвежда като предмет на делото част от претендираната парична сума.
Съгласно разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 3/ 2016г. от 22.04.2019г. по т.д.
2
№ 3/ 2016г. на ОСГК на ВКС, т. 2, решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В този
случай със сила на пресъдено нещо се установяват правнорелевантните обстоятелства от
фактическия състав на иска по чл. 405 КЗ. С оглед това, безспорни и ненуждаещи се от
доказване са обстоятелствата, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско“-
застрахователна полица № /////, с предмет л.а. м. “Ауди”, м. “А 8”, с рег. № /////, с период на
застрахователно покритие 14.04.2021г.- 13.04.2022г., покриваща застрахователен риск
“частична щета на застрахованото МПС от друго пътно превозно средство, докато
застирахованото МПС е било паркирано”, в срока на застрахователното покритие на който е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, размера на претърпените вреди. Съобразявайки
същността на института на частичния иск, следва, че при уважаване на частичен иск ищецът
може да предяви нов иск за разликата.
За понятието „застраховане“ съществува легална дефиниция в разпоредбата на чл. 3 КЗ:
„Застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по
силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за
изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване
на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности,
включително дейностите, посочени в т. 1 - т. 7“. Застрахователното правоотношение
представлява правоотношение между равнопоставени правни субекти, по силата на което
срещу задължението на застрахованото лице да заплати застрахователна премия
застрахователят се задължава да носи риска от настъпване на застрахователното събитие, а
след неговото осъществяване - да заплати застрахователно обезщетение или сума. Основно
задължение на застрахования е да плати на застрахователя застрахователна премия. На това
задължение съответства задължението на застрахователя да обезпечи застрахователна
закрила, което преди настъпване на застрахователното събитие се изразява в задължение да
носи риска от вредоносния резултат, а след този момент– задължение за плащане на
застрахователно обезщетение или сума. Насрещните задължения се намират в
синалагматична връзка.
По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните съществува валиден
застрахователен договор, по който застрахованият е изпълнил задължението си да плати
застрахователната премия, като в срока на застрахователно покритие е настъпило
застрахователно събитие- ПТП.
Спорен между страните е въпросът съществува ли основание за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение.
Не е спорно, че ответникът е изпълнил задължението си да плати застрахователно
обезщетение, като плащането е извършено след предявяване на иска, в какъвто смисъл е
изявлението на ищцата в молба от 18.04.2024г.. Посоченият правнорелевантен факт следва
3
да бъде съобразен при постановяване на решението, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск и неговото
отхвърляне.
Относно разноските:
Отговорността на страните за разноски в исковия процес е обусловена от изхода на
спора и се разпределя по правилата на чл. 78 ГПК.
По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца държавни такси, разноски и
адвокатско възнаграждение следва да се заплатят от ответника съразмерно с уважените
искове.
Относно възражението за недобросъвестност на ищеца:
Конкретиката случая сочи, че с решение № 5866/ 13.04.2023г., постановено по гр. дело
№ 428/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, „А“ АД е осъдено да плати на
М. Е. А. сумата 20 лева, част от претендирано вземане в общ размер 874,50 лева,
представляваща обезщетение по застраховка “Каско на МПС”, обективирана в полица №
/////, за претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило в периода
16.05.2021.- 17.05.2021г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска- 04.1.2022г., до окончателното плащане на сумата. На 26.05.2023г.
ответникът е платил на ищеца сумата 1320 лева, с основание за плащане “гр. дело № 428/
2022г. на Софийски районен съд, 26 състав”, с което задължението на ответника е погасено
изцяло. На 03.05.2023г. ищецът е предявил настоящия иск за обезщетение по процесната
щета, за сумата 100 лева, част от претендирано вземане в общ размер 874,50 лева.
Въпреки, че все още не е влязло в сила решението, същото не е било обжалвано от
ответника, ищецът предявява настоящият иск, като не го предявява за целия остатък от
дължимото застрахователно обезщетение, макар размерът му да е установен в рамките на
приключилото производство, а отново го предявява като частичен за сумата от 100 лева,
очевидно целейки да завежда множество частични искове до снабдяване с титул за цялото
вземане.
Ищецът изцяло по свое усмотрение, макар и да имал възможност да получи защита на
цялото си вземане в настоящото производство, е избрал да образува множество искови
производства за вземането си, като предявява поредица от частични искове. С тези свои
действия той е увеличил многократно задълженията за разноски по делата – за държавни
такси, депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатски хонорар. Неупражняването на
всички права в рамките на едно производства е изцяло по волята на ищеца, а и негово
право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника,
като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер. Да се приеме
обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия,
съставляващи злоупотреба с права.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая ответникът
следва да понесе отговорността за разноски държавна такса, депозит за възнаграждение на
4
вещо лице и адвокатско възнаграждение само за едно дело, каквито са присъдени в
производството по гр. дело № 428/ 2022г. на Софийски районен съд.
В светлината на изложеното право на разноски в настоящото производство има
ответникът. Същият е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, в размер на
100 лева, което следва да се присъди в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Е. А., с ЕГН **********, против “А” АД, с ЕИК ////, за
сумата 100 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди за настъпило на застрахователно събитие на 16.05.2021г.- 17.05.2021г.,
по застраховка „Каско на МПС”- застрахователна полица № /////, за което е образувана щета
№////, с правно основание чл. 405 КЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Е. А., с ЕГН **********, да плати на “А” АД, с ЕИК ////, сумата 100 лева,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5