№ 1103
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110212644 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от П. ЕМ. Б., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-4332-011607 от 09.06.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се твърдения за
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Претендира се, че ограничението на
скоростта било 70 км/ч, а не 50 км/ч.
В последното открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
1
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 06.02.2021 г. в 10:31 часа, жалбоподателят П. ЕМ. Б. управлявал в град
София, по ул. „Д С.П.“, в посока от ул. „К.“ към ул. „ОП“, лек автомобил марка
„Фиат”, модел „Типо” с рег. № **** със скорост от 105 км/ч, която била засечена в
района на спирката на столичния масов градски транспорт „Гробищен парк Бояна“.
Разрешената максимална скорост за движение в този участък била 50 км/ч, въведена с
пътен знак В-26, тъй като на мястото имало пешеходна пътека. Скоростта на
автомобила била засечена и фиксирана със система ATCC CORDON M2 MD1192. На
26.04.2021 г. жалбоподателят П. ЕМ. Б. се явил лично в ОПП-СДВР, където попълнил
и представил декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, че на процесната дата автомобилът е
бил управляван лично от него.
Поради така декларираните обстоятелства, срещу жалбоподателя бил съставен
акт за установяване на административно нарушение № 665864/26.04.2021 г. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 06.02.2021 г. в 10:31 часа,
управлявал в град София, по ул. „Д С.П.“, в района на спирката на столичния масов
градски транспорт „Гробищен парк Бояна“, в посока от ул. „К.“ към ул. „ОП“, лек
автомобил марка „Фиат”, модел „Типо” с рег. № **** със скорост от 105 км/ч (след
приспадане на толеранса), при разрешена за движение скорост до 50 км/ч, въведена с
пътен знак В-26. Актът бил връчен на нарушителя, а той го подписал с възражение, че
бил заснет преди знака с указаното ограничение на скоростта от 50 км/ч. Актът бил
подписан от актосъставителя и двама свидетели.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 21-4332-
011607 от 09.06.2021 г., с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля А.С., от представената снимка на нарушението и от
приложените по делото писмени доказателства, които преценени поотделно и в своята
съвкупност не водят до различни фактически изводи. Свидетелят С. разказа, че актът е
бил съставен в ОПП-СДВР след явяването на жалбоподателя, който попълнил
декларация, че именно той е управлявал превозното средство на процесната дата.
Свидетелят също така уточнява, че скоростта е била въведена с пътен знак, а не се е
касаело за общото ограничение на скоростта в населено място. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са логични, последователни,
2
непротиворечиви и изцяло съответстват на приложения по делото писмен
доказателствен материал.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да
проверява изцяло законосъобразността на издаденото НП, независимо от
основанията, посочени от страните, намира жалбата за основателна, като
съображенията за това са следните:
В административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
В случая е налице противоречие в издаденото НП и в съставения АУАН между
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Цифрово е
посочено, че е бил нарушен чл.21, ал.1 от ЗДвП, но в обстоятелствената част на
издадените АУАН и НП се описва да е имало поставен пътен знак В-26, с който е била
въведена максимално допустима скорост за движение от 50 км/ч. В алинея 1 на
цитирания член са посочени стойностите на скоростта в населено и извън населено
място, които водачите на пътни превозни средства не бива да превишават. Алинея 2 на
същия член гласи, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в алинея 1, това се сигнализира с пътен знак. Именно това е
посоченият по-горе пътен знак В-26, като и от разпита на свидетеля С. категорично се
установи, че максимално допустимата скорост за движение от 50 км/ч е била въведена
с пътен знак, а не се е касаело за общото ограничение на скоростта в населено място.
Констатираното противоречие между фактическото описание на нарушението и
правната му квалификация е абсолютно недопустимо. Трябва да има пълна
идентичност между факти и право, защото в противен случай се нарушава правото на
защита на жалбоподателя да разбере за извършването на какво точно нарушение му се
вменява вина. От друга страна и за съда не става ясна волята на наказващия орган, а
именно дали се касае за превишаване на общо допустимата скорост за движение в
населено място от 50 км/ч (каквато е правната квалификация – чл.21, ал.1 от ЗДвП),
или става въпрос за скорост, която е била указана с пътен знак В-26 (каквото е
фактическото описание на нарушението), но тогава квалификацията на нарушението
трябва да е по чл.21, ал.2 от ЗДвП, а не по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложеното до тук води на извода за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-011607 от 09.06.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на П. ЕМ. Б., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4